Решение по дело №497/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Т., в качеството му на управител на „Царевец 56“ ЕООД от гр. В. Търново, срещу Решение №210/02.05.2024г. по НАХД/АНД №1491/2023г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №Р-004188/25.09.2023г. на член на Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството касатор за нарушение по чл. 115, т. 1 от Закона за туризма/ЗТ/ на основание чл. 210, ал. 1 от ЗТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление, както и присъждане на разноски за производството.

Ответникът по жалбата – член на Комисията за защита на потребителите, в представено по делото писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №210/02.05.2024г. по НАХД/АНД №1491/2023г. състав на Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №Р-004188/25.09.2023г. на член на Комисията за защита на потребителите, с което на „Царевец 56“ ЕООД за нарушение по чл. 115, т. 1 от ЗТ на основание чл. 210, ал. 1 от същия закон е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно извършено нарушение по чл. 115, т. 1 от ЗТ от касатора.

Така постановеното решение е правилно.

 

От обективна страна по делото е прието за установено, че на 14.08.2023г. служители на КЗП са извършили проверка в търговски обект – хотел “Tsarevets Design and Spa”, находящ се в гр. В. Търново, [жк], стопанисван от дружеството касатор. При извършване на проверката е било установено, че обекта има издадена категоризация за хотел три звезди, обекта функционира и има обособена рецепция. В близост до рецепцията обаче, на видно място за потребителите, не е поставен ценоразпис с обявени цени за нощувки или други предлагани в обекта услуги. Така установеното е било прието от административнонаказващият орган и от съда като нарушение по чл. 115, т. 1 от ЗТ, за което се следва санкцията по чл. 210, ал. 1 от с.з.

Основните възражения на касатора се свеждат до съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на събраните по делото доказателства, както и необсъждане на възражението за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Тези възражения касационният състав намира за неоснователни.

Не се подкрепят от събраните по делото доказателства оплакванията, че към момента на проверката не извършвана хотелиерска дейност. Видно от събраните по делото доказателства –

Съгласно разпоредбата на чл. 115, т. 1 от ЗТ лицата, извършващи хотелиерство, са длъжни да обявяват цените на нощувките и на другите предлагани от тях услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията. В случая безспорно е установено при извършената проверка в обекта, че не са били обявени цените на нощувките и другите предлагани услуги чрез ценоразпис на видно място до рецепцията, т.е. жалбоподателят не е изпълнил задължението, вменено му по чл. 115, т. 1 от ЗТ. Цитираната разпоредба въвежда императивно задължение за лицата, извършващи хотелиерство, каквото лице безспорно е и жалбоподателят. В текста на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗТ е посочено, че санкцията се налага хотелиер, който не изпълнява задълженията си по чл. 115 или ги изпълнява не по указания начин, което визира състав на административно нарушение и при неточно изпълнение на задълженията по чл. 115 от ЗТ.

Извън това никъде не установено наличието изобщо в обекта на ценоразпис на предлаганите услуги.

Съдът е обсъдил подробно и останалите възражения на касатора, направени в хода на първоинстанционното производство. Изложените от районния съд мотиви са последователни, подробни и правилни, възприемат се от касационната инстанция, която по реда на чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК препраща към тях.

Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за маловажен случай. При тълкуване на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Налагането на санкция е строго нормирана дейност, респ. в съответствие със закона наказващият орган е длъжен да отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Преценката за “маловажност” следва да се прави на база фактическите данни всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност. Предвид горните критерии и фактите установени от районния съд, в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, за определяне на извършеното административно нарушение като маловажно. В случая, конкретното нарушение на правилата за обществен превоз на пътници не може да се определи като такова с ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. По делото не са налице някакви изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-малка степен на обществена опасност на извършеното от касатора деяние от нормалната за този вид нарушения.

Съгласно разпоредбите на чл. 218 от АПК, приложими в производството съгласно препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалният закон съдът следи служебно. Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила.

Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав приема то да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед заявената претенция за разноски от страна на пълномощник на ответника по касация съдът присъжда такива в размер на 150 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.

Предвид фактическата и правна сложност да делото и обстоятелството, че пълномощник на КЗП не се е явил в съдебно заседание пред касационната инстанция.

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №210/02.05.2024г. по НАХД/АНД №1491/2023г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №Р-004188/25.09.2023г. на член на Комисията за защита на потребителите.

ОСЪЖДА „Царевец 56“ ЕООД от гр. В. Търново, [улица], ЕИК...да за плати на Комисията за защита на потребителите разноски по делото в размер на 150/сто и петдесет/лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.