Решение по дело №191/2020 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Харманли, 31.08.2020 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на седемнадесети   август през две хиляди и  двадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

 

Производството по АНД № 191 по описа на Районен съд – Харманли за 2020 г. по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания е образувано по жалба от Ж.Г.Ж. с ЕГН  ********** с адрес *** срещу Наказателно постановление № 19-1253-000589 от 03.07.2019 г., издадено от Началник – група в СПП при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от Закон за пътищата и по чл. 179, ал. 2, предл 1 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 200.00 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. От описателната част на наказателното постановление се достига до извод, че на жалбоподателя е ангажирана административно - наказателна отговорност за това, че на 10.01.2019 г. в община Харманли, на път първи клас № 8, като водач на лек автомобил с посочени марка, модел и регистрационен номер при движение в посока град Хасково, до км. 323+700 не е съобразила при избиране на скоростта на движение пътните условия – мокър асфалт и интензивността на движението и след загуба на контрол над управляваното МПС, то е излязло от пътя и се блъснало в еластична оградна мантинела, с което е причинено пътно – транспортно произшествие.

В подадената жалба се релевират оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се развиват от жалбоподателя подробни съображения в подкрепа наведените доводи, позовавайки се на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, свързани с отклонение на санкционния акт от изискванията за задължителни реквизити – липсвало ясно посочване на дата на издаване, място на нарушението, което препятствало възможността да упражни правото си на защита в пълен предоставен обем, а нарушението не било констатирано по надлежния ред. Моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен. В допълнение представя с писмена молба списък на направените разноски и приложен Договор за правна защита и съдействие и иска тяхното присъждане.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.Същият се представлява от адв. Д.А. *** с пълномощно по делото, който поддържа аргументите в депозираната жалба.

 Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2019 г. в 12:21 часа в община Харманли на път първи клас  № 8 по ПП 1-8 до км 323+700 в посока към гр. Хасково жалбоподателят управлява личният си лек автомобил Мерцедес  Ц 220 ЦДИ с per № *** и като при избиране на скоростта на движение не се е съобразила с пътните условия (мокър асфалт) с интензивността на пътното движение и др. при което губи контрол над управляваното МПС излиза от пътя от ляво по посока на движение и се блъска в еластична ограда мантинела с което причинява ПТП с материални щети е извършил нарушение  по чл.20 ал. 2 от ЗДвП

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелят Е.П.П.. Справка за нарушител/водач; заповед за компетентност.

По делото не се спори, че жалбоподателят е управлявал личният си лек автомобил Мерцедес  Ц 220 ЦДИ с per № ***  на 10.01.2019 г. в 12:21 часа в община Харманли на път първи клас  № 8 по ПП 1-8 до км 323+700 в посока към гр. Хасково, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразила с пътните условия (мокър асфалт) с интензивността на пътното движение.В тази насока са показанията на свид. Е.П.П., които съдът кредитира, като логически и кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност по делото.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

 

По допустимостта на жалбата

 

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

 

По приложенето на процесуалния и материалния закон

 

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

С процесното наказателно постановление на въззивният жалбоподател е наложено наказание на основание чл. 179, ал.2, пр.1-во от ЗДвП , за извършено нарушение по чл. 20, ал.2 от същия нормативен акт. Санкционната норма предвижда който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, да се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Съответно нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП  задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Сред задължителните реквизити на АУАН и НП е описанието на нарушението. То следва да е сторено от актосъставителя и наказващия по такъв начин, че  пълно точно и ясно се посочат всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на деянието, т.е. подробно да се индивидуализира осъщественото от нарушителя противоправно деяние  в съответствие със съвкупността  от признаци  характеризиращи нарушението като такова. Това изискване към съдържанието на АУАН и НП е свързано с гарантиране правото на защита на нарушителя  -  да даде възможност на  последния да узнае всички съставомерни признаци на деянието, за което му е наложено административно наказание , като същевременно по този начин се  определя и  предмета на доказване по делото.    

В конкретният случай в  АУАН и респ. в НП деянието е описано аналогично, а именно че на посочените дата и място  въззивникът като водач на 10.01.2019 г. в 12:21 часа в община Харманли на път първи клас  № 8 по ПП 1-8 до км 323+700 в посока към гр. Хасково жалбоподателят управлява личният си лек автомобил Мерцедес  Ц 220 ЦДИ с per №****и като при избиране на скоростта на движение не се е съобразила с пътните условия (мокър асфалт) с интензивността на пътното движение и др. при което губи контрол над управляваното МПС излиза от пътя от ляво по посока на движение и се блъска в еластична ограда мантинела с което причинява ПТП с материални щети. Това описание на нарушението настоящия съдебен състав намира за  непълно  и неконкретизирано.  Не е посочено, с каква  точно скорост е управлявал автомобила въззивникът,  за да се прецени,  че същата е несъобразена. Липсва посочване и  с кой/кои  точно от визираните в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП условия на пътя и характера на движението, не е била съобразена избрана от водача скоростта– с  атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост.

При липсата на описание на всички елементи на състава от обективна стран , то съдът се оказва в невъзможност да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на санкционният акт,  вкл.  по отношение на това осъществено ли е съответното деяние от обективна и субективна страна или не  -т.е.е дали ПТП е настъпило именно поради виновно  нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП от санкционираното лице, а същевременно наказаното лице се поставя в невъзможност да организира в пълен обем  защитата си . В този смисъл е и практиката на касационната инстанция изразена в Решение от 08.03.2017г. по к.а.н.д. № 21/2017г., Решение от 24.09.2015г. по к.а.н.д.№ 169/2015г. и Решение от 11.10.2017г. по к.а.н.д.№ 637/2018г.

Допуснатото процесуално нарушение в хода на административно наказателната процедура безспорно е съществено и е основание за отмяна на санкционният акт само на   процесуално  основание.

 

По разноските

 

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 600,00 лева /л.28/ за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Хасково като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.3 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 19-1253-000589 от 03.07.2019 г., издадено от Началник – група в СПП при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от Закон за пътищата и по чл. 179, ал. 2, предл 1 от Закона за движението по пътищата, на Ж.Г.Ж. с ЕГН  ********** с адрес *** е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 200.00 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ХАСКОВО да заплати на Ж.Г.Ж. с ЕГН ********** с адрес ***, бул. ***** сумата от 600 ( шестстотин ) лева, представляваща разноски по  НАХД № 191/2020г. на РС - Харманли.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез РС гр. Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                   

 

СЪДИЯ: