Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
гр.Русе, 30.03.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и трети март през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното
от съдия Йосифов к.а.н.д. № 31 по описа
на съда за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Касационни
жалби против въззивното решение са подадени и от двете страни.
Касационната
жалба от Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ (ИА „АА“) – София, е депозирана
чрез директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) – Русе,
против решение № 148 от 12.11.2021 г., постановено по а.н.д. № 240/2021 г. по
описа на Районен съд – Бяла, в частта, с която, поради преквалифицирането на
извършеното нарушение от такова по чл.93, т.1, т.1 от ЗАвПр в такова по чл.105,
ал.1 от същия закон, наложеното на Б.Т.Б. *** с наказателно постановление №
38-0002064/29.07.2021 г. административно наказание „глоба“, е намалено от 2000
лева на 200 лева. В жалбата се навеждат касационни оплаквания за неправилност
на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът
претендира отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови
друго, с което да се потвърди изцяло наказателното постановление. Прави се и
възражение за прекомерност на претендирания от наказаното лице адвокатски
хонорар.
По
касационната жалба на ИА „АА“ е постъпил отговор вх. № 529 от 27.01.2022 г. по
описа на РС – Бяла, в който ответната страна по тази жалба - Б.Т.Б., чрез адв.-пълномощник Д. С. ***, прави
възражение за недопустимост, респ.нередовност на касационната жалба като
подадена от субект, който не е участвал като страна във въззивното производство,
по аргумент от Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г. по тълкувателно дело №
4/2019 г. на ВАС, ОСС I и
II колегия. В
отговора се излагат и аргументи за неоснователността на касационната жалба.
Моли съда да остави без разглеждане, като недопустима, респ. без движение, като
нередовна, касационната жалба, подадена
от ИА „АА“, а в условията на евентуалност – да бъде оставена без уважение като
неоснователна (л. л. 19 и 20 от делото).
Касационната жалба на Б.Т.Б., чрез
процесуалния му представител, е подадена срещу същото решение на РС – Бяла, в
частта, с която след преквалифицирането на извършеното нарушение от такова по
чл.93, т.1, т.1 от ЗАвПр в такова по чл.105, ал.1 от същия закон, наложеното му
с наказателното постановление административно наказание „глоба“ е определено в
размер на 200 лева и по този начин наказателното постановление е било
потвърдено до посочения размер на глобата. Изтъкват се оплаквания, че решението
е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Направено е искане то да бъде
отменено в обжалваната част като се отмени изцяло и наказателното постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе счита, че и двете жалби са неоснователни.
Съдът, като съобрази изложените в двете
жалби касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
По
касационната жалба на ИА „АА“ – София, депозирана чрез директора на РД АА – Русе
Настоящият съдебен състав намира за
основателно възражението на ответната страна по касационната жалба на ИА „АА“ –
София за нейната нередовност, която нередовност не е била отстранена и след
дадените в съдебно заседание от 09.03.2022 г. изрични указания. В изпълнение на
така дадените указания, в писмо с вх.№ 1076/17.03.2022 г. (л.37 от делото)
касационният жалбоподател заявява, че оспорващ въззивното решение е именно
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ като този текст дори е
повдигнат в удебелен шрифт.
Страна във
въззивното производство, а и в касационното такова по арг. от чл.210, ал.1 от АПК, съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН, в приложимата редакция преди влизане в сила на 23.12.2021 г. на измененията,
направени с ДВ бр.109 от 2020 г., е „….учреждението или
организацията, чийто орган е издал наказателното постановление“, т.е. РД
„Автомобилна администрация“ – Русе. Именно РД „Автомоиблна администрация“ е
участвала като страна и във въззивното производство пред РС - Бяла. Това е
така, тъй като административнонаказващ орган е бил именно директорът на РД
„Автомобилна администрация“ – Русе, а съгласно чл.30, ал.3 от ГПК, вр. чл.144
от АПК, държавните учреждения се представляват от своите ръководители според
техните устройствени правила. Според чл.5 от Устройствения правилник на ИА
„Автомобилна администрация“, Агенцията се ръководи и представлява от
изпълнителен директор, какъвто директорът на РД „Автомобилна администрация“ -
Русе не е – той не е законен представител на ИА „Автомобилна администрация“, а
на РД „Автомобилна администрация“ - Русе, съгласно чл.22, ал.1 от Устройствения
правилник. Както беше посочено, щом административнонаказващ орган е директорът
на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, то учреждението, чийто орган е
директорът и което има качеството на страна във въззивното и касационното
производства, е именно РД „Автомобилна администрация“, а не, както се сочи в писмо
с вх.№ 1076/17.03.2022 г. (изх.№ 52-00-55-7729/9/15.03.2022 г. на РД „АА“ –
Русе) – ИА „Автомобилна администрация“.
В случая касационната
инстанция е счела, че е налице неяснота относно подателя на касационната жалба,
предвид обстоятелството, че същата е подадена от ИА „АА“ – София,
представлявана от директора на РД „АА“ – Русе. Затова, както беше посочено, с
протоколно определение от 09.03.2022 г. съдът, на основание чл.213а, ал.6, т.1
от АПК, е дал възможност на касационния жалбоподател ИА „АА“ - София, чрез
Венцислав Шахънов – директор на РД „АА“ – Русе, да уточни в 7-дневен срок от
съобщаването кой е касационният жалбоподател – ИА „АА“ - София или РД „АА“ – Русе,
като му е указано, че при неизпълнение на дадените указания касационната жалба
ще бъде върната (л.26 от делото). Съобщението е връчено на 11.03.2022 г. (л.28
от делото). На 16.03.2022 г. по пощата е депозирано обсъжданото писмо вх. №
1076 от 17.03.2022 г. по описа на съда, с което директорът на РД „АА“ – Русе
посочва, че касационен жалбоподател, оспорващ решението на РС – Бяла, е „…..ИА „Автомобилна администрация“, както правилно е отбелязал съдът в дадените
с призовката указания към касационния жалбоподател“. (л. л. 37 и 38 от
делото). За пълнота следва да се отбележи, че съдът не е давал указания в този
смисъл, а единствено е изискал от касационния жалбоподател да уточни от чие име
е подадена касационната жалба – от името на ИА „АА“ – София или от името на РД „АА“
- Русе.
Както вече беше
посочено, ИА „Автомобилна администрация“ не е била страна в проведеното съдебно
производство пред РС - Бяла, в което като страна е била конституирана РД
„Автомобилна администрация“ – Русе, тъй като административнонаказващ орган е
бил именно директорът на РД „Автомобилна администрация“ – Русе.
В случая и след
като на касационния жалбоподател ИА АА – София, чрез Венцислав Шахънов –
директор на РД АА – Русе, са били дадени изрични указания да уточни от чие име
е подадена касационната жалба, последният е потвърдил, че касационната жалба е
била подадена от името на ненадлежна страна, която не разполага с процесуална
легитимация в настоящото касационно производство т – ИА „АА“ - София.
Според
указанията по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г. на ВАС по т. д.
№ 4/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия,
касационна или частна
жалба, подадена чрез процесуален представител (по закон или по пълномощие),
който има представителна власт както за административния орган, издал
административния акт, така и за юридическото лице, в структурата на което се
намира органът, издал акта, от името на субект, който не е участвал като страна
в първоинстанционното съдебно производство, извън случаите на чл.210, ал.2 от АПК, е нередовна.
В мотивите към
тази точка от тълкувателното решение е посочено, че при потвърждаване на
процесуалното действие по обжалване от името на нелегитимиран субект, жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
При установените
по делото и изложени по-горе обстоятелства и при съобразяване на указанията по
цитираното тълкувателно решение, след като констатираните нередовности в касационната
жалба, подадена от ИА „Автомобилна администрация“ – София, депозирана чрез
директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, не са били отстранени в
определения срок, а напротив – изрично е посочено, че процесуалното действие по
обжалване е извършено от нелегитимиран субект - ИА „Автомобилна администрация“
– София, съдът намира, че тази касационна жалба, на основание чл.213а, ал.6,
т.2 от АПК вр.чл.63в от ЗАНН, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима
и касационното производство по нея следва да бъде прекратено.
По касационната жалба на Б.Т.Б.
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и отговаряща на изискванията на
чл.212 и чл.213 от АПК, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С АУАН № 291625 от 18.06.2021 г., съставен срещу касационния жалбоподател, на последния е било повдигнато обвинение, а впоследствие и с издаденото въз основа на този акт наказателно постановление е била и ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ. Посочената като нарушена материалноправна разпоредба, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението, гласи, че водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача. В случая, при проверка на контролните органи на 18.06.2021 г., е установено, че водачът не притежава карта за квалификация на водача от съответната категория С, при управление на моторно превозно средство от категория N2. Този факт не се и оспорва по делото.
Касаторът възразява, че нито АНО, нито районният съд са изследвали наличието на предпоставките по чл.7б, ал.7 от ЗАвПр, тъй като, според касатора, формалната липса на карта на водача за квалификация не обуславя съставомерност на деянието. Такава би била налице при липсата на кумулативните предпоставки по чл.7б, ал.7 от ЗАвПр. Освен това касаторът, позовавайки се на разпоредби от приложимото право на Европейския съюз, е възразил, че придобитата от водача квалификация се удостоверява пряко с удостоверението за професионална компетентност (УПК) и само вторично – с карта за квалификация на водача. Именно издаденото УПК удостоверявало неговите начална квалификация или продължаващо обучение. В случая не било установено, че водачът не е посещавал курсове за обучение или че не е положил успешно изпит, съответно дали няма издадено УПК, което, според процесуалния представител на Б., изключвало съставомерността на деянието. Тези възражения са неоснователни по следните съображения:
На първо място от анализа и
тълкуването на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на
МТ, в приложимата редакция, се налага изводът, че професионалната компетентност
(квалификацията) на водача се удостоверява именно с посочения документ – карта
за квалификация на водача.
Освен това разпоредбата на § 4 от ПЗР
на Наредба № 41 от 04.08.2008 г., в относимите й части, изрично сочи, че
наредбата е издадена на основание чл.7б, ал.5 от ЗАвПр и въвежда изискванията
на Директива 2003/59/ЕО.
Според постоянната съдебна практика
на СЕС, както впрочем изрично се сочи в т.24 от решението на СЕС от 24.01.2012
г. по дело C‑282/10 Dominguez
и цитираната там
съдебна практика, „…от националните
юрисдикции се изисква при прилагане на вътрешното право да го тълкуват,
доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на съответната директива,
за да постигнат предвидения от последната резултат и следователно да спазят
член 288, трета алинея ДФЕС. Това задължение за съответстващо на директивите
тълкуване на националното право всъщност е присъщо за системата на Договора за
функционирането на Европейския съюз, доколкото дава възможност на националните
юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефикасност на
правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с които са сезирани“.
Следователно, както въззивната, така
и настоящата касационна инстанция, са длъжни, при прилагане на националната
правна рамка, транспонираща директиви на ЕС, да държат сметка не само за
буквата на тези съюзни актове, но и за преследваните от тях цели.
В тази връзка съображение 15-то от
преамбюла на Директива 2003/59/ЕО изрично предвижда следното: „За да удостовери, че шофьор, който е
гражданин на държава-членка, е притежател на един от УПК, предвидени в
настоящата директива, и за да улесни взаимното признаване на различните УПК, държавите-членки трябва да прикрепят
хармонизирания код на Общността, определен за тази цел, заедно с датата на
изтичане на кода, в свидетелството за управление на превозно средство или
новата карта за квалификация на водача на превозно средство, който да се
признава взаимно от държавите-членки, хармонизираният модел на която е
определен с настоящата директива. Тази карта трябва да отговаря на същите
изисквания за сигурност като свидетелството за управление на превозно средство,
като се има предвид важността на правата, които той дава за пътна безопасност и
равни условия на конкуренция. Предоставената възможност на държавите членки да
поставят код на Общността на новата карта трябва да им даде възможност да
определят период на валидност на свидетелствата за управление на превозно
средство, който не съвпада с датата на изтичане на валидността на
продължаващото обучение, при положение че Директива 91/439/ЕИО [6] предвижда
всяка държава-членка да си запази правото да определя, на базата на национални
критерии, срока на валидност на свидетелствата за управление на превозно
средство, които тя издава“.
Разпоредбата на чл.10, § 1 от
Директива 2003/59/ЕО предвижда, че на основание на УПК, удостоверяващо начална квалификация, и на УПК,
удостоверяващо продължаващо обучение, компетентните органи на държавите членки отбелязват, като вземат предвид
разпоредбите на член 5,
параграфи 2 и 3 от настоящата
директива и член 8 от
настоящата директива, хармонизирания код „95" на Съюза, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните категории на
свидетелството за управление:
- на
свидетелството за управление на превозно средство, или
- на картата за квалификация на водача на превозно средство,
изготвена по модела, съдържащ се в приложение II
към настоящата директива.
Изр. второ на чл.10, § 1 от Директива 2003/59/ЕО изрично предвижда, че ако компетентните органи на държавата
членка, в която е получено УПК, не могат да отбележат кода на
Съюза на свидетелството за управление на превозно средство, те издават на
водача на превозно средство карта за квалификация на водач на превозно средство.
От своя страна съображение 14-то от
преамбюла на Директива (ЕС) 2018/645 на Европейския парламент и на Съвета от 18
април 2018 година за изменение на Директива 2003/59/ЕО гласи следното: “За да
се избегнат ситуации, при които различните практики в отделните държави членки
водят до пречки пред взаимното признаване и ограничаване на правото на водачите
на превозно средство да преминат продължаващото обучение в държавата членка, в
която работят, органите на държавата
членка следва да бъдат задължени, ако завършеното обучение не може да бъде
отбелязано на свидетелството за управление, да издават карта за квалификация на
водач на превозно средство под формата, предвидена в стандартните модели, с
която да се гарантира взаимно признаване за всеки водач, който отговаря на
изискванията на Директива 2003/59/ЕО“.
Анализът на посочените норми от съюзното
законодателство сочи на категоричния извод, че придобитата от водач, който е
гражданин на държава-членка на ЕС, професионална компетентност, която първично
се удостоверява чрез удостоверението за професионална компетентност (УПК) за
начална квалификация или продължаващо обучение
– вж. и съображение 7-мо от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО, се
признава взаимно от държавите-членки на ЕС, въз основа на някой от следните два
документа – свидетелство за управление на МПС от съответната категория, на която
е отбелязан хармонизираният код „95" на Съюза, предвиден в приложение I
към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните категории на свидетелството за
управление, или въз основа на издадената карта за квалификация на водача, в
която е отбелязан този код, ако, по думите на Директива (ЕС) 2018/645, „…завършеното обучение не може да бъде
отбелязано на свидетелството за управление“. Тази алтернативност, изведена
в съюзното законодателство по отношение на документите, с които гражданите на
държава-членка на Европейския съюз следва да удостоверяват, че отговарят на
изискванията за начална квалификация или периодично обучение, е проведена и в
националния ни закон – чл.4, ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. Според тази
разпоредба водачи - граждани на държава,
която е член на Европейския съюз, удостоверяват, че отговарят на
изискванията за начална квалификация или периодично обучение:
1. с карта за квалификация на водача,
или
2. със свидетелство за управление на
моторно превозно средство, на което е маркиран хармонизираният код
"95" на Европейския съюз, предвиден в приложение I към Директива
2006/126/ЕО, отбелязан към съответните категории в свидетелството за
управление, издадени от компетентния орган на съответната държава.
Следователно, противно на
поддържаното от касатора, УПК, макар да съставлява първичен документ, доказващ професионална
компетентност на водача, само по себе си не е достатъчен документ, за да се
удостовери въз основа на него придобитата професионална квалификация от водача.
За тази цел е необходимо въз основа на него да бъде издадена карта за
квалификация на водача или СУМПС с отбелязване в него на хармонизирания код
„95“ на ЕС.
В настоящия случай нито се твърди,
нито се установява по делото, в СУМПС на касатора да е маркиран посоченият
хармонизиран код „95“ на ЕС. При тези данни, отнесени към приложимата
нормативна уредба, вкл. и приложимото право на Европейския съюз, се налага изводът,
че в случая, за да се удостовери професионалната квалификация на водача, той е
следвало да притежава карта за квалификация на водача. Липсата на такава
правилно е квалифицирана от наказващия орган като нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба
№ 41 от 04.08.2008 г. на МТ като с наказателното постановление правилно е била
определена и санкционната разпоредба – чл.93, т.1, т.1 от ЗАвПр. Предвид
неотстранените нередовности на касационната жалба, подадена от името на ИА „АА“,
обаче и оставянето й без разглеждане на това основание, положението на
наказаното лице не може да бъде влошавано като същото бъде наказано с
предвидения в последната разпоредба размер на глобата. За да бъде преодоляна
забраната за reformatio in
pejus е необходимо
да има подадена съответна касационна жалба от насрещната страна (учреждението,
чийто оран е издал наказателното постановление), която следва да е редовна и
процесуално допустима, за да може касационната инстанция да удовлетвори направеното
с нея искане, които предпоставки в случая не са налице.
По изложените съображения, предвид
забраната за reformatio in pejus при
липсата на подлежаща на разглеждане касационна жалба от насрещната страна и с
оглед неоснователността на касационната жалба на наказаното лице обжалваното
решение на РС - Бяла следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл.213а,
ал.6, т.2 и чл.221, ал.2 от
АПК вр. чл.63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Изпълнителна
агенция „Автомобила администрация“ – София, депозирана чрез директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, против решение № 148 от
12.11.2021 г., постановено по АНД № 240/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла
в частта, с която, поради преквалифицирането на извършеното нарушение от такова
по чл.93, т.1, т.1 от ЗАвПр в такова по чл.105, ал.1 от същия закон, наложеното
на Б.Т.Б., с ЕГН **********, с наказателно постановление № 38-0002064/29.07.2021
г., административно наказание „глоба“, е намалено от 2000 лева на 200 лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството по к.а.н.д.
№ 31/2022 г. по описа на Административен
съд – Русе в тази част.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 148
от 12.11.2021 г., постановено по АНД № 240/2021 г. по описа на Районен съд –
Бяла в частта, с която, след преквалифицирането на извършеното нарушение от
такова по чл.93, т.1, т.1 от ЗАвПр в такова по чл.105, ал.1 от същия закон,
наложеното на Б.Т.Б., с ЕГН **********, с наказателно постановление №
38-0002064/29.07.2021 г., административно наказание „глоба“ е определено в
размер на 200 лева.
Решението, в частта, в която касационната
жалба на Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ – София е оставена без
разглеждане и е прекратено производството по нея, е с характер на определение и
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните. В останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: