Решение по дело №490/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по подадена касационна жалба от директора в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, чрез пълномощника юрк.П., срещу решение № 115/12.06.2024 г., постановено по АНД № 521/2024 г. по описа на Районен съд Монтана. С обжалваното съдебно решение е отменено наказателно постановление № К- 005210/28.03.2024 г. , издадено от директора в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 80 от Закана за кредитите за недвижими имоти на потребителите/ЗКНИП/, на оспорващата страна“ Интернешънъл Асет банк“ АД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изпълнителните директори Р. Г. С. и И. А. Й., с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева за нарушение на чл.27, ал.2 от същия закон .

Като касационни основания в жалбата се твърди незаконосъобразност, „съдът е направил интерпретация, без да тълкува правилно…твърди че не се касае за допълнителна услуга по чл.27, ал.1 от ЗКНИП, а същата е свързана с усвояване и управление на кредита..“ При изложени аргументи в касационната жалба и писмено

е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.

Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника юрк.М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП Монтана, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Сочи, че решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон, въз основа на които предлага същото да бъде отменено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Съгласно чл. 63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на касационния контрол за законосъобразност е решение № 115/12.06.2024 г., постановено по АНД № 521/2024 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е отменено наказателно постановление № К- 005210/28.03.2024 г. , издадено от директора в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 80 от Закана за кредитите за недвижими имоти на потребителите/ЗКНИП/, на оспорващата страна“ Интернешънъл Асет банк“ АД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изпълнителните директори Р. Г. С. и И. А. Й., с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева за нарушение на чл.27, ал.2 от същия закон.

При постановяване на решението си, районният съд е обсъдил подробно всички факти и обстоятелства, посочил е и приложимите правни норми, както национални, така и на Директива 2014/17 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04.02.2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребителите и за изменение на Директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент /ЕС/ 11093/2010/ § 2 ДР на ЗКНИП/. В решението съдът е изложил подробни съображения защо не следва да се приеме твърдяното от контролните органи нарушение. Подробно е посочено, че „съгласно т.55 от преамбюла на Директивата важно е способността и склонността на потребителя да плаща погасителните си вноски да се оценят и проверят преди сключването на договор за кредит. При тази оценка на кредитоспособността следва да се отчитат всички необходими и значими фактори, които биха могли да влияят на способността на потребителя да погаси кредита през неговия срок. По-специално способността на потребителя да обслужва и да погаси изцяло кредита си следва да включва разглеждане на бъдещите плащания или увеличения на плащанията поради отложени лихвени плащания или разсрочени плащания по главницата или лихвата и следва да се разглежда в светлината на останалите редовни разходи, дългове и други финансови ангажименти, както и на дохода, спестяванията и активите. Новелата на т.57 от същия преамбюл гласи, че решението на кредитора дали да предостави кредит следва да е съобразено със заключението на оценката на кредитоспособността. Например възможността на кредитора да прехвърля част от кредитния риск на трета страна не следва да го подтиква да пренебрегва заключенията, произтичащи от оценката на кредитоспособността, като предоставя договор за кредит на потребител, който вероятно няма да бъде в състояние да погаси кредита. Поради изложените съображения в чл.18 от Директивата е разписано, че Държавите членки гарантират, че преди сключването на договор за кредит кредиторът прави обстойна оценка на кредитоспособността на потребителя. При оценката се отчитат надлежно факторите, свързани с проверка на вероятността потребителят да изпълни своите задължения по договора за кредит. Именно тази регламентация на Общностното право е основание българският законодател да въведе задължение за кредитора да предостави кредит, само когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит (чл.14 от ЗКНИП). Оценката на кредитоспособността се извършва въз основа на информация за доходите и разходите на потребителя и други обстоятелства от финансов и икономически характер, която е необходима и достатъчна за извършване на оценката (чл.16 от ЗКНИП).

При тази правна регулация кредиторът е длъжен да провери кредитоспособността на потребителя преди отпускане на ипотечен кредит. Подобно изследване в обхвата по чл.16 от закона предполага разходи. Тези разходи са еднократни и се включват в т.4 на приложение № 2 на стандартния европейски формуляр по чл.6. ал.З от ЗКНИП, които е неразделна част от

предоставената от кредитора на потребителя персонализирана информация за предлагания кредит. В тази връзка още на подготвителния етап преди сключване на договора потребителят е запознат със този разход и има възможност за вземане на решение при пълнота на информацията относно възможните разходи, такси и комисионни по повод отпускане на кредита. В закона не е уредено кой заплаща тази такса, но в Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на физическите лица на „Интернешънъл Асет банк“ АД, за предоставяне на кредити „Асет жилище“, „Асет универсален ипотечен кредит“ и „Асет рента“ - 0.20 % мин. 200 лева, е упоменато, че комисионните се събират еднократно върху размера на разрешения кредит…“

Така изложените в решението на въззивния съд мотиви се споделят от настоящата съдебна инстанция, която не намира за нужно да ги преповтаря. Очевидно в хода на производството става дума за еднократна такса, както е посочено в т.57 от преамбюла на Директива 2014/17/ЕС решението на кредитора дали да предостави кредит следва да е съобразено със заключението на оценката на кредитоспособността, което предхожда отпускането на кредита, това е дейност по предварително проучване на степента на кредитен риск и именно поради тази причина не може да се приеме, че е такса или комисионна във връзка с усвояване и управление на кредита, както се сочи в чл.27, ал.2 от ЗКНИП. Изследването на кредитния риск не представлява услуга, а нормативно въведено правно задължение за кредитора. Освен това този разход не касае усвояването или управлението на кредита, тъй като усвояването на кредита е възможно само след сключване на договора, а управлението на кредита предполага вече отпускат ипотечен кредит, т. е. тези дейности са последващи възникването на облигационното правоотношение между кредитор и потребител, докато оценката на кредитоспособността предхожда сключването на договора, давайки нужната информация на кредитора по вземане на решение дали да отпусне кредита.

При безспорно установената фактическа обстановка, съдът приел, че административнонаказателната отговорност на оспорващата страна неправилно е ангажирана, поради което правилно и обосновано издадената НП е отменено от въззивния съд.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт, постановен от компетентния съд по местоизвършване на деянието, за което е наложена имуществената санкция, който го е разгледал в надлежен състав по своевременно подадена въззивна жалба на санкционирания търговец. Решението е постановено при правилно възприети факти и посочени обстоятелства, поради което правилно е приложен материалният закон.

Настоящата касационна съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на НП, същите се подкрепят от представените по делото доказателства и са в съответствие със законовите изисквания. Настоящият съдебен състав не споделя изложените доводи в касационната жалба относно „неправилно интерпретирал“, т.к. в хода на производството са обсъдени всички относими факти и обстоятелства. Настоящата инстанция не споделя и изложения довод, че ако се касае за кредитен анализ за кредитоспособността, то същата следва да се събира от всички заявители, това обстоятелство не променя основанието за дължимостта на този разход, който очевидно се извършва от кредитора, същият изисква време и компетентност от страна на кредитора и като такъв естествено е да има финансово измерение, а не както се твърди от касатора “ по-силната страна да извърши неправомерни действия“.

Що се отнася до претендираните разноски в настоящото касационно производство, предвид заявената в касационната жалба евентуална прекомерност, настоящата инстанция намира, че претендираното юрисконсултско възнаграждение без посочен размер се дължи на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 /нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115/12.06.2024 г., постановено по АНД № 20241630200521 по описа за 2024 г. на Районен съд Монтана.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, да заплати на „“ Интернешънъл Асет банк“ АД, ЕИК *********, разноски в размер на 100/сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.