Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 14.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи август две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
17326/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано предявен
от „КНМ Груп“ ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** срещу
К.Д.Т., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1034,89лева, представляваща получена и неотчетена от ответника сума
представляваща продажна цена по договор за цесия от 23.10.2014г. сключен между
„К.Г.“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, по който ответникът е
действал като пълномощник на продавача, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 23.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: С договор за цесия от
18.08.2014г. ищецът придобил от Т. Я. С. вземане в размер на 1134,89лева,
представляващо платена без основание стойност на коригирана ел. енергия за
периода 28.08.2011г. до 23.02.2012г. за аб. №
********** по фактура № **********/28.02.2012г. С последващ
договор за цесия от 23.10.2014г. ищецът прехвърлил това си вземане на „Интейк“ ЕООД за цена от 1034,89лева. При сключване на договора твърди, че е действал чрез ответника
като негов пълномощник. Съгласно чл. 3 от договора, продажната цена по него е
била платена изцяло и в брой от цесионера на цедента, като договорът служел и като разписка за
извършеното плащане. Легитимирайки се като носител на това вземане, цесионерът по договора за цесия от 23.10.2014г. е завел
гр.д. № 9151/2016г. по описа на ВРС за събиране на вземането, като с
определение № 1218/02.02.2017г. това вземане било
отредено от съда в негова полза. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си да отчете получената от него продажна цена като пълномощник по
сключения договор за цесия от 23.10.2014г. Искането е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника,
с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва наличието на соченото
договорно правоотношение с ищеца. Оспорва да е получавал сумата по договора за
цесия от 23.10.2014г. и в него да е налично удостоверяване на това
обстоятелство. Оспорва да дължи въпросната сума като твърди, че съгласно
допълнително сключено споразумение от 23.10.2014г. е върнал обратно на цесионера паричната сума предмет на настоящата искова
претенция. Твърди, че на 23.10.2014г. към процесния
договор за цесия е сключено допълнително споразумение, съобразно което
ответникът е върнал обратно на цесионера сумата
предмет на иска. Сочи, че съгласно обема на учредената му представителна власт
от ищеца- да сключва и прекратява договори за цесия, то същият е имал правото и
да изменя сключени такива. Твърди, че на 23.10.2014г. и предвид липсата на
представителна власт на Д. А., вписана като представляващ „Интейк“
ЕООД, представлявано към него момент единствено от Т. Д., между ищеца и „Интейк“ ЕООД е било сключено тристранно споразумение към
договора за цесия от 23.10.2014г. Съобразно него, „Интейк“
ЕООД е заместило в дълг „К.Г.“ ЕООД по отношение на задължението към
първоначалния цедент Т. С., адв.
Т. е върнал получената от ищеца продажна цена, а „Интейк“
ЕООД е поел задължение да финансира и заведе дело срещу Енерго-
про Продажби АД. Съгласно споразумението, ищецът е
бил в невъзможност за изпълни задължението си към цедента
Т. С. в срок до 18.02.2015г., поради което „Интейк“
ЕООД го е заместило в дълга, като е поел задължението да плати продажната цена
на цедента в срок до 18.02.2015г. В замяна на това
ищецът се е задължил да прехвърли безвъзмездно вземането си от Енерго про Продажби АД на Интейк ЕООД и да уведоми за това длъжника. Цедентът Т. С. от своя страна е заявила, че е съгласна да
получи продажната цена от Интейк ЕООД, вкл.
последното да замести длъжника по сключения с нея договор за цесия. От своя
страна, Интейк ЕООД е заявило, че приема вземането на
цедента Т. С. да му бъде прехвърлено безвъзмездно от
ищеца, срещу задължение да заведе от свое име и сметка съдебно дело за
събирането му. Така, в качеството си на пълномощник на ищеца, ответникът е
върнал в деня на подписване на споразумението на Интейк
ЕООД сумата от 1034,89лева, за което страните са се съгласили, че
споразумението служи за разписка за извършеното плащане. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
С определение от 13.02.20г. е прието за съвместно разглеждане направеното в
условията на евентуалност възражение за прихващане на вземането на ищеца,
предмет на настоящата искова претенция с насрещно вземане на ответника за сумата от
1256,61лева, частично вземане от цялото в размер на 7008,58лева и
представляваща задължение на ищеца, като длъжник по изп.д.
№ 2380/2018г. по описа на ЧСИ рег. № 895 образувано въз основа на изп.листи издадени по ч.гр.д. № 13520/2014г. и ч.гр.д. №
13522/2014г. по описа на ВРС за разноски на взискателя
във вид на адв. възнаграждение по изп.дело.
Твърденията по него са били, че ответникът е носител на
вземане от ищеца предмет на принудително събиране по изп.д.
№ 2380/2018г. по описа на ЧСИ рег. № 895, образувано въз основа на изп.листи издадени въз основа на влезли в сила заповеди за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13520/2014г. и № 13522/2014г. по описа
на ВРС в размер на общо сумата от 7008,58лева. От него сумата от 1256,61лева
представлявала разноски по изп.дело, от които
341,61лева платено адв. възнаграждение по повод изп.лист по ч.гр.д. № 13522/2014г. на ВРС, 783лева платено адв. възнаграждение и 132лева разноски по повод изп.лист по ч.гр.д. № 13520/2014г. на ВРС.
В първото по делото
съдебно заседание ищецът по реда на чл. 145 ГПК е направил възражения за
недействителност на сключеното тристранно
споразумение към договора за цесия от 23.10.2014г. поради заобикаляне на
закона, накърняване на добрите нрави и договаряне във вреда на представлявания.
Посочва по отношение на вземането предмет на заявеното възражение за
прихващане, че спор между страните относно разноските за адв.
възнаграждение по изп.дело, не е имало.
В открито съдебно
исковата молба и отговора се поддържат от процесуалните представители на
страните.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 284, ал.2 ЗЗД.
Основателността на заявената
претенция, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване следва да
установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно: наличие на валидно учредена представителна власт
към ответника със сочения обем- сключване на договора за цесия и получаване на
продажната цена по него; че продажната цена по договора за цесия от
23.10.2014г. е получена от ответника, в качеството му на пълномощник на цедента; дата на получаване на сумата, вкл. че сключеното
от ответника споразумение към договора за цесия от 18.08.2014г. страда от
твърдените пороци. При успешно проведено доказване на тези обстоятелства,
ответникът носи тежестта по доказване наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в
частност твърденията си, че на 23.10.2014г. е сключено валидно споразумение към
договора за цесия от 18.08.2014г. със соченото съдържание и в изпълнение на
него е върнал на цесионера получената от цедента продажна цена по договора за цесия от 23.10.2014г.;
наличие на ликвидно и изискуемо вземане към ищеца, предмет на принудително
събиране по изп.д. № 2380/2018г. по описа на ЧСИ рег.
№ 895 и неговия размер.
От ангажираните по
делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 18.08.2014г. между Т.
С., действаща чрез пълномощник адв. К.Т. и „К.Г.“
ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът
е прехвърлил на цесионера свое вземане от Енерго- про Продажби АД в размер
на сумата от 1134,89лева, представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена ел.енергия за периода
28.08.2011г. до 23.02.2012г. по фактура № **********/28.02.2012г. за цена от
1034,89лева, чието плащане е уговорено с падеж до 6месеца от сключване на
договора. На 23.10.2014г. между ищеца, като цедент и
„Интейк“ ЕООД, представлявано от Д. А. като цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания. Въз
основа на договора цедентът е прехвърлил придобитото
вземане с договора за цесия от 18.08.2014г. сключен с Т. С., срещу сумата от
1034,89лева. При сключване на договора цедентът е
действал чрез пълномощника си адв. К.Т., съгласно
пълномощно от 04.07.2014г. Видно от пълномощното е, че с него ищецът е учредил
представителна власт в полза на ответника за представителство пред различни
институции и дружества, както и такива за разпореждане с вземанията на упълномощителя при условия, каквито пълномощникът намери за
добре, в т.ч. да получава от името и за сметка на упълномощителя
плащания на всичките му вземания. В т. 3 от договора, страните са се съгласили,
че продажната цена от 1034,89лева е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при
подписване на договора, който в тази му част има характер на разписка.
На 23.10.2014г. е било
сключено споразумение към договора за цесия сключен между К.Г. ЕООД и Интейк ЕООД. Страни по него са Т. С., действаща чрез
пълномощника си адв. Т., К.Г. ЕООД, действащ чрез
пълномощника си адв. Т. и „Интейк“
ЕООД, представлявано от управителя. По силата на това споразумение е изменен
договорът за цесия от 23.10.2014г., доколкото цесионерът
е представляван при сключването му от лице без представителна власт, като
страните са се съгласили за следното: Т. С. е съгласна да получи дължимата сума
по договора за цесия от 18.08.2014г. от Интейк ЕООД,
вкл. последното да замести длъжника по договора К.Г. ЕООД. Интейк
ЕООД се съгласява да поеме задължението към Т. С., както и приема вземането към
Енерго- Про Продажби АД да
му бъде прехвърлено от К.Г. ЕООД безвъзмездно, като заявява, че ще финансира и
заведе съдебно дело за своя сметка. Адв. Т., като
пълномощник на К.Г. ЕООД връща на Интейк ЕООД сумата
от 1034,89лева, за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой
от адв. Т. на Интейк ЕООД
при подписване на споразумението, което служи за разписка за този факт.
За доказване твърденията
на ищеца за недействителност на посоченото споразумение от 23.10.2014г. по
делото за ангажирани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля Г.К.К.. В показанията си,
същата посочва, че се познава и е работила в кантората на адв.
Т. от 2014г. до началото на 2015г., по спомен като адв.
сътрудник, но не е имала служебна карта издадена от АК. Възлагано й е било изготвяне
на голям брой документи касаещи прехвърляне на вземания от К.Г. ЕООД на Интейк ЕООД- уведомления за цесии, които били над 200броя.
Познава управителя на К.Г. ЕООД, който не е присъствал при изготвяне на
документите. За дружеството Интейк ЕООД посочва, че
управители са били приятели на адв. Т., първоначално
била Теодора, а след това Д. А.. А. подписвала документите на Интейк. Не й е известно кой е водил счетоводството на
дружеството, нито знае за изготвяне на тристранни споразумения.
Ответникът е оспорвал
между страните да е било налично твърдяното мандатно правоотношение. Тези
възражения са неоснователни. Съгласно
чл. 280 ЗЗД с договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка
на доверителя възложените му от последния действия, като чл. 284, ал.2 ЗЗД
предвижда, че довереникът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му предаде
всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. В случая, ответникът не е
оспорвал, че е сключил процесния договор за цесия
именно в качеството си на пълномощник на ищеца. Безспорно е, че при сключването
му е действал в рамките на дадените му с пълномощното от 04.07.2014г. права- на
представителство, разпореждане и получаване вземания на упълномощителя.
Обстоятелството, че упълномощаването има характер на едностранна правна
сделка не изключва нейния каузален характер и когато в резултат на
упълномощаването, довереникът действайки от името на представлявания следва да
получи от и за негова сметка финансови постъпления, то наличието на мандатно
правоотношение следва от упълномощителната сделка. Още
повече, че принципно договорът за поръчка е неформален. Съответно, последиците
от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за
представлявания / така Решение № 20/12.02.2020г. по гр.д. № 3830/2019г. по
описа на ВКС, IV
ГО./ Упражнената представителната власт обвързва
пълномощника с договор за мандат със съдържание според извършените действия в
рамките на пълномощието, доколкото с конклудентните
си действия той изявява воля, която съвпада с изявената воля от упълномощителя и в този случай пълномощникът има
задълженията на довереник и следва да предаде на доверителя всичко, което е
получил в изпълнение на поръчката. Съответно, ако не е сторил това, доверителят
разполага с правото по чл.
284, ал. 2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от изпълнителната
сделка и връщане на всичко получено при изпълнение на поръчката. В тази връзка
не се споделят и възраженията на ответника, че не е получавал нищо по договора
за цесия от 23.10.2014г. Точно обратното се установява от прочита на подписания
договор за цесия, в т. 3 от който е удостоверен именно този факт. Самите
страните са придали и на договора в тази му част характер на разписка за
получаване на продажната цена. Основателни са обаче възраженията на ответника,
че с подписването на тристранното споразумение от 23.10.2014г. към договора за
цесия от същата дата, той действайки като пълномощник на ищеца е върнал
получената продажна цена по договора за цесия на Интейк
ЕООД. В това споразумение, ясно е записано, че адв. Т.,
в качеството си на пълномощник е върнал получената цена от 1034,89лева, за
което страните са се съгласили, че е платена изцяло и в брой от адв. Т. на Интейк ЕООД при
подписване на споразумението. При подписване на посоченото
споразумение, ответникът е действал в рамките на учредената му представителна
власт с пълномощното от 04.07.2014г. и права да се разпорежда с вземанията на
ищеца при условия, каквито намери за добре. Т.е. налага се извод, че всъщност ответникът
не държи претендираната сума, респ. няма какво да
отчете по мандантното правоотношение.
Възраженията на ищеца за недействителност на тристранното споразумение от
23.10.2014г. поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави,
съдът приема за неоснователни. Всеки договор има своето основание
/кауза/, съдържание /престации, когато е престационен/ и предмет. Съдебната практика приема, че
противоречието със закона е най- тежкият порок, от който може да бъде засегната
една сделка. Същевременно, не всяко нарушение на императивна разпоредба на
закона при сключване на една сделка е основание за нищожност на това основание.
Този порок ще е наличен, когато основанието, т.е причината за сключване на
договора противоречи на закона, респ. предметът му е забранен от закона. Съответно,
нарушаването на императивна правна норма относно съдържанието на договора не го
прави нищожен, а води до нищожност само на съответната клауза. Или, една сделка
ще противоречи на закона, когато нейният резултат, т.е приложението на правните
й последици, противоречи на закона. В случая, с подписаното тристранно споразумение от 23.10.2014г. е била постигната
уговорка между „К.Г.“ ЕООД, Т. С. и „Интейк“ ЕООД за
встъпване в дълг по отношение на дължимото към Т. С.. Срещу безвъзмездното прехвърляне
на вземането на К.Г. ЕООД от Енерго- про Продажби АД, „Интейк“ ЕООД е
поело задължение да финансира и заведе гражданско дело за своя сметка. Причина
за сключване на споразумението е било обстоятелството, че падежът за изпълнение
задължението на К.Г. ЕООД към цедента Т. С. за
плащане продажната цена по договора за цесия от 18.08.2014г. настъпва, а към
23.10.2014г. цесионерът е в невъзможност да го
изпълни. Следователно, нито неговия предмет, нито
причината за сключването му, нито последиците на така сключеното споразумение
влизат в противоречие със закона. Тези договорки не противоречат и на
добрите нрави. Понятието добри нрави касае морални норми и критерии установени в обществото, на
които чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД придава правно значение, целящи да създадат равнопоставеност, добросъвестно
упражняване на правата и взаимно зачитане на правата на гражданите. Те служат
за граница въведена от законодателя при зачитане на договорната свобода,
като тяхното нарушение се приравнява на последиците от нарушаване на закона. И,
при констатирано обективно противоречие между договора и правната норма, която
изразява и по този начин защитава добрите нрави, може да се стигне до нищожност
на сделката. В случая обаче се касае за отношения развили се между търговци. Прехвърлянето
на вземането всъщност не е извършено безвъзмездно, поради което не може да
става реч за нееквивалентност на престациите. Още
повече, че безспорно се установява от материалите по приложеното гр.д. №
9151/2016г. на ВРС, че всъщност „Интейк“ ЕООД е
изпълнило задължението си по споразумението и е финансирало и завело съдебното
дело за събиране на прехвърленото му вземане. Съответно то е заместило и ищеца
в задължението за плащане на продажната цена по договора за цесия от
18.08.2014г. сключен с Т. С., което задължение към последната ищецът не твърди
да е бил изпълнил нито преди, нито след подписване на въпросното споразумение.
Не се доказва и
фактическия състав на чл. 40 ЗЗД, предполагащ осъществяването на два факта с правно значение: договор,
сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване
между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания, тъй като не е установена нанесена вреда на представлявания. Увреждането на интереса на
представлявания може да има различни проявни форми, в
т.ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа
обстановка или когато имуществото на упълномощителя е
неоправдано обременено или когато предоставените на упълномощителя
права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт.
Успоредно с увреждането следва да е налице и второто условие- споразумяване
между упълномощителя и третото лице във вреда на
представлявания. Недобросъвестност на третото лице законът не предполага,
поради което упълномощителят, позоваващ се на тази
недобросъвестност следва да я установи, каквото доказване в случая не е
проведено. Коментираното пълномощно по делото от 04.07.2014г. опровергава тези
твърдения.
В заключение, исковата претенция като неоснователна следва да се отхвърли.
Затова и съдът не дължи произнасяне по направеното в евентуалност възражение за
съдебно прихващане.
Предвид изхода на спора,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива
в настоящото за адв. възнаграждение по чл. 38, ал.1,
т. 3 ЗАдв. по договор за правна защита и съдействие от 03.04.2020г.
На основание чл. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адв. възнаграждения съдът
определя адв.възнаграждение в полза на ответника в
размер на 300лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „КНМ Груп“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** срещу К.Д.Т., ЕГН **********
с адрес *** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1034,89лева, представляваща получена и
неотчетена от ответника сума представляваща продажна цена по договор за цесия
от 23.10.2014г. сключен между „К.Г.“ ЕООД и „Интейк“
ЕООД, по който ответникът е действал като пълномощник на продавача, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 23.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „КНМ Груп“ ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Петър Чавдаров Гетев от Варненска адвокатска колегия, с адрес на
адвокатската кантора гр. Варна, ул. Георги Живков № 22, сумата от 300лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: