Решение по дело №2357/2017 на Районен съд - Перник

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 805

 

гр. П., 30.10.2017г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Божура Антонова, като разгледа гр.дело № 2357 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от И.А.А. *** АД с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1810 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ж.к „Т.”, бл. *, вх. *, ап. * за периода от 01.02.2012г. до 01.06.2014г. и сумата в размер на 690 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.02.2012г. до 02.05.2017г. поради погасяване на вземанията по давност.

С протоколно определение от 28.09.2017г. по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявените искове, като искът за главница се счита предявен за сумата в размер на 1812.73 лева, а този за законна лихва за забава за сумата в размер на 664.31 лева.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК излага становище за недопустимост на предявените установителни искове. В отговора се поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 111, б. В ЗЗД за погасяване на процесните вземания по давност.

При липсата на данни, а и твърдения на страните за провеждано производство по реда на чл. 410 ГПК, завършило с влязла в сила заповед за изпълнение, съответно с влязло в сила решение по чл. 415 ГПК, респ. за образувано изпълнително производство, то няма процесуална пречка, изразяваща се в наличие на специален ред по чл. 424 или чл. 439 ГПК, която изключва общия по който ищецът да може да се защити с иск по чл. 124 ГПК, тъй като ищецът не разполага с друг път на защита. Липсата на правен интерес не може да се обоснове с възможността на длъжника да „чака” предявяване вземането пред съд от кредитора и тогава да прави изключващи, унищожаващи или погасяващи спорното право възражения, тъй като подобно разбиране не почива на закона.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

Страните не спорят, че в процесния период са били в облигационно правоотношение, по силата на което ответното дружество е доставило до собствения на ищеца имот, находящ се в гр. П., ж.к. „Т.“, бл. *, ап. * топлинна енергия на стойност 1812.73 лева. По делото не е спорно и обстоятелството, че ищецът не е заплатил цената на доставената енергия, като начислената за процесния период законна лихва за забава възлиза на 664.31 лева. Правният спор се съсредоточава върху въпроса дали процесните вземания са погасени по давност.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. налице е установен падеж на вземанията. С Решение № 164/15.06.2017г., постановено по в.гр.д. № 240/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. П. е разяснено, че вземането за цена на потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния, от който момент започва да тече законоустановения давностен срок. През посочения период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди изтичането му кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия са за периодично плащане – погасяват се с изтичането на три годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В ЗЗД и следователно изискуемостта на главницата за първия месец от процесния период – м. февруари 2012г. е настъпила на първия ден след изтичане на падежа – 01.04.2012г. Изискуемостта на вземането за доставена топлинна енергия за последния месец от процесния период – м. май 2014г. е настъпила на първия ден след изтичане на падежа – 01.07.2014г.

Предвид изложеното и при съобразяване на датата, на която е депозирана исковата молба ( 02.05.2017г.) съдът намира, че към момента на предявяване на исковете погасени по давност са били вземанията за периода от 01.02.2012г. до 30.03.2014г., което се отнася и за произтичащите от главното вземане допълнителни вземания (лихви, разноски и пр.), макар давността за тях да не е изтекла съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД. По отношение на вземанията за доставена топлинна енергия за месеците април и май 2014г., съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК решението на съда следва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания ( а не в деня на предявяване на иска), което е единствено възможно, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на исковата претенция. С това законодателно разрешение се избягва необходимостта от предявяване на нов иск, основаващ се на настъпилите в хода на процеса факти. От изложеното следва, че макар към момента на подаване на исковата молба вземанията за месец април и май 2014г., които са станали изискуеми съответно на 01.06.2014г. и на 01.07.2014г., да не са били погасени по давност, то към момента на приключване на устните състезания на 28.09.2017г. е изтекъл законоустановения в разпоредбата на чл. 111, б. В ЗЗД срок. Предявеният отрицателен установителен иск не прекъсва давността, тъй като прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б. Б се свързва винаги с действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното. В подкрепа на изложеното е и Решение № 99/10.05.2013г. по гр.д. № 681/2012г. по описа на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. От изложеното следва, че вземанията за цена на доставена топлинна енергия за месец април и май 2014г. са погасени по давност, което на основание чл. 119 ГПК води до погасяване и на акцесорните вземания за законна лихва за забава.

Предвид изложеното, съдът намира, че процесните вземания са погасени по давност, поради което предявените отрицателни установителни искове са основателни.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в размер общо на 859.29 лева, представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на спора в размер на 122.40 лева, внесен депозит по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза в размер на 80 лева и сумата в размер на 656.89 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната. При определяне на размера на дължимите от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД съдебни разноски за хонорар на пълномощника на И.А.А. съдът съобразява своевременно заявеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид фактическата и правна сложност на делото, продължителността на производството, както и характера на извършените от процесуалния представител на ищеца действия, съдът намира, че уговореното и заплатено възнаграждение в размер на 700 лева се явява прекомерно, поради което и при съобразяване на минималните прагове установени в чл. 7, ал.2, т.1 и т.2 вр. чл. 2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде намалено до сумата в размер 656.89 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от И.А.А., ЕГН ***********, с постоянен адрес *** против „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на топлофикационното дружество сумата размер на 1812.73 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ж.к „Т.”, бл. *, вх. *, ап. * за периода от 01.02.2012г. до 01.06.2014г. и сумата в размер на 664.31 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.02.2012г. до 02.05.2017г. поради погасяване на вземанията по давност.

 ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на И.А.А., ЕГН ***********, с постоянен адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 656.89 лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 Вярно с оригинала:С.Г.                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: