Определение по дело №1678/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1892
Дата: 20 юли 2021 г.
Съдия: Елена Тахчиева
Дело: 20211000501678
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1892
гр. София , 20.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско
дело № 20211000501678 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на М. АГ. Т. чрез адв. И.Д. против
определение от 17.02.2021г по въз. гр.д. № 12090/2020г на Софийски градски съд, VI състав,
с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него жалба против
действия на ЧСИ М. М. по изп.д. № 20127860404093, изразяващи се в насочване на
изпълнението върху несеквестиремо жилище и отстраняването му от имот при извършване
на въвод при допуснати нарушения на процедурата по уведомяване.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение :
че съдът не е обсъдил въпросите относно освобождаването на имота от изпълнение след
нереализиране на втората продан и налице ли са били изискваниянта на чл.494 ГПК; че
съдът не се е произнесъл по оплакванията за извършване на публична продан по перемирано
дело, по което не са били извършвани действия и е следвало да се прекрати още през 2015г;
че съдът не е обсъдил доводите за спиране на производството поради наличието на
възражение по чл. 414 ГПК; че съдът е достигнал до неправилни изводи, че посочените
обжалвани действия са извън обсега на чл.435 ГПК, като липсата на конкретно правно
основание не можело да лиши длъжника от защита и и представлявало отказ от правосъдие;
и че съдът не е обсъдил и зачел довода за несеквестируемост на имота. Въз основа на
изложените доводи и подробни съображения в тяхна подкрепа се иска обезсилване или
отмяна на обжалваното определение и вместо това извършване на обратен въвод на
жалбоподателя в имота, срещу който е проведено принудително изпълнение.
В срок насрещната по жалбата страна“ Банка ДСК“ ЕАД не е заела становище.
САС, като взе предвид оплакванията в жалбата и приложените по изпълнителното
производство доказателства, приема жалбата за процесуално допустима, като подадена
1
против подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но
разгледана по същество- за неоснователна.
Обжалваното определение e валидно и допустимо.
Производството пред СГС е било образувано по жалба на длъжника М. АГ. Т. по
изпълнително дело 20127860404093 по описа на ЧСИ М. М., по което изпълнението е
насочено против несеквестируем имот – негово единствено жилище, от което е
незаконосъобразно отстранен, поради допуснати съществени нарушения, изразяващи се в
липсата на надлежно уведомяване, и че изпълнителното производство е провеждано при
липса на законно основание, поради това, че не е съобразено перемирането на делото по
силата на закона на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, а също и неоснователно не е спряно, предвид
постъпилото възражение от длъжника по чл.414 ГПК, което с влязло в сила определение е
прието за подадено в срок и с него са данени указания за предявяването на иск по чл.422
ГПК.
От фактическа страна въз основа на приложеното в копие изпълнително дело се
установява, че е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден въз основа на заповед
за незабавно изпълнение от 12.09.2011г по гр.д. № 30527/2011г на СРС по чл.417, т.2 вр.
чл.60 ал.2 ЗКИ, с която е разпоредено в полза на кредитора „Банка ДСК“ЕАД да се изплатят
парични суми, представляващи 171 760,73 лв. –главница, ведно със законна лихва от
13.07.2011 г. и 24 391,01лв – лихва за забава за периода 09.03.2011г. – 12.07.2011г, които
задължения произтичат от договор за ипотечен кредит между страните от 13.07.2011г и
извлечение от сметка на длъжника към 07.12.2011г. Вземанията на кредитора, проитичащи
от договор за банков кредит са били обезпечени с учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот: апартамент със застроена площ от 60,51 кв.м. в гр.***, район „***“ с
идентификатор № 68134.1932.403.1.1 с административмен адрес: ул.***, № **. По искане на
взискателя изпълнението е насочено срещу ипотекирания в обезпечение на вземането
недвижим имот. Не е спорно и се установява от писмените доказателства, че в периода
2012г-2017г са насрочвани няколко поредни публични продани, обявени за нестанали
поради неявяване на купувачи, и че за проведената на 24.03.2017г при начална цена 62 220лв
за купувач е обявен В. З. С., на когото имотът е възложен с постановление от 25.04.2017г.
Против постановлението за възлагане е длъжникът М.Т. е подал частна жалба вх. №
11316/22.05.2017г, с която е релевирал оплаквания, че публичната продан не е извършена по
надлежния ред, че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, и че
имотът е бил съпужеска имуществена общност, в който случай на публична продан може да
се изнесе само частта на съпруга –длъжник. С окончателно решение от 25.08.2017г по ч.гр.д.
№ 9585/2017г. на СГС жалбата е оставена без уважение с мотивите, че не се установяват
твърдените нарушения във връзка с реда на провеждане на проданта и предложената цена, и
че при нарушение на чл.502 ГПК легитимиран да обжалва изпълнителните действия е
съпругът – недлъжник. От приложените доказателства се установява, че съпругата на
длъжника А. Г. е подала жалба против постановление за възлагане от 25.04.2017г с доводите
2
за нарушена процедура по чл.502 ГПК, тъй като не е уведомена за проданта и поради това,
че не е давала съгласие в полза на кредитора да се учреди ипотека и за нейната ½ идеални
части, която в последствие е оттеглена. От тези данни следва, че постановлението за
възлагане е влязло в сила, след което е насрочен въвод във владение, отложен по молба на
длъжника и осъществен на 09.10.2020г., когато владението е предадено на купувача.
Постъпилата срещу въвода жалба с вх. № 270617/9.10.20г от М.Т. е оставена без
разглеждане с обжалваното определение с мотивите, че обжалваните изпълнителни действия
са извън обхвата на чл.435 ал.2 ГПК, и че длъжникът може да реализира правата си по исков
ред, така също, че в хипотеза на влязло в сила постановление за възлагане не е налице
интерес от търсената защита по чл.435, ал.2 т.2 ГПК.
Въз основа на тези констатации от фактическа страна настоящият състав достига до
същите изводи за недопустимост на жалбата, по следните съображения:
На първо място жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на изпълнителните
действия като извършени след настъпило по силата на закона прекратяване на
изпълнителното дело С неизвършването на изпълнителни действия по искане на взискателя
за определен срок законодателят презумира отпадане на интереса му от търсеното
изпълнение, предвид което и с чл.433 ал.1 т.8 ГПК се приема прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона,като актът на съдебния изпълнител има
единствено констативно значение. Това прекратяване обаче не означава отпадане на
материалното притезание на взискателя, поради което няма пречка изпълнителното
производство да бъде възобновено и осъществено. Във всеки случай действията на
съдебния изпълнител след изтичане на срока по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК са извън обсега на
съдебен контрол по чл.435 и сл ГПК, а евентуалната му отговорност, ако са настъпили
вреди, би могла да се ангажира по исков ред.
Съгласно чл.435, ал.1, т.6 ГПК изричният отказ на съдебния изпълнител да спре,
прекрати или приключи принудителното изпълнение е сред предвидените действия,
подлежащи на самостоятелно обжалване. По изп. дело, обаче няма постановление на
съдебния изпълнител, постановено служебно или по молба на длъжника, с което да се
отказва прекратяване или спиране на изпълнителното производство, в който случай само
щеше да има акт, подлежащ на съдебен контрол в предвидения в чл.436, ал.1 ГПК
едноседмичен срок. За пълнота само ще следва да се посочат за неоснователни доводите, че
съдебният изпълнител е бил длъжен да спре изпълнението при наличие на прието в срок
възражение по чл. 414 ал.2 ГПК с определение от 28.02.2019г по ч.гр.д. № 14875/2018г на
СГС. Съобразно разпоредбата на чл. 420 ГПК подаването на възражение по чл. 414 ГПК не
води автоматично до спиране на изп. производство в случаите на чл. 417, т. 1-9 /вкл. по т.2
от 417 ГПК –заповед за незабавно изпълнение въз основа на счетоводен документ на банка/.
В тези случаи следва да има акт на съд въз основа на представени писмени доказателства
или надлежно обезпечение за кредитора.
3
Извън обсега на самостоятелен съдебен контрол са действията на ЧСИ, изразяващи се в
нарушения във връзка с организирането и провеждането на въвода в имота. По отношение
това изпълнително действие жалбоподателят или трето лице, което се намира в имота може
да се брани само по исков ред съгласно чл.498 ГПК и в този смисъл се споделят напълно
изводите на първата инстанция.
Неоснователни са и оплакванията против изводите на първата инстанция за наличието
на правен интерес от защита по чл.435, ал.2, т.2 ГПК, защото насочването на изпълнение се
обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или
частична/ на запорирано или възбранено имущество за събиране на определено парично
вземане. В конкретният случай изпълнението е проведено и имотът възложен на купувача с
влязло в сила постановление, което има вещен ефект или с влизането му в сила имотът не се
намира в патримониума на длъжника, поради това той няма правен интерес от предвидената
срещу процесуално незаконосъобразни действия защита по чл.435, ал.2, т.2 ГПК /по арг. от
т.1 от ТР №2/2015г./ и в тази хипотеза отговорността на ЧСИ би могла да се ангажира по
исков ред.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции за недопустимост на жалбата,
обжаланото определение ще следва да се потвърди.
Ръководен от изложеното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.02.2021г по въз. гр.д. № 12090/2020г на
Софийски градски съд, VI състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима
подадената от М. АГ. Т. чрез адв. И.Д. жалба против действия на ЧСИ М. М. по изп.д. №
20127860404093, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестиремо жилище
и отстраняването му от имот при извършване на въвод при допуснати нарушения на
процедурата по уведомяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:



4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5