№ 62
гр. ЛЕВСКИ , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на петнадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева -
Георгиева
при участието на секретаря ВЕЛИНА Т. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева
Административно наказателно дело № 20214410200191 по описа за 2021
година
Производство по чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от М.И.К. от ****** против Заповед за
задържане на лице рег.№241336/03.06.2021г. на И.К.Д. – мл. ПИ при МВР –
Белене. Наведни са доводи за неспазване на установената в закона форма,
поради липсата на задължителни реквизити по чл.74, ал.2 от ЗМВР, както и за
противоречие с материалноправните разпоредби поради липсата на данни по
преписката, от които да се направи обосновано предположение, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Изложени са
съображения за несъответствие на наложената спрямо жалбоподателя мярка с
целта на закона, поради липсата на необходимост от задържане, тъй като
жалбоподателят не се бил укривал от полицейските органи, съдейства за
изясняване на фактите относно престъплението, посочено в заповедта и не
била налице опасност да осуети разследването. Иска се обжалваната заповед
да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят се предствлява от адв.Б.Б. – ПлАК,
който излага допълнителни подробни съображения относно наведените в
жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Излага
аргументи, че пропуските в задължителите реквизити на заповедта за
задържане не могат да бъдат санирани чрез събирането на гласни и писмени
1
доказателства и доказателствени средства. Представя писмени бележки с
подробни доводи. Моли атакуваната заповед да бъде отменена и в полза на
жалбоподателя да бъдат присъдени направени разноски, съобразно
представен списък.
Ответникът по жалбата М.И.К. и заинтересованата страна ОД МВР –
Плевен се представляват от ю.к. П. Ф., който излага подробни съображения за
неоснователност на изложените от жалбоподателя доводи за
незаконосъобразнст на заповедта за задържане. Посочва, че въпреки липсата
на посочена конкретна правна разпоредба в обжалваната заповед,
основанието за задържането било ясно на жалбоподателя от фактическото
описание в заповедта. Допустимо било по-лаконично описание, като
конкретните данни относно основанието за задържане да бъдат посочени в
допълнителен документ, като сочи в процесния случай дневник на
заявителски материал и докладна записка, представени по делото. Излага
подробни съображения, че наличието на данни, обосноваващи основанието за
задържане се установяват от събрнаите по делото доказателства. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбоподателят се явява лично, като поддържа доводите на ю.к. Ф..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Със Заповед за задържане на лице рег.№241336 от 03.06.2021г., 19,00ч.
на И.К.Д. – мл. ПИ при МВР – Белене, бил задържан за срок от 24 часа
М.И.К. от ****** поради това, че е заподозрян в извършване на престъпление
от общ характер по чл.194, ал.3 от НК, ЗМ-49 – 03.06.2021г., като същият е
приведен в помещение за задържани лица в РУ-Белене. Заповедта за
задържане е връчена лично на задържаното лице, срещу подпис. При
задържането, жалбоподателят е бил запознат с правата си и не е направил
искания, извършен е медицински преглед и личен обиск на лицето, при който
са намерени лични вещи, подробно описани в протокол от 03.06.2021г.
Жалбоподателят М.К. е освободен на 04.06.2021г., в 17.40 часа, като са
му върнати и намерените при обиска вещи.
Видно от приложен по преписката план за провеждане на
Специализирана полицейска операция по противодействие на
конвенционалната престъплност на територията на РУ – Белене,
2
полицейският орган издал заповедта - мл. ПИ при МВР – Белене И.К.Д. е бил
дежурен по изпълнение на операцията съобразно план-график на 03.06.2021г.
за времето от 08.30ч. до 20.30ч.
По делото е представена извадка от постъпили заявителски материали
при РУ – Белене, видно от която на 03.06.2021г. е постъпил такъв, за това, че
на 03.06.2021г. е постъпил такъв, за това, че на 02/03.05.2021г. от Площадка
на АЕЦ Белене, от склад, чрез използване на неустановени технически
средства и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имота
– 5 бр. катинари на врати и телена ограда на обекта, са отнети чужди
движими вещи – части на стационарни заваръчни машини, от владението на
МОЛ Ч.Т., собственост на ******* без съгласието на управителния орган, с
намерение противозаконно да бъдат присвоени.
По делото е представена докладна записка от ст.инспектор Н.М. относно
извършени ОИМ по рег.№ ЗМ-49/03.06.2021г. на РУ-Белене.
Лицето е разпитано непоседствено пред съда в качеството му на
свидетел. От показанията на свидетеля Н.К.М. – Началник Група
„Криминална полиция“ при РУ-Белене се изяснява, че на 03.06.2021г. бил
получен сигнал за извършено престъпление на площадка АЕЦ – Белене, като
механизмът на извършване на престъплението насочил към вероятността
извършителите да са лица, охранявали обекта или такива в съучастие с тях.
От тези данни полицейските служители били насочени към жалбоподателя
М.К., като служител на охранителната фирма, охраняваща обекта, който бил
пряко отговорен за охраната на складовото помещение, от което били
изнесени вещите, както и поради това, че престъплението било извършено по
време на негова смяна. Същият бил задържан за извършване на оперативно-
издирвателни мероприятия и проверка на изложена от него версия при
предварително проведена беседа, като били налице несъотвествия и промяна
във версиите.
С оглед на така установеното по делото, се налагат следните правни
изводи :
Жалбата е подадена в срок и от процесуално-легитимирано лице, имащо
правен интерес от обжалване на процесната заповед.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповедта за задържане е издадена от компетентен орган – полицейски
орган – мл.експерт И.К.Д., който към датата на издаване на заповедта за
3
задържане 03.06.2021г. е заемал длъжността младши полицейски инспектор в
група „Охранителна полиция“ към РУ-Белене при ОД МВР – Плевен, видно
от представената справка от ОД МВР – Плевен, ведно с приложени към нея
Заповед №100/18.04.2001г. и Заповед УРИ:316з-1230/23.04.2015г.
Основателен е наведения в жалбата довод, че обжалваната запвед за
задържане не съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл.72, ал.2 от
ЗМВР реквизити, поради което не са спазени законоустановените изисквания
за форма, както и е накърнено правото на защита на задържаното лице.
Съгласно чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР Заповедта за задържане следва да
съдържа описание на фактическите и правни рамки на задържането.
В процесния случай в заповедта липсва посочване на правното
основание за задържане на лицето.
В чл.72, ал.1 в седем точки са изброени хипотезите, при които
полицейските органи имат правомощия да задържат лице: 1. за което има
данни, че е извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба; 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си
нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на
явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността му в
случаите и по начините, посочени в чл.70; 5. което се е отклонило от
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е
било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на
съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане
на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на
Европейска заповед за арест; 7. в други случаи, определени със закон.
В обжалваната заповед не е вписано правното основание за задържането
– липсва посочване на основание коя от изброените по-горе точки от чл.72,
ал.1 от ЗМВР е извършено задържане, с което е накърнено правото на
жалбоподателя да разбере на основание коя от изчерпателно изброените
хипотези в чл.72, ал.1 ЗМВР е задържан.
Посоченото като фактическо основание за задържането - заподозрян в
извършване на престъпление от общ характер по чл.194, ал.3 от НК, ЗМ-49 –
03.06.2021г. навежда на извод, че е налице хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, но не санира липсата на така посочения задължителен реквизит.
На следващо място, в частта й относно фактическото описание на
4
основанието за задържане, заповедта е немотивирана и не отговаря на
заложените в закона критерии. Липсва информация за данните, от които
полицейският орган е направил предположение за съпричастност на
жалбоподателя към извършване на посоченото престъпление. Налице е
изложен извод – че лицето, адресат на заповедта, е заподозрян в извършване
на престъплението, без да са изложени каквито и да било факти, въз основа
на които този извод е формиран. Поради изложеното не е налице и надлежно
описание на фактическите рамки на задържането, представляващо
съществено процесуално нарушение, накърнило правото на защита на
задържания.
Съдът намира за неоснователен наведения от ответника по жалбата
довод, че липсата на детайлно описание на фактическото основание за
задържането било санирано от представените писмени доказателства. Съдът
споделя изложените от жалбоподателя възражения, че допустимостта на
допълване фактическото описание в заповедта като административен акт чрез
подробно такова в друг документ, е обусловено от това заповедта за
задържане изрично да препраща към другия документ, както и последният
също да бъде предявен на задържаното лице, с цел гарантиране правото му да
се запознае с основанието за задържането му, които обстоятелства в
процесния случай не са налице.
Липсата на описание на фактическите и правни рамки на задържането по
чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР представлява порок в заповедта за задържане като
административен акт /принудителна административна мярка/ по чл.146, т.2 от
АПК – неспазена форма, който порок води до незаконосъобразност на акта.
Така установения порок - липсата на задължителни реквизити, води до
невъзможност за проверка от съда на съответствието на обжалваната заповед
с материалния закон – дали към момента на издаване на заповедта са били
налице основанията за задържане съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР. Посочената
липса е недопустимо да бъде запълнена чрез анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, предвид на което не следва да бъде
извършвана преценка за съответстиве на заповедта с материлания закон на
база приобщения доказателствен материал.
Поради изложените доводи, обжалваната заповед следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на делото, на осн. чл.143 от АПК направените от
5
жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
420 лева, следва да се възстановят от бюджета на юридическото лице, чийто
административен орган е издал обжалваната заповед - в случая ОДМВР -
Плевен. Съдът намира за неоснователно направеното възражения за
прекомерност на адвокатския хонорар предвид фактическата и правна
сложност на делото, като същото е малко над минимума, предвиден в чл.8,
ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег.№241336 от 03.06.2021г.,
19,00ч. на И.К.Д. – мл. ПИ при МВР – Белене, с която е задържан за срок от
24 часа М.И.К., ЕГН:********** от ******, поради това, че е заподозрян в
извършване на престъпление от общ характер по чл.194, ал.3 от НК, ЗМ-49 –
03.06.2021г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Плевен да заплати на М.И.К., ЕГН:**********, адрес: ******, *********
сумата от 420 лева, представляващи направените в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6