Р Е
Ш Е Н
И Е
№ от
4.5.2018 год., гр.Велинград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на десети април през две хиляди и
осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Чардаков
При секретаря Мария Димитрова и в
присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков
гр.д. №1475/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане /след частично прекратяване на
производството по втората първоначално заявена претенция/ е негаторен иск с
правно основание чл.109 ЗС за осъждането на ответника да преустанови неоснователните
действия, пречещи на ищеца да упражнява правото си на собственост, както и да
възстанови фактическото състояние преди нарушението.
Ищецът
Ч.Б.Я. твърди, че с ответника И.Б.Я. и техния брат М.Б.Я. притежават при равни
права наследствен поземлен имот с пл.№1519, за който е отреден УПИ ХІІ в кв.239
по кадастралния и регулационния план на гр.Велинград с площ на имота 586 кв.м.,
ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ 60кв.м. и
масивна стопанска сграда с площ 14кв.м. По съгласие на съсобствениците всеки от
тях ползва по две стаи от жилището и по 200 кв.м. от дворното място, като
единствен ответникът живее постоянно в имота. Твърди още, че през месец август
на 2017г. ответникът е разрушил самоволно открита тераса с площ 7,8кв.м.,
находяща се на втория етаж на югозападната фасада на жилищната сграда, над
входната врата на сградата, достъпът до която ставал през врата от стълбищната
площадка. Поддържа, че така ответникът го е лишил от възможността да ползва
терасата по предназначение, която служела още и като козирка над югоизточния
вход на сградата. Иска от съда да осъди ответника да преустанови
неоснователните действия, изразяващи се в премахването на терасата, както и да
възстанови същата. Сочи доказателства и претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска при твърдението, че премахнатото от него не представлява тераса, а
козирка, която освен това застрашавала сигурността на обитателите на сградата
поради опасност от самосрутване.
Като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С иска по чл. 109 ЗС съдът дава защита на нарушеното право на собственост
срещу всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява
правото си в пълен обем. За уважаването на иска ищецът следва да установи свое
правото на собственост, действие на ответника, което препятства упражняването
на това правото, в какво се състои нарушението, както и наличието на връзката
между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване,
в който се търси защита на правото на собственост. Граматическото тълкуване на
употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно” време, изисква
установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес.
В
тежест на ответника е да установи своето правно основание да въздейства върху
имота на ищеца по отречения от последния начин.
При
така разпределената доказателствена нежест съдът намира иска за основателен.
Между
страните няма спор, установява се и от писмените доказателства, че те заедно с
едно трето за процеса лице са съсобственици при равни права на процесната
жилищна сграда. Състоянието на съсобственост не изключва възможността да се
търси негаторна защита по исков ред между самите съсобственици. В практиката на ВКС по решение № 75 от 26.02.2010 г. по гр.д. № 395/2009
г., ВКС, ІІ г.о. се приема, че целта на негаторния иск е да даде защита на
правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното
предназначение, а такова въздействие съставлява и използването на обща по
естеството си част от сграда не според нейното предназначение или по начин,
който е вреден за нея. В този смисъл е и решение № 220/18.10.2013 г. по гр.д. №
2922/2013 г., ВКС, І г.о. Казаното в него важи и в конкретния случай,
независимо, че сградата е в режим на обикновена, а не на етажна съсобственост,
доколкото липсват доказателства отделните етажи от нея да са обособени в
самостоятелни обекти, притежавани от различни собственици.
Ответникът
И.Я. не отрича, че именно той е премахнал описания в исковата молба
конструктивен елемент от жилищната сграда. Това обстоятелство се установява и
от показанията на единствения св.Ц.С..
Видно
от заключението на СТЕ /допълнено в съдебно заседание/, разрушена е открита
бетонна тераса с площ 6,8 кв.м. и размери 3,2/2,13м., която е била разположена на
втори етаж, югозападна фасада, над входната врата на жилищната сграда и е служила
едновременно за покрив над вратата. Достъпът до нея се е осъществявал
посредством врата към стълбищната площадка на втория етаж, която към момента е
наполовина зазидана отдолу. Терасата е нанесена в действащия кадастрален план
на гр.Велинград.
Премахването
на терасата е въздействие, което уврежда общата вещ, намалява нейната стойност
и ограничава функционалността й. Така собствениците не могат да ползват
жилищната сграда в обема и по начина, по който това е било възможно преди
неоснователните действия на ответника, което ограничава тяхното право на
собственост. Това ограничаващо въздействие се поддържа от ответника и към
момента на приключване на съдебното дирене, доколкото същият не е възстановил
първоначалната функционалност на жилищната сграда.
Неоснователно
е възражението на ответника, че разрушеното не представлява тераса, а козирка.
Установява се от приетата СТЕ, че архитектурният елемент е изпълнявал
едновременно и двете функции.
Неоснователно
е и възражението му за опасност от самосрутване на терасата, доколко по делото
не са представени подкрепящи го доказателства.
При
горните изводи за извършени от ответника неоснователни действия, ограничаващи
правото на собственост на ищеца, то ответникът следва да бъде осъден да ги
преустанови, в см. да прекрати поддържаното от него състояние, като възстанови
премахнатия архитектурен елемент от сградата.
С оглед изхода на делото,
ответникът следва да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение, държавна такса и СТЕ в размер на 1100 лева съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата за тяхната направа.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
По иска на Ч.Б.Я.
с ЕГН: ********** *** против И.Б.Я., ЕГН ********** *** ОСЪЖДА
ответника да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост върху двуетажна масивна жилищна сграда с площ 60кв.м., построена в имот с
пл.№1519, за който е отреден УПИ ХІІ в кв.239 по кадастралния и регулационния
план на гр.Велинград при граници и съседи на имота: ПИ №1517, ПИ №1511 и от две
страни улици, като възстанови за своя сметка разрушената от него бетонна открита
тераса с площ 6,8 кв.м. и размери 3,2/2,13м., която е била разположена на втори
етаж, югозападна фасада, над входната врата на жилищната сграда.
ОСЪЖДА ответника И.Б.Я. да заплати
на ищеца Ч.Б.Я. съдебно-деловодни
разноски в размер на 1100лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: