РЕШЕНИЕ
№ 12788
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110118113 по описа за 2023 година
ЮЛ е предявило срещу К. П. К., П. Д. П. и И. Д. П. /наследници на З. А. Т./ с искане
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми: 896.03 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. №
***********, ведно със законна лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 195.37 лв. за периода от
15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., сумата от 21.18 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 4.94 лв. за периода от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г., при следните
квоти, както следва:
- К. П. К. - 1/3 от общото задължение, а именно сумата от 298.67 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. №
***********, ведно със законна лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 65.12 лв. за периода от
15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., сумата от 7.06 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 1.64 лв. за периода от 16.105.2020 г. до 22.03.2023 г.;
- П. Д. П. – 1/3 от общото задължение, а именно сумата от 298.67 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. №
***********, ведно със законна лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 65.12 лв. за периода от
15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., сумата от 7.06 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 1.64 лв. за периода от 16.105.2020 г. до 22.03.2023 г.;
1
- И. Д. П. – 1/3 от общото задължение, а именно сумата от 298.67 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. №
***********, ведно със законна лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 65.12 лв. за периода от
15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., сумата от 7.06 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 1.64 лв. за периода от 16.105.2020 г. до 22.03.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците П. Д. П. и И. Д. П. са депозирали отговор на
исковата молба чрез назначен особен представител. Оспорват наличието на облигационно
правоотношение между страните. Оспорват начислените суми като несъответстващи на
реално потребяваната топлинна енергия. Релевират възражение за изтекла погасителна
давност. Молят съда да отхвърли исковете. Пред съда особения представител поддържа
отговора на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът К. П. К. е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че не е налице облигационно
правоотношение с ищцовото дружество. Сочи, че исковите претенции са предявени срещу
него в качеството му на наследник на З. Т., която е починала на 04.04.2020г., предвид което
за периода от нейната смърт до м.04.2021г. исковете са неоснователни. Поддържа, че
процесният имот се ползва от И. Д. П. и ответникът е лишен от ползване на собствената си
идеална част. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по
чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по предявените
искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена
и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да
установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от
ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника
на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума
и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
2
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на
спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или
правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от
договор № 4905 от 27.01.2003 г., сключен между ЮЛ и етажната собственост с адрес гр.
София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 215, вх. В, съгласно който е договорено ФДР да извърши
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална
сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По делото от представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредба за държавните имоти от 18.02.1994 г., съгласно който З. А. Т. придобИ. следния
недвижим имот, находящ се в /административен адрес/. От представеното удостоверение за
наследници с № 1082 от 30.06.2023 г. издадено от Столична община се установява, че З. А. Т.
е починала на 04.04.2020 г., като е оставила за наследници по закон: К. П. К. – син, П. Д. П. –
син и И. Д. П. – син. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по
делото доказателства се установява, че ответниците са имали качеството потребители на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Видно от договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от
18.02.1994 г. който З. А. Т. e придобилa собствеността върху процесния недвижим имот.
Доколкото З. А. Т. е починалa на 04.04.2020 г. и е оставилa за наследници тримата ответници
К. П. К., П. Д. П. и И. Д. П., то именно същите следва да отговарят за задълженията към
ищеца съобразно притежаваните от техния наследодател идеални части от собствеността,
тъй като в наследството се включват и задълженията на наследодателя, а след смъртта му на
04.04.2020 г. до края на исковия период 30.04.2021 г., ответниците отговарят на собствено
основание като съсобственици съобразно притежаваните от тях идеални части.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са ответниците по силата
правото на собственост и на наследствено правоприемство. Ответниците следва да
отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от тях
идеални части, а именно К. П. К. 1/3, П. Д. П. 1/3 и И. Д. П. 1/3. По силата на закона /чл. 150
ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение
по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с
влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие
и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на
ответниците за липсата на облигационна връзка. Обстоятелството дали само някой от
ответниците ползва имота имат отношения единствено към вътрешните им отношения.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че отоплението в процесната
сграда е било спряно по решение на СЕС и в сградата било ползвано само ТЕ за БГВ.
Вещото лице е посочило, че през процесния период не бил осигурен достъп, за което били
предоставени протоколи от 02.06.2020 г., 07.06.2020, 20.04.2021 г. и 25.04.2021 г., като имало
служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода, при служебно
изчислен разход от 140 л. Съгласно заключение изчисленията извършени от ФДР били в
съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1. Вещото лице посочва, че общия размер
на дължимите суми за топлинна енергия за исковия период възлизат на 1044.11 лв. Съгласно
заключението топломера бил преминал метрологична проверка през 24 месеца, като през
процесния период топломера не бил сменян и при проверките не били констатирани
отклонения извън допустимите стойности.
3
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е
посочено, че за процесния период няма извършени плащания на претендираните суми, както
и в частта, в която е посочено, че размерът на дължимите суми за извършената услуга
дялово разпределение възлизал на 21.18 лв.
Неоснователни са оплакванията на ответниците, че не било установено реално
доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от
компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника,
мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на
поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при
извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира.
При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при
кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че
при спазване на ЗЕ на ответниците на процесния имот е доставяна топлинна енергия при
дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на
потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и
изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените
изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били
констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата
постъпила топлинна енергия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата
експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви
обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в
имота на ответниците топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в
периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, в това число и
от представените от третото лице помагач документи. Ето защо съдът счита, че по делото е
установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в
определеното количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на
дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот
възлиза на сумата от 1044.11 лв. В случая с оглед на диспозитивното начало, доколкото
ищецът претендира сума в по-малък размер от действително дължимата, а именно 896.03
лв., то именно в този размер следва да се уважи предявения иск. В случая всеки един от
ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно
притежаваните от него идеални части от собствеността на процесния имот, поради което
ответникът К. П. К. следва да отговора за 1/3 част от общия размер на дължимите суми за
топлинна енергия или за сумата от 298.67 лв., ответникът П. Д. П. за 1/3 част от общия
размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 298.67 лв., и ответникът И.
Д. П. за 1/3 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от
298.67 лв., в които размери така предявените искове следва да бъдат уважени.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1
от Общите условия е предвидено, че клиентът е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 195.37 лв. изчислена по реда на чл. 162 от
ГПК. Ответникът К. П. К. следва да отговора за сумата от 65.12 лв., ответникът П. Д. П.
следва да отговора за сумата от 65.12 лв., а ответникът И. Д. П. –за сумата от 65.12 лв.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за дялово
разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год.,
в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение
на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
4
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
„дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в,
ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните
счетоводители /които се сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
Източник на процесните вземания е продажбата на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично
известни Общи условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена за
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена
за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/
за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
ЮЛ, като по делото не е спорно, че третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия е
предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата „дялово
разпределени“, извършвана от избрания от тях търговец. В случая, доколкото от приетата по
делото съдено-счетоводна експертиза се установява, че стойността на услугата за дялово
разпределение възлиза на 21.18 лв., то претенцията се явява основателна по отношение на
всеки един от ответниците К. П. К., П. Д. П. и И. Д. П. за сумата от по 7.06 лв. Действително
след като ответниците не е изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация биха изпаднала в забава и ще се дължат обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово
разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправени и получена покана от ответниците за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което претенцията
за лихва в общ размер на 4.94 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия следва да бъде
разгледано и възражението на ответниците за погасяване на задълженията по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следователно
еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към
характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е
предварително определен или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на понятието,
поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях
се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на потребителите на
5
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба на топлинна енергия
от ЮЛ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
четиридесет и пет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Преди
изтичането на тези срокове вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и
размер, но същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на месеца,
следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията съществува право, но не и
задължение за изпълнение от страна на потребителите на топлинна енергия.
В случая искът е предявен на 05.04.2023 г. и при прилагане на изложените по-горе
принципи част от задълженията за процесния, а именно за периода от м.05.2019 г. до
м.01.2020 г. на стойност 223.30 лв. от общото задължение са погасени по давност изчислена
по реда на чл. 162 от ГПК при действието на цитираните по-горе Общи условия. Предвид
изложеното съдът намира, че непогасени по давност са задължения за главница в размер на
672.73 лв., като всеки един от тримата ответници К. П. К., П. Д. П. и И. Д. П. дължи сумата
от по 224.24 лв. С погасяването на главните вземания са погасени по давност и акцесорните
вземания за лихва за забава начислена върху главницата за топлинна енергия– арг. чл. 119
ЗЗД, поради което погасени се явяват вземания за лихва за забава на стойност 48.84 лв.,
/изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/, а общия размер на непогасените по давност
задължения за лихва възлиза на 146.52 лв., като всеки един от ответниците К. П. К., П. Д. П.
и И. Д. П. дължат сумата от по 48.84 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание чл. 114, ал. 2
от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е възникнало, тоест
давността за всяко месечно вземане започва да тече с изтичане на месеца, за което е
начислено – от първото число на следващия месец. Частично погасени по давност се явяват
и претенциите за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. на
стойност 1.49 лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия размер на непогасените
по давност суми възлиза на 19.69 лв., за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., като К. П.
К. дължи сумата от 6.56 лв., П. Д. П. дължи сумата от 6.56 лв., и ответникът И. Д. П. дължи
сумата от 6.56 лв. съобразно исковата претенция.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски, като ищецът претендира сумите от 50 лв. държавна такса в исковото
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение определено с оглед разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, 600 лв. депозити за вещи лица, 5 лв. държавна такса за съдебно
удостоверение 400 лв. депозит за особен представител. С оглед частичната основателност на
исковите претенции на ищеца следва да му бъде присъдена сумата в размер на 867.07 лв. С
оглед частичната неоснователност на исковата претенция на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът К. П. К. има право на разноски, като страната претендира сумата от 500 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора на ответникът К. К. следва
да се присъди сумата от 124.64 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез
адв. Л. К., сумата от 224.24 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ
се в /административен адрес/, аб. № ***********, ведно със законна лихва от 05.04.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на
6
48.84 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., сумата от 6.56 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 224.24 лв., до пълния
претендиран размер от 298.67 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба-05.04.2023 г., до окончателното изплащане, както и за
периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г., иска за лихва за забава за сумата над уважения
размер от 48.84 лв., до пълния претендиран размер от 65.12 лв., искът за дялово
разпределение за сумата над уважения размер от 6.56 лв., до пълния претендиран размер от
7.06 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба-05.04.2023 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.04.2020
г. до 30.04.2021 г., както и иска за сумата от 1.64 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.105.2020 г. до 22.03.2023 г.
ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, сумата от
224.24 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.02.2020 г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/,
аб. № ***********, ведно със законна лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 48.84 лв. за периода от
15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., сумата от 6.56 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за сумата над уважения размер от 224.24 лв., до пълния претендиран размер от
298.67 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба-05.04.2023 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2019
г. до 31.01.2020 г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 48.84 лв., до
пълния претендиран размер от 65.12 лв., искът за дялово разпределение за сумата над
уважения размер от 6.56 лв., до пълния претендиран размер от 7.06 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-05.04.2023 г., до
окончателното изплащане, както и за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., както и иска
за сумата от 1.64 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.105.2020 г. до 22.03.2023 г.
ОСЪЖДА И. Д. П., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/ сумата от
224.24 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.02.2020 г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/,
аб. № ***********, ведно със законна лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 48.84 лв. за периода от
15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., сумата от 6.56 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за сумата над уважения размер от 224.24 лв., до пълния претендиран размер от
298.67 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба-05.04.2023 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2019
г. до 31.01.2020 г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 48.84 лв., до
пълния претендиран размер от 65.12 лв., искът за дялово разпределение за сумата над
уважения размер от 6.56 лв., до пълния претендиран размер от 7.06 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-05.04.2023 г., до
окончателното изплащане, както и за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., както и иска
за сумата от 1.64 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.105.2020 г. до 22.03.2023 г.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез
адв. Л. К., П. Д. П., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, и И. Д. П., ЕГН
**********, с адрес/административен адрес/, да заплатят на ЮЛ ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с
ал. 8 от ГПК сумата от 867.07 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
/административен адрес/ да заплати на К. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес
7
/административен адрес/, чрез адв. Л. К., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 124.64
лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8