РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Ихтиман , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
Секретар:Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20201840200401 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. М. Х. против Наказателно постановление
№ 20-1204-000488 от 13.03.2020 г. на началника група към ОДМВР – София,
сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на въззивника е наложено наказание
глоба в размер на 1000 лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление. В
съдебно заседание са представени подробни писмени съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна.
Административнонаказващият орган е установил правилно
фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и
въззивният съд изцяло споделя изводите му.
От фактическа страна:
1
На 05.02.2020 г. в община Ихтиман, в периода 22.00-22.40 часа по
автомагистрала „Тракия“ имало снеговалеж. Пътната настилка била мокра, а
на места покрита със сняг. В района на 23-ти км. с посока на движение към
град София при управление на влекач марка „Ивеко“, модел „АС440СТ“ с
регистрационен номер РВ4738ТР, с прикачено полуремарке марка „Шмиц“,
модел „СКО“ с регистрационен номер РВ2013ЕР жалбоподателят Хранеников
загубил контрол върху моторното превозно средство, вследствие на което се
завъртял и самокатастрофирал в ляво по посока на движението, удряйки с
предна дясна част в еластичната ограда (мантинела), която била увредена
заедно с управлявания от него влекач.
Вследствие на настъпилото пътно транспортно произшествие било
блокирано движението по автомагистрала „Тракия“ в района на 23-ти
километър в посока гр. София. Свидетелите А.А. и И.Й. – полицейски
служители при ОДМВР – София, били изпратени на мястото на катастрофата.
Същите установили пътната обстановка.
Около 22.25 часа свид. А. извършил проверка за наличие на алкохол в
кръвта на жалбоподателя Х. с техническо средство „Алкотест дрегер“ с
фабричен номер ARDM-0181, който отчел положителен резултат от проба №
03322, видяна от последния.
Резултатът от техническото средство е приет от жалбоподателя,
вследствие на което на същия в 22.45 часа е връчен талон за медицинско
изследване № 0018565, което да бъде извършено до 90 минути в УСМП – гр.
Ихтиман.
Жалбоподателят е спрял намиращ се на мястото на произшествието
таксиметров автомобил и се отправил към гр. Ихтиман за вземане на кръвна
проба. При пристигането си в гр. Ихтиман въззивникът имал трудности с
откриване на лечебното заведение и намиране на специалист за взимане на
проба, поради което провел два телефонни разговора с оператор при
Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
(телефон 112), първият от които в 00.32 часа на 06.02.2020 г.
На 06.02.2020 г. в 00.50 часа на жалбоподателя била взета кръвна проба.
При извършеното химическо изследване било установено наличие на етилов
алкохол в кръвта 0.42% на хиляда.
Техническото средство „Алкотест дрегер“ с фабричен номер ARDM-
0181 е преминало проверка на 21.11.2019 г. със срок на валидност 6 месеца и
към датата на установяване на нарушението било технически годно.
Предвид предоставяне на кръвна проба след указания с талона за
изследване срок, въз основа на АУАН е издадено обжалваното в
производството Наказателно постановление № 20-1204-000488 от 13.03.2020
г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
2
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите А. Й., С.
обясненията на жалбодателя, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, оглед на веществени доказателства
– компакт диск 2 бр., удостоверение за техническа годност на техническо
средство „Алкотест-дрегер 7510“ /фабричен номер ARDM 0181/ и талон за
медицинско изследване.
От изброените доказателствени източници установяват всички
обстоятелства от предмета на доказване – фактите около процесната проверка
и констатираното нарушение. По-конкретно установява се пътната и
метрологична обстановка, настъпило ПТП, извършената проверка от
полицейските служители, техническата годност на техническото средство
„Алкотест дрегер“ с фабричен номер ARDM-0181 придвижването на
жалбоподателя до гр. Ихтиман и времето, в което е дал кръвна проба.
Всички изброени по-горе доказателствени източници са логични и
непротиворечиви. Не са оборени от други доказателства, поради което следва
да бъдат кредитирани в цялост.
Не може да се споделят доводите, че концентрацията на алкохол в
кръвта на жалбоподателя, установена с техническото средство, е недоказана
поради липса на приложена разпечатка от същото. В
административнонаказателния процес обективната истина се установява с
всички допустими доказателствени средства, включително със свидетелски
показания на осн. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 117 и чл. 13, ал. 2 НПК. Съгласно чл.
84 ЗАНН вр. чл. 14, ал. 2 НПК доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила. В този смисъл
погрешно е разбирането на защитата, че установената концентрация на
алкохол в кръвта чрез използване на техническо средство дрегер, може да
бъде безспорно установена единствено чрез разпечатка от същото. Подобен
подход би придал отнапред установена доказателствена сила на разпечатката.
В случая концентрацията на алкохол в кръвта при измерване с техническо
средство се установява еднопосочно от показанията на свидетелите А., Й.,
талона за медицинско изследване и АУАН, който чл. 189, ал. 2 ЗДвП има
доказателствена стойност. Изброените доказателства са напълно еднопосочни
и не страдат от никакви противоречия, които да внесат съмнение в тяхната
достоверност, поради което следва да бъдат кредитирани.
Неоснователно е възражението за недоказаност, че техническото
средство „Алкотест дрегер 7510“ е от одобрен тип. Същото е наведено за пръв
път с представената по време на съдебните прения писмена защита, като до
този момент липсват индиции обстоятелството да е било спорно. Публично
известно е, че техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ (Alcotest 7510,
номер от регистъра Р-4812.1) е от одоробен тип, доколкото информацията за
това е общественодостъпна и може да бъде проверена от всеки заинтересуван
гражданин в интернет страницата на Българския институт по метрология
(https://e-bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/DeviceTypeDetails?
3
identifier=wIGE1FF%2FOW4%3D).
Предвид изложеното по-горе се налага извод, че
административнонаказващият орган е установил правилно фактическата
обстановка в НП, която въззивният съд възприема.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени
са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на
нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на
извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП, противно на твърденията на
защитата.
Несъстоятелни са доводите за липса на конекситет на двете части на
НП. Прецизно АНО в обстоятелствената част на НП е посочил нарушената
правна норма – чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, описани са всички съставомерни
признаци на нарушението, а в диспозитива е посочена санкционната норма –
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Без да изпада в теоритични постановки
настоящият състав счита за нужно единственото да посочи, че норма на чл.
174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е санкционна, не съдържа диспозиция с правило на
поведение, а такова е предвидено в разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП.
Поради това в обстоятелствената част на НП правилно е описано словом
поведението, представляващо нарушение и е направена привръзка с нормата
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която съдържа диспозиция, а в диспозитива е
посочено правното основание, на което се налага наказание.
Времето на нарушението е описано достатъчно ясно. По делото е
безспорно, че на посочените в АУАН и НП време и място е констатирано
процесното нарушение, като отклонение от няколко минути не би могло да се
приеме за съществено нарушение на правата на жалбоподателя. Дори такова
да е налице, макар по делото да не е установено подобно обстоятелство, то
може да бъде квалифицирано като нередовност по смисъла на чл. 53, ал. 2
ЗАНН и има технически характер. Естеството на нарушението не предполага
то да бъде описано точно до минути, а в един определяем кратък период.
Следователно не е съществено нарушение на процесуалните правила и не
може да бъде основание за изключване на административнонаказателна
отговорност неточно посочване точната минута, в която е извършено.
Основният спорен въпрос по делото е спазен ли е предвидения в
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози ред (Наредбата) и в частност правилно ли са зачетени показанията на
4
техническото средство „Алкотест дрегер 7510“. Отговорът на този въпрос е
положителен.
При установяване концентрацията на алкохол в кръвта служителите на
МВР са спазили изискванията Наредбата. Срокът от 90 минути за извършване
на химическо изследване е съобразен както с разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2,
пр. 2 от Наредбата, така и с фактическото време, необходимо за достигане от
23-ти км. на АМ „Тракия“ до ЦСМП - Ихтиман. Последното е логистично
най-достъпното лечебно заведение. Времето от 90 минути е достатъчно за
достигане от вътрешността на гр. София до гр. Ихтиман дори при интензивен
трафик и усложнени метрологични условия, а в случая дистанцията е
значително по-малка. Полицейските служители са съобразили, че
жалбоподателят е използвал услугите на таксиметров автомобил, намиращ се
на автомагистралата и съответно веднага след връчване на талона последният
се е отправил към гр. Ихтиман. Предвид това даденият срок от 90 минути е
съобразен с особеностите на случая.
Действително от огледа веществено доказателство компакт диск и
намиращите се на него аудиозаписи се установява въззивникът, че е срещнал
трудности при откриване на ФСМП - гр. Ихтиман, но придвижването за 1 час
и 45 минути от 23-ти км. на АМ „Тракия“ с лек автомобил до ЦСМП –
Ихтиман е необяснимо бавно, дори при снеговалеж. То е достатъчно за
придвижване дори до гр. Пазарджик и сочи единствено на умишлено
поведение от страна на жалбоподателя с цел предоставяне на кръвна проба
възможно най-късно, а твърдението за движение по автомагистралата от
водача на таксиметровия автомобил с 40 км. в час е защитна версия.
В случая жалбоподателят е предоставил кръв в 00.50 часа, като към този
момент концентрацията на алкохол в кръвта е била 0.42%. Предвид
предоставянето на кръвна проба в след изтичане на 90 минути от връчването
в 22.45 часа на талона за изследване правилно на основание чл. 6, ал. 9 от
Наредбата АНО е приел показанията на техническото средство. Тук следва да
се изложи и още нещо. Жалбоподателят е професионален шофьор. Същият е
бил напълно наясно с рисковете, които крие предприемането на управление
на влекач след концентрация на алкохол в кръвта. Бил е наясно с усложнената
метрологична обстановка, пътуването в тъмната част на денонощието и
маршрута, по който е следвало да се движи и съзнателно е употребил
алкохол. Знаел е, че ще се движи по автомагистрала. Въпреки това е
предприел употреба на алкохол. Това сочи, че той е приел всички възможни
последствия, включително и кратките срокове, които има за да се придвижи
до лечебно заведение за взимане на кръвна проба, както и възможността да
предостави такава на непознато за него населено място. В случая на същият е
било определено представяне на кръвна проба в гр. Ихтиман, на територията
на която община е извършено нарушението. В него има само едно лечебно
заведение и откриването, както на болницата, така и на дежурен специалист е
значително по-лесно и бързо в сравнение с това в МБАЛ „Св. Анна“
например. Ако жалбоподателят е считал, че определеното лечебно заведение
не е достатъчно удобно за него, същият е разполагал с възможност да направи
искане то да бъде заменено с друго. Няма такива данни по делото, вместо това
5
той е приел талона за изследване без възражения, което сочи че правата му са
охранени в достатъчна степен.
Поради изложеното жалбоподателят правилно е наказан за нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Жалбоподателят съзнавал, че употребява алкохол и пряко целял това.
Не може да се приеме, че случаят е маловажен. Поведението на
въззивника след настъпване на ПТП не следва да се надценява. Същият е
подал сигнал за реализирано произшествие, но това от една страна е негово
задължение, от друга страна е следствие от напълно блокираното движение
по АМ „Тракия“ в посока гр. София. Предоставянето на кръвна проба не
представлява форма на съдействие спрямо контролните органи, а
упражняване на законово право на проверка на показанията на техническото
средство, което обаче не е сторено в законовия срок. При произшествието е
създадена реална опасност за живота и здравето на много други участници в
движението. Жалбоподателят е предприел управление на влекач при много
усложнена метрологична и пътна обстановка в тъмната част на денонощието
след концентрация на алкохол в кръвта. Всичко това сочи на множество
отежняващи опасността на деянието обстоятелства, поради което случаят не
може да се третира като маловажен.
По вида и размера на наказанието:
Вида на наказанието законосъобразно е определен от АНО съобразно
предвиденото в нормата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство и глоба.
Размерът на наказанието е правилно определен съобразно абсолютно
определения в нормата. Поради изложеното наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1204-000488 от
13.03.2020 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна
полиция“.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6