№ 209
гр. Айтос, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
в присъствието на прокурора Б. Ив. Ж.
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110100644 по описа за 2024 година
Предявена е молба с правно основание чл.19 ЗГР, депозирана от молителя И. С. А., ЕГН
**********, със съд.адрес: ***, чрез адв.Р.Н.. Предявена е молба с правно основание чл.19
ЗГР вр. с чл.531 и сл. ГПК за промяна в имената на молителя, както следва – от И. С. А. на
Е. И. А.. В о.с.з молителят чрез процесуалния представител поддържа предявената молба и
моли същата да бъде уважена.
Заинтересованата страна Община Айтос не се представлява по делото. Не изразява
становище за основателност на молбата.
РП счита, че молбата следва да бъде частично уважена – по отношение на
собственото име, респ. отхрълена относно бащиното и фамилното имена.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното: Основателността на молбата с правно основание
чл.19, ал.1 ГПК за допускане на исканата промяна се обуславя от наличието на някой от
фактическите състави, уредени в посочената норма.
Относно собственото име на молителя: Молителят е записан с имената И. С. А., с
родители: М. Р. Х.-майка и С. В. В.-баща, като същата е приела фамилното име на съпруга
си.По делото липсват доказателства за извършени промени в имената на молителя, а и в тези
на неговите родители. От ангажираните гласни доказателства на разпитания свидетел през
периода на продължителното им познанство с молителя, последният се представял с турски
имена като Е. и именно по този начин към него и към момента се обръщали близки и
приятели, а и в чужбина, където работел доскоро молителят. Не се твърди, нито се
1
установява наличие на трудности, дефинирани като конкретни причини, създаващи
проблеми на молителя, идентифицирайки се с настоящите си собствено, бащино и фамилно
име, с които е записан в акта за раждане.
Относно собственото име на молителя: Предвид доказателствата съдът намира, че
рожденото име на молителя е възприето само формално – по документи, като не изпълнява
функцията си на форма на обръщение и наименование на лицето. Доказа се по безспорен
начин наличието на “важни причини” по см.на чл. 19 ЗГР-налице са обстоятелства от
субективен характер, явяващи се важни такива, обуславящо извод за основателност на
исканата промяна в собственото име на молителя (Р. №19/8.2.12г. по гр.д. №486/11г., III ГО
на ВКС).
Относно бащиното и фамилното име на молителя: В случая е налице субективно
нежелание в бъдеще молителя да се индивидуализира с настоящите си бащино и фамилно
имена, искайки индивидуализацията му да се осъществи чрез посочените в молбата турски
имена, за които не се установява да се носят или да са били носени от някой от родителите
му. С решението съдът е длъжен да се съобрази със законовите разпоредби (чл. 13 и чл.14
ЗГР, имащи императивен характер), а не с желанието на молителя, когато същото не
кореспондира с правилата на ЗГР. Предвид основните принципи на гражданското право и
господстващия обществен морал важни по см. на чл. 19, ал. 1 ЗГР биха били такива лични и
обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено
неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с
императивните изисквания на чл.13 и 14 ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения)
относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.
Императивните разпоредби относно формирането на бащиното и фамилното име на лицето
налагат молителя да носи като бащино и фамилно съответно личното и фамилно име на
баща си (Р.№ 434/24.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 712/2009 г., IV г. о., ГК). В случая не са
налице лични и обществени обстоятелства, правещи носенето на имената на бащата лично
или обществено неудобно или неподходящо. Обстоятелството, че молителят желае да
приеме различно бащино и фамилно име от това, отразено в официалните му документи и
тези на родителя му, не обуславя наличието на важна причина за промяната в бащиното и
фамилното име на молителя. Изложените основания за искането за промяна на бащиното и
фамилното му име не обосновават обективно състояние на неудобство у молителя от
настоящите му презиме и фамилия, които да са с такава значимост, че да обусловят интереса
от промяната, респ. основателността й. Исканата промяна (единствено поради личното
желание на молителя) би поставила редица проблемни ситуации с бъдещото му
идентифициране (което идентифициране е било с посочените имена повече от 20г.), които не
са оправдани нито с оглед обществения, нито - на личния му интерес, обуславящо извод за
неоснователност на молбата в тази част.
Водим от изложеното, съдът
2
РЕШИ:
ДОПУСКА на осн. чл. 19, ал. 1 ЗГР промяна в собственото име на молителя И. С. А.,
ЕГН **********, както следва: от „И.“ на „Е.“, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в
останалата й част – за промяна на бащиното и фамилното име на молителя, поради което
името на молителя в цялост, след допусната промяна ще бъде Е. С. А..
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в 1-седм.срок от
връчването му.
ДА СЕ ИЗПРАТИ заверен препис от решението до общината за отбелязване на
промяната- след влизане в сила на решението.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3