ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ **
гр. Пазарджик, 04.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четвърти
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. П.
като разгледа докладваното от Венцислав Г. П. Търговско дело №
20235200900169 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 374 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 8070/19.09.2023 г. на „М. Б.“ ООД,
срещу Община С., Булстат ****, с адрес: гр. С., пл. Д**, представлявана от Г.
К. П., за заплащане на сумата от 66 612.84 лева с ДДС, представляваща
неплатено възнаграждение по сключен между страните договор за
извършване на СМР от 31.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
С исковата молба са направени доказателствени искания: за приемане
на писмени доказателства; за допускане на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване извършването на възложените СМР и
обстоятелствата, наложили допълнителните такива; за извършване на оглед
на обекта от съда на основание чл. 204 от ГПК в случай, че ответникът
оспори, че и към момента ползва процесният обект Туристически
информационен център, евентуално поставя въпроси в тази връзка по чл. 176
от ГПК; за допускане на съдебнотехническа експертиза с поставени въпроси.
Ответникът Община С. е депозирал отговор на исковата молба.
Направено е искане за приемане на представени писмени доказателства; за
допускане на трима свидетели за доказване на възложените, невъзложените
работи, за обстоятелствата, изложени в отговора на ИМ и др.; за допълване на
задачите към СТЕ.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
1
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да се приемат представените от страните
писмени доказателства. Искането за допускане на СТЕ е основателно, като
въпросът на ответника досежно неустойката не следва да се допуска, тъй като
въпросното изчисляване не изисква специални знания. Искането за гласни
доказателства също следва да се уважи, няма възражения от насрещната
страна (чл. 164, ал. 2 от ГПК), но само за двама свидетели на всяка страна при
режим на довеждане.
Възраженията за прихващане следва да се приеме за разглеждане в
частта за неустойката за забава. По отношение на другата сума, касаеща
недостатъци в изработеното (неизпълнени от ищеца СМР, възложени с
процесния договор) за сума в размер на 2 152.01 лв. с ДДС, същото следва да
се приеме за разглеждане, след като страната уточни твърденията си.
Подробни мотиви са изложени по-долу.
Съдът намира, че искането за оглед от съда по чл. 204 от ГПК е
неоснователно, доколкото по делото са ангажирани достатъчно
доказателствени средства, които правят същият ненужен, още повече изводът
дали процесният обект е годен (се ползва) съобразно предвиденото в договора
предназначение е въпрос по същество и не може да се осъществи чрез оглед.
По искането по чл. 176 от ГПК за даване на обяснения от кмета на
Община С., като законен представител на ответника – чл. 30, ал. 4 от ГПК,
съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание след изслушване на
страните.
На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
и препис от допълнителния отговор на ДИМ.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 8070/19.09.2023 г.
на „М. Б.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Т.“
№ *** чрез адв. Б. от АК - П., срещу Община С., Булстат ****, с адрес: гр. С.,
пл. Д**, представлявана от Г. К. П..
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение за прихващане от страна
2
на ответника за сумата от 5 908.93 лева, представляваща неустойка за забава
по чл. 22, ал. 3 от договора за допуснато от ищеца закъснение за предаване на
обекта с 74 календарни дни.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявен е иск от „М. Б.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Т.“ № *** чрез адв. Б. от АК - П., срещу Община С.,
Булстат ****, с адрес: гр. С., пл. Д**, представлявана от Г. К. П. за заплащане
на сума в размер на 66 612.84 лева с ДДС, представляваща неплатено
възнаграждение по сключен между страните договор за извършване на СМР
от 31.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
19.09.2023 г. до окончателното плащане, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Посочва се банкова сметка, съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК. Претендират се
направените разноски.
Искът се основава на следните фактически твърдения:
Въз основа на проведена обществена поръчка е сключен договор № **
г., между Община С., като възложител и „М. Б.“ ООД, като изпълнител, с
предмет строително-монтажни работи на обект „Изграждане и оборудване на
Туристически информационен център – гр. С.“. Договореното възнаграждение
е уговорено на 95 820.52 лева с ДДС, което следвало да се изплати на две
равни части: авансово и окончателно. Авансовото плащане в размер на 47
910.26 лева с ДДС е направено от ответника, за което ищецът издал ** № ***
г. Претендира се, на основание сключения договор, възнаграждение също и за
възникналите в процеса на строителството допълнителни СМР, които не са
били предвидени по одобрения проект и съответно не са били част от
количествено-стойностната сметка (КСС), като се навежда довод, че същите
са с обслужващо предназначение и без тях не би могъл да бъде завършен
обектът. Подробно са описани в таблица в ИМ. По отношение на една от
допълнителните работи, посочена в т. 3 от таблицата („доставка и монтаж на
допълнителна метална конструкция…“), се претендира част от общата
стойност от 2 754 лв. за 810 кг, а именно 1 689.58 лв. за 496.935 кг. Сочи се,
че за обекта има съставен акт образец № 15, подписан от проектантите,
строителя и строителния надзор, но не и от ответника. Излага се, че е
издадена фактура № *** г. за 18 702.58 лева за допълнителните работи и
фактура № *** г. за окончателното плащане по договора в размер на 47
910.26 лева – всички суми с включен ДДС. Ответникът е върнал на ищеца
фактурите и протоколите към тях, като е посочил, че не дължи плащане за
нещо, което не е възлагал. Твърди се, че обектът се ползва по предназначение,
3
като се посочва интернет адрес: *******, което води към извод за приета с
конклудентни действия работа от възложителя. Моли се за уважаване на иска
за сумата от 66 612.84 лева с ДДС, представляваща неплатено
възнаграждение по договора от 31.05.2022 г., включващо и възнаграждение за
допълнително извършените, но непредвидени СМР, основано също на
договорно основание. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от
Община С., чрез адв. П. Х. от АК – П.. Не се оспорва, че страните са
сключили процесния договор № ** г. с уговорено възнаграждение от 95
820.52 лева с ДДС. Сочи се, че срокът за изпълнение на договора от
изпълнителя е 60 календарни дни, считано от подписване на протокола за
откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия
(подписан на 10.11.2022 г.) до подписване на акт образец № 15 (подписан на
10.05.2023 г.), но не по-късно от 30.06.2023 г. Твърди се, че обектът е
изпълнен за 134 календарни дни, т. е. с 74 дни забава, като в периода на
посоченото закъснение не се включва времето, през което срокът е спирал да
тече в хипотезите на чл. 7, ал. 4 от договора. Не се оспорва извършеното
авансова плащане, нито подписването на акт образец № **** г. Аргументира
се, че връщането на издадените от ищеца фактури е обусловено от отбелязани
в протокол № *** г. забележки за неизвършени СМР на обща стойност от 2
152.01 лева с ДДС и несъобразена дължима от ищеца, съгласно чл. 22, ал. 3 от
договора неустойка за забава в размер на 5 908.93 лева с ДДС. Отделно от
това се сочи, че все още не е настъпил падежът за окончателното плащане, а
именно верифициране на окончателното искане от ДФ З***, съгласно чл. 4,
ал. 1, т. 2 от договора. Оспорва се дължимостта на сумата от 18 702.58 лева с
ДДС за допълнителните СМР, описани в табличен вид в ИМ, тъй като не са
изпълнени от ищеца (а от трети лица), а дори и да са изпълнени, не са
възлагани с договора. Не било вярно, че обектът се ползва по предназначение
– препращането към сайта на общината не е коректно, тъй като това бил сайт,
който е бил активен до 2013 г. и се касае до бивш туристически
информационен център, разположен в едно от помещенията на Н**** в
Исторически музей – С. и няма нищо общо с процесната конструкция.
Посочва се линк към активния сайт на Община С. ****. Направени са
правопогасяващи възражения за прихващане със сумите за неустойка за
забава в размер на 5 908.93 лв. с ДДС, както и за недостатъци в изработеното
(неизпълнени от ищеца СМР, възложени с процесния договор) за сума в
размер на 2 152.01 лв. с ДДС. В последната част на „възражението за
4
прихващане“ съдът следва да укаже на ответника да уточни твърдението си
дали се касае до изпълнени с недостатъци СМР (лошо изпълнение) или до
неизпълнени изобщо СМР (частично изпълнение) и оттук да уточни какво
възражение прави – за неточно изпълнение (в качествено, респ. количествено
отношение) със съответното на него искане за намаляване на
възнаграждението със стойността на разходите за поправка или възражение за
прихващане, като посочи за кои суми и на какво основание. Моли се за
отхвърляне на иска изцяло, респ. частично с оглед възражението за
прихващане. Претендират се разноски.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в
която се оспорват твърденията на ответника за неточно изпълнение по време,
по количество и по качество. Признава се, че забава в изпълнението е налице,
но се твърди, че тя е по вина на възложителя Община С., а именно заради
допълнително възложените дейности, описани в таблицата в ИМ. Подробно
се излагат съображения. Твърди се, че представители на ответника са
монтирали климатик в обекта, който поради неправилно свързване с
покривното отводняване е довел до теч на окачената фасада. Навеждат се
доводи за забава на кредитора, който въпреки отправените покани (на
14.03.2023 г. и на 17.05.2023 г.) за подписване на съответните документи по
приемане на обекта не е оказала нужното съдействие на длъжника. Отделно
от това се твърди, че след завеждане на делото ответникът е заплатил
процесната сума от 47 910.26 лева с 3 броя платежни нареждания с основание
процесната фактура № *** г.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от
ответника, в който се поддържат възраженията и доводите в отговора на
исковата молба. Сочи се, че възнаграждението по договора в размер на
95 820.52 лева е платено изцяло с плащането на сумата от 47 910.26 лева с 3-
те платежни нареждания, представени с допълнителната искова молба.
Аргументира се, че това не следва да се цени като признание на предявените
от ищеца претенции, а единствено с цел приключване на отношенията с ДФЗ
и необходимото от негова страна верифициране на „окончателното искане“.
УКАЗВА на ответника в срок до откритото съдебно заседание да
уточни възражението си, като конкретизира твърдението си дали се касае до
изпълнени с недостатъци СМР (лошо изпълнение) или до неизпълнени СМР
(частично изпълнение) и оттук какво възражение навежда – за неточно
изпълнение (в качествено, респ. количествено отношение) със съответното на
него искане за намаляване на възнаграждението със стойността на разходите
5
за поправка, респ. невложено количество материал или възражение за
прихващане, като посочи за кои суми и на какво основание.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът няма да приема за разглеждане
възражението.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, че между страните
е сключен договор № ** г. с предмет строително-монтажни работи на обект
„Изграждане и оборудване на Туристически информационен център – гр. С.“,
като ответникът е изплатил на ищеца пълното възнаграждение за същия в
размер на 95 820.52 лева с ДДС, от които 47 910.26 лева в хода на настоящия
процес.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса
носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи
изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването на
предпоставките от нормата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД: 1/ валидно възникнало
облигационно правоотношение; 2/ надлежно изпълнение на работата
съобразно поръчката на възложителя, в качествено, количествено и времево
отношение; 3/ приемане на изработеното от възложителя, респ.
необоснования отказ на възложителя от приемане.
Ответникът следва да докаже инвокираните от него възражения, като
при направено възражение за намаляване стойността на дължимото
възнаграждение за извършената работа - стойността на невложеното
количество или разхода за поправката на работата; относно неустойката: да
съществува задължение; това задължение да не е изпълнено или да не е
изпълнено точно; неустойката да е уговорена между страните; кредиторът да
е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от страните по делото
надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК копия на документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице, след
запознаване с материалите по делото и оглед на място да отговори на
въпросите, поставени от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на
исковата молба – само първи въпрос: „1. Изпълнение ли са от ищцовото
6
дружество …“
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж. П. К..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за разноски и възнаграждение на вещото лице в
размер на 800 лева, вносими от двете страни по равно в едноседмичен срок от
съобщението.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за задачите след внасяне на депозита,
на основание чл. 160, ал. 2 ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да водят по двама свидетели за
насроченото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ОТЛАГА произнасянето по искането по чл. 176 от ГПК.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
09.02.2024 г. от 9.30 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от
допълнителния отговор на ДИМ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7