О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
18 .04.2017г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на горепосочената дата през две хиляди и седемнадесета
година, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
А. БРАТАНОВА
М.
НЕДЕВА
като разгледа докладваното от съдията A. Братанова ч.в.т.д. № 35 по
описа на Варненския апелативен съд за 2017г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
В срока за обжалване на
постановеното по делото определение № 84/14.02.2017г. е постъпила частна
касационна жалба (вх. № 1250/28.02.2017г.) подадена от С.Г.С. *** и С.И.С. ***,
чрез С.С. – лично и като пълномощник на съпруга си (пълномощно на л. 50 от гр. д. № 12896/10г. на ВРС). Поради
констатирани нередовности частната касационна жалба е била оставена без
движение, в т.ч. и поради непредставяне на доказателства за внесена по сметка
на ВКС държавна такса. В срока за изпълнение указанията на съда е постъпила уточнителна
молба с вх. № 1702/22.03.2017г., с която освен представеното Изложение на
основанията за допускане на касационно обжалване е направено и искане за
освобождаване от внасяне на държавна такса по частната касационна жалба. Съдът
е оставил искането за освобождаване от заплащане на дължимата по частната
касационна жалба държавна такса без движение, като е дал указания да се
представят относими към искането за освобождаване от заплащане на държавна
такса по частната касационна жалба доказателства в подкрепа на твърдяното тежко
материално, имуществено и здравословно състояние с оглед липсата на същите по
делото.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси
и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е
признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за
наличието на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се
извършва от съда въз основа на доказателства за имуществено състояние на
лицето, семейното му положение, здравословно състояние, трудова заетост,
възраст и всички обстоятелства относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производство по
делото, а в случая по частна касационна жалба с вх. № 1250/28.02.2017г. по вх.
рег.на ВАпС.
След като съобрази изложеното в
молбата и приложената към нея декларация за семейно положение и материално
състояние съдът установи следното:
Жалбоподателите са български
гражданин, съпрузи, неосъждани. Декларирано е и влошено здравословно състояние
на всеки от съпрузите, предпоставящо необходимо лечение, каквото обаче не могат
да си позволят, с оглед финансовите си затруднения. Семейството включва и
непълнолетна към момента дъщеря, за която са необходими разходи по отглеждането
и издръжката й. Сочат се доходи за 2015–2016 год. не по-големи от минимална
работна заплата за страната. Независимо, че е с възстановени адвокатски права,
твърди че се намира в изключително затруднение да упражнява адвокатската си
професия, вкл. като последица от отнемането на тези права и в резултат на чужди
недобросъвестни действия. От друга страна, желаейки запазването им, твърди, че
е в невъзможност да започне работа по трудов договор. Въпреки възстановяване на
адвокатските права на С.С. през 2015 год., молителката декларира доходи за 2015
год. в размер на 420 лв. месечно, а за 2016 г. – 300 лева месечно (до
28.07.2016г.), при посочено възнаграждение за съпруга по трудов договор от
31.05.2016г. в размер на 340 лева. Следователно общият деклариран месечен доход
на съпрузите е от 640 лева. Обективираните данни относно имущественото
състояние на съпрузите- настоящи жалбоподатели, съгласно представената декларация
за семейно и имуществено състояние, сочат на жилище в гр. Варна, ул. Шейново №
4, ет.3, 28 % СИО, възбранено по няколко изпълнителени дела, ПИ в землището на
гр. Долни Чифлик с площ от 8 дка – обявен на публична продан, дворно място и
апартамент в гр. София – първото също възбранено, а апартаментът – вече
продаден на публична продан за техни задължения. Съпругът С.С. притежава
малоценен имот с кирпичена постройка край гр. Варна – м-ст Пчелина, съсобственост
с трето лице, което не желае да изкупи или продаде частта си, като постройката
е посочена и негодна за живеене, както и етаж от вила край гр. Варна, без покрив
– предмет на възбрана и обект на публична продан. Притежание на С.С. са
земеделски земи в землището на с. Боженица, обл. София, които също се сочат
възбранени по същите изпълнителни дела, както и малоценен имот в село в област
Монтана, собствеността й върху който се оспорва от другия съсобственик. Изрично
е декларирано непритежаване на МПС, акции или дялове в търговски дружества,
както и, че всички банкови сметки на молителите са запорирани. Декларацията е
депозирана при изрично изявление за известност относно наказателната
отговорност на деклараторите за изнасяне на неверни данни пред съд. Установим е
значителен размер на задълженията на семейството /съгласно постановеното по
т.д. № 243/2011г. на ВОС решение - към 110 000 лева, при олихвяем главен дълг/.
След като съобрази всички така
декларирани и частично установени с писмени доказателства обстоятелства, вкл.
невъзможността за извличане доходи от недвижимото имущество, с оглед
характеристиката и състоянието му, както и за разпореждане – с оглед наложените
възбрани и насрочени публични продани, като съобрази и финансовото затруднение
на съпрузите - касатори и необходимите средства за издръжка и на непълнолетната
им дъщеря, невъзстановената в достатъчен обем (за нормална издръжка на
семейството) адвокатска практика, Варненският апелативен съд обуславя извод за затруднено
материално състояние, при което дори и незначителен по размер допълнителен
разход от порядъка на 15 лв. държавната такса, от която се иска освобождаване,
би се отразил на покриването на елементарни битови нужди и допълнително би
затруднило финансовото положение на семейството.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че касаторите не разполагат с достатъчно средства, с които да заплащат
дължимите държавни такси и разноски по частната касационна жалба, дължима в
случая и от двамата по отделно с оглед качеството им на обикновени другари в
производството по делото, поради което искането за освобождаването им от
задължение за заплащане на държавна такса по настоящата частна касационна жалба
срещу постановеното по в.т.д. № 35/2017г. по описа на ВАпС определение №
84/14.02.2017г. е основателно и като такова следва да бъде уважено. При същите обстоятелства с
определение № 530/07.12.2017г. по ч.т.д. № 1931/2016г. на второ т.о. на ВКС
касационната инстанция е приела, че са налице визираните в чл. 83 ГПК
уважителни основания, отменила е определението на въззивната инстанция, с което
молбата е оставена без уважение и е освободила С.С. от заплащане на държавна
такса по частна жалба срещу разпореждане на ВАпС от 20.11.2015г. по ч.в.т.д.№
316/2015г.
Водим от
горното и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА
касаторите С.Г.С. *** и С.И.С. *** от заплащане на държавна такса по частна
касационна жалба срещу постановеното по в.т.д. № 35/2017г. по описа на ВАпС определение
№ 84/14.02.2017г., на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.
Препис от определението да се
връчи на касаторите за сведение.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.