Решение по дело №141/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 316
Дата: 24 октомври 2022 г.
Съдия: Георги Гочев Георгиев
Дело: 20225600100141
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. ХАСКОВО, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
годИ. в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20225600100141 по описа за 2022 годИ.
Производството е по реда на Глава ХIII,чл.124 и сл. от ГПК

Обстоятелства по иска

Производството по делото е образувано по искова молба от Н. Х. Й.,
ЕГН:**********, гр.Хасково, ********* против „Колект БГ“ АД,
ЕИК*********,гр.София,1715,район „Витоша“,ул.“Рачо Петков-
Казанджията“ №4 ет.6 с която се иска на основание чл. 439 във вр. с чл. 124,
ал. I от ГПК, да се приеме установено по отношение на ответника, че ищцата
не му дължи суми по Заповед № 107/29.01.2013 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 30.01.2013 г. по ЧГД
№ 212/ 2013 г. на РС - Хасково, както следва: 17446,07 евро - главница;
2068.49 евро -лихва от 28.03.2012г. до 24.01.2013г.; 196,09 евро - такси от
30.03.2009г. до 24.01.2013г., ведно с разноски по делото 771.01 лв. -ДТ,
1002,61 лв. - адвокатско възнаграждение, 5,49 лв. за куриерски услуги и
законна лихва върху главницата от 28.01.2013г., претендирали по
изпълнително дело № 1681/2021г. по описа на ЧСИ Н.Кавакова с рег. № 929
р-н на действие ОС-Хасково, ведно с разноските и такси по ТТРЗЧСИ по
изпълнителното дело, които също са предмет на изпълнение по образуваното
изпълнително дело.
Ищцата претендира на основание чл. 179, ал. 1 от ЗЗД и като
последица от евентуално уважаване на иска за недължимост на
обезпеченото с ипотеката вземане, заличаване на договорна ипотека
върху собствения на ищцата Н.
Х. Й., ЕГН ********** имот: СОС/жилище, апартамент/
сидентификатор № 77195,709,33,8,30 по КККР на гр. Хасково, общИ.
1
Хасково, обл.Хасково, одобрена със Заповед № РД~18-63/05.10.2006г. на
изп.д-р на Агенцията покадастър, с адрес: *********, с площ от 75,31 кв.м.,
със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 77195.709.33.8.29
и77195.709.33.8.31, под обекта: 77195.709.33.8.22, над обекта:
77195.709.33.8.38, заеднос прилежащите му: избено помещение № 30 и
1,920% идеални части от общите части
на сградата с идентификатор № 77195.709.33.8 и от правото а строеж
върхупоземления имот с идентификатор № 77195.709.33, учредена в полза на
„Юробанк иЕф Джи България" АД с ЕИК ********* с Нотариален акт за
договорна ипотека №91, том I, рег. № 703, дело №29/2008г., вписан в СВ-
Хасково, с дв. вх. рег. №1752/27.03.2008, акт № 202, том I, дело
1162/2008г. което ипотечно право е е прехвърлено на „Колект БГ“ АД с
договор за прехвърляне на вземания от 27.III.2020 г.,вписан в СВ-Хасково с
вх.лег.№3249/07.06.2021 г.акт №110,т.I

За да обоснове претенцията си ищцата твърди,че в полза на „Юробанк и
Еф Джи България" АД /с актуално наименование "Юробанк България" АД/, с
ЕИК ********* са издадени срещу нея Заповед № 107/29.01.2013г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист
от 30.01.2013 г. по ЧГД № 212/ 2013 г. на РС - Хасково за следните суми: 17
446,07 евро - главница; 2068.49 евро -лихва от 28.03.2012г. до 24.01.2013г.;
196,09 евро - такси от 30.03.2009г. до 24.01.2013г., ведно с разноски по делото
771.01 лв. -ДТ, 1002,61 лв. - адвокатско възнаграждение, 5,49 лв. за куриерски
услуги и законна лихва върху главницата от 28.01.2013г.
Вземането по изпълнителния лист произтичало от Договор за
кредит 27.03.2008г. и Анекс от 17.12.2010г. и е обезпечено с договорна
ипотека върху собствения на ищцата недвижим имот -СОС/жилище ,
апартамент/ с идентификатор 77195.709.33,8.30 по КККР на гр. Хасково,
общИ. Хасково, обл. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г.
на изп.д-р на Агенцията по кадастър, с адрес: *********, с площ от 75,31
кв.м., със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 77195.709.33.8.29 и
77195.709.33.8.31, под обекта: 77195.709.33.8.22, над обекта:
77195.709.33.8.38, заедно с прилежащите му: избено помещение № 30 и
1,920% идеални части от общите части на сградата с идентификатор №
77195.709.33.8 и от правото на строеж: върху поземления имот с
идентификатор № 77295.709.33, обективирана в Нотариален акт за договорна
ипотека № 91, том I, рег. № 703, дело №29/2008г., вписан в СВ-Хасково, с дв.
вх. рег. № 1752/27.03.2008, акт № 202, том I, дело 1162/2008г.
Й. посочва,че въз основа на гореописания изпълнителен лист през
2013 г. по искане на взискателя "Юробанк България" АД е образувано изп. д.
№ 20137710400159 по описа на ЧСИ с рег. № 771 - Калинка Араклиева, с р-н
на действие ОС-Хасково. С молбата за образуване на делото от 10.09.2013г.
взискателят е поискал проучване на имуществото и доходите на ищцата,
както и налагане на възбрана, запори върху тях, включително възбрана, опис,
оценка и публична Продан на ипотекираното имущество. Въз основа на
искането, съдебният изпълнител е предприел следните действия:
На 21.10.2013г. е вписана възбрана върху ипотекирания недвижим
имот на ищцата, представляващ СОС с идентификатор № 77195.709.33.8.30
2
по КККР на гр. Хасково;
На 29.10.2013г. е връчена ПДИ на ищцата чрез нейния син Х.М.;
На 28.11.2013г. е извършен опис на ипотекирания имот с
идентификатор № 77195.709.33.8.30 по КККР нагр. Хасково;
На 11.12.2013г. взискателят по изпълнителното дело е подал
искане за спирането му на основание чл. 432, т.2 от ГПК, по която съдебният
изпълнител се е произнесъл с Резолюция от 17.12.2013г. и е спрял делото;
На 13.12.2017г. е постъпила по изпълнителното дело молба от
взискателя с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата; Справка за сключени трудови договори с ищцата по изпълнителното
дело, съответно запор на възнаграждението й, не са извършени, поради
незаплащането на дължимите такси за това от страна на взискателя;
На 31.01.2019г. е постъпила по изпълнителното дело молба от
взискателя с искане за извършване на опис на движимите вещи на ищцата,
справка и запор на банкови сметки, справка и запор върху получавани
трудови възнаграждения от ищцата; Исканите от взискателя действия отново
не са предприети поради липса на заплащане на дължимите от негова страна
авансови такси по ТТРЗЧСИ.
На 05.11.2020г. е постъпило искане по изпълнителното дело от
името на ответника „Колект БГ" АД, ЕИК ********* за конституирането му
като взискател по делото, в качеството му на частен правоприемник на
"Юробанк България" АД по силата на договор за цесия. Към молбата били
представени само няколко страници от Договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 27.03.2020г., сключен между първоначалния взискател и „Свети
Георги Груп" ЕАД, с ЕИК********* /с актуално наименование „Колект БГ"
АД/, ведно с Приложение 1 (Обезпечен портфейл), в което фигурират
посочени данни по отношение на ищцата.
С Постановление от 05.11.2020г. съдебния изпълнител е заличил
предишния взискател по изп.дело № 159/2013г. по описа на ЧСИ К.Араклиева
с рег. № 771 и на негово място е конституирано като взискател ответното
дружество „Колект БГ" АД.
Й. твърди,че на 31.08.2021г. е постъпило искане от „Колект БГ" АД
за прекратяване на изпълнителното дело и връщане на оригИ.ла на
изпълнителния лист, по която съдебният изпълнител се е произнесъл на
същата дата и е постановил прекратяване на изп.дело № 159/2013г. по описа
на ЧСИ К.Араклиева с рег. № 771.
Според справка в Имотния регистър по партидата на ищцата, се
установява, че на 07.06.2021г. е вписан Договора за прехвърляне на вземания
(цесия) от 27.03.2020г., с който е цедирано в полза на „Колект БГ" АД
обезпеченото с ипотеката вземане на "Юробанк България" АД към ищцата.
След прекратяване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ
К.Араклиева с рег. № 771,ответното дружество „Колект БГ" АД е образувало
с Молба с вх. № 31765/10.09.2021г. ново изпълнително дело под №
1681/2021г. по описа на ЧСИ Н. Кавакова с рег. № 929 р-н на действие ОС-
Хасково въз основа на Заповед № 107/29.01.2013г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 30.01.2013 г. по ЧГД
№ 212/ 2013 г. на РС - Хасково; Изп.дело № 1681/2021г. на ЧСИ Н.Кавакова е
висящо, като в хода на делото съдебният изпълнител е наложил запор на
банковата сметка на ищцата и вследствие на така наложения запор по
3
сметката на ЧСИ са постъпили суми, неразпределени към момента в полза на
взискателя.
По изп. дело 1681/2021г. на ЧСИ Н.Кавакова е наложена на
28.09.2021г. и възбрана върху ипотекирания имот, същият предстои да бъде
описан, оценен и изнесен на публична продан. На 11.03.2022г. е връчено на
ищцата Съобщение с изх. № 15548/10.03.2022г. по изп. д. 1681/2021г. на ЧСИ
Н.Кавакова за образуваното изпълнително дело, в което се сочи че към
момента общото задължение на Н. Х. Й. е в размер на 76950,35 лв. /34121,55
лв. - главница по изп. лист, 31699,64лв. за периода от 28.01.2013-24.03.2022,
4239,74 лв. - неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.);
1779,11 лв. - присъдени разноски, 5110,31лв. - такси по ТТРЗЧСИ, 850,33 лв./;
На същата дата чрез ЧСИ по искане на взискателя е връчено на
ищцата и Уведомление на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изходящо от
ответника „Колект БГ" АД,в което се сочи, че са прехвърлени в полза на
ответното дружесто вземания по договор за кредит, сключен между
"Юробанк България" АД и Б.М.И. с ЕГН *********, която няма нищо обшо с
ищцата. Към уведомлението за извършената цесия, както и по изп.дело
1681/2021г. на ЧСИ Н. Кавакова, липсва пълномощно от името "Юробанк
България" АД, въз основа на което „Колект БГ" АД да е упълномощено да
изпраща уведомления от името на първоначалния кредитор. Поради това при
връчване на уведомлението на ищцата, от нейно име било вписано изрично
възражение, с което се оспорва редовността на същото.
До настоящия момент ищцата сочи,че не е уведомена надлежно от
името на "Юробанк България" АД за цесията, поради което последната не е
породила действие по отношение на нея. Уведомяването на ищцата за
извършеното прехвърляне на вземането в случая е особено съществено, т.к.
след снабдяване на "Юробанк България" АД с гореописания изпълнителен
титул, ищцата е погасявала сумите по изпълнителния лист именно към
първоначалния кредитор. Тези плащания са извършвани в периода след
издаване на изпълнителния лист до 2020г./вкл./, чрез сметката й в "Юробанк
България" АД, разкрита именно за обслужване на обезпечения с ипотеката
договор за кредит. Сумите са внасяни по сметката на ищцата, от която
банката ги е усвоявала и отнасяла за погасяване на дълга й. Така извършените
плащания са валидни и погасяват задълженията по изпълнителния лист,
включително и тези извършени след сключване на договора за цесия, т.к.
ищцата не е била уведомена за сключването му от стария кредитор и по
отношение на нея същият не е породил действие (чл. 99, ал. З и ал. 4 от ЗЗД).
Поради обстоятелствата, че плащанията са извършени доброволно
от ищцата и извън изп. дело 159/2013 г. на ЧСИ К.Араклиева, тези плащания
не са били отразени върху изпълнителния лист.
Й. извежда,че предвид гореизложената фактическа обстановка, не
дължи на ответното дружество сумите по Заповед № 107/29.01.2013г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист
от 30.01.2013 г. по ЧГД № 212/ 2013 г. на РС - Хасково, въз основа на които е
образувано изп.дело № 1681/2021г. по описа на ЧСИ Н.Кавакова с рег. № 929
р-н на действие ОС-Хасково с конституиран взискател „Колект БГ" АД
В тази насока същата твърди,че „Колект БГ" АД не е придобило
валидно вземането на "Юробанк България" АД по Заповед № 107/29.01.2013г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист
от 30.01.2013 г. по ЧГД № 212/ 2013 г. на РС -Хасково.
4
Й. извежда,че дори и да бил налице валидно сключен между двете
дружества договор за цесия на вземането по изпълнителния лист, то
съобразно представеното по изп.дело № 159/2013г. по описа на ЧСИ
К.Араклиева - Приложение 1 (Обезпечен портфейл) към договора за цесия,
придобитото вземане от „Колект БГ" АД включва към 29.02.2020г. следните
суми: 6720.63 евро-главница. 2347.31 евро - лихви. 122.75 лв. разноски и
такси: Суми над този размер не са били предмет на договора за цесия.
Ищцата твърди,че не дължи на ответното дружество никакви суми
по горепосочения изпълнителен лист, т.к. дори "Юробанк България" АД да е
прехвърлило вземанията си по листа в полза на „Колект БГ“ АД, то договорът
за цесия не е породил действие спрямо ищцата. За да породи този договор
действие спрямо нея и да я задължи към цесионера „Колект БГ" АД, било
необходимо да й е съобщено за извършеното прехвърляне на вземането и то
от името на стария кредитор "Юробанк България" АД. Такова уведомление не
е извършено от "Юробанк България" АД. Връченото уведомление за цесия по
изп.дело № 1681/2021г. на ЧСИ Н.Кавакова, изходящо от „Колект Бг" АД не
можело да породи последиците на чл. 99, ал. З от ЗЗД, доколкото то не е
упълномощено за тези действия от първоначалния кредитор, а и касае
придобиване на вземания по отношение на лице, различно от ищцата. Поради
това няма основание „Колект БГ" АД към момента да претендира суми от
ищцата.
Й. посочва и че в периода след издаване на Изпълнителен лист от
30.01.2013 г. по ЧГД № 212/ 2013 г. на РС - Хасково до 2020г./вкл./, редовно е
погасявала задълженията по него към "Юробанк България" АД. Това са
обстоятелства настъпили след приключване на производството по издаване на
изпълнителния лист и следва да бъдат съобразени в настоящото
производство. Плащанията са се осъществили след датата на образуване на
изп.дело № 159/2013г. по описа на ЧСИ К.Араклиева и преди образуване на
№ 1681/2021 г. по описа на ЧСИ Н.Кавакова с рег. № 929 р-н на действие ОС-
Хасково.
Въпреки това тази информация,твърди ищцата, или не е била
представена от "Юробанк България" АД на ответното дружество „Колект БГ"
АД, или същият умишлено я премълчава, опитвайки да получи повторно
плащане на сумите по изпълнителния лист. В подкрепа на тези доводи било и
искане за откриване на разплащателна сметка от 27.03.2008г. и Договор за
потребителски кредит 35772/27.03.2008г., от които била видна сметката на
ищцата, с която е обслужван кредита. Именно въз основа на този договор за
кредит възникват вземанията по издадения изпълнителен лист. Изтеглените
от сметката на ищцата суми от страна на банката, били достатъчни за
погасяване на задълженията й по Изпълнителен лист от 30.01.2013 г. по ЧГД
№ 212/ 2013 г. на РС - Хасково и произтичащи от Договор за потребителски
кредит 35772/27.03.2008г
.
Ищцата твърди,че по-голяма част от плащанията са извършени
преди договора за цесия, като една част от тях са извършени след това, но
преди цесията да бъде надлежно съобщена на ищцата. До момента на
надлежно уведомяване на ищцата за извършената цесия по реда на чл, 99, ал.
4 от ЗЗД, кредитор на ищцата се явява именно "Юробанк България" АД, а не
ответника по иска.
Предвид надлежното погасяването на дълга по изпълнителния
лист,сочи Й., към първоначалния кредитор, макар и да липсва изрично
5
отбелязване за това върху него, се обосновава основателността на предявения
срещу „Колект БГ" АД иск за недължимост на сумите по Изпълнителен лист
от 30.01.2013 г. по ЧГД № 212/ 2013 г. на РС-Хасково;
Ищцата твърди и че вземанията по Заповед № 107/29.01.2013г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГШС и Изпълнителен лист
от 30.01.2013 г. по ЧГД № 212/ 2013 г. на РС - Хасково са погасени по
давност.
Доколкото в случая вземанията не са признати с влязло в сила
съдебно решение, а изпълнителните листи са издадени в заповедно
производство без развитието на исково такова по чл. 422 от ГПК, то
погасителната давност на вземанията по листа не се променяла по смисъла на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. В случая за вземанията по изпълнителния лист била
приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, с изключение на
вземанията за лихви, за които давността е 3-годишна съгласно чл. 111, б. "в"
от ЗЗД. В този смисъл била съдебната практика, обективирана в Решение №
42/26.02.2016 по гр.д. № 1812/2015г. на ВКС, IV г.о. и Решение №
94/27.07.2010 по т.д. № 943/2010г. на ВКС, I т.о.
Ищцата посочва още,че след снабдяването на "Юробанк България"
АД с изпълнителния лист е образувано изп.дело № 159/2013г. по описа на
ЧСИ К.Араклиева, по което последното валидно изпълнително действие е
извършено на 28.11.2013г. - когато е извършен опис на ипотекиран имот;
През следващите две години от извършване на описа, по образуваното
изпълнително дело не са искани от взискателя, нито са предприемани други
изпълнителни действия. Спирането на изп.дело по искане на взискателя по
никакъв начин не променя това обстоятелство, доколкото възобновяването на
производството е зависело единствено от неговата воля, поради което то не е
основание за спирането течението нито на срока на перемпцията, нито на
срока на погасителната давност. Приемането на противното, би означавало да
се признае възможността на кредитора да увеличава предвидените в ЗЗД
давностни срокове и да заобикаля разпоредбите, спирайки изпълнителното
производство по всяко време и за колкото пожелае. В този смисъл била
трайно установената съдебна практика, сред която и в Решение №
45/30.03.2017 по гр.д. № 61273/2016г. на ВКС, IV г.о. Предвид
изложеното,твърди ищцата, по силата на закона делото се е прекратило
поради настъпила перемпция на 28.11.2015.
Извършените и поискани след тази дата-28.11.2015г. действия били
невалидни и се считали за неизвършени, т.к. към този момент -
изпълнителното производство е било прекратено по право на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Независимо от настъпилата перемпция, исканията на взискателя за
изпълнителни действия, инкорпорирани в Молби от 13.12.2017 и 31.01.2019г.,
са нередовни поради невнасяне на дължимите авансови такси след дадено
указание на ЧСИ. Поради неотстранените нередовности, исканите
изпълнителни действия не са предприети от ЧСИ по причИ., изцяло зависеща
от волята на кредитора. Поради това нередовните искания не могат да бъдат
счетени за такива, имащи за ефект прекъсване на погасителната давност.
Молбата за конституиране на „Колект БГ" АД от 05.11.2020г. също е
постъпила след прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция, а и
конституирането на нов взискател поради правоприемство не е сред
основанията за прекъсване на погасителната давност. Още повече че към тази
6
дата-05.11.2020г. вземанията по изпълнителния лист вече са били погасени по
давност, а изтекла давност няма как да бъде прекъсната.
Й. извежда,че съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС - новата погасителна
давност за вземането тече от датата, на която е поискано или е извършено
последното валидно изпълнително действие. В случая последното валидно
изпълнително действие преди настъпването на перемпцията е предприето на
28.11.2013г.. когато е извършен опис на ипотекирания имот. От тази дата е
започнала да тече нова погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, съответно по
чл. 111, б. "в" от ЗЗД, за вземанията по изпълнителния лист. Предвид горното
и на основание чл. 110 и чл. 119 от ЗЗД - към 28.11.2018 г. са се погасили по
давност всички вземанията по изпълнителния лист (главница, разноски, лихви
и други акцесорни на главницата вземания). Съобразно изискването на чл.
439, ал. 2 от ГПК било допустимо ищецът да се позовава на погасителна
давност на вземането, настъпила след влизане в сила на заповедта за
незабавно изпълнение.
Ищцата твърди,че след прекратяване на изпълнителното дело
изп.дело № 159/2013г. по описа на ЧСИ К.Араклиева, Заповедта №
107/29.01.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителният лист от 30.01.2013 г. по ЧГД № 212/ 2013 г. на РС - Хасково
били върнати на взискателя „Колект БГ" АД. Въз основа на тях и по искане
на „Колект БГ" АД е образувано на 10.09.2021г. ново изп. дело № 1681/2021г.
по описа на ЧСИ Н.Кавакова с рег. № 929 р-н на действие ОС-Хасково, към
която дата сумите по изпълнителния лист вече са били погасени по давност;
Й. извежда,че предвид всичко гореизложено, претендираните от
„Колект БГ" АД суми по изп. дело № 1681/2021г. по описа на ЧСИ
Н.Кавакова с рег. № 929 р-н на действие ОС-Хасково са недължими поради
обстоятелства, настъпили след издаването на изпълнителния лист и преди
образуване на висящото към момента изп. дело № 1681/2021г. по описа на
ЧСИ Н.Кавакова. Ищецът не дължал и разноските по образуваното
изпълнително дело, в т.ч. и такси по ТТРЗЧСИ, т.к. не е станал причИ. и не е
дал повод за завеждането на изпълнителното производство.
Й. сочи,че ипотеката представлява акцесорно право, което
съществува, доколкото съществува обезпеченото вземане. Съдбата на
ипотечното право била предопределена от тази на обезпеченото вземане. Ако
вземането се погаси, погасява се и ипотечното право /чл. 150 от ЗЗД/ и
извършеното вписване следвало да бъде заличено /чл. 179 от ЗЗД/. Поради
погасяване на обезпеченото с ипотеката вземане, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 35772/27.03.2008г. и за което е издаден
Изпълнителният лист от 30.01.2013 г. по ЧГД № 212/ 2013 г. на РС - Хасково,
то се налагал извод и че не съществува ипотечното право, произтичащо от
Нотариален акт за договорна ипотека № 91, том I, рег. № 703, дело
№29/2008г., вписан в СВ-Хасково, с дв. вх. рег. № 1752/27.03.2008, акт №
202, том I, дело 1162/2008г., прехвърлено в полза на ответника с Договор за
прехвърляне на вземания (несия) от 27.03.2020г., вписан вписан в СВ-
Хасково с вх.рег № 3249/07.06.2021г., акт №110, том I, поради което било
налице основание за заличаване на ипотеката. Съгласно решение 153/
29.12.2016г. по т.д. № 896/2015г. на ВКС, II т.о. - искането по чл. 179, ал. 1 от
ЗЗД за заличаване на вписана ипотека е последица, а не самостоятелен иск, от
евентуалното уважаване на иска за недължимост на обезпеченото вземане.
7
Гореизложеното обосновавало правния интерес на ищцата от
предявяването на отрицателен установителен иск срещу „Колект Бг" АД за
установяване недължимостта на сумите по горецитирания изпълнителен лист
и на това основание за заличаване на вписаната договорна ипотека и договор
за цесия за обезпечение на тези вземания, предвид акцесорния характер на
ипотеката.
Присъдените суми с изпълнителния лист произтичали от сключен
между „Юробанк и Еф Джи България" АД /с актуално наименование
"Юробанк България" АД/, с ЕИК ********* и ищцата - Договор за
потребителски кредит № 35772/27.03.2008г. Предвид характера на договора
ищцата имала качеството на потребител по смисъла на ЗЗП.

Ответникът намира депозираната искова претенция за
неоснователна и в тази връзка я оспорва изцяло. Иска се отхвърляне на
предявения от ищеца иск,и присъждане на следващите се разноски.
Дружеството сочи,че предявения иск е допустим и следвало да бъде разгледан
по същество.
Предявеният иск обаче бил неосновотелен. Погасителна давност по
процесното вземане не била изтекла към момента на подаване на исковата
молба, като не били настъпили и основания за прекратяване на изпълнително
дело 20137710400159 (по описа на ЧСИ К.Араклиева) поради перемпция.
В тази насока ответникът сочи,че ипълнително дело №
20137710400159 била образувано на дата 10.09.2013г. в кантората на Частен
съдебен изпълнител Калинка Араклиева, рег. № 771, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. №212 по описа на Районен съд -Хасково
за 2013г., на дата 30.01.2013г. С молбата си за образуване на изпълнително
дело, взискателят „Юробанк България“ АД е поискал от частния съдебен
изпълнител предприемане на действия по събиране на процесното вземане.
По молба на взискателя, на дата 28.11.2013г. е извършен опис на
недвижим имот, собственост на длъжника и жалбоподател - Н. Х. Й. с ЕГН
**********, а именно: Самостоятелен обект в сграда, с кадастрален
идентификатор 77195.709.33.8.30.
На 11.12.2013г. изпълнителното дело е спряно от съдебния
изпълнител,по молба на взискателя - „Юробанк България" АД (чл. 432, ал.1,
т.2 от ГПК). Съгалсно чл. 61 от ГПК, във връзка с чл. 432 от ГПК при
спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но
неизтекли още срокове.
На 13.12.2017г постъпила молба от взискателя „Юробанк България" АД за
възобновяване на изпълнтиелното дело, респективно за предприемане на
изпълнителни дейстивия, чрез които да бъде събрано вземането му, а именно
искане за налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово
възнаграждение.
На 31.01.2019г постъпила нова молба от взискателя „Юробанк
България" АД за предприемане на нови изпълнителни действия, чрез които да
бъде удовлетворено вземането му, а именно - запор на банковите сметки на
длъжника, насрочване на дата за извършване на опис и изземване на движими
вещи на длъжника, както и запор на трудовото му възнаграждение.
На 27.03.2020г е сключен договор за прехвърляне на вземания
(цесия), с който „Юробанк България“ АД прехвърля възмездно всички свои
8
вземания, заедно с лихвите, привилегиите и обезпеченията на „Колект БГ
ЕАД, с предишно наименование „Свети Георги Груп" ЕАД с ЕИК *********.
За сключения договор за цесия, „Колект БГ ЕАД е уведомил ЧСИ Калинка
Араклиева с молба за конституиране на взискател, входирана в кантората на
ЧСИ на 05.11.2020г., с която са посочени и изпълнителни способи, чрез които
вземането да бъде събрано.
На 31.08.2021г ответникът подава молба за прекратяване на
изпълнителното дело и връщане на изпълнителния лист в оригИ.л.
След прекратяване на изпълнителното дело, на 10.09.2021г е
образувано ново изпълнително дело, въз основа на същия изпълнителен лист,
получен от ЧСИ Калинка Араклива, в кантората на ЧСИ Николета Кавакова,
под номер 1681/2021 г. В молбата си за образуване на изпълнителното дело,
взискателят КОЛЕКТ БГ ЕАД сочи изпълнителни способи, чрез които
вземането му да бъде събрано. С оглед депозираната молба от взискателя, са
наложени запори върху банковите сметки на длъжника-ищец, като е наложена
и възбрана върху недвижимия имот, служещ за обезпечаване на вземането на
КОЛЕКТ БГ ЕАД, на дата 28.09.2021 г.
Ответникът посочва,че съгласно чл. 116 и чл. 117 от ЗЗД, с
предприемане на действия по принудително изпълнение на задължението
давността се прекъсва и започва да тече нова давност. Съгласно Тълкувателно
решение №2/2013г на ОСГТК на ВКС ..прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на Продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица". Давностните срокове се прекъсват и с подадена молба от
взискателя, с която е посочен изпълнителен способ, чрез който вземането да
бъде събрано (т. 10 ТР 2/2013г на ОСГТК на ВКС).
Следвало в тази насока да се отбележи, че съгласно чл. 3, т.2 от
Закон за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г и за преодоляване на
последиците се приело, че давностните срокове спират да текат от 13 март
2020г до отмяна на въведеното извънредно положение. Отмяната на
извънредното положение е прогласена в Държавен вестник на 13 май 2020г.. в
сила от 21.05.2020г.
От всички гореизложени факти било видно според ответното
дружество, че от издаване на изпълнителния лист на дата 30.01.2013г., по гр.
д. № 212/2013г на Районен съд - Хасково, до момента, погасителната давност
за задължението на Н. Х. Й. с ЕГН **********, е прекъсвана многократно, а
именно: с молбата за образуане на изпълнително дело № 20137710400159 на
дата 10.09.2013г., в която освен искане за образуване на изпълнително дело
са посочени конкретни изпълнителни способи, чрез които вземането на
взискателя да бъде събрано; с извършването на опис на имуществото на
длъжника, на дата 28.11.2013г.; с молбата за възобновяване на спряното
изпълнително дело № 20137710400159, в която е поискано от съдебния
изпълнител предприемане на изпълнителни действия, чрез налагане на запор
9
на трудово възнаграждение, получавано от длъжника от дата 13.12.2017г.; с
молба от 31.01.2019г, с която е поискано предприемане на нови изпълнителни
действия, чрез които да бъде удовлетворено вземането на взискателя. а
именно - запор на банковите сметки на длъжника, насрочване на дата за
извършване на опис и изземване на движими вещи на длъжника, както и
запор на трудовото му възнаграждение; с молбата за образуване на новото
изпълнително дело №1681/2021 г, по описа на ЧСИ Николета Кавакова от
дата 10.09.2021г.. в която също са посочени изпълнителни способи, чрез
които вземането на взисктеля да бъде удовлетворено.
Като допълнение,извежда ответникът, съгласно чл. 3, т.2 от Закон
за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г и за преодоляване на
последиците се приело , че давностните срокове спират ла текат от 13 март
2020г до отмяна на въведеното извънредно положение. Отмяната на
извънредното положение е прогласена в Държавен вестник на 13 май 2020 г...
в сила от 21.05.2020г Следователно,извежда дружеството давностните
срокове по задължението на Н. Х. Й. с ЕГН ********** са спрели да текат,
както в периода от 11.12.2013г до 13.12.2017г., така и в периода от
13.03.2020г. до 21.05.2020г.
Съгалсно чл. 61 от ГПК, във връзка с чл. 432 от ГПК при спиране
на производството се спирали и всички започнали да текат, но неизтекли още
срокове Във връзка с тези разпоредби е неправилно твърдението, че докато
изпълнителното дело е спряно е настъпила перемпция, тъй като срокът за
перемция, респективно давност, докато делото е спряно, не тече.
Въз основана на всичко гореизложено, ответникът извежда че
задължението на Н. Х. Йораданова не е погасено по давност.
Твърденията на ищецът че е нередовно уведомен за сключения
договор за цесия били неоснователни.На първо място сочи ответникът, по
отношение на изготвеното уведомление на основание чл. 99, ал.З от
ЗЗД,видно от същото, Уведомлението е адресирано до Н. Х. Й. с ЕГН
**********, в съдържанието на уведомлението е посочен номер на Договор за
потребителски кредит от 27.03.2008г., който е сключен именно между
„Юробанк България АД и молителя - Н. Х. Й.. За посоченото лице Б.М.И., е
видно, че е допусната техническа грешка. Лицето Б.И. не е страна по Договор
за процесния потребителски кредит от 27.03.2008г., видно от приложеното
копие на договора.
Допуснатата техническа грешка не опорочавала връчването на
уведомлението за сключен договор за цесия, като не променя и смисъла на
волеизявлението на цесионера, инкорпорирано в полученото от Н. Й.
уведомление.
Твърденията на ищецът, че „Юробанк България“ АД не е
упълномощило дружеството „Колект“ БГ АД да уведомява длъжниците по
цедираните вземания, съшо били неправилни. Видно от приложеното
пълномощно, с което банката упълномощава дружеството, банката
упълномощила цесионера да изготвя, подписва и връчва уведомления до
длъжниците по цедираните с Договор за цесия от 27.03.2020г. вземания.
Твърденията на ищеца за направените плащания, с които погасил
изцяло задължението си по договора за кредит от 27.03.2008г.. били
неправилни.Съгласно чл. 13 от Наредба №4 от 06.02.2006г за служебния
10
архив на частните съдебни изпълнители, когато изпълнителният лист бъде
поискан обратно от взискателя, на гърба му ЧСИ отбелязва извършените
плащания в полза на взискателя. В конкретния случай, ЧСИ Калинка
Араклиева не е отбелязвала на гърба на изпълнителния лист плащания, които
молителката да е правила, докато делото е било висящо.
След образуване на изпълнителното дело при ЧСИ Николета
Кавакова, в изпълнение на наложените обезпечителни мерки, е постъпила
сумата в общ размер на 1391.31лв, които не са достатъчни за удовлетворяване
на вземанията на взискателя.
Тъй като сумата, която е постъпила по изпълнителното дело,
образувано при ЧСИ Н. Кавакова, е недостатъчна за удовлетворяване на
вземането на взискателя, са предприети действия по опис и изнасяне на
публична продан на имущество, собственост на молителя.
Съгласно Приложение №1 от Договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 27.03.2020г., непогасената част от задължението по Договор за
кредит от 27.03.2008г е в размер на 9 190.68 евро (17 975.41 лева) изчислени
към дата 29.02.2020г., от които: 6 720.63 евро - главница, изчислена към дата
29.02.2020Г., заедно със законната лихва върху главницата от дата
01.03.2020г., 2 347.31 евро - лихви върху главницата за периода до
29.02.2020г., 122.75 евро -разноски и такси, изчислени към дата 29.02.2020г.
За въпросното задължение, ЧСИ Николета Кавакова е уведомена, а размерът
на задължението по изпълнителното дело е редуциран до горепосочената
сума.
Поради изложеното се иска отвхвърляне на исковата претенция.

В съдебно заседание страните поддържат отправените доводи,възражения
и искания.

Обстоятелства по делото

Съобразно договор за потребителски кредит HL 35772/27.III.2008 г.
„Юробанк и Еф Джи България“ АД предоставя на Н. Х. Й. потребителски
кредит за текущи нужди в размер на 18 500 евро,погасим на равни месечни
анюитетни вноски от 209.69 евро.Заемът е обезпечен с договорна ипотека в
поза на банката върху недвижим имот,собственост на ищцата-/жилище ,
апартамент/ с идентификатор 77195.709.33,8.30 по КККР на гр. Хасково,
общИ. Хасково, обл. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г.
на изп.д-р на Агенцията по кадастър, с адрес: *********, с площ от 75,31
кв.м., със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 77195.709.33.8.29 и
77195.709.33.8.31, под обекта: 77195.709.33.8.22, над обекта:
77195.709.33.8.38, заедно с прилежащите му: избено помещение № 30 и
1,920% идеални части от общите части на сградата с идентификатор №
77195.709.33.8 и от правото на строеж: върху поземления имот с
идентификатор № 77295.709.33, обективирана в Нотариален акт за договорна
ипотека № 91, том I, рег. № 703, дело №29/2008г., вписан в СВ-Хасково, с дв.
вх. рег. № 1752/27.03.2008, акт № 202, том I, дело 1162/2008г.
Кредитополучателят е дал съгласието си вземането по този договор
банката да може да цедира на трети лица,като същата следва да го извести за
11
това.
Заповед №107/29.I.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №212/2013 г. на РС-
Хасково, разпорежда Н. Х. Й.да заплати на „Юробанк и Еф Джи България“
АД 17 446,07 евро - главница; 2068.49 евро -лихва от 28.03.2012г. до
24.01.2013г.; 196,09 евро - такси от 30.03.2009г. до 24.01.2013г., ведно с
разноски по делото 771.01 лв. -ДТ, 1002,61 лв. - адвокатско възнаграждение,
5,49 лв. за куриерски услуги и законна лихва върху главницата от 28.01.2013г.
Въз основа на тази заповед е издаден и изпълнителен лист от 30.I.2013 г.
по ЧГД№212/2013 г. на РС-Хасково за присъдените суми в полза на банката.
По молба на банката на 10.IХ.2013 г. е образувано изпълнително
производство №20137710400159 от Частен съдебен изпълнител рег.№771 от
Регистъра на Камарата на ЧСИ,район на действие съдебния район на Окръжен
съд-Хасково въз основа на издадения изпълнителен лист и за събиране на
обективираните в него суми.Кредиторът е поискал от частния съдебен
изпълнител предприемане на конкретни действия по събиране на процесното
вземане-връчване покана за доброволно изпълнение,налагане на възбрана
върху ипотекирания имот като обезпечение за кредита,извършване на
справки относно имуществото на длъжника и др. под.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена надлежно на 18.Х.2013 г.
на длъжника.
В хода на това производство на 21.Х.2013г. е вписана възбрана върху
ипотекирания недвижим имот на ищцата, представляващ СОС с
идентификатор № 77195.709.33.8.30 по КККР на гр. Хасково.В последствие
на 28.ХI.2013 г. е извършен опис на ипотекирания имот.
На 11.ХII.2013 г.взискателят по изпълнението е поискал спиране на
производството на основание чл.432 т.2 от ГПК,което ЧСИ с разпореждане от
17.ХII.2013 г. спира.
На 13.ХII.2017 г. взискателят в производството иска от ЧСИ да наложи
запор на трудовото възнаграждение на длъжника по делото,като ЧСИ е
разпореди извършване на справка с резолюция от 14.ХII.2017 г.
С молба от 31.I.2019 г. взискателят за извършване на опис на движимите
вещи на ищцата, справка и запор на банкови сметки, справка и запор върху
получавани трудови възнаграждения от ищцата,като ЧСИ е разпоредил
извършване на справки,като е получил съответните документи от БНБ,НАП и
от АВ.
На 27.III.2020 г. „Юробанк България“ АД прехвърля на „Св.Георги груп“
ЕАД свои вземания,сред които и това срещу Н. Х. Й..Съобразно договора
цесионера представлява цедента при известяване на длъжниците относно
извършената цесия,като за целта е изготвено и нарочно пълномощно.
До длъжника е изпратено уведомление за извършената цесия,което видно
от отбелязването е върнато непотърсено на 10.VII.2020 г.
На 05.11.2020г. е постъпило искане по изпълнителното дело от
„Колект БГ" АД, ЕИК *********/Предишно „Св.Георги груп“ ЕАД/ за
конституирането му като взискател на основание чл.429 ал.I от ГПК по
делото, като частен правоприемник на "Юробанк България" АД въз основа на
сключен между тях договор за цесия.
С Постановление от 05.11.2020г. съдебния изпълнител заличава
12
досегашния взискател по изпълнителното дело на негово място е
конституиран новия взискател „Колект БГ" АД.
На 27.VIII.2021 г. ЧСИ налага запор върху всички вземания на Н. Й. към
„Юробанк България“ АД.
На 31.08.2021г. е постъпило искане от „Колект БГ" АД за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.431 т.2 от ГПК и
връщане на оригИ.ла на изпълнителния лист, по която съдебният изпълнител
се е произнесъл на същата дата и е постановил прекратяване на изп.дело №
159/2013г. по описа на ЧСИ К.Араклиева с рег. № 771.
С постановление от същата дата ЧСИ прекратява производството
по изпълнителното дело,като на 08.IХ.2021 г. на „Колект БГ“ АД са връчени
оригИ.лите на изпълнителния лист,въз основа на който е образувано
изпълнителното дело.
„Колект БГ" АД с молба от 10.IХ.2021г. образува ново
изпълнително дело № 20219290401681 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с
рег. № 929 на Камарата на ЧСИ,район на действие ОС-Хасково въз основа на
процесните заповед № 107/29.01.2013г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.01.2013 г. по ЧГД № 212/ 2013 г.
на РС – Хасково.По това дело е наложен запор на банковата сметка на
ищцата и на 28.09.2021г. възбрана върху ипотекирания имот.
На 11.03.2022г. е връчено на ищцата съобщение с относно
образуваното изпълнително дело, в което е отразено общото й задължение в
размер на 76950,35 лв. /34121,55 лв. - главница по изп. лист, 31699,64лв. за
периода от 28.01.2013-24.03.2022, 4239,74 лв. - неолихвяеми вземания
(мораторни лихви, обезщетения и т.н.); 1779,11 лв. - присъдени разноски,
5110,31лв. - такси по ТТРЗЧСИ, 850,33 лв./.
По искане на взискателя на 11.III.2022 г. на ищцата е връчено и
уведомление на основание чл. 99, ал. III от ЗЗД, изходящо от ответника
относно описаната цесия В същото се сочи, че са прехвърлени в полза на
ответното дружесто вземания по договор за кредит, сключен между
"Юробанк България" АД и Б.М.И. с ЕГН *********,като е посочен обаче
процесния договор за кредит.

Представената по делото съдебно-счетоводна експертиза извежда в
отговор на поставените задачи,че по процесния кредит и издадения
изпълнителен лист са погасени главница от 11 023.40 евро /21 563.81
лева/;лихви от 2 068.49 евро /4045.61 лв./;законна лихва от 6 371.43 евро/12
461.43 лв./ и разноски от 4 206.26 лв.Според вещото лице размера на
непогасения остатък по вземането към 06.IV.2020 г./ датата на извършената
цесия/ възлиза на непогасена главница от 6 420.63 евро,законна лихва от
2 313.09 евро„начислени и непогасени такси от 143.35 евро.Експертизата
извежда,че след тази дата по образуваното изпълнително дело №
20219290401681 по описа на ЧСИ Николета Кавакова са постъпили и
останали неразпределени 87.41 лева на 06.I.2022 г. и 1 303.90 лева на
05.Х.2021 г.

Правни съображения

13
Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439 вр.счл.124 от ГПК е основателен.В хода на производството се
установиха обстоятелства,които изпълват хипотезата на нормата и извеждат
заявените за защита от ищцата субективни права.
Безспорно е,че страните по делото са и страни по обсъдените договорни
отношения по повод на отпуснат банков кредит от праводателя на ответника
на ищцата,като длъжник, Не се формира спор относно осъщественото
заповедно производство от страна на банката срещу Й.издаването на заповед
за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК,така и издаването на изпълнителен
лист за вземанията на кредитора.Няма изведен спор и относно
образуването,развитието и предприетите действия по двете изпълнителни
дела,образувани въз основа на процесния изпълнителен лист.Всъщност по
обсъдените по-горе факти няма наличие на различна трактовка от страните по
делото.Има обаче различие в изразените становища на ищцата и на ответника
относно правните последици на същите.Според ищцата от предприетите
действия и развитието на изпълнителните производства се извежда
погасяване на вземането на взискателя спрямо тях,а според ответника-такива
последици не са настъпили.
Издадения изпълнителен лист от 30.I.2013 г. очертава предмета на
принудителното изпълнение против ищцата като длъжник от страна на
взискателя
Погасителната давност за процесното вземане на ответнка е пет
години съобразно хипотезата на чл.110 от ЗЗД относно главницата,а
задължението, обект на принудителното изпълнение за лихвите се обхваща
от приложното поле на чл.111 от ЗЗД относно по-кратката тригодишна
погасителна давност.При определяне доколко едно задължение е погасено по
давност особено важно е да се определи началния момент на теченото на
петгодишния срок.В случая за такъв следва да се приеме датата 30.I.2013
г.,когато е издаден изпълнителния лист против въззивника по ч.гр.дело
№212/2013 г. на РС-Хасково и от която дата същото е очевидно изискуемо-
чл.114 ал.І от ЗЗД.
Изпълнително производство е образувано на 10.IХ.2013 г. по искане на
кредитора по изпълнителния лист,след което същият става взискател по
изведеното притезание.Към тази дата е изтекъл период от седем месеца и
десет дни от издававнето на изпълнителния лист.Този период не обхваща
последиците на погасяването,тъй-като не е изпълнен релевантния пет
годишен период.
Въведения като част от предмета на делото правнорелевантен период от
време относно теченето на погасителната давност,е обхванат и регулиран от
два тълкувателни акта на ВС,респ. на ВКС на РБ,които дават различни насоки
за извършване на преценката по чл.439 от ГПК.
Самото образуване на изпълнителното производство
№20137710400159 на ЧСИ Калинка Араклиева към 10.IХ.2013 г. е
правнозначим факт за теченето на давността,който поражда правни
последици,като я прекъсва.Съобразно действалото към тази дата
Постановление №3/18.ХI.1980 г. по гр.дело №3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането.Следователно с
възникването в правния мир на въпросното изпълнително производство
погасителната давност не тече,независимо от развитието на
14
същото.Наличието на висящо изпълнително производство е единствения
правно релевантен факт относно действието на погасителната давност,като
без значение са случващите с в рамките на същото действия на страните и на
съдебния изпълнител.Едва прекратяването на това изпълнение би довело до
течене на давност според този тълкувателен акт.Този режим,изведен с това
постановление,съществува до постановяването на Тълкувателно решение
№2/26.VI.2015 г. по тълкувателно дело №2/2013 г. на ВКС на РБ,ОСГТК.
С новия тълкувателен акт се въвежда и то само занапред ново
тълкуване на теченето на давността по изпълнителни производства.За същата
е ирелевантно дали има образувано формално изпълнително производство.
Правнозначими са само предприетите същински действия от взискателя по
осъществяване на притезанията си.Тези негови актове влияят на теченето на
погасителната давност по отношение на вземанията,съставляващи
взиска.Съобразно новата тълкувателна постановка,при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение-
чл.116 б.“В“ от ЗЗД. Съобразно т.10 от този тълкувателен акт това са
следните действия,които прекъсват давността: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Следва да се посочи,че тълкувателното решение няма действие
назад по приложението на чл.116 от ЗЗД,тъй-като преди постановяването му
нормата е била обект на предхождащ го тълкувателен акт,който следва да се
прилага.Само при липсата на такъв,действието на ТР№2/26.VI.2015 г. на
ОСГТК на ВКС би се приложила от самото приемане на законовата норма.
Ето защо от 10.IХ.2013 г./образуването на първото изпълнително
дело/до 26.VI.2015 г. /постановяването на обсъденото ТР№2/26.VI.2015 г. по
тълкувателно дело №2/2013 г. на ВКС на РБ,ОСГТК./ не тече давност по
процесното изпълнение,а след тази дата започва да тече нова петгодишна
давност.
Въпросното изпълнително производство е спряно по искане на
взискателя с разпореждане на ЧСИ Калинка Араклиева на 13.ХII.2013 г. при
действието на Постановление №3/18.ХI.1980 г. по гр.дело №3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.Макар и спряно,изпълнението продължава да стои
в правния мир,поради което и погасителна давност по него не тече относно
вземането.
15
При влизане в сила на тълкувателното решение на 26.VI.2015 г.
както се посочи по-горе започва да тече нова петгодишна,респ. три годишна
погасителна давност съобразно характера на вземането.Първото действие на
взискателя при новия режим за преценка на давността е осъществена на
13.ХII.2017 г.,когато същият отправя искане да се наложи запор на трудовото
възнаграждение на длъжника по делото,което е част от същинските действия
от взискателя по осъществяване на притезанията си.По тези молба обаче
съдебния изпълнител не осъществява същинско изпълнтелно действие и не
налага искания способ за принудително изпълнение.По искането на
взискателя няма внесена съответната такса.Идентично е състоянието и по
молбата на взискателя от 31.I.2019 г. относно насрочване опис на движими
вещи на дъжника,след осъществяване на справки от ЧСИ.По тази молба също
няма предприето извършване на искания опис,няма внесени такси,въпреки,че
са указани от ЧСИ,като последният е направил справки.
Съобразно ТР №2/2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ВКС на РБ,т.10 и предвид
чл.116 б.“В“ от ЗЗД давността се прекъсва в хода на изпълнителното
производство само при осъществени надлежни и валидни изпълнителни
действия,тъй-като прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.“
След действието на въпросното тълкувателно решение от 26.VI.2015 г.
първото същинско действие съставлява искането на „Колект БГ“ ЕАД за
конституирането му като взискател по изпълнението от 05.11.2020 г. Това
искане обаче е извършено след изтичане на 26.VI.2020 г. на петгодишния
давностен срок относно процесното вземане.
Следва да се посочи и че след изтичане на двегодишния срок от
спирането на изпълнително дело №20137710400159 на ЧСИ Калинка
Араклиева с с разпореждане от 17.ХII.2013 г. или на 17.ХII.2015 г. е
настъпила перемпция и производството е било прекратено по силата на
закона на основание чл.433 ал.I от т.8 от ГПК.Този прекратителен ефект
настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти-а
именно за срок от две години взискатгелят не е поискал извършване на
изпълнителни действия.Последицата от това това прекратяване на
принудителното изпълнение,е че съдебния изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права,както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания. Поради това всички действия по въпросното
изпълнително дело са обезсилени след 17.ХII.2015 г. вкл. и постановление от
05.11.2020г.с което съдебния изпълнител заличава досегашния взискател по
изпълнителното дело на негово място е конституиран новия взискател
„Колект БГ" АД,наложения на 27.VIII.2021 г. от ЧСИ запор върху всички
вземания на Н. Й. към „Юробанк България“ АД,така и прекратяването на
изпълнителното дело на 31.VIII.2021 г. от ЧСИ.

Перемпцията и погасителната давност обаче са различни правни
последици на определени бездействия в хода на изпълнителното
производство. Настъпването на перемпция не значи,че е осъществена
хипотезата на настъпила давност.Налице е валиден изпълнителен
лист,взискател и притезание,които не се заличават от прекратяване на
16
конкретно образуваното изпълнително дело и продължават да съществуват в
правния мир.В решение 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г.,
IV г. о., ГК изрично се извежда,че перемпцията е без правно значение за
давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти
могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Тези
правни институти имат различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете.
В случая обаче,предвид изложеното се налага извода,че погасителната
давност относно главницата,лихвите и др. съставни части на притезанието е
настъпила в полза на ищцата на 26.VI.2020 г.-пет години след влизане в сила
на ТР№2/2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ВКС на РБ. Дори да се съобрази
спирането на давностните срокове по чл. 3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г до отмяна на въведеното извънредно
положение на 13 май 2020 г..в сила от 21.05.2020 г.,то погасителната давност
отново е породила ефекта си по отношение на процесното вземане,само,че два
месеца след 26.VI.2020 г. Това обстоятелство с нищо не променя действието
на изтеклата давност относно вземането по делото.

Очевидно въпросната погасителна давност съставлява факт,настъпил
след издаване на изпълнителния лист,поради което е правнорелевантен за
хипотезата на чл.439 от ГПК.
Предвид на изложеното се извежда,че при образуване по искане на
„Колект БГ" АД с молба от 10.IХ.2021г. на ново изпълнително дело №
20219290401681 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с рег. № 929 на
Камарата на ЧСИ,район на действие ОС-Хасково въз основа на процесните
заповед № 107/29.01.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист от 30.01.2013 г. по ЧГД № 212/ 2013 г. на РС –
Хасково,тези задължения са погасени по давност,поради което и това
производство и осъществените в рамките на същото действия са без
основание.
Следва да се посочи,че извън основателността на основиня довод по
исковата молба относно пълното погасяване по давност на вземането по
процесното изпълнително производство, са основателни и доводите на ищеца
относно изплащане на сумата по притезанието,в размерите и
основанията,изведени от вещото лице.Това заключение е подкрепено и от
представените по делото писмени документи.Ето защо ищцата е надлежно е
погасила 11 023.40 евро /21 563.81 лева/;лихви от 2 068.49 евро /4045.61
лв./;законна лихва от 6 371.43 евро/12 461.43 лв./ и разноски от 4 206.26
лв.Непогасения остатък по вземането към 06.IV.2020 г./ датата на
извършената цесия/ възлиза на непогасена главница от 6 420.63 евро,законна
лихва от 2 313.09 евро„начислени и непогасени такси от 143.35 евро.По
образуваното изпълнително дело № 20219290401681 по описа на ЧСИ
Николета Кавакова ищцата е заплатила и 87.41 лева на 06.I.2022 г. и 1 303.90
лева на 05.Х.2021,които обаче са останали неразпределени.Така заплатените
суми след настъпване на погасителната давност са обхванати от действието
17
на чл.118 от ЗЗД.За същите не важи нормата на чл.116 б.“А“ от ЗЗД,тъй-като
те са платени в хода на признато по съдебен ред вземане и в рамките на
изпълнителен процес.
За пълнота на следва да се посочи,че осъществената на 27.III.2020
г.цесия на вземанията предмет на взиска,между първоначалния им титутляр
цедента по договора „Юробанк България“ АД и цесионера „Св.Георги груп“
ЕАД/сега „Колект БГ“ АД е надлежно съобщена на Н. Й. едва на 11.III.2022
г.От тази дата същата е придобила действие спрямо ищцата предвид чл.99
ал.IV от ЗЗД,което обаче е след настъпване на погасителната давност относно
предмета на прехвърляне на вземането.
Ето защо се налага извода ,че предявенията отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439 от ГПКе основателен и следва да се уважи
изцяло.
Ищцата е предявила и претенция с правно основание по чл.179 от ЗЗД
относно заличаване на ипотеката обезпечила процесното вземане,като
собственик на това недвижимо имущество. В случая това искане за
заличаване на ипотека е допустимо,тъй-като е последица ,а не самостоятелен
иск, от уважаването на установителния иск за недължимост на обезпечените
вземания по чл.439 от ГПК. Искът за заличаване на ипотеката не е
самостоятелен и е вИ.ги последица от спора за съществуване на
вземането.,който за да се разгледа,трябва да бъде предявен,какъвто е
настоящия случай. / Решение № 153 от 29.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
896/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №
391/2012 г., IV г. о., ГК,Решение № 60143 от 28.07.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3830/2020 г., IV г. о., ГК,Определение № 67 от 3.02.2021 г. на ВКС по т. д. №
985/2020 г., I т. о., ТК/.
Вземането,обект на иска по чл.439 от ГПК,което процесната
ипотека обезпечава не съшествува,следователно същата е без основание тъй-
като няма функция,която да осъществява.Поради това тя трябва да бъде
заличена на основание чл.179 от ЗЗД по отношение на ипотекирания собствен
на ищцата недвижим имот.
Ще следва на основание чл.78 от ГПК и съобразно изхода от
делото ответникът да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд-
Хасково в размер на 1 613.19 лева,300 лева възнаграждение за вещо лице
платено от бъджетните средства на съда поради освобождаването на ищцата
от заплащане на такси и разноски по делото с определение №157/15.III.2022
г.,а на адвокат И. В. на основание чл.38 от Закона за адвокатурата вр. с чл.7
ал.II т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възнаграждение в размер на 1 739.90 лева.

Водим от изложеното,Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.439 от ГПК ,че Н. Х. Й., ЕГН:**********,
гр.Хасково, ********* не дължи на „Колект БГ“ АД, ЕИК*********,
гр.София,1715, район „Витоша“,ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4 ет.6
18
сумите по заповед № 107/29.01.2013 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.I.2013 г. по
частно гражданско дело № 212/ 2013 г. на Районен съд – Хасково – 17
446,07 евро - главница; 2068.49 евро -лихва от 28.III.2012г. до 24.I.2013г.;
196,09 евро - такси от 30.III.2009г. до 24.I.2013г., разноски по делото
771.01 лв. държавна такса, 1 002,61 лв. - адвокатско възнаграждение, 5,49
лв. куриерски услуги и законна лихва върху главницата от
28.I.2013г.обект на изпълнение по изпълнително дело №
20219290401681/2021г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова ,рег. № 929
район на действие Окръжен съд-Хасково, ведно с разноските и такси по
ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело, които също са предмет на
изпълнение по образуваното изпълнително дело.

ПОСТАНОВЯВА заличаване на основание чл.179 ал.I от ЗЗД на
договорна ипотека за обезпечение на горните недължими ог ищцата на
ответника суми върху собствения на ищцата Н.
Х. Й., ЕГН ********** имот: СОС/жилище, апартамент/ с
идентификатор № 77195,709,33,8,30 по КККР на гр. Хасково, общИ.
Хасково, обл.Хасково, одобрена със Заповед № РД~18-63/05.10.2006г. на
изп.д-р на Агенцията покадастър, с адрес: *********, с площ от 75,31
кв.м., със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
77195.709.33.8.29 и77195.709.33.8.31, под обекта: 77195.709.33.8.22, над
обекта: 77195.709.33.8.38, заеднос прилежащите му: избено помещение №
30 и 1,920% идеални части от общите части
на сградата с идентификатор № 77195.709.33.8 и от правото на строеж
върху поземления имот с идентификатор № 77195.709.33, учредена в
полза на „Юробанк и Еф Джи България" АД,ЕИК ********* с
Нотариален акт за договорна ипотека №91, том I, рег. № 703, дело
№29/2008 г. на нотариус Ваня Марчева, №80 по регистъра на
Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията при РС-
Хасково, вх. рег. №1752/27.II.2008, акт № 202, том I, дело 1162/2008г.
което ипотечно право е прехвърлено на „Колект БГ“ АД с договор за
прехвърляне на вземания от 27.III.2020 г., вписан в СВ-Хасково с вх.рег.
№3249/07.VI.2021 г.акт №110,т.I.
19

ОСЪЖДА „Колект БГ“ АД, ЕИК*********, гр.София,1715, район
„Витоша“,ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4 ет.6 да заплати на
Държавата по сметка на Окръжен съд-Хасково държавна такса върху
размера на увежиня иск от 1 613.19 лева и 300 лева възнаграждение за
вещо лице платено от бъджетните средства на съда.

ОСЪЖДА „Колект БГ“ АД, ЕИК*********, гр.София,1715, район
„Витоша“,ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4 ет.6 да заплати на адвокат
И. В. Г.,АК-Хасково,№**********,гр.Хасково, ул. “Преслав“ №28 ет.1
офис 7 сумата от 1 739.90 лева на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по въззивен ред пред
Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.


Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
20