Решение по дело №291/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 34, ал. 3 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на О. Б. Ф., чрез адв. Г. С., срещу Решение № 2997/21.02.2024 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) в частта, с която му е отказано да се събере на територията на Република България със своята пълнолетна сестра А. Б. Ф.

В жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания административен акт. Твърди се, че А. Б. Ф. била болна от епилепсия и не можела да се грижи сама за себе си, поради което не можела да остане сама. Ето защо и останалите членове на семейството на жалбоподателя не можели да дойдат в България и да черпят правата по чл. 34 ЗУБ.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното № Решение 2997/21.02.2024 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отказано на О. Б. Ф. да се събере на територията на Република България със своята пълнолетна сестра А. Б. Ф. (вж. уточнението на процесуалния му представител в съдебно заседание).

Ответникът по жалбата – Заместник-председателя на ДАБ при МС, в писмен отговор чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт С. С., изразява становище за нейната неоснователност, като излага подробни съображения за това, поради което моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила Решение № 3411/20.02.2023 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС, на О. Б. Ф. е предоставен хуманитарен статут.

С молба рег. № 42932/04.11.2023 г. О. Б. Ф. е поискал да му бъде разрешено да се събере с членовете на неговото семейство на територията на Република България по реда на чл. 34, ал. 1 ЗУБ, а именно с баща си Ф. Б. Д., с майка си С. Х. Х. и със своите сестри А. Б. Ф., Я. Б. Ф. и Ф. Б. Ф.. В молбата е посочено, че те се намира на територията на Република Турция и притежават национални сирийски паспорти, както и че А. Б. Ф. има заболяване - епилепсия. Към молбата са приложени копия от извадка от семеен регистър, семейна книжка, актуално състояние на гражданин, лична карта, 2 бр. медицински доклади, акт за брак на родителите му и решението, с което е предоставен хуманитарен статут.

Oт Протокол с рег. № 42932/07.12.2023 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с О. Б. Ф., с цел да представи обстойно фактите и причините, поради които иска да се събере с членовете на неговото семейство на територията на Република България. Уточнил е, бащиното му име е Ф., а не Ф., като е заявил, че в Сирия има война и не може да се живее там. Искал да се събере със семейството си в България и да учат всички, като сестрите му не са ходили на училище. В момента родителите и сестрите се намирали в [населено място], Турция, но турците ги изгонили два пъти от къщата, в която са, защото не приемали сирийци. Споделил е, че сестра му А. е болна и като чуе някакъв голям шум, нещо да падне или гръмне, гълта езика и припада.

Протоколът от проведеното интервю с О. Б. Ф. е подписан от него, от интервюиращ орган, от процесуалния му представител и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбира смисъла му и няма възражения по него.

Със становище рег. № 42932/15.02.2024 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на О. Б. Ф. да бъде разрешено да се събере на територията на Република България със своя баща Ф. Б. Д., със своята майка С. Х. Х. и със своята сестра Я. Б. Ф., и да му бъде отказано да се събере със своите пълнолетни сестри А. Б. Ф. и Ф. Б. Ф..

С Решение № 2997/21.02.2024 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС е разрешено на О. Б. Ф. да се събере на територията на Република България със своя баща Ф. Б. Д., със своята майка С. Х. Х. и със своята сестра Я. Б. Ф., като му е отказано да се събере със своите пълнолетни сестри А. Б. Ф. и Ф. Б. Ф.. По отношение на А. Б. Ф. е посочено, че от представените копия на документи било видно, че тя е пълнолетна сестра на О. Б. Ф., но установената родствена връзка не попадала в обхвата на категорията лица, които могат да бъдат определени като „членове на семейство" на молителя по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ. Освен това от превода на представеното копие на медицински документ се установявало, че А. Б. Ф. е болна от епилепсия, но без да е уточнено видът на епилепсията, тежестта и честотата на пристъпите, поради което не можело да се направи извод, че тя не е в състояние да осигури сама издръжката си поради сериозни здравословни причини и да се налага да живее с придружител. Ето защо е прието, че в случая не се установявало наличието на положителни предпоставки по молбата на чужденеца, в частта да се събере със своята пълнолетна сестра А. Б. Ф. на територията на Република България

На 08.03.2024 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена направо до съда по пощата на 21.03.2024 г.

По делото е изготвен и представен социален доклад от социален работник в отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" – Момчилград относно детето О. Б. Ф..

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Заместник-председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ, чл. 52 ЗУБ и представената по делото на Заповед № ЦУ-РД05-788/21.12.2023 г. на Председателя на ДАБ при МС /л. 23 по делото/ има законоустановено правомощие да взема решения по молби за събиране на семейства.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 2997/21.02.2024 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му, които конкретни, ясни и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва да се събере със своята пълнолетна сестра А. Б. Ф..

На следващо място не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява, при издаването му да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила.

Според настоящия съдебен състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съображенията за това са следните:

В чл. 34, ал. 4 ЗУБ е предвидено, че председателят на ДАБ разрешава събирането на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец с предоставена международна закрила с родителите му или с друг пълнолетен член на семейството му или с лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, когато родителите му са починали или са в неизвестност.

Според даденото в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ легално определение на понятието "членове на семейството" за целите на този закон, такива са: а) съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца; б) навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни причини; в) родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца; г) родителите, настойникът или попечителят на непълнолетното, невстъпило в брак лице, на което е предоставена международна закрила.

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е непридружен непълнолетен чужденец с предоставена международна закрила, както и че А. Б. Ф. е негова навършила пълнолетие и невстъпила в брак сестра, т.е. би могла да се приеме за член на семейството му по смисъла на § 1, т. 3, б. „б“ от ДР на ЗУБ, ако са налице и останалите визирани в тази разпоредба предпоставки. На следващо място, с оглед приетия и неоспорен медицински доклад от 04.07.2022 г., според който тя страда от епилепсия и се нуждае от постоянни грижи, следва да се приеме, че страда от сериозно здравословно заболяване. По делото обаче не са ангажирани каквито и да е било доказателства относно последната предпоставка, а именно лицето да не е в състояние да осигури само издръжката си. В тази връзка следва да се има предвид, че тя се намира в трудоспособна възраст, а заболяването ѝ може да се контролира ефикасно с прилагане на лекарства, в какъвто смисъл е цитирания медицински доклад от 04.07.2022 г. Освен това следва да се отбележи, че според данните по преписката – Протокол от проведено интервю с рег. № 42932/02.11.2022 г., на територията на Турция живеят още няколко нейни сестри, поради което може да се обоснове извод, че наличието на познато обкръжение там ѝ гарантира помощ и установена среда. В този смисъл е и Решение № 6102 от 8.06.2023 г. по адм. д. № 3066/2023 г. на ВАС, IV о.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на О. Б. Ф. е неоснователна, респ. обжалваното от него решение в оспорената му част е законосъобразно, поради което следва да бъде отхвърлена.

Страните по делото не претендират разноски, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 92 ЗУБ съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. Б. Ф., гражданин на Сирия, роден на [дата]., с ЛНЧ **********, с адрес: [населено място], [жк], против Решение № 2997/21.02.2024 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, с която му е отказано да се събере на територията на Република България със своята пълнолетна сестра А. Б. Ф.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.