№ 523
гр. Разград, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. Й.
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. Й. Гражданско дело №
20243330100427 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8, т. 1 от Закона за защита
срещу домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молби с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН от
молителката М. К. С. в лично качество и като баба на М. Ц. Ц., Ц. Ц. Ц. и Ц. Ц.
Ц. против Ц. Ц. за защита от домашно насилие (син на молителката и баща на
децата).
В молбите се твърди, че децата са потърсили защита в дома на баба си
след осъществени актове на домашно насилие от страна на баща им. Описват
се негови действия, извършени през ноември 2023 г. и на 05.12.2023 г. Твърди
се, че от момента, в който децата са се настанили да живеят при баба си (след
05.12.2023 г.), ответникът ги притеснява и заплашва, хвърля камъни по
къщата. Детето М. било подложено на стрес след като разбрало, че баща му е
решил да го премести в друго училище. Благодарение на намесата на КЦПДН
това намерение на ответника не се осъществило. По същия начин ответникът
решил да премести в друго училище и детето Ц.. След подадени жалби
ответникът бил принуден да подаде отново документи за продължаване на
образованието на Ц. в училището, където тя учила преди решението му.
С молбата се иска и постановяване на заповед за защита с мерки по чл.
5, ал. 1 от ЗЗДН, всички без тези по т. 2.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на приложените към
молбата и събрани писмени и гласни доказателства по делото и като съобрази
разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Страните са в близка родствена връзка по произход – ответникът Ц. Ц.
С. е син на молителката М. С., и баща на другите молителки. Следователно на
основание чл. 3, т. 4 и 5 от Закона за защита от домашно насилие, молбите за
1
защита по този закон са допустими.
През 2023 г. децата на ответника са били временно настанени в
ЦНСТДБУ, но съдът е отхвърлил молбата на ДСП и децата са напуснали
социалната услуга за резидентна грижа, върнали са се в биологичното
семейство дни преди 05.12.2023 г. На тази дата възниква конфликт (всеки
участник има своя версия за случилото се). Посоченото за възникналия
конфликт в молбата абсолютно не отговаря на разказа на молителката М. Ц.,
изложени в докладите на социалните служители. Детето разказало на
социалния служител, че докато били в своята стая със сестра и Ц., чула баща
им да я обижда пред майка им, наричайки я „кифла“, „мърша“ и „най-лошия
човек“. Тя не се сдържала и се провикнала от стаята си, че не е такава. Баща и
влязъл в стаята, изтръгнал зарядното на телефона, скъсквайки го. Казал на
двете си големи дъщери, че повече не иска да ги вижда и да си тръгват.
Намесила се майка им, казвайки им да си останат в стаята. Ответникът отново
им казал, че не иска дъщери като тях. Тогава молителката М. Ц. казала, че
също не желае да има баща като него. Баща и казал, че тя е за психиатрия,
щом вика, а детето му казало, че той е за това заведение, защото трябва да
лекува алкохолната си зависимост (обяснила пред служителя, че баща и е
употребявал алкохол още от сутринта). Когато за пореден път баща им
изкрещял да се махат, М. станала, взела си якето и раницата, тръгнала към
вратата. Опитала се да премине покрай него, но той я хванал за ръката, извил
я, блъскайки към фотьойла и притискайки крак в корема и. След това двете
момичета поискали да излязат от дома си, но тяхната майка не им разрешила.
Тази е версията, разказана непосредствено след случая на социалния служител
от детето и тя не отговаря категорично на описаното в молбата. Майката на
ответника сочи, че ответникът не е употребил насилие срещу детето. Според
молителката М. Ц. нейните каки се скарали. Изслушването на другите
молителки също не внася никаква конкретика, включително за случая на
05.12.2023 г. Молителката М. С. сочи, че единствено е имало наранявания (по
детето Ц.), което противоречи на писменото доказателство. Във Фишът за
спешна медицинска помощ от 05.12.2023 г. се сочи, че по лявата ръка на М. Ц.
няма следи от удари. Дошлите по сигнал полицейски служители и екип на
ЦСПМ не установяват никакви следи от удари по лявата ръка на молителката
с оглед на твърденията и, че е била блъскана и ударена.
Ден след това при прибирането им в дома им родителите разбрали, че
три от дъщерите им не са в дома им, преместили са сами багажа си в дома на
баба си. Без да обсъди действията на внучките си с техните родители,
молителката М. С. приела в дома си децата. Според социалните доклади
доходите на молителката са недостатъчни, за да полага грижи за тях, а
условията в дома на молителката се преценяват като неподходящи. Впрочем
ако те това не беше така, спрямо децата нямаше да се налага предприемане на
мерки за закрила.
Посоченото в молбата за случая на 05.12.2023 г. не се потвърждава и от
останалите събрани по делото доказателства, включително от показанията на
полицейските служители. Полицейските служители сочат, че макар и да са
пристигнали на мястото по сигнал за домашно насилие, по никое от децата не
е имало следи от упражнено насилие. Един от свидетелите сочи, че ответникът
изглеждал като употребил алкохол.
Конфликтите според молбите след като децата се настанили в дома на
баба си продължили. Една вечер молителката М. С. се събудила от виковете на
2
внучките си, че някой хвърля камъни по вратата. Според молителите това бил
ответника, но никоя от тях не сочи да е видяла именно баща си да хвърля
камъни. М. чула само смеха на баща си.
Конфликт между родителите и децата възникнал и когато разбрали, че са
преместени в други училища от ответника без да бъдат уведомени. По делото
липсват приложени доказателства за причините за подадени заявления от
родителите и/или децата за преместване в друго учебно заведение. При
изслушването и майката на децата сочи, че смяната на училището е за добро,
както и за повишаване на успеха им. Според нея децата са манипулирани от
институции, както и от тяхната баба. Отрича да е била обект на домашно
насилие. Отрича ответникът да злоупотребява с алкохол. Според майката
неведнъж заедно с ответника са предлагали на дъщерите си помощ и пари
след премесването им, но те са пожелали да не приемат помощ от тях.
Майката се тревожи, че след преместването им при баба им, на децата не е
оказвана пълноценно медицинска помощ и не са закупувани лекарства, от
които те са се нуждаели; че имат неизвинени отсъствия и не посещават
училище редовно; че не е осъществяван контрол от тяхната баба кога се
прибират, с кого и къде излизат. Сочи, че в последния момент е била
уведомена от една от дъщерите си за нуждата и от антибиотик, а след това
детето е започнало лечение в болницата. Изтъква, че бабата не е я е уведомила
за съС.ието на детето.
В приложените доклади от Сдружение „Жанета“ се прави извод, че
психическия тормоз, на който твърди, че е подложена М., е свързан с
поведението и действията на момичето.
От социалните доклади не може да се направи извод дали молителките
са обект на домашно насилие.
Следва да се има предвид, че при внасяне на молбите в съда, същите не
са придружени с декларация, поради което именно молителките носят
доказателствена тежест да докажат твърденията си (декларации са депозирани
едва в последното с.з. след събирането на останалите доказателства). В този
смисъл в случая не е налице хипотезата на чл. 13, ал. 3 от закона.
Единствено констатации за упражнено домашно насилие от ответника се
правят в доклада на ЦСП, но няма описани прояви на насилие.
Направената оценка на риска също не способства за изясняването на
фактите по делото (среден риск при обобщаване на резултатите от отговорите
на две от молителките, висок – според една и нисък според друга).
Доколкото е налице производство по ЗЗДН, констатациите че ответникът
(майката на децата не е страна по делото) не осъществява грижи за децата си
не могат да обсъждани, те са предмет на друго дело.
В хода на производството не са събрани никакви доказателства за
упражнено физическо насилие спрямо молителките М. С., Ц. Ц. и Ц. Ц..
Изложеното в молбата за действията на ответника на 05.12.2023 г. спрямо
молителката М. Ц. не кореспондира с нито едно от събраните по делото
доказателства.
По делото не са събрани доказателства и за посоченото в молбата, че
ответникът е хвърлял камъни по къщата на молителката М. К. С. в тъмната
част на денонощието.
С оглед данните по делото и определението на съда, потвърдено от
въззивната инстанция, следва да се обсъди единствено дали е налице
3
психическо или емоционално насилие, включително в контекста на
посоченото в молбите и за продължаващо такова през годините. Психическото
насилие се отличава с някаква трайност или системност. От събраните
доказателства обаче не може да се направи такъв извод. Следва да се има
предвид, че събраните доказателства сочат, че спрямо децата са предприети
мерки за закрита, настанени са били в ЦНСТДБУ, но съдът е отхвърлил
молбата на ДСП и децата са напуснали социалната услуга за резидентна
грижа, върнали са се в биологичното семейство дни преди 05.12.2023 г.
Следователно вече е налице влязло в сила съдебно решение, в което няма
изводи за осъществявано насилие от родителите спрямо децата преди м.
декември 2023 г. Кратковременното преместване от едно училище в друго на
две от децата, не може да се разглежда като психическо и/или емоционално
насилие. Евентуално може да се обсъжда като емоционално насилие липсата
на диалог с децата защо се налага преместването им в друго училище, но
едното от децата заяви при изслушването му, че с тях това е обсъждано, а
причината е желанието на родителите те да имат по-висок успех. Отделен
остава въпроса как 16-годишната М. Ц. е била преместена в друго училище без
нейно съгласие.
Икономическото насилие се разглежда като форма на контрол. В случая
според посоченото в докладите и при изслушването на майката на децата
стана ясно, че молителките са казали, че не желаят да приемат никаква помощ
от родителите си. Същото се потвърждава и от посоченото в социалните
доклади. Очевидно децата се преосмислили нуждата от парична
помощ/издръжка от родителите си, доколкото към момента не живеят с тях, а
доходите на тяхната баба са недостатъчни за задоволяване потребностите им.
Според съда действията на родителите в хода на производството също сочат,
че те се опитват да полагат грижи за децата, колкото и каквито се приемат.
Тезата, че употребата на алкохол пред деца е форма на насилие, не
намира опора в разпоредбите на закона. В случай, че такава теза се възприеме,
то всички членове на обществото, употребяващи алкохол в заведение в
присъствие на деца (ненавършили 18-годишна възраст), следва да се
възприемат като извършили акт на насилие. Очевидна е несъстоятелността на
подобна теза. Разбира се, злоупотребата с алкохол несъмнено е причина за
прояви на домашно насилие.
При така обсъдените доказателства не може да бъде направен извод за
осъществено от ответника домашно насилие спрямо молителките. Ответникът
и молителката М. С. са избрали да не общуват помежду си. Към момента
единственото общуване помежду им е в с.з. по повод заведените
производствата и доколкото тя е приела две от децата в дома си. Отношенията
между ответника и молителките Ц. Ц. и М. Ц. са влошени, до степен децата да
отказват всякаква среща, освен ако същата не е наложителна. Особено това се
отнася за молителката М. Ц., която дори не иска да общува с ответника, с
твърденията че е жертва на домашно насилие в продължение на десет години,
включително свидетел на упражнявано такова от баща и спрямо майка и. Тази
е причината съдът да се отнася критично към декларации и тези, че е налице
насилие без да се сочи конкретно кои действия представляват психическо
и/или емоционално насилие. Съдът даде отговор защо не възприема като
такова описаните прояви в молбата.
По делото липсват убедителни доказателства за действия на ответника,
извършени спрямо молителките, които могат да се квалифицират като
4
упражнено домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН във
всички аспекти и хипотези, принципно изброени в посочените правни норми,
поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.
Доколкото е допусната правна помощ, не се дължи заплащане на ДТ.
Така мотивиран, Районен съд - Разград
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите за издаване на заповед за защита
от молителките М. К. С. с ЕГН-**********, М. Ц. Ц. с ЕГН-**********, Ц. Ц.
Ц. с ЕГН-********** и Ц. Ц. Ц. с ЕГН-********** против Ц. Ц. С. с ЕГН-
**********, с искане за налагане на мерки за защита от актове за домашно
насилие, упражнени спрямо тях от ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в 7-
дневен срок от връчването му на страните на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5