Р Е Ш Е Н И Е
№…9……/16.01.2019г. гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, І-ви
търговски състав, на трети декември две хиляди и осемнадесетата година в открито
заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.БОЕВА
като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА гр.д.№ 749 по описа за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Образувано
е по исковата молба на Л.Х.П., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Читалище „Просвета
1958“, ЕИК *********, със седалище с.Аканджиево, Общ.Белово, Обл.
Пазарджик, представлявано от председателя Н. Б. Б., ЕГН **********.
В
исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди
се, че страните по делото на 14.02.2014 г. били сключили договор за паричен
заем на сумата от 28 200 лв., чрез който да се финансира дейността на
читалището като кандидатства пред Държавен Фонд Земеделие (ДФЗ) по програма за
финансово подпомагане с инвестиционен проект за „Ремонт, Реконструкция на
сградата на читалище „Просвета 1958" и благоустрояване на прилежащото
пространство". Сумата била преведена от ищеца по банков път на
17.03.2014г. с посочено основание „изработване на инвестиционен проект и консултантска
дейност".
Твърди
се, че в края на 2016 г. ищецът се поинтересувал кога ще му бъдат върнати парите, като в
отговор бил уведомен от читалището да почака поради липса на средства. След
проверка през септември 2017 г. в сайта на ДФЗ ищецът бил установил, че до
този момент читалището не е кандидатствало по програмата. Ето защо поканил ответника да му
върне сумата с покана,
изпратена на 09.10.2017 г. и получена на 10.10.2017г., като за това му дал
тридневен срок. Срокът изтекъл на
13.10.2017г., но въпреки това парите не били върнати.
Предвид сочените
факти, ищецът твърди, че били налице предпоставките на чл. 240 и сл. от ЗЗД, а
именно съгласно клаузите на сключения договор, заемателят се е задължил да
върне на заемодателя преведената сума при условията на т.3, а именно, след като
договорът бъде прекратен едностранно от заемодателя с дневно предизвестие в
случаите, когато заемателят не спазва условията или сроковете по договора. Сочи
се, че при прекратяване по този ред, заемната сума ставала изискуема веднага и в
пълен размер, а според ищеца липсата на подадени документите пред ДФЗ, давала
основание да се приеме, че условията на договора за напълно нарушени.
Въведен е петитум, с който
се иска от съда да се осъди ответното читалище „Просвета - 1958" да
заплати /върне/ на ищеца сумата 28 200 лева, дължими по сключен между страните
договор за потребителски заем.
Претендират
се разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответното читалище, чрез пълномощника адв. Д.С. (ПзАК), е постъпил писмен
отговор в които се оспорва иска, както по основание, така и по размер.
В изразеното становище ответникът не
спори, че е сключен процесния договор за заем, като в него е включена клауза
заетата сума да бъде предоставена за срок до авансовото заплащане, уредено
между ДФЗ и заемателя и че същият дължи да възстанови 100% от заемната сума на
заемодателят в 5-дневен срок от получаване на авансовото плащане. Не се спори,
че страните не са договорили лихва.
Не се спори и за това, че е уговорено
срокът по договора да е в полза на заемателя, като е предвидена възможността
заемателят да възстанови заемната сума преди изтичане на срока, единствено и
само, ако същият неоснователно откаже и не кандидатства за финансово
подпомагане с инвестиционен проект за финансово подпомагане от Държавен фонд
Земеделие на обект: „Реконструкция на сградата на Читалище „Просвета
1958г." и благоустрояване на прилежащото пространство.
По същество са изложени твърдения, че
във връзка с процесния договор за заем, Читалищното настоятелство сключило два
договора: Договор да консултантски услуги № 0448/14.02.2014г. и Договор № 017/
14.02.2014г., с цел добросъвестното му изпълнение и сбъдване на уговореното
събитие. Читалището било заплатило дължимото по тези договори, но и към
настоящият момент липсвало изпълнение от страна на ЕТ „Алфа Комерс груп – Е.Г.“
респективно не е кандидатствало за получаване на безвъзмездна помощ. Следвало
обаче да се има предвид, че периодът на оперативната програма е 2014-2020 г.,
поради което за читалището все още съществувала тази възможност. Ето защо се
възразява, че след като задължението за връщане на заемната сума е поставено в
зависимост от сбъдването на едно бъдещо несигурно събитие, което все още не е
настъпило, то заемателят бил добросъвестна страна по договора.
Отделно от тези възражения се подържа
и възражението, че процесният договор за заем е нищожен като сключен от лице
без представителна власт, тъй като упълномощаването на председателя Н.Б. да сключи договора за заем
не било валидно направено, поради липса на изрично решение на ОС на читалището.
Отделно от това се твърди, че решенията,
взети на ОС от 21.11.2013 г. също били нищожни, тъй като свикването на
извънредното ОС било в нарушение на уговореното в Устава.
И най - накрая се твърди, че лицето,
превело парите по договора за паричен заем е именно С.К.П., т.е. същото
упълномощено лице, в полза на което били преведени от НЧ парите по двата
цитирани по-горе консултантски договора.
Иска се отхвърляне на исковете и
присъждане на разноските.
В хода на процеса по направено искане
по реда на чл. 219 ГПК с Определение № 169 от 28.03.2018 г. е привлечен ЕТ
„Алфа комерс груп-Е.Г.“, ЕИК *********, като трето лице-помагач на страната на
ответното читалище. Същото не е упражнило правата си в предоставения му срок за
отговор.
В писмените си бележки по
съществото на спора процесуалният представител на ищеца подържа становище, че в
случай, че съдът приеме, че процесният договор е нищожен, то процесната сума
следва да се върне с оглед разпореденото в чл.34 от ЗЗД.
От
своя страна процесуалният представител в писмените си бележки по съществото на
спора възразява относно тази теза на ищеца, тъй като смята, че е недопустим
съдът да се произнася по непредявени основания и искове.
Настоящият съдебен състав като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност при спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното:
Безспорно в процеса е, че страните по делото на
14.02.2014 г. са сключили договор за паричен заем на сумата от 28 200 лв., която
следвало да се използва за финансиране дейността на читалището за кандидатстване
пред Държавен Фонд Земеделие (ДФЗ) по програма за финансово подпомагане с инвестиционен
проект за „Ремонт, Реконструкция на сградата на читалище „Просвета 1958" и
благоустрояване на прилежащото пространство". Съгласно условията на
договора заемателят е длъжен да възстанови 100% от заемната сума на
заемодателят в 5-дневен срок от получаване на авансовото плащане без задължения
за лихви. Пак от договора се установява, че за заемателя е предвидена
възможност да възстанови заемната сума преди изтичане на срока, единствено и
само, ако същият неоснователно откаже и не кандидатства за финансово
подпомагане с инвестиционен проект за финансово подпомагане от Държавен фонд
Земеделие на обект: „Реконструкция на сградата на Читалище „Просвета
1958г." и благоустрояване на прилежащото пространство. Не се спори, че
страните не са договорили лихва.
Безспорно е, че процесната сума била
преведена от ищеца по банков път на 17.03.2014г. с посочено основание
„изработване на инвестиционен проект и консултантска дейност".
Във връзка с реализиране на задължението
от страна на ответното читалище за кандидатстване за подпомагане от ДФЗ пак от
писмените доказателства се установява, че Читалищното настоятелство е сключило
два договора: Договор за консултантски услуги № 0448/14.02.2014г. и Договор за
инвестиционно проектиране № 017/ 14.02.2014г., по които е заплатило дължимото възнаграждение
на изпълнителя. Предмета на първият от посочените договори е проектни
проучвания и изследвания относно възможността възложителя да кандидатства за
финансово подпомагане, подготовка и окомплектоване на пакет от документи за
кандидатстване, както и консултантски услуги, свързани с изпълнението и
отчитането на дейностите по проекта до изплащането на помощта. Предмета на
вторият от договорите е изработването на инвестиционен технически проект според
техническо задание.
От приетите писмени доказателства, както и
от показанията на свидетеля С.П., които съдът кредитира като непротиворечиви с
останалия доказателствен материал, се
установява, че с приемо – предавателен протокол от 14.04.2014г. в гр.П.
председателя на читалището Н.Б. е приел проекта. Въз основа на него на
21.05.2014г. е издадено от Общината гр.Б. Разрешение за строеж №13, влязло в
сила на 10.06.2014г. От анализа на последният документ и предвид разпоредбата
на чл.144 от ЗУТ е видно, че разрешението за строеж е издадено въз основа на одобрени
от главния архитект на Община Б. инвестиционни проекти представени от ответното
читалище. В обратният смисъл са показанията на свидетелката Б., както и
издаденото от ответното читалище удостоверение за това, че в регистратурата на
същото не са постъпвали посочените строителни книжа и проекти. Така посочените
доказателства съдът намира, че не следва да кредитира, тъй като си противоречат
с останалите такива, а и изхождат от лице заинтересовано от изхода на спора.
Свидетелката Б. и понастоящем е на длъжност „секретар“ на ответното читалище и
като такава е издала и посоченото удостоверение. От друга страна самата
свидетелка признава, че може да каже единствено дали инвестиционните проекти се
намират в архива на читалището, но не и дали са давани лично на Председателя. Ето
защо съдът приема за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответното читалище, че и към настоящия момент изпълнителят по договорите ЕТ
„Алфа Комерс груп – Е.Г.“ не е изпълнил задълженията си, респективно читалището
не е могло да кандидатства за получаване на безвъзмездна помощ.
От показанията на свидетеля П. се
установява и още, че след изготвянето на инвестиционните проекти, ответното
читалище не е претендирало изпълнение на задълженията по договора за
консултантски услуги и такива не са извършвани.
Относно възражението на ответника за наличието на
възможност за кандидатстване до 2020г. пред Държавен „Фонд Земеделие“ по
програма за финансово подпомагане с инвестиционен проект за „Ремонт,
Реконструкция на сградата на читалище „Просвета 1958" и благоустрояване на
прилежащото пространство", от писмо изх.№01-1100/403/03.10.2018г. на ДФЗ
се установява, че за програмният период 2014-2020г., в индикативната програма
за 2018г. не е налична мярка за финансово подпомагане на читалища. Последният
прием на документи по проекти по подмярка 7.2, в който допустим кандидат за
подпомагане са читалища, е бил извършен в периода от 02.09.2016г. до
03.10.2016г. За планираните приеми след 31.12.2018г., ДФЗ не е в състояние да
даде данни предвид обстоятелството, че графика за прием на проекти се определя
от Управляващия орган на ПРСР, който в случая е МЗХГ. Следователно се налага
извод, че и към момента е налице възможност за кандидатстване на ответното
читалище пред Държавен „Фонд Земеделие“
по програма за финансово подпомагане, но при включване в график за прием по
подмярка 7.2, който се определя от МЗХГ, като няма спор, че в периода от
02.09.2016г. до 03.10.2016г. ответното читалище не е кандидатствало.
За установяване на възражението, че
извънредното общо събрание на ответното читалище от 21.11.2013г. е нередовно
проведено, са приети писмени доказателства. Съдът приема, че не следва подробно
да ги обсъжда, тъй като счита, че решенията на ОС, когато са взети при опорочена
процедура по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална
незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния
акт и ЗНЧ, не са нищожни, а са незаконосъобразни и поради това отмяната им може
да бъде поискана единствено по реда и в сроковете визирани в чл. 15 ал. 5, 6 и
7 от ЗНЧ. След изтичането на тези преклузивни срокове решенията придобиват
стабилитет и е недопустимо атакуването им пред съда и установяване
незаконосъобразността им инцидентно. А и в процеса не се твърди и не се
установява тези права да са упражнени, поради което и решенията, взети на ОС от
21.11.2013 г. са влезли в сила и породили правните си последици. Ето защо е
налице валидно упълномощаване на
председателя на читалището Н.Б. да сключи процесния договор за заем.
Относно прекратяването на договора за заем
едностранно от ищеца също са представени писмени доказателства – писмо
изпратено чрез услугата Телепоща на Български пощи на 9.10.2017г. и известие за
доставянето му от 10.10.2017г. От писмото се установява, че поради неизпълнение
на задълженията от страна на читалището изразяващи се в бездействието му,
ищецът е поканил заемателя да му върне заетата сума в тридневен срок, като при
неизпълнение на това задължение в така посоченият срок ще счита договора за
прекратен. Писмото е адресирано до С. В. Я. в качеството му на Председател на
НЧ „Просвета 1958“ с Булстат ********* , на адрес: с.Аканджиево, общ.Белово,
обл.Пазарджик, ул.“Първа“ №20, който адрес, видно от справка в публичния
регистър на читалищата към МК, е седалището на читалището. Писмото е връчено на
10.10.2017г., което обстоятелство между впрочем не се и оспорва от ответното читалище,
както в сроковете по чл.367 от ГПК, така и в хода на процеса. Следователно волеизявлението на ищеца,
обективирано в писмото е стигнало до знанието на Председателя на читалището.
Последният не е върнал заема в определения от ищеца тридневен срок и поради
това договора следва да се счита за прекратен.
Предвид последният извод, а и с оглед
безспорно установеното по делото от фактическа страна, съдът приема, че
предявеният иск е с правно основание чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД. В този смисъл
установи се наличието на валидно възникнало заемно правоотношение между
страните в процеса на основание договор за паричен заем от 14.02.2014 г., по
силата на който ищецът е предоставил на ответното читалище в заем сумата от
28 200 лева посредством банков превод. Следователно фактическият състав на
договора за заем, визиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случаят е
осъществен – налице е съгласие за предаване на заемната сума със задължение на
заемателя да я върне при настъпване на падажа и реалното предаване на тази
сума.
Установи се и още, че ищецът е упражнил
правата си съгласно уговореното в т.3 от раздел „Прекратяване на договора“ от
процесния договор за заем и на основание по чл.87 ал.1 от ЗЗД е развалил
договора поради неизпълнение от страна на ответното читалище на задължението му
да кандидатства пред Държавен „Фонд Земеделие“ по програма за финансово
подпомагане с инвестиционен проект за „Ремонт, Реконструкция на сградата на
читалище „Просвета 1958" и благоустрояване на прилежащото
пространство". При тези обстоятелства съдът приема, че правното основание
на предявеният иск е чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД и ответното читалище дължи
връщане на заемната сума в размер на 28 200 лева като получена на
отпаднало основание и съставляваща неоснователно обогатяване.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78 ал.1 от ГПК ответното читалище дължи на ищеца сторените от последния
разноски общо в размер на 2528 лева, представляващи платена държавна такса в
размер на 1128 лева и платен адвокатски хонорар в размер на 1400 лева.
Съобразно
изложеното Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Народно Читалище „Просвета - 1958“, Булстат
*********, със седалище: с.Аканджиево, Общ.Белово, Обл. Пазарджик,
ул.“Първа“ №20 представлявано от председателя С. В. Я., ЕГН ********** да заплати на Л.Х.П., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 28 200 ( двадесет и
осем хиляди и двеста) лева, като дължима на отпаднало основание –
едностранно развален договор за паричен заем от 14.02.2014г., както и сумата 2 528 (две хиляди петстотин
двадесет и осем) лева, представляваща сторени разноски в процеса
представляващи платена държавна такса и адвокатски хонорар.
Решението е постановено при участието на ЕТ „Алфа комерс груп – Е.Г.“ с ЕИК
********* със седалище в гр.Пловдив, ул.“Младежка“ №38, представлявано от Е.Г. като трето лице-помагач на страната на ответника Читалище „Просвета
1958“ със седалище в с.Акандижиево, обл.Пазарджик.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. Пловдив.
СЪДИЯ: