Решение по дело №1515/2015 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 30
Дата: 15 януари 2016 г. (в сила от 8 февруари 2016 г.)
Съдия: Кети Косева
Дело: 20155510101515
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        

 

 

Казанлък, 15.01.2016год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав

                                       

Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

при участието на секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1515/2015 година за да се произнесе взе предвид следното:   

          Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод с правно основание чл.49 от СК съединен с искове по чл.322 ал.2 ГПК.

Ищцата С.Л.А.-Т. твърди, че с ответника сключили граждански брак в Република Гърция, след което заживели в гр. Еслингер на Некар във Федерална Република Германия. Там се родило детето им. През пролетта на 2006год. всички се преместили да живеят в гр. Солун, Гърция в жилище под наем. При тях в същото жилище до 2009 година живял нейният брат А.А.. Тя се грижела за дома и детето, а ответникът работел. В един момент ответникът започнал да закъснява, все по-рядко намирал време за нея и детето, отказвал да разговарят каква е причината за това му поведение. През октомври 2010год. се върнала в България за да подмени документите си за самоличност. Взела със себе си и детето, което лекувало астматични проблеми при лекар в Стара Загора. За нуждите на лечението се наложило да удължат престоя си повече от предварително планирания и тя уведомила съпруга си, на което той се отзовал с разбиране, казвайки да остане в България колкото е необходимо. Когато детето се почувствало по-добре потърсила ответника да уточнят връщането й, но той й заявил, че няма смисъл да се връща при него в Гърция без да й даде обяснения. Опитите й да разговаря с него останали без резултат. Първо от социалните мрежи, а после и от разговор с ответника по телефона разбрала, че той има връзка с друга жена, която открито демонстрира и не желае повече да има отношения с нея. В края на 2010год. отново потърсила ответника, поканила го да прекарат заедно с детето Коледните празници в България. Ответникът дошъл в България за няколко дни и си тръгнал веднага след празниците. През 2011 год. в опит да се помири с ответника заминала за Гърция като отишла без да уведоми съпруга си в семейното жилище, в което очевидно освен ответникът живеела и друга жена, с която той имал интимни отношения. Обадила се на съпруга си от домашния телефон. Това много го ядосало и той й казал да се маха от дома им. Потърсила съдействие от приятелка и семейни приятели в Гърция да й помогнат да се срещне с ответника, но не успяла да се види и да разговаря с него. През май 2011година отишла с баща си в Гърция, в семейното жилище и взела всичките си лични вещи. Ответникът отказал да й даде вещи на детето или други вещи от детската стая необходими за отглеждането на детето. Продължила  да го търси и да го призовава да контактува с детето, на което той реагирал като сменил телефонния си номер и електронната си поща. Въпреки това тя продължила да го търси, звъняла на майка му, на сестра му, докато установила, че той е „изчезнал вероятно с приятелката си“. Твърди, че ответникът не търси детето, не дава средства за издръжката му. Бракът съществува само формално, безотговорното му отношение към брака и детето, изневярата му и  фактическата им раздяла я мотивират да иска съдът да прекрати бракът й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина. Моли съда да предостави на нея упражняването на родителските права спрямо детето А., да постанови детето да живее при нея в Република България, гр. Казанлък, общ. Стара Загора, ул.“Ген. Драгомиров“ №17, ет.3, ап.5, да определи на ответника подходящ режим на лични контакти с детето. Желае да запази брачното си фамилно име Т.. Не претендира ползването на семейното жилище, тъй като е на територията на Република Гърция. Моли съда да осъди ответника да заплаща чрез нея издръжка на детето А. Т. от 400лв. месечно считано от 29.06.2014год. и до настъпване на основание за изменение за прекратяване на същата платима до 5-то число на текущия месец ведно със законната лихва от датата на изискуемостта до изплащането на всяка закъсняла вноска. Моли съдът да определи на бащата режим на лични контакти с детето като вземе предвид, че той живее в чужбина и до настоящия момент не се интересува от детето. Моли съда да осъди ответника да й заплати направените по делото разноски.

Ответникът Д.Т., гръцки гражданин,  чрез назначеният му особен представител адв. Н.А.И. взема становище, че възразява прекратяването на брака да бъде по негова вина, като твърди, че вината за отчуждаването на съпрузите е на двамата; възразява срещу размера на претендираната издръжка. Твърди, че същия не е съобразен с възрастта на детето и доходите му.

         

Детето А. Т. заявява, че ако родителите му живеят разделени, желае да живее с майка си.

Дирекция “Социално подпомагане” общ. Казанлък взема становище, че преките грижи за детето А. се осъществяват от неговата майка. Майката има необходимия родителски капацитет, полага добри грижи за детето. Няма данни детето да е контактувало с баща си през последните 3 години.

 

          От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното :

          Страните са съпрузи. Сключили са граждански брак на 16.06.2000 год. в общ. Анакториу, населено място Воница, Република Гърция, имат едно дете- А., родено на ***г.  Бракът е първи за двамата съпрузи.

След сключването на брака съпрузите се установили да живеят в Германия. Там се родило детето им. Няколко години по-късно те се преместили да живеят в Гърция, в дома нает от св. А.-брат на ищцата. Живели заедно около 3 години. Ответникът нямал постоянна работа. В Германия работел в застрахователна фирма, но опитите му да си намери подобна работа в Гърция оставали без резултат. Започвал предимно не изискваща специална квалификация или образование работа, на която не се задържал дълго тъй като работата не му допадала. Получавал възнаграждение от около 900, 1000 евро месечно. Често и за продължително време оставал без работа и без доходи. В един момент ответникът започнал безпричинно да закъснява, не отделял време за детето. През 2010година ищцата със съгласието на съпруга си се върнала в България за смяна на документите си за самоличност като взела със себе си и детето, което имало нужда от лечение.  Споделила с близките си, че има проблеми с ответника, че той има връзка с друга жена, която публично афишира. След приключване на лечението ищцата се свързала със съпруга си да го уведоми за връщането си в Гърция, а той й казал, че няма смисъл да се връща, да си остане с детето в България. В опит да проведе разговор с ответника по проблемите в отношенията им, ищцата поканила ответника за Коледните празници през 2010година в България. Ответникът се отзовал на поканата, гостувал на ищцата и близките й няколко дни след което се върнал в Гърция. Опитът на ищцата да се помири с ответника останал без резултат. Св. А., брат на ищцата,  провел разговор с ответника, настоявайки ответника да поддържа контакти с детето, да му се обажда, да се грижи за него. Ищцата не се примирила със ситуацията. Без да уведоми ответника през април 2011година отишла в семейното им жилище в Гърция, обадила му се, че се е вкъщи и иска да говорят, а той без да се срещне с нея, в разговора по телефона, й дал ултиматум да си върви. След този пореден опит ищцата приела, че отношенията й с ответника няма да се оправят и отишла с близки в Гърция да си вземе личните вещи и вещите на детето. Докато събирала вещите, ответникът пристигнал в жилището, скарали се, след което той излязъл. Ищцата взела само личните си вещи тъй като ответникът отказал да й даде вещите на детето. След този момент ответникът преустановил всякакви контакти с ищцата и в последствие взел мерки ищцата да не може да се свързва с него по обичайните до този момент начини.  Въпреки това ищцата и близките й продължили да търсят начин за контакт с ответника, ангажирайки всичките си общи с ответника близки и познати.  На 01.05.2013г. ищцата с детето и свои близки била на почивка на о. Тасос. Свързала се с ответника по телефона и мотивирала ответника да разговаря със сина си. От разговора разбрала, че ответникът е на стотина километра от тяхното местонахождение, помолила го да дойде при тях да се види с детето, но ответникът не се отзовал на молбата й.  

А. Т. през учебната 2014/2015год. е бил ученик в 3 клас в СОУ“Екзарх Антим Първи“ в гр. Казанлък, трайно живее на територията на гр. Казанлък в едно домакинство с майка си и лицето, с което тя съжителства, в жилище на ул.“Ген.Драгомиров“№17, ет.3, ап.5 собственост на С.Л.А.-Т.. А. Т. тренира „плуване“ в спортен клуб „Траяна“, за което заплаща 61лв. месечно.

Ищцата е декларирала среден месечен доход за периода 01.06.2014г. – 01.06.2015год. в размер на шест хиляди лева.

Минималната за Република Гърция заплата възлиза на 586 евро, което се равнява на 1148лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана след преценка на представените писмени и гласни доказателства. Писмените доказателства са официални документи не оспорени  в производството. Гласните доказателства са показания на св. А.А., Ивелина Желева.

Исковата молба е подадена на 29.06.2015год.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи :

Искът за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като семейната общност е разкъсана, преустановени са всякакви духовни, икономически и физически контакти между страните. Двамата съпрузи не живеят заедно от 2010 година когато раздяла на съпрузите по повод снабдяването на ищцата с документи за самоличност от страна, различна от местоживеенето на семейството прераснала във фактическа раздяла. Това е обективно състояние  на тяхната връзка и трайно установили се отношения. Липсват доверие, уважение, обич. Бракът се е превърнал в една формална връзка, която вече не е в интерес на съпрузите и на обществото.

Съдът счита, че причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака са от субективен характер, защото се дължат на поведението на съпруга.

Отношенията между съпрузите по Българското семейно право се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите следва да живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделени. Съпрузите са длъжни с общи усилия да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата.

Установяването и афиширането на интимна връзка с друга жена е проява на неуважение към съпругата, както и отказът на съпруга за съвместно живеене със съпругата и недопускането на съпругата до семейното жилище съставляват брачни провинения. Липсват твърдения и доказателства за извършени от ищцата брачни провинения.

Събраните по делото доказателства мотивират съда да приеме, че разстройството на брачните отношения е настъпило в резултат на виновното поведение на ответника.

Детето А. Т. изразява желанието си да живее с ищцата С.А.-Т..  

Упражняването на родителските права спрямо детето А. Т. следва да бъде предоставено на С.Л.А.-Т..

Местоживеенето на детето А. Т. следва да бъде при майката С.Л.А.-Т. с настоящ адрес ***.

Ответникът следва да има възможност да поддържа лични отношения с детето А. като взема и вижда детето всяка първа събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 17.00 часа в неделя и 10 дни през лятото когато майката не ползва платен годишен отпуск.

Семейното жилище на съпрузите е на територията на Република Гърция, майката и детето са го напуснали, никоя от страните по делото няма претенции за предоставяне на ползването му.

Ответникът следва да участва в издръжката на  детето А. Т. Размерът на издръжката следва да бъде определен на база възрастта на детето-10г. и 3м. и възможностите на родителите. Доходите на майката възлизат на 6000лв. средно месечно. Възможностите на ответника да участва в издръжката на детето А. следва да бъдат преценявани в диапазона от минималната работна заплата от 586 евро до 1000 евро предвид честото му оставане без работа. Предвид горното както и Конвенцията за правата на децата – чл.6 и чл.27 ратифицирана от ВНС и в сила от 03.07.1991 год. както и обстоятелството, че майката полага преките грижи за детето, съдът намира, че за издръжката на детето А. са необходими поне 700лв. месечно, от които ответникът следва да заплаща 300лв. считано от една година преди датата на подаване на исковата молба и до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата. Издръжката следва да бъде заплащана от първо до пето число на месеца за който се дължи. В частта до 400лв. претенцията за издръжка е недоказана по отношение потребностите на детето А. и следва да бъде отхвърлена.

По силата на чл.242 ал.1 ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта относно постановените издръжки.

За издръжката на А. Т. ответникът следва да заплати държавна такса от 432лв.

По допускането на развода съдът определя окончателна държавна такса от 80лв. Ищцата е заплатила 25лв. държавна такса при додаване на исковата молба. В съответствие с нормата на чл.329 ГПК ответникът следва да заплати 55лв. държавната такса по допускането на развода по сметка на Районен съд Казанлък.

Разноските на ищцата по делото възлизат на 750лв., от които 25лв. за държавна такса по допускането на развода, 20лв. такса за публикация в Държавен вестник, 100лв. за адв. възнаграждение, 600лв. възнаграждение за особен представител на ответника, 5лв. за банкови преводи.

Ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на 750лв.

          Водим от горното съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

 

            ПРЕКРАТЯВА  с развод сключеният на 16.06.2000 год. в общ. Анакториу, населено място Воница, Република Гърция граждански брак между Д.Т., гръцки гражданин, роден на *** год.  в гр. Еслинген, Германия с неизвестен адрес и С.Л.А.-Т. с ЕГН ********** *** поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по ВИНА на Д.Т., роден на *** год.

 

          ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо А. Т. ЕГН ********** на С.Л.А.-Т. с ЕГН ********** *** като дава възможност на бащата Д.Т., роден на *** год.  да взема  и вижда А. Т. ЕГН ********** всяка първа събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя и за 10 дни през лятото когато майката не ползва платен годишен отпуск.

 

ОСЪЖДА Д.Т., роден на *** год.   да заплаща на А. Т. ЕГН **********  чрез С.Л.А.-Т. *** до пето число на текущия месец издръжка от 300лв. месечно, считано от 29.06.2014год. и до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата в едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до 400лв.

 

          ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака С.Л.А.-Т. да носи брачното си фамилно име А.-Т..

 

ОСЪЖДА Д.Т., роден на *** год.   да заплати на С.Л.А.-Т. *** сумата 750лв., представляваща разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Д.Т., роден на *** год.  да заплати на Районен съд Казанлък 432лв. държавна такса за издръжката на децата А. Т. и 55лв. държавна такса по допускането на развода.

ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта относно присъдената издръжка.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в  двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД  Стара Загора.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :