Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 19.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.......................Петя
Маринова….............................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2133 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл. 238-239
от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила
е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт Б.Р., срещу Б.А.Б., с адрес: ***, по реда на чл. 422
във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, за установяване на следните вземания по
договор за паричен заем № 3185036/26.03.2018 г., а именно: 721.91 лева –
главница, 69.20 лева – договорна лихва и 135.90 лева – обезщетение за забава.
Твърди
се, че договорът за паричен заем е сключен на 26.03.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД /заемодател/ и ответника Б.А.Б. /заемател/, като по силата на подписания договор
заемодателят предоставил на заемателя парична сума в
размер на 800.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, а заемателят се задължил да го върне на погасителни вноски,
които съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният
процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 895.86 лева, от
която 95.86 лева – договорна лихва. Заемателят се
задължил да върне кредита в срок до 22.09.2018 г. на 6 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 149.31 лева всяка, като срокът на договора
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – 22.09.2018 г. и не бил
обявяван за предсрочно изискуем.
Посочва
се, че на основание Закона за потребителския кредит, на длъжника е начислена
лихва за забава върху неплатената главница в размер на действащата законна
лихва за периода от 26.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която
е в общ размер на 135.90 лева.
Изтъква
се, че по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г. и подписано Приложение № 1/01.05.2019 г. към него,
вземането на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД по цитирания по-горе договор за паричен заем, е прехвърлено
ведно с всички привилегии и обезпечения, в собственост на „Агенция за събиране
на вземания“ ООД, правоприемник на което е
„Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем ЕАД/.
Посочва
се още, че цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощил цесионера - ищец да
уведоми длъжниците за извършената цесия, като в тази
връзка ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/3185036 от 02.05.2019 г., чрез „Български пощи“
с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника,
но пратката останала неполучена. На 24.11.2020 г., се твърди, че отново е
изпратено уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3185036,
копие от което ищецът прилага към исковата молба и моли да се счита, че
ответникът е надлежно уведомен за цесията с получаване на препис от исковата
молба, заедно с приложеното уведомление за извършената цесия, като в тази
връзка цитира съдебна практика на ВКС.
Твърди
се също, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника – ответник, по повод на което е
образувано ч.гр.д.№ 1484/2020 г. по описа на РС-Ловеч, като е издадена заповед
за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
С
оглед на изложеното, ищецът предявява настоящия установителен иск, с който моли
за постановяване на решение, по силата на което да се признае за установено по
отношение на ответника Б.А.Б., че същият му дължи следните суми: 721.91 лева – главница, 69.20 лева – договорна лихва
за периода от 25.04.2018 г. до 22.09.2018 г. /падеж на последна погасителна
вноска/, 135.90 лева – обезщетение за забава за периода от 26.04.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира
присъждане и на направените разноски в заповедното и в настоящото исково
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
С
протоколно определение от 18.06.2021 г. са приети като доказателства по делото
представените с исковата молба заверени преписи
от: Договор за паричен заем с № 3185036/26.03.2018 г.; Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД; Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 01.05.2019 г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД на 16.11.2010 г.; Пълномощно от
Изпълнителния директор на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на
вземания" АД да уведомява длъжници от името на „Изи Асет Мениджмънт" АД;
Уведомително писмо от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх. №
УПЦ-П-ИАМ/3185036 от 02.05.2019 г. за извършената цесия, ведно с известие за
доставяне и обратна разписка; Уведомително писмо от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-С-ИАМ/3185036 от 24.11.2020 г. за извършената
цесия.
Приложено
е и ч.гр.дело № 1484/2020 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 8193 от 18.09.2020
г., подадено от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД против Б.А.Б. за същите вземания, произтичащи от същите
обстоятелства, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 800/21.09.2020 г. за претендираните вземания, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2020 г. до изплащане на
вземането, както и за разноските по делото: 25.00 лева – държавна такса и 50.00
лева – юрисконсултско възнаграждение. С Разпореждане
№ 2308/03.11.2020 г. заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и
указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника.
С оглед на това и в указания срок е предявен
настоящият установителен иск, на основание чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена
молба, пълномощникът му юрисконсулт Иван Недков, заявява, че поддържа исковата
молба и моли
да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника. Моли за присъждане
на разноските по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
Б.А.Б. не е представил в
законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За
насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не се явява и не изпраща
представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Следователно,
налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на
искането за постановяване на неприсъствено решение.
Налице
са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение,
регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответника са
указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че исковете са
вероятно основателни, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата
молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.
По
изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238
ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено
решение срещу ответника като предявените положителни установителни искове
следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението /18.09.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
Съгласно
чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй
като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в настоящото исково производство, а именно сума в размер на 125.00
лева - държавна такса, и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при
съобразяване на чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ,
бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо разноски:
225.00 лева. Искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над сумата 100.00
лева до пълния претендиран размер от 350.00 лева за исковото производство
следва да се отхвърли.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и предвид
изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а
именно: 25.00 лева – внесена държавна такса, и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение, или общо разноски: 75.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение на Б.А.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми по Договор за паричен
заем № 3185036/26.03.2018 г., а именно: 721.91
лв. /седемстотин двадесет и един лева и деветдесет и една стотинки/ –
главница, 69.20 лв. /шестдесет и
девет лева и двадесет стотинки/ – договорна лихва за периода от 25.04.2018 г.
до 22.09.2018 г., 135.90 лв. /сто
тридесет и пет лева и деветдесет стотинки/ – обезщетение за забава за периода
от 26.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението по заповедното производство
/18.09.2020 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението /18.09.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Б.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща
разноски в заповедното производство, както и сумата 225.00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща разноски в
исковото производство, като ОТХВЪРЛЯ
искането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в
размер над 100.00 лв. /сто лева/ до пълния претендиран размер от 350.00 лв.
/триста и петдесет лева/.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на ответника.
Препис
от решението да се приложи по ч.гр.дело № 1484/2020 г. на ЛРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: