РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. Враца,
14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, V
състав, в публично заседание на 14.09.2022г.,
/четиринадесети септември
две хиляди и двадесет и втора година/ в
състав:
АДМ.
СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурор ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 258 по описа на АдмС – Враца за 2022г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 64, ал. 4 от Закона за управление
на средствата от европейски структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г.,
в сила от 1.07.2022 г. на Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по жалба на жалба на „Водоснабдяване и канализация“
ООД гр.Враца, ЕИК ***, представлявано от управителя А.П., депозирана чрез адв. С.Д.
против Решение от 05.04.2022 г. на Ръководителя
на УО на ОПОС 2014-2020 г., с което не са верифицирани средства в размер
на 167 751,02 лева от БФП и не са признати средства от допустимо собствено
финансиране в размер на 24 623,99 лева.
Твърди се, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен, по съображения подробно
изложени в жалбата. Иска се отмяната му и присъждане на сторените по делото
разноски.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа с доводите изложени в нея. Твърди
се, че изложените в решението мотиви за
отказ от верификация са неясни, вътрешно противоречиви, не кореспондират на
представените от страна на бенефициента документи и не обосновават наличие на
цитираните от РУО на ОПОС правни
основания. Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък, ведно
с доказателства за извършено плащане.
Ответникът - И. Д. Главен директор на
Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ и Ръководител на УО на ОПОС 2014 - 2020 г., редовно
призован, представител не се явява. Ангажирано е бланкетно становище за
неоснователност на жалбата – л. 245 от делото, в което липсват доводи по
направените с жалбата възражения.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Враца дава мотивирано заключение по допустимостта
и основателността на жалбата, при наличие на съществено нарушение на
процесуалните правила при постановяване на оспореният АА.
По
делото е приложена административната преписка по издаденото решение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е
депозирана в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок - административният акт е от дата
05.04.2022 г., а жалбата срещу него е подадена на 18.04.2022 г., от надлежна страна, при което същата е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав я намира за
ОСНОВАТЕЛНА.
Между „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр.Враца и Министъра на околната среда и водите в качеството
му на ръководител на УО на ОПОС 2014-2020 е сключен Административен договор № Д-34-56/03.07.2019г.,
рег. № BG16М1Р002-1.016-0002-С01
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна
среда 2014-2020 г.“, съфинансирана от
Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз
по процедура чрез директно предоставяне BG BG16М1Р002-1.016 за „Изграждане на ВИК инфраструктура“, на
конкретен бенефициент „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – Враца (л.88-99).
В изпълнение на сключения договор и проекта
„Изграждане на ВИК инфраструктура“ от оспорващия е проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг
(проектиране,
авторски надзор и строителство)
по проект „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия
обслужвана от „В.и к.“ ООД г.В. – водопроводна и
канализационна мрежа, по 4 обособени позиции“ за Обособена позиция № 2 „Инженеринг (проектиране, авторски надзор и
строителство)
на водоснабдителната и канализационната мрежа на гр.Мездра. Въз основа на проведената процедура оспорващото дружество, в качеството
му на възложител, е сключил договор № 7/11.02.2022 г. с избрания изпълнител ДЗЗД „Мездра 2020“ на обща
стойност 4 273 617,00 лева, без ДДС, от които 4 272 617,00 лева цена
за изпълнение на обекта по ценови таблици и 1000,00 лева провизорни суми – суми
за покриване на непредвидени разходи, които към момента на подготовка на
офертата обективно не са могли да бъдат предвидени (л. 156-178).
По делото не е налице спор между
страните по отношение на проведената обществена поръчка, като документацията по
същата е публично достъпна, както на профила на оспорващия, така и в Регистъра
на обществените поръчки на Агенцията по обществени поръчки.
Във връзка със сключения договор, от
страна на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Враца е подаден пакет отчетни
документи - ПОД № 6/22.02.2022 г., с който е представено междинно искане за плащане,
подадено чрез ИСУН до РУО на ОПОС.
На 15.03.2022 г. с кореспонденция,
чрез ИСУН, РУО на ОПОС е изпратил коментари за връщане на компонент от ПОД № 6/22.02.2022
г., „Технически отчет“, като е определен срок до 28.03.2022 г. да се нанесат
корекции и/или да се представят допълнителни документи, подробно описани – л.
182 и сл. В указания срок, от страна на жалбоподателя са представени
допълнителните документи, които са изискани от РУО. След разглеждане на
допълнителните документи РУО постановява
оспореното Решение от 05.04.2022 г., с което отказва да верифицира сумите на
представеното искане за междинно плащане по Договор № 7/11.02.2021г., с
изпълнител ДЗЗД „Мездра 2020“ и не признава средства от допустимо собствено
финансиране.
В Решението е прието, че бенефициентът
е представил информация и документи, от които не е възможно да се проследи
хронологично, как и в какъв период от време е изпълнено, прието и одобрено Работното проектиране в съответствие с офертата на Изпълнителя. Изложени са доводи,
че видно от представената обяснителна записка, документацията съдържа и
технически грешки, които още повече утежняват преценката за допустимост на
разходите в разумен срок. По тези съображения АО е счел, че за конкретните
разходи не е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗУСЕФСУ
(в редакцията им преди изменението с ДВ, бр. 51 от 2022 г.,
в сила от 1.07.2022 г.) за допустимост на разходите и на основание чл. 64, ал. 1
от същия закон, разходите не се верифицират, но може да бъдат включени в
следващото искане за плащане.
Като фактически основания за
констатираното нарушение, както и мотиви за неверифициране на сумите по
искането за междинно плащане е посочено следното:
1.
По договор № 7/11.02.2021 г. с изпълнител
ДЗЗД „Мездра 2020“
1.1.
По фактура № **********/10.01.2022 г., по
дейност № 5, поради неразплатени задържани средства в размер на 10 %, сумата е
в рамките на поисканата (213 680,85 лв. без ДДС или 256 417,02 лв. с
ДДС), не верифицирам сума в размер на 167 696,74 лв. от БФП и не признавам
сумата в размер на 24 613,03 лв. от допустимо собствено финансиране
разпределени по бюджетни редове, както следва:
·
124 270,11 лв. от БФП и 18 241,48
лв. от допустимо собствено финансиране от бюджетен ред IV.10.5;
·
43 426,63 лв. от БФП и 6 374,55 лв.
от допустимо собствено финансиране от бюджетен ред IV.10.6.
1.2.
По фактура № **********/10.01.2022 г., по
дейност, поради неразплатени задържани средства в размер на 10 %, сумата е в
рамките на поисканата (69,15 лв. без ДДС или 82,98 лв. с ДДС), не верифицирам
сума в размер на 54,28 лв. от БФП и не признавам сумата в размер на 7,96 лв. от
допустимо собствено финансиране разпределени по бюджетни редове, както следва:
·
40,22 лв. от БФП и 5,90 лв. от допустимо
собствено финансиране от бюджетен ред IV.10.5;
·
14,06 лв. от БФП и 2,06 лв. от допустимо
собствено финансиране от бюджетен ред IV.10.6.
Възраженията на оспорващото дружество
не са обсъждани.
При така
изложената фактическа обстановка,
която не
се оспорва от страните, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕФСУ управляващите органи извършват авансови, междинни и
окончателни плащания въз основа на искане от бенефициента. Съгласно чл. 9, ал. 5, изр. 2 и 3 от ЗУСЕФСУ ръководител на УО е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
УО, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия
орган по ЗУСЕФСУ
може да се упражняват и от овластено от него лице. В случая не се спори, че
Управляващият орган на Оперативна програма „Околна среда“ за програмен период
2014-2020 г. и по която е одобрен за изпълнение проект BG16M10P002-1.016 „Изграждане
на ВиК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ Враца ООД“
по процедура BG16M10P002-1.016 "Изграждане на ВиК инфраструктура", по
приоритетна ос „Води“ на ОПОС 2014-2020, съфинансирана в размер до 85% от
Европейския фонд за регионално развитие на ЕС е Главна дирекция „Оперативна
програма Околна среда“ в МОСВ. В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ се предвижда, че
ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или
оправомощено от него лице. Ръководител на администрацията, в която е
структурирана посочената дирекция, е Министърът на околната среда и водите.
Видно от приложената заповед № РД-13/06.01.2022 г. Министърът на околната среда
и водите оправомощава изпълняващата длъжността главен директор на ГД
„Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ, Г.С. за ръководител на УО на ОПОС,
като й възлага да изпълнява функциите на такъв. Не се спори, че именно въпросният
служител Г.С. заема конкретната длъжност към датата на издаване на процесното
решение, като е безспорно също, че процесното решение от 05.04.2022 г. изхожда
именно от това длъжностно лице, удостоверено чрез поставен от нея подпис, с
оглед определянето й за Ръководител на УО на ОПОС 2014-2020 г. Делегирането на
тези правомощия е законово допустимо (по арг. на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ), като съдът намира, че
то е извършено редовно. Това обосновава извод за валидност на процесния
административен акт. Същият не страда от отменително основание посочено в чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорваното решение е
издадено в писмена форма, като има изложени кратки, без да са конкретни, фактически
констатации и посочени правни разпоредби.
Независимо, че бенефициентът
познава достатъчно добре предвиденото за изпълнение в собственото си проектно
предложение, условията при които се предоставя безвъзмездната финансова помощ,
условията при които е сключил договори с избраните изпълнители и приложимото
законодателство, изискването за мотивиране на административния акт е пряко
свързано с възможността за пълноценно упражняване правото на защита на
засегнатите от акта лица, а също така и с възможността за осъществяване на
съдебен контрол за законосъобразност на административния акт.
Предвиждайки изискване
административният акт задължително да съдържа фактическите и правни основания за
издаването на акта, разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК императивно задължава
административния орган да посочи всички релевантни за конкретния случай факти и
обстоятелства, без значение дали всичките или част от тях са вече известни на
страните в административното производство. Освен конкретните факти,
административният орган е длъжен да посочи и връзката им с приложимата според
него правна норма, т. е. да ги подведе към относимата разпоредба, излагайки
съответните аргументи за това.
В случая съдът счита, че
по начина, по който са изложени мотивите за постановения отказ за верификация,
същите не изпълняват изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на
административния акт.
Съдът намира, че в хода на
административното производство не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила.
Управляващия орган е
сезиран с искане за междинно плащане. След постъпването му е извършена проверка
на документите, представени към искането за плащане, в съответствие на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ. Изискано е от жалбоподателя
да представи допълнително документи, като му е предоставен разумен срок за
това.
В производството по
верифициране, регламентирано в глава Пета, Раздел ІІ „Плащания, верифициране и
сертифициране на разходи“ от ЗУСЕФСУ, липсва разпоредба, аналогична на текста
на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, която задължава УО преди
да постанови акт за отказ от верифициране да предоставя възможност на
бенефициента да предоставя бележки, възражения или да ангажира доказателства. Предвидена
е единствено възможност за УО да изисква допълнително представяне на документи,
както и на разяснения от бенефициента съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, която процедура в
конкретния случай е приложена.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, Управляващият орган може да изисква
допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и
окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента в четири изрично
посочени в нормата (като точки от 1 до 4) хипотези. В случая административният
орган при изискването на документи и разяснения от жалбоподателя не се е позовал
на конкретна хипотеза от ал. 1 на чл. 63
от ЗУСЕФСУ, които са
следните: т. 1. - сума, включена в искането за плащане, не е дължима; т. 2. -
не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна
доказателствена стойност, или други изискуеми документи, доказващи извършване
на дейностите в съответствие с условията за допустимост по раздел І; т. 3. -
има съмнение за нередност, отнасяща се до съответните разходи и т. 4. -
представените документи за физическия и финансов напредък на проекта са
некоректно попълнени или не съдържат цялата задължителна информация. Идентично
е съдържанието и на чл. 55, ал. 2 от Условията за изпълнение на одобрения
проект по процедура „Изграждане на ВиК инфраструктура“.
В писмото си – л. 182, АО
се е позовал на чл. 56, ал. 2 от Условия за изпълнение към АДБФП и чл. 55, ал.
3 от Условия за изпълнение на проекти по
ОПОС, предвиждащ , че за представянето на документите и разясненията по ал. 2
УО определя разумен срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
Освен представянето на
конкретни документи, е изискано и представяне на информация без посочване на
конкретен документ, но липсва указание, кореспондиращо с нормата на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗУСЕФСУ – в какво се състои
некоректността на попълнената от бенефициера информация и каква точно
задължителна информация липсва. В тази връзка съдът счита, че УО е упражнил
формално правомощието си по чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕФСУ без да изложи свои
констатации, които да обосноват изискването на допълнителни документи и/или
разяснения на посочените от самия него основания и в зависимост от това да
определи какви точно документи следва да бъдат представени, какви разяснения да
бъдат дадени и какви корекции да бъдат направени.
По този начин процедурата
по чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕФСУ не е изпълнена съобразно
целта на закона, но доколкото все пак са изискани и събрани необходимите според
УО допълнителни документи, то съдът счита, че производството по издаване на
обжалваното решение е съобразено с приложимите процесуални правни норми на ЗУСЕФСУ
и АПК, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
рефлектират върху законосъобразността на административния акт и да доведат до
самостоятелна отмяна на акт в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорвания акт е
материално незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1, изр. 1 от ЗУСЕФСУ, преди изменение ДВ, бр. 51 от 2022 г.,
в сила от 1.07.2022 г., междинни и окончателни
плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на
извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта.
Според нормата на ал. 2 на чл. 62 от ЗУСЕФСУ чрез междинни и
окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от
управляващия орган.
Разпоредбата на чл. 57,
ал. 1 от ЗУСЕФСУ, в относимата редакция, определя за допустими само разходите,
за които са осъществени едновременно няколко условия, посочени в 7 точки.
В случая, УО е посочил
като основания за отказ от верификация нормите на чл. 57, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗУСЕФСУ и чл. 64, ал. 1
от ЗУСЕФСУ.
Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ ръководителят на УО
извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите,
представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е
приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕФСУ, а според чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕФСУ конкретните национални
правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния
програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се
определят с нормативен акт на Министерския съвет. Верифицирането на разходи е
признаването им от органа за допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.
Според чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, в действащата към момента на издаване на
акта редакция, за допустими се считат разходи, които са за реално доставени
продукти, извършени услуги и строителни дейности, а съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ разходите са допустими,
когато са извършени законосъобразно, съгласно приложимото право на Европейския
съюз и българското законодателство.
За направените разходи е
налична одитна следа съгласно минималните изисквания на Приложение XIII от Регламент (ЕС)
2021/1060 и са
спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 82 от Регламент (ЕС) 2021/1060 – т. 6 от чл. 57, ал. 1 на ЗУСЕФСУ, в
относимата към датата на постановяване на Решението редакция.
В случая като основание за
неверифициране на процесните разходи и непризнаване на средства от допустимо
собствено финансиране, административният орган е изложил следните фактически
констатации:
„Бенефициентът е
представил информация и документи, от които не е възможно да се проследи хронологично, как и в какъв период от
време е изпълнено, прието и одобрено Работното проектиране в съответствие
с офертата на Изпълнителя, предвиждаща в
5-дневен срок от влизане в сила на договора на Възложителя, че ще бъде предаден
завършен работен проект, във вид готов за съгласуване с компетентните органи, в
това число „В и К“ Враца. Освен това представената допълнителна информация във
формат Ексел, изискана със следния коментар: „Да се представи подробна
допълнителна информация за реализираните промени, от предвиденото за изпълнение
в Идейния проект и съответно предвиденото за изпълнение в изготвения от
изпълнителя Работен проект. От информацията трябва да е видно какво от обхвата
на идейния проект е разпоредено в отделните етапи/подетапи на Работния проект,
като същата е изяснена спрямо клонове, участъци, трасета, диаметри, материал на
тръбите и др. приложими параметри. Информацията трябва да изяснява обхвата на
работния проект и спрямо представените два броя разрешения за строеж“. Не
изяснява: „Обхвата на Работния проект и спрямо представените два броя
разрешения за строеж“. Видно от представената Обяснителна записка,
документацията съдържа и технически грешки, които още повече утежняват
преценката за допустимост на гореописаните разходи в разумен срок.
Изводите на административния
орган въз основа на тези констатации са, че предоставената информация не дава
възможност да бъде потвърдена допустимостта на разходите в цялост като по този
начин за конкретните разходи не било изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗУСЕФСУ.
Съдът намира, изхождайки
от цитираното съдържание на оспореното решение, че органът не е изложил никакви
мотиви от фактическа и правна страна по отношение на основанието, посочено в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Липсва констатация за
наличие на разходи, отнасящи се за доставки, услуги или строителство, които да
не са реално извършени. Само би могло да се предполага, че посоченото основание
е във връзка с констатацията, че не са представени отчетни документи, доказващи
цялостното изпълнение на договора в частта му относно проектирането.
Недопустимо е съдът вместо органа да конкретизира фактите и за първи път да ги
подвежда към относимите правни основания за издаване на обжалвания административен
акт. При това положение съдът счита, че не е налице основание по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, което да доведе до отказ
на верификация на процесните суми.
На следващо място
административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ, в смисъл, че не е
изпълнено това изискване за допустимост на разходите. За отказа за верификация
по чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ е необходимо органът да
посочи конкретната правна норма, в нарушение на която е направен конкретният
разход. Такава нарушена правна норма в настоящия случай не е посочена.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗУСЕФСУ изисква за разхода да е налична одитна следа съгласно изискванията
на член 25, параграф 1, б. б) от
Регламент № 480/2014. Член 25, параграф 1, б. б) от
Регламент № 480/2014 изисква одитната следа да е такава, че да дава възможност за
равняване на сертифицираните пред Комисията обобщени суми с подробните данни от
счетоводните регистри и разходооправдателните документи, с които разполагат
управляващият орган и бенефициерът по отношение на съфинансираните операции.
Трите правни основания на
чл. 57, ал. 1, т. 3,
т. 4 и т. 6 имат различен фактически състав, при неизпълнението на който е
налице недопустим разход. Това означава, че различни факти следва да обосноват
наличието на т. 3, т. 4 и т. 6. Видно от мотивите на оспорения акт органът не
само твърди кумулативно наличие на трите основания, но и не е направил каквото
и да било разграничение на твърдените от него фактически основания. Не става
ясно за каква част от разходите приема наличие на нарушение на т. 3, т. 4 и на
т. 6. Това значи, че актът му не съдържа ясни и конкретно дефинирани фактически
основания, което само по себе си е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Дадените по общ начин факти, относими
едновременно и за трите основания, не изпълняват изискванията за наличие на
фактически основания на един акт. Съдът не може вместо органа да избира и да
подвежда твърдените от органа факти към някое от трите сочени правни основания.
Съдът може само да провери доказаността на сочените фактически основания и да
провери правилността на подвеждането им към сочената от органа правна норма.
Само по себе си това
нарушение е достатъчно, за да направи акта незаконосъобразен. В същия този
смисъл е Решение № 7602
от 4.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 610/2022 г., VII о.
На последно място следва
да се посочи, че установяването на недопустимост на конкретни разходи, каквато
се твърди от административния орган с позоваването на чл. 57, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗУСЕФСУ, кореспондира с основание
за отказ за верификация по чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ. Според нормата на чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ извън случаите по ал. 1
ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите,
включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Анализът на
тази норма сочи, че тя представлява самостоятелно основание, различно от
основанието за отказ от верификация по чл. 64, ал. 1
от ЗУСЕФСУ.
Според последната разпоредба в случай, че бенефициент не представи в срок
документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране
на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в
следващо искане за плащане.
В оспореното решение УО на
ОПОС е отказал верификация на разходите по Дейност 5 от договор № Д-34-56/03.07.2019
г. „Проектиране, авторски надзор и строителство по проект „Изграждане на ВиК
инфраструктута на обособена територия обслужвана от В и К ООД – Враца“, на
основание чл. 64, ал. 1
от ЗУСЕФСУ.
Решението обаче не съдържа никакви фактически констатации, кореспондиращи с
уредените в чл. 64, ал. 1
от ЗУСЕФСУ
хипотези за отказ за верификация. По преписката липсват данни за започната
процедура по администриране на нередност. Липсват и констатации, жалбоподателят
да не е представил в срок изискани му по реда на чл. 63 от ЗУСЕФСУ документи или разяснения.
Същевременно са налице доказателства, че допуснатите технически грешки в
документацията са отстранени.
От доказателствата по
делото се установява категорично, че жалбоподателят е представил документи по
всяка точка от отправеното към него искане, както и разяснения относно
поставени от УО въпроси. Това обстоятелство всъщност се потвърждава и от самия
административен орган в оспореното решение, където той посочва, че е взел
решението си след преглед на представените отчетни документи включително и
изисканите по реда на чл. 63 от ЗУСЕФСУ с кореспонденция №
BG16M1ОP002-1.016-0002-C02-M139/15.03.2022 г. в ИСУН 2020.
По този начин цитираното
от УО на ОПОС правно основание – чл. 64, ал. 1
от ЗУСЕФСУ
за постановения отказ за верификация напълно не съответства на изложените в
решението констатации и фактически обстоятелства.
Въз основа на изложеното
настоящия състав приема, че жалбата е основателна. Оспорвания акт е издаден от
компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, но е постановен в нарушение на изискванията за форма на
акта и на материалноправните разпоредби, поради което на основание чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК следва да бъде отменен.
След отмяната, имайки
предвид, че верификацията на средства е изцяло от компетентността на ответника,
преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне,
относно разходите, за които с отмененото решение е отказана верификация и не са
признати средства от допустимото собствено финансиране. При новото произнасяне
органът, ако счита процесните разходи за недопустими следва да посочи точни и
ясни съображения за това, които да подведе към съответното основание за
недопустимост, а в противен случай (при допустимост) да верифицира и признае
съответните разходи.
При този изход на спора
жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно заявени и са
придружени със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разноските се
претендират в общ размер на 8139,00 лева, представляващи 1 539,00 лева
заплатена държавна такса и 6600,00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 11.04.2022 г., фактура №
12589/12.04.2022 г. и преводно нареждане от 14.04.2022 г., установяващи плащането
на договореното възнаграждение по банков път. Въз основа на горното ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски направени по
делото в размер на 8139,00 лева.
Воден от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца,
Пети състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.Враца, Решение от 05.04.2022 г. на Ръководителя
на УО на ОПОС 2014-2020 г., с което не са верифицирани средства в размер
на 167 751,02 лева от БФП и не са признати средства от допустимо собствено
финансиране в размер на 24 623,99 лева.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, в тази
част по подаденото от "Водоснабдяване и канализация" ООД гр.Враца,
искане за междинно плащане № 6 от 22.02.2022 г.
ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр.Враца,
ЕИК ***, представлявано от управителя А.П., сумата от
8139,00 (осем хиляди сто тридесет и девет) лева, представляваща направените по
делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: