№ 6744
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110163631 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от малолетния А. В. А., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител А. А. П., ЕГН
**********, срещу В. П. А., ЕГН **********. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца. Сочи се, че
от 01.09.2022г. родителите са разделени, като от тогава до сега майката се
грижи изцяло за детето. Ответникът не полага грижи и не е плащал издръжка
до момента. А. е на 5 години. Поради диагностициран детски аутизъм детето
посещава логопед, педагог, психолог и психиатър, ходи на специализирана
детска градина, приема специфични лекарства, които се закупуват от
чужбина. На 30.03.2022г. с експертно решение на ТЕЛК на детето е
определена 100% степен на увреждане с чужда помощ. Майката работи в
„Български пощи“ ЕАД, като заплатата й е близо до минималната в страната,
освен това погасява кредит за потребление в размер на 25000 лева.
Ответникът живее в собствено жилище, работи в Национална гвардейска част
като гвардеец и може да отделя средства за ежемесечна издръжка на детето
си.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплаща месечна издръжка в размер на 500.00 /петстотин/ лева, считано от
предявяване на исковата молба, заедно със законната лихва за всяка забавена
вноска до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване. Претендира разноски – адвокатско възнаграждение при
1
условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА.
В законоустановения преклузивен едномесечен срок е постъпил отговор
от ответника. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Сочи, че
единственият му доход е трудовото му възнаграждение – работа като
гвардеец в Министерство на отбраната. Декларира, че няма никакви други
доходи от отдаване под наем на движими и недвижими вещи, от трудови
правоотношения, от граждански договори или от други източници. Не
притежава имущество, от което би могъл да придобива доходи. Живее в
жилище под наем, за което заплаща месечна наемна вноска от 600 лева.
Изплаща два кредита. Съгласен е да заплаща месечна издръжка в размер на
250.00 лева. Не претендира разноски.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е на 6-годишна възраст и е дете на ответника, което се
установява от представеното по делото удостоверение за раждане.
Майката на детето работи в „Български пощи“ ЕАД, като за периода от
месец декември 2021г. до месец октомври 2022г. е получила среден месечен
брутен трудов доход в размер на 1054.82 лева. На 29.07.2022г. същата
склчила договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ АД, като
размерът на кредита е 25 000 лева.
Детето А. е с установена диагноза Детски аутизъм, 100% степен на
увреждане с чужда помощ. Посещава два пъти седмично терапевтични
занятия в Логопедичен център „Бърборко“ в сряда и петък от 11.15 часа, като
се заплаща 50 лева на посещение. Детето посещава и сесии с психолог по 2
часа седмично, като цената на сесията е 40 лева. А. посещава и ерготерапия
два пъти седмично по 1 час, като всяка терапевтична сесия е на стойност 40
лева за 1 час.
Ответникът живее в жилище под наем, за което заплаща месечна
наемна вниоска от 600 лева.Същият е сключила с „Банка ДСК“ АД два
договора за кредит за текущо потребление, като размерът на кредитите е 35
000 лева и 8 000 лева.
Ответникът работи като военнослужещ, като за периода от месец
януари 2022г. до месец декември 2022г. е получил среден месечен трудов
брутен доход в размер на 1746.67 лева.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изискан и изготвен
социален доклад от ДСП – Люлин. Видно от проведеното социално
2
проучване, детето А. е родено от съжителството между А. П. и В. А.. Той е
единствено дете и за двамата. Родителите са разделени от около шест месеца,
като детето се отглежда от майката с помощ и подкрепа от дядото по м.л. и
неговата партньорка. А. е със специфични образователни потребности.
Малолетният има ЕР на ТЕЛК, със 100% степен на увреждане, с водеща
диагноза“ детски аутизъм“. Ежедневно детето приема шест вида хранителни
добавки, провежда шест пъти седмично разбота с различни терапевти и
използва апарат за електростимулиране. Майката и детето обитават жилище,
собственост на дядото по м.л., като живеят заедно с него и партньорката му.
А. П. работи на длъжност банков служител към банка TBI. Споделя доходи от
работна заплата в размер около 1000 лева. Получава 930 лева социални
помощи по ЗСПД предвид ЕР на ТЕЛК на детето. Работи от вкъщи, с което
успява да организира работните си ангажименти и свободното си време в
интерес на детето. А. общува с роднини по майчина линия, както и с деца от
детското заведение, което посещава. Детето посещава специализирана детска
градина СУУУС „Проф. Д-р Денчо Денев“, в група за невербални деца. През
седмицата работи с четири специалисти – психолог, логопед, ерго и
поведенчески терапевт.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си”, като според чл. 142, ал. 1 СК
„размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната
работна заплата /чл. 142, ал. 2 СК/. Възможностите на ответника да дава
издръжка е предпоставка не само за размера на издръжката /чл. 142, ал. 1 СК -
2009 г./, но и за основанието на иска /арг. чл. 140, ал. 2 СК - 2009 г., така -
ППВС № 5/1970 г., т.ІV/.
По делото се установява по безспорен начин, че ответникът е от кръга
на лицата, дължащи издръжка на ищеца, поради което неговата материално-
правна легитимация по иска е установена по делото.
По делото се установи по безспорен начин, че детето А. е с водеща
диагноза „Детски аутизъм“, със 100% степен на увреждане с чужда помощ.
Посещава специализирана детска градина, както и по два пъти седмично
логопед, психолог, ерготерапия. Необходимите парични средства за
3
заплащане на посочените сесии месечно възлиза на 1040 лева. Ответникът
живее в жилище под наем, за което заплаща месечна наемна вноска от 600
лева. Същият работи като военнослужещ и получава месечен доход от
1746.67 лева. Ответникът не е заплащал издръжка на детето в пари или
натура, както и не се установи да полага грижи за него и да оказва
необходимата помощ за отглеждането му. Съдът не приема доводите на
ответника относно изплащането на кредити, тъй като същият сам се е
задължил по тях, като от първостепенно значение е издръжката на
малолетния му син. Не се установи ответникът да заплаща издръжка на друго
малолетно дете, както и да е с влошено здравословно състояние. С оглед
изложеното, съдът намира, че във възможностите на ответника е да заплаща
месечна издръжка на малолетното си дете в размер на 400.00 лева. Предвид
това, ответникът следва да бъде осъде да заплаща на детето си А. ежемесечна
издръжка в размер на 400.00 лева, считано от предявяване на исковата молба
– 23.11.2022г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, до настъпване на законови основания за нейното
изменение или прекратяване. Исковата претенция в останалата й част до
пълния й предявен размер от 500.00 лева, следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право
изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За
това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща
на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 400.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено
от ищеца. Същият претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
4
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес до 1000
лева е 400 лева. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищеца сумата от 320 лева съразмерно на
уважената част от иска.
Ответникът дължи на СРС държавна такса върху присъдената издръжка
в размер на 576.00 лева /чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК/.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. А., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете А. В. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
А. А. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400.00
/четиристотин/ лева, считано от предявяване на исковата молба в съда –
23.11.2022г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяване на издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата до пълният предявен
размер от 500.00 /петстотин/ лева, като неоснователен.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. П. А., ЕГН ********** да заплати на адвокат Б. Ц. И.,
ЕГН **********, САК, личен адв. номер **********, адрес: гр. София, ул.
Граф Игнатиев 5, ет. 2, офис 207, сумата от 320.00 /триста и двадесет/ лева.
ОСЪЖДА В. П. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата в размер на 576.00 лева – държавна такса върху присъдената
издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 09.05.2023г., а в частта, в която е допуснато
предварително изпълнение, решението има характер на определение и
5
подлежи на обжалване с частна жалба през СГС в едноседмичен срок от
съобщението.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6