№ 1431
гр. В, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.СЛ.
при участието на секретаря Д. Д. Г.
като разгледа докладваното от Д.СЛ. Гражданско дело № 20223100100841 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявени от Н. Г. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. В, ул.*****, против Д. С. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.В,
ул."*******, искове в условията на евентуалност, а именно 1. иск с правно
основание чл. 240 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 39 000 (тридесет и девет хиляди) евро, представляваща
връщане на даден паричен заем на 05.11.2021г. с падеж за връщане на заема
15.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното плащане на сумата, а в условията на евентуалност 2.
иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 39 000 (тридесет и девет хиляди) евро,
представляваща сума, получена без основание, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
В исковата молбата се твърди, че Н. Г. М. е дала паричен заем на
ответника Д. С. Ж. в размер на 39 000 (тридесет и девет хиляди) евро. Заемът
е даден с превод, направени от ищцата от банковата й сметка по банкова
сметка на ответника на дата 05.11.2021г. Преговорите във връзка с даването
на заема и условията, свързани с това, е водила внучката на ответника- Л.И.Н.
1
ЕГН **********, с адрес гр.В, ул."*******. Устната уговорка за връщане на
заетата сума е била същата да бъде върната до 15 януари 2022г. След
настъпването на падежа на вземането, връщане на сумата няма.
По делото е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК.
В него се оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Ответникът твърди, че макар, че сумата от 39 000 евро е преведена по
негова сметка, тя е дадена изцяло в полза на неговата внучка Л.И.Н., ЕГН
**********, адрес гр. В ул. ******. Сумата е преведена по негова сметка
поради факта, че сметката на внучката е запорирана. Твърди още, че въпреки,
че не е настъпил падежа на задължението, неговата внучка е започнала
изплащане на дълга по-рано на части, чрез трети човек, посочен от лицето Н.
Г. М., като е изплатена сума около 30 000 лв.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове и моли за уважаването им, а ответникът
оспорва частично исковете и моли за отхвърлянето им.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявената по делото главна искова претенция намира материално
правното си основание в разпоредбите на чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 240 ал.1 от
ЗЗД.
За да бъде уважен иска, е необходимо да са налице кумулативно следните
предпоставки: валидно сключен договор за заем, реално предаване на сумата,
неизпълнение на задължението за връщане на сумата по заема от ответната
страна; настъпил падеж на задължението за връщане на заемната сума.
Договорът за заем е реален и консенсуален договор, което означава, че
не е необходимо да е сключен в писмена форма, като същата представлява
единствено форма за доказване, но не и за действителност. За валидността на
договора е необходимо реално да е предадена сумата по договора.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
ищецът следва да докаже, че е постигнато между страните съгласие за
сключване на конкретния договор за заем с всички параметри на договора
2
/страни, заемна сума, падеж на задължението за връщане/, и че е предал
заемната сума на ответника, както и че е настъпил падежа на задължението за
връщане на заема, а ответникът следва да докаже изпълнение на
задължението си за връщане на сумата по заема или правопогасяващи факти.
В конкретният случай твърдяното заемно правоотношение е оспорено по
отношение на страните по него. Ответникът твърди, че не той, а трето по
делото лице /неговата внучка/ е страна по договора за заем в качеството й на
заемател. В този случай, при липса на признание на съществуването на
заемното правоотношение, в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване всички елементи от заемното правоотношение –
предмет, в т.ч. размер на заемната сума, страни, в т.ч. както заемодателя, така
и заемателя, падеж на задължението за връщане на заема.
По делото е представено като писмено доказателство единствено
нареждане за презграничен превод от 05.11.2021г. на сумата от 39 000 евро от
Н. Г. М., като получател на сумата е Д. С. Ж., а като основание за превода е
посочено „договор за заем“. Не е посочено договорът за заем кога е сключен,
на коя дата, къде, между кои страни, за каква сума, посоченият превод дали
представлява даване на заемната сума, цялата или част от нея, или връщане на
заемна сума, цялата или част от нея. Поради това преводът на сумата не може
да служи за доказателство за наличие на конкретно заемно правоотношение.
При липса на спор по отношение на другите елементи на договора за заем, би
могло да се приеме, че договорът за заем е сключен за сумата от 39 000 евро,
като уговорката за падежа на задължението за връщане на заема е била
същият да бъде върнат на 15.01.2022г. Не може да се докаже обаче между кои
лица е сключен договорът за заем, доколкото е налице спор по отношение на
посочения факт. Липсата на писмен договор за заем и законовата забрана за
договори за сумата над 5 000лв. да бъдат слушани гласни доказателства /чл.
164 ал. 1 т. 3 от ГПК/ правят невъзможно доказването на твърдяното заемно
правоотношение между страните по делото Н. Г. М. и Д. С. Ж.. Страните по
едно правоотношение са елемент от същностната характеристика на
правоотношението, поради което и забраната на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК
обхваща и доказване на страните по заема. По делото липсва доказване на
първата предпоставка за уважаване на иска, а именно сключен валиден
договор за заем между страните по делото Н. Г. М. и Д. С. Ж..
3
Поради това предявеният главен иск, основан на твърдения за сключен
договор за заем, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид
сбъдване на условието, а именно отхвърляне на главния иск, следва да бъде
разгледан предявеният евентуален такъв с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1
от ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения евентуален иск с правно основание чл.
55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е дадена сума пари от ищеца на ответника. В случай, че
ответникът твърди някакво основание за плащането, същият следва да си го
докаже.
От представеното по делото от ищеца писмено доказателство - нареждане
за презграничен превод от 05.11.2021г., безспорно се доказва, че на датата
05.11.2021г. от патримониума на Н. Г. М. е излязла сумата от 39 000 евро и
същата е постъпила в патримониума на Д. С. Ж.. За това имуществено
разместване липсва основание, доколкото не се доказа твърдението на ищеца
за сключване на договор за заем между страните по делото Н. Г. М. и Д. С. Ж..
Не е налице и доказване на твърдяното от ответника правно основание, а
именно сключен договор за заем между Н. Г. М. и Л.И.Н.. Липсва писмен
договор за заем между ищцата Н. Г. М. и третото за делото лице - Л.И.Н. и е
налице законова забрана за договори за сумата над 5 000лв. да бъдат слушани
гласни доказателства /чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК/. Тези правни ограничения
правят невъзможно доказването на твърдението на ответника за сключване на
договор за заем между ищцата Н. Г. М. и трето за делото лице - Л.И.Н.
Поради това съдът намира, че е налице дадено от ищеца Н. Г. М. на
ответника Д. С. Ж. без основание - сумата от 39 000 евро, и същата следва да
бъде върната, на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
По делото не се доказва връщане на дадената без основание сума в размер
на 39 000 евро. Свидетелски показания за факта на връщане на сумата от
39 000 евро са недопустими, на основание чл. 164 ал. 1 т. 4 от ГПК, доколкото
е налице писмен акт за даването на сумата, а именно представеното
нареждане за презграничен превод от 05.11.2021г.
По делото е представена вносна бележка от 17.08.2021г. за сумата от
10 000 евро, съгласно която Л.И.Н. е наредила превод в полза на Н. Г. М. с
основание „връщане на заем“. На първо място писменото доказателство е
4
представено от трето за делото лице - Л.И.Н. /от неин и-мейл и частично от
нейно име/, което е недопустимо. На второ място дори и да се приеме, че е
представено от ответника /доколкото има и неподписана от него молба/ и да
се цени същото по същество, от доказателството става ясно, че това е сума за
погасяване на заем. Не е посочено обаче кой точно заем, от коя дата, за каква
сума и сключен между кои лица, се погасява. При наведените в с.з. твърдения
на ищцовата страна, че между лицата Н. Г. М. и Л.И.Н. съществуват и други
заемни правоотношения в тежест на ответника е да докаже кой точно договор
за заем се погасява с превода, за който се представят доказателства. Отделно
от това правоотношенията между ищцата Н. Г. М. и третото за делото лице -
Л.И.Н., са неотносими към предмета на доказване по настоящото дело, а
именно дали ответникът Д. С. Ж. е върнал дадената без основание на
05.11.2021г. сума в размер на 39 000 евро. Предвид липсата на доказване на
факта на връщане на сумата от 39 000 евро от Д. С. Ж., е налице и втората
предпоставка за уважаване на евентуалния иск с основание чл. 55 ал. 1 пр. 1
от ЗЗД.
Предвид пълното уважаване на евентуалния иск, на ищеца се следват
разноските за производството, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Предвид
представения списък на разноските и доказателства за извършени разноски,
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 6051,09лв., представляваща заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В,
ул.*****, против Д. С. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.В, ул."*******, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 39 000
(тридесет и девет хиляди) евро, представляваща връщане на даден паричен
заем на 05.11.2021г. с падеж за връщане на заема 15.01.2022г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 13.04.2022г. до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 240 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. С. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.В, ул."*******, ДА
5
ЗАПЛАТИ НА Н. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ул.*****, сумата в
размер на 39 000 (тридесет и девет хиляди) евро, представляваща сума,
получена без основание на 05.11.2021г., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба – 13.04.2022г. до окончателното плащане на
сумата, на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. С. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.В, ул."*******, ДА
ЗАПЛАТИ НА Н. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ул.*****, сумата от
6051.09лв. /шест хиляди петдесет и един лева и 09ст./, представляваща
разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред В. апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните,
ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
6