Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 194 28.05.2021 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и девети април Година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 155 по описа за 2020 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Бул ер агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул. „Княз Борис Първи“ № 9, вх.2, ет. 3, ап. 5, представлявано от управителя Т.Г., чрез пълномощник адв. Грета Ганева от АК - София, с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, бул. ”Витоша” № 176, ет.3 против „Веди“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Болярска“ № 16, ет. 1, представлявано от управителя ДимитърН.Г., чрез пълномощник адв. Галина Найденова от АК - Бургас, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Бургас, ул. ”Васил Левски” № 16, ет.3, офис 318 да бъде осъдено да заплати сумата от 250 000 лв. като платена на отпаднало основание; сумата от 100 000 лв. представляваща неустойка по сключения предварителен договор от 27.09.2019г.; сумата от 4045 лв. разноски в обезпечителното производство, както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен предварителен договор от 27.09.2019г. относно покупко-продажба на 3 бр. подробно описани недвижими имоти и последващи анекс № 1 и анекс № 2 с променени срокове за вноски и за сключване на окончателен договор. Ищецът изпълнил своите задължения, като в уговорените срокове превел следните суми: - на 01.10.2019г. 50 000 лв. с основание „авансово плащане“; - на 01.1.2019г. 20 000 лв. с основание „авансово плащане по предварителен договор“; - 01.12.2019г. 120 000 лв. с основание „авансово плащане по предварителен договор“ и на 01.12.2019г. още 60 000 лв. с основание „авансово плащане по договор“ или общо 250 000 лв. Ответникът не изпълнил задълженията си по договор: по чл.3.3 да предаден на купувача имотите в деня на сключване на договора и по чл.3.2 да заличи учредена върху имотите договорна ипотека преди сключването на окончателен договор. През м.януари 2020г., ищецът поискал уговаряне на дата за сделката, но продавачът отказал със следните доводи: имало неплатени публични задължения на продавача; неизвършени действия по заличаване на договорната ипотека; съществуващ наемен договор с трето лице, което е извършило подобрения на стойност 27 000 лв. и което имало право на задържане до изплащане на сумата. Вместо да сключи окончателен договор, „Веди“ ЕООД продало процесните имоти на наемателя си „Петроком 007“ ЕООД с ЕИК *********. Продавачът е учредил законна ипотека върху имотите за сумата по сделката ведно с всички лихви и разноски. Ищецът счита, че с исковата молба е развален сключения предварителен договор поради неизпълнение от страна на ответника – продавач, като претендира платеното досега, неустойка от 100 000 лв. и 4045 лв. разноски по проведено обезпечително производство.
Ответното дружество в отговора на исковата молба заяви, че претенцията е неоснователна, тъй като ищецът не е изпълнил своите задължения по предварителния договор. Вноската от 50 000 лв. е била направена на 15.10.2019г, а не на 01.10.2019г. Втората вноска от 200 000 лв. изобщо не е била внесена до 15.11.2019г., а на 05.12.2019г. са били платени 120 000 лв. и на 13.12.2019г. още 60 000 лв. Уговорената трета вноска от 300 000 лв. изобщо не е била внасяна до 23.12.2019г. Поради това неизпълнение и се наложило подписването на анекс № 1, но и уговорените в него срокове не са били спазени от ищцовото дружество. Това наложило подписването на анекс № 2 от 05.12.2019г., с дадена на ищеца нова отсрочка за втората вноска до 13.12.2019г., а третата е отложена за 17.01.2020г. Въведено е било и условието, в случай на неплащане на уговорените вноски в срок, продавачът да не дължи връщане на получените суми или същите играят ролята на неустойка. С оглед уговорената дата, на 14.01.2020г. ответникът се е снабдил с данъчна оценка и скица на имота, които е изпратил на ищеца на 16.01.2020г. чрез електронна поща и платил публичните задължения. На 17.01.2020г. ответното дружество се е снабдило с писмено съгласие за заличаване на ипотеката върху имота, за което е уведомило ищеца в 11.36 ч. Според „Веди“ ЕООД, до сделка не се е стигнало единствено защото купувачът не е заплатил остатъка от уговорената цена.
Ответникът твърди и съществуването на друго облигационно правоотношение между страните – сключен договор за паричен заем от 250 000 лв., които представляват дадените вече от „Бул ел агро“ ЕООД. Алтернативно е направено възражение за прихващане с претендираните 250 000 лв. на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, със сумата, която заемателят се е задължил да предаде в собственост на „Веди“ ЕООД в срок до 23.12.2019г. по договора за паричен заем.
В допълнителната искова молба, ищцовото дружество твърди, че като основание за всички плащания е вписано „по предварителен договор с „Веди“ ЕООД от 25.09.2019г.“ и същите са в срокове, договорени с анексите. Макар да е налице подписан договор и за заем, същият е недействителен (нищожен), поради липса на изразено съгласие затова от управителя на ищцовото дружество. По такъв договор никога не са били предавани суми и съотв. заемни правоотношения не са възниквали. Или не е налице валидно основание за прихващане с някакви суми. От друга страна, съгласието за заличаване на ипотеката не е вписано в имотния регистър и поради това е без значение.
В депозирания отговор на допълнителната искова молба, „Веди“ ЕООД счита, че е налице спор относно датите на извършените плащания. Договорът за заем е валиден и причината за сключването му са съмненията на ответника, че ищецът няма да изпълни задълженията си по предварителния договор. Приложеният от ищцовата страна договор за заем от 06.12.2019г., е антидатиран и съставен за нуждите на производството, а и „заемодателят“ по него имал множество задължения към трети лица и не би могъл да предостави такава сума.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник, изрази становище, че поддържа иска, като претенцията следва да бъде уважена в пълен размер. В подкрепа на твърденията си ангажира съдебно-счетоводна експертиза и свидетелски показания.
В съдебно заседание ответникът, чрез своя процесуален представител, пледира съдът да отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана. Ангажира свидетелски показания.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като разгледана от надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК, внесена беше дължимата държавна такса.
Видно от приложения предварителен договор от
27.09.2019г., продавачът „Веди“ ЕООД се е задължил да прехвърли в полза на „Бул
ел агро“ ЕООД подробно описани недвижими имоти, срещу сумата от 550 000
лв., платима на вноски. Крайният срок за сключване на окончателен договор е
23.12.2019г. Продавачът се е задължил до тогава да заличи учредена върху
имотите договорна ипотека. В чл.3.5 е договорена неустойка в размер на
100 000 лв. при неизпълнение на задълженията от страна на продавача (л.10-12
по делото). В анекс № 1/ 15.11.2019г. е удължен срокът за плащане на сумата от
200 000 лв. с уговорена санкция при неизпълнение. С анекс № 2/
05.12.2019г. страните са променили срока
за плащане на сумата от 200 000 лв. на 13.12.2019г. и до 17.01.2020г. да
бъде преведена сумата от 300 000 лв. (л.14). Върху имотите е имало
учредена договорна ипотека в полза на „Предел ойл“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано на 13.02.2019г. от Минка Нешева(л.118-120). Извадка от главна
книга на ищеца показва, че на 01.10.2019г. е превел на ответното дружество
50 000 лв.; на 01.11.2019г. 20 000 лв.; на 01.12.2019г. 120 000
лв. и на същата дата още 60 000 лв. (л.16). Ответникът е предоставил на
„Петроком“ ООД под наем бензиностанция с газстанция в с.Пристое (л.17-22).
Видно от нот.а.№ 78/2020г., на 02.03.2020г., „Веди“ ЕООД е продало на „Петроком
007“ ЕООД процесние недвижими имоти срещу сумата от 480 000 лв., платими
на отделни вноски, последната от които в размер на 60 000 лв. на
15.09.2020г. На 02.03.2020г. сделката е била вписана в служба „Вписвания“ –
Нови Пазар. Според информация за сметка на ответника (л.48-49), сумата от
50 000 лв. е постъпила на 15.10.2019г., сумата от 20 000 лв. на
15.11.2019г., сумата от 120 000 лв. на 05.12.2019г., сумата от 60 000
лв. на 13.12.2019г. Приложен е договор
за паричен заем от 05.12.2019г. (л.50), според който ищецът е предоставил на
ответника заем от 250 000 лв. с уговорена лихва и срок на погасяване
23.12.2029г. Според данъчна оценка от 14.01.2020г., имот с партиден № ***89 в
с.Пристое е с данъчна оценка 3319.30 лв., партиден № ***90 е с дан.оценка
16 117.10 лв. и с партиден № 7704F8588 с данъчна оценка 30 600 лв. За тези имоти са били
платени дължимите данъци все към 14.01.2020г. На същата дата са били издадени и
скици на имотите (л.61-63). На 17.01.2020г. представляващият „Предел ойл“ ЕООД
е изготвил писмено съгласие за заличаване на договорна ипотека върху имотите.
Представен е договор за заем на сумата от 300 000 лв. от „Аглозах“ ЕООД с
ЕИК ********* в полза на „Бул ер агро“ ЕООД (л.72).
Според заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза (л.115-117), „Веди“ ЕООД към 30.11.2019г., 23.12.2019г. и 17.01.2020г. е имало непогасени публични задължения, както и образувано изп.д.№ *********/ 2018г. при публичен изпълнител при ТД на НАП.
От показанията на свидетеля З. Б.– управител на „Агрозах“ ЕООД, става ясно, че е имал уговорка с Г. да му даде заем от 300 000 лв., за да купи бензиностанциите, за които имал предварителен договор. Тогава свидетелят бил продал земя и имал пари. Подписът след договора за заем е на свидетеля, а датата е тази, който е посочена.
Свидетелят Н. Н.заяви, че познава Т.от курсовете по летене, които е взимал при него. Знае за сделката за бензиностанциите, чийто собственик се представил като Н., тъй като самиятН.преди имал 4 бензиностанции и затова Г. се консултирал с него. Обяснил, че той бил собственик преди, но заради задължения ЧЕЗ продало имотите на търг и ги е купила друга фирма. Вместо обаче с ищеца, сделката била осъществена с друг купувач. По повод забавянето на сделката Н.му казал, че има проблеми с НАП и когато ги реши, тогава ще сключат окончателен договор. Г. бил дал половината пари и бил депозирал още 300 000 лв. в банков трезор за сделката, но тя пропаднала. Свидетелят не познава управителя на „Веди“ ЕООД.
Според показанията на свидетеля Е. Н.– познат на Д. Г., през 2019г. свързал собственика на бензиностанциите с потенциалния купувач, участвал при подписването на предв.договор и анексите към него, както и след като възникнали затруднения по плащане на вноските. Отлаганията на сделките било винаги по вина на Г., който имал трудности да събере парите. През м.януари отишъл с Г. в Каолиново и извадили данъчни оценки и скици на имотите. Тогава и Г. го помолил да вдигне ипотеката за да продаде имотите и затова подписал съгласие. Твърди, че не е разговарял с друг пълномощник на Г. лежал в болницата около седмица. След това свидетелят не го виждал около 15 дена, после започнал да го среща и пострадалият изглеждал както преди. Разхождал се, карал моторче, возел се в кола, ходел до пазара. В махалата не било ставало дума, че заГ.има някакви тежки последствия. П. не е ходил в болницата да вид как е Г.. Докторка в болницата казала на свидетеля, че имало побой, но наГ.ме нямало нищо сериозно.
Предявените искове са с правно основание в чл. 55 ал.1, чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не се спори между страните за получената от ответника обща сума от 250 000 лв. След като ищецът твърди, че това е станало като изпълнение по сключен предварителен договор за покупко-продажба на 3 бр. недвижими имоти и въпреки настъпването на срока за сключване на окончателен, продавачът е прехвърлил правото на собственост на трето лице, приложима е хипотезата на чл.55 ал.1, предл.трето от ЗЗД. Следователно ищецът следва да докаже и че са налице предпоставките за разваляне на договора, поради настъпила невъзможност за изпълнението му съобразно чл.87 ал.2 от ЗЗД.
Описаната фактическа обстановка налага следните правни изводи. Сключеният предварителен договор е изготвен в писмен вид (чл.19 ал.1 от ЗЗД), подписан е от страните, налице е съгласие относно предмета на договора – имотите са подробно описани (индивидуализирани), договорена е била и цената им, като ищецът е заплатил 250 000 лв. от договорените общо 550 000 лв. Продажбата на недвижимите имоти в полза на трето лице, е направило изпълнението на предварителния договор невъзможно, което изпълва хипотезата на чл.87 ал.2 от ЗЗД и би освободило кредитора – ищец от задължението му, да дава срок за изпълнение на ответника – продавач. В анекс 2/ 05.12.2019г. обаче, страните са се договорили за изменение на чл.4.2 от предварителния договор, като „при неплащане на уговорените вноски в срок продавача не дължи връщане на платените до момента суми“. Ищцовото дружество не представи доказателства, че е превело към 17.01.2020г. уговорената последна вноска от 300 000 лв., поради което и иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претенцията за сумата от 100 000 лв. като дължима неустойка, също е неоснователна. След като ищцовата страна не е изпълнила своите задължения по предварителния договор, не би могла да претендира и неустойка на посоченото договорно основание. Уговореният нов краен срок за сключване на окончателен договор е 17.01.2020г., според анекс № 2/ 05.12.2019г. Този срок не е бил спазен от купувача, предвид невнасянето на сумата от 300 000 лв. При това положение съдът приема, че не е изпълнена хипотезата на чл.92 от ЗЗД, вр.чл.3.5 от предварителния договор.
Отхвърлянето на основните претенции, има за последица отхвърлянето и на иска за заплащане на сумата от 4045 лв. разноски в обезпечителното производство пред ОС-Шумен.
Останалите твърдения на страните останаха недоказани, а някои са и без значение за спора. Забавянията в плащанията от страна на купувача, са били разгледани в приложените 2 бр. анекси и самата поява на чл.3.2 в анекс № 2/ 05.12.2019г. ясно показва, чия е била вината за забавянето сключването на окончателен договор – именно на „Бул ер агро“ ЕООД. Този извод се налага и предвид липсата на достоверна дата на приложения договор за заем на сумата от 300 000 лв. от „Аглозах“ ЕООД с ЕИК ********* в полза на „Бул ер агро“ ЕООД (л.72), като на основание чл.181 ал.1 от ГПК съдът приема, че същият е бил съставен на 17.08.2020г., когато е постъпил в съда. Показанията на св.З.Б. не могат да оборят този извод, предвид липсата на представен платежен документ за действителното превеждане на сумата по сметка на ищеца на 06.12.2019г.
Договорът за заем между страните от 05.12.2019г. дори да е действителен, няма доказателства да е породил правни последици. Основанието за превеждането на сумата от общо 250 000 от ищеца на ответника, е сключеният предварителен договор – така е вписано изрично в книгата на ищеца (л.16). Платежни документи за сумата от 250 000 лв. с основание договор за заем, няма.
Предвид отхвърлянето на исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, „Бул ер агро“ ЕООД дължи в полза на „Веди” ЕООД направените по делото разноски, но доказателства за такива не бяха приложени, липсва и списък съобразно чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХЪРЛЯ предявените искове от „Бул ер агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул. „Княз Борис Първи“ № 9, вх.2, ет. 3, ап. 5, представлявано от управителя Т.Г., чрез пълномощник пълномощник адв. Грета Ганева от АК - София, с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, бул. ”Витоша” № 176, ет.3 против „Веди“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Болярска“ № 16, ет. 1, представлявано от управителя ДимитърН.Г., чрез пълномощник адв. Галина Найденова от АК - Бургас, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Бургас, ул. ”Васил Левски” № 16, ет.3, офис 318 да бъде осъдено да заплати сумата от 250 000 (двеста и петдесети хиляди) лв. като платена на отпаднало основание; сумата от 100 000 (сто хиляди) лв. представляваща неустойка по сключения предварителен договор от 27.09.2019г.; сумата от 4045 (четири хиляди четиридесет и пет) лв. разноски в обезпечителното производство, като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: