Решение по дело №223/2024 на Административен съд - Кюстендил

Х. С. Б., [ЕГН] от гр.Благоевград, [улица], съдебен адрес гр.Благоевград, [улица], адвокат З. И. оспорва заповед №18-3188/19.03.2024г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Кюстендил, в частта, с която е одобрено изменение на КККР на Рилски манастир, касателно ПИ с идентификатор 62685.70.11 състоящо се в отстраняване на непълнота и грешка в одобрената кадастрална карта, като е променено трайно предназначението на имота и начина на трайно ползване – горска територия – друг вид недървопроизводителна горска площ. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради нарушения на административно производствените правила и противоречие с материалния закон. Претендират се разноски.

Рилска света обител, Булстат на ЮЛ ********* със седалище и адрес на управление н.м.Рилски манастир, обл.Кюстендил, съдебен адрес гр.Благоевград, [улица], ет.1 оспорва заповед №18-3188/19.03.2024г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Кюстендил, в частта, с която е одобрено изменение на КККР на Рилски манастир, като е запазен като самостоятелен имот ПИ с идентификатор 62685.70.11. Прави се искане заповедта в оспорената част да бъде прогласена за нищожна, а при условията на алтернативност – да бъде отменена като незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Претендират се разноски.

Ответникът чрез пълномощника, изразява становище за неоснователност на жалбите. Претендират се разноски.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството, завършило с оспорения акт е започнало по заявление вх.№01-36436/22.01.2024г. на Рилската света обител с искане за нанасяне на настъпили промени в КККР за ПИ с идентификатор 62685.70.11 във връзка с влязъл в сила съдебен акт – решение №10163/05.07.2013г. на ВАС, постановено по адм.д.№12966/2012г. С последното е отменена заповед №РД-18-84/10.12.2009г. на изпълнителния директор на АГКК – София за одобряване на КККР за землището на Рилски манастир, в частта за имоти, между които и 70.11 и преписката е върната на органа за ново разглеждане при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона.

Рилската света обител се легитимира за собственик на имот №000117 по КВС на землището на Рилски манастир с площ 89.786 дка, представляващ друга недървопроизводствена горска площ, находящ се в м.“Елешница“, по силата на решение от 17.06.2003г. на ОСЗГ, вписано под №199, т.24, рег.№2572, д.№1985/12.11.2003г. на Службата по вписванията.

Х. Б. се легитимира за собственик на ПИ с идентификатор 62685.70.11, ведно със сграда с идентификатор 62685.70.11.1, построена в него, по силата на нот.акт №155, т.І, д.№120/2011г. и нот.акт №36, т.V, д.№797/2023г.

Въз основа на горепосочените доказателства началника на СГКК – Кюстендил издал оспорената заповед на основание чл.54, ал.4 във вр.с чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР и чл.80, ал.5 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР /Наредбата/, като с нея е одобрено изменение на КККР на м.Рилски манастир /в оспорената част/, касателно ПИ с идентификатор 62685.70.11, състоящо се в запазване като самостоятелен имот ПИ с идентификатор 62685.70.11 и вписване като собственици Рилска света обител - собственик на 1/1 ид.ч., въз основа решение по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ и Х. С. Б. - собственик на 1/1 ид.ч., въз основа на нот.акт №132, т.24, д.№3766/29.12.2023г. на СВ и в отстраняване на непълнота и грешка в одобрената кадастрална карта, като е променено трайно предназначението на имота и начина на трайно ползване – горска територия – друг вид недървопроизводителна горска площ. Като фактическо основание за извършеното изменение органът е взел предвид документите за собственост и на двамата жалбоподатели, т.е. приел е, че е налице дублиране на права, а по отношение НТП – информация от КВС за имот със стар №000117 и документа за собственост на Рилската света обител – решението по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ.

Изготвено и прието, като неоспорено, е заключение вх.№915/12.03.2025г. на в.л. С. С.. Съдът го кредитира като обективно, изготвено на база доказателствата по делото, извършените справки и приложимата законодателна регламентация. От него се установява, че при изготвяне на КККР за м.Рилски манастир /процесния ПИ/ са използвани решения на ОСЗ, КВС, други документи за собственост, представени при анкетирането в процеса на изработване на КК и преки геодезически измервания от фирмата изпълнител на място. ПИ с идентификатор 62685.70.11 е обособен като самостоятелен обект в процеса на изработване на КК за района, той е бил част от имот №000117 от КВС. При одобрението на КККР начина му на трайно ползване и трайно предназначение е бил „За друг вид застрояване, урбанизирана“, като в съдебно заседание вещото лице посочва, че това е станало вероятно, защото имота е застроен. В ПИ е изградена сграда през 1985г. от „Рила – СМН“ ООД и е търпима, съгласно у-ние за търпимост №РД-01-18-118/07.07.2023г. на гл.архитект на Община Рила. Функционалното предназначение на сградата е курортна, туристическа сграда, бр. етажи 3, застроена площ 144 кв.м. В заключението е показано /Приложение №3/ положението на процесния имот спрямо лесоустройствения план, отдели и пототдели. Западната му част попада в отдел 7, пототдел 5 – с предназначение дворно място, а източната част попада в отдел 7, пототдел 6 – временен склад. Вещото лице сочи, че ПИ с идентификатор 62685.70.11 е напълно идентичен на имота, съществуващ понастоящем в КК по отношение граници и площ, както и че попада в горска територия.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбите за допустими, като подадени в срок, от процесуално легитимни субекти и пред компетентен да ги разгледа съд.

След служебна проверка законосъобразността на оспорената заповед в частта на ПИ с идентификатор 62685.70.11 по КККР на м.Рилски манастир, на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбите, съдът намира същите за неоснователни, по следните съображения:

Заповед №18-3188/19.03.2024г. на началника на СГКК – Кюстендил представлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към нормата на чл.54, ал.4 във вр.с ал.1 от ЗКИР – отстраняване на непълнота или грешка. В този смисъл е посочено дължимото правно основание за издаване на акта, което се намира в единство със съдържанието му. Заповедта е издадена от орган с материална и териториална компетентност /арг. чл.54, ал.4 от ЗКИР/. При служебната проверка се констатира и спазване на административно производствените правила – изготвен е проект за изменение на КККР на недвижимия имот, заинтересованите страни са уведомени за започване на производството, дадена е възможност за представяне на възражение, анализирани са представените от страните писмени доказателства.

С оглед приложението на материалния закон, съдът счита оспорената заповед за законосъобразна, като постановена в съответствие с материалноправните норми на ЗКИР. Законодателят регламентира измененията в КККР като дейност на АГКК по поддържането на КККР в актуално състояние – чл.51, ал.1 от ЗКИР. В случаите на чл.51, ал.1, т.1 от ЗКИР СГКК отразява промените в основните кадастрални данни за имотите въз основа на представени от заинтересованите лица документи, установяващи юридически факти, настъпили след влизането в сила на КККР. В тези случаи не се издава заповед, а се прави съобщаване за извършената промяна. А съгласно чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, КККР се изменят при установяване на непълноти и грешки, т.е. при несъответствия в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР с оглед дефиницията по §1, т.16 от ДР ЗКИР.

Измененията в КККР, касателно ПИ с идентификатор 62685.70.11 са извършени след констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните /чл.53, ал.1 от ЗКИР/. При наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в КККР се записват данните за всички лица и документи.

Съгласно чл.41, ал.2 от ЗКИР данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от източниците визирани в т.1-7 на нормата. В КККР тези данни се записват въз основа на акта, от който носителите черпят правата си, или въз основа на източници, които съдържат данни за акт, от който лицето черпи правата си /чл.25, ал.6 от Наредбата/. А с оглед събраните по делото писмени доказателствени средства се установява право на собственост на Рилска света обител /срав. решение на ОСЗГ от 17.06.2003г./ и на Х. Б. /срав. нот.акт №155, т.І, д.№120/2011г. и нот.акт №36, т.V, д.№797/2023г./. В този смисъл началникът на СГКК – Кюстендил правилно, с оглед правомощията в производството по изменение на КККР, е взел предвид писмените документи, попадащи в кръга на визираните в чл.41, ал.2 от ЗКИР. И след като СГКК – Кюстендил е задължена да преценява и вписва данните за имотите въз основа на източниците по чл.41, ал.2 от ЗКИР, а източниците - решение на ОСЗГ, ведно със скица и нотариални актове, се ползват със своята необорена по съответния законов ред доказателствена сила, то правилно е като собственици на имота са вписани и Рилската света обител, и Х. Б..

Съдът счита, че в съответствие със закона е запазен като самостоятелен ПИ процесния такъв, доколкото дублирането относно правото на собственост е за част от стар имот с №000117, който е възстановен на Рилската света обител. А когато се установи, че част от имот е засегнат от непълнота или грешка, тази част се обособява като отделен ПИ, за който се записват дублиращи се права на собственост /чл.80, ал.5 от Наредбата/. В този смисъл съдът намира за неоснователно релевираното възражение за незаконосъобразност – нищожност на заповедта в оспорената й част от Рилската света обител, свързана с нормата на чл.177, ал.2 от АПК. Действително с решение №10163/05.07.2013г. на ВАС, постановено по адм.д.№12966/2012г. е отменена заповед №РД-18-84/10.12.2009г. на изпълнителния директор на АГКК – София за одобряване на КККР за землището на Рилски манастир, в частта за имоти, между които и 70.11 и преписката е върната на органа за ново разглеждане при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона, но в него изрично е посочено, че органът следва да вземе предвид установените по реда на чл.41, ал.2 от ЗКИР носители на вещни права върху имотите, т.е. органът при новото произнасяне да съобрази правните основания на легитимиращите се собственици за имота. В случая съдът счита, че това е сторено, като посочва, че в правомощията на административния орган не е включено правото да извършва преценка на доказателствената сила на актовете, от които Рилската света обител и Х. Б. черпят правата си, както и да разрешава спорове за материални права. Това следва да бъде извършено в друго съдебно производство, както и предвижда чл.54, ал.2 от ЗКИР. Ето защо не се установява нищожност на заповедта в оспорената част, поради неизпълнение на съдебно решение, нито незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон. Нормата на чл.41, ал.6 от ЗКИР сочи, че когато от събраните данни по реда на ал.2 и 3 се установи наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Жалбата на Рилската света обител се явява неоснователна.

По отношение извършената промяна в НТП на процесния имот от „За друг вид застрояване, урбанизирана“ в „горска територия, друг вид недървопроизводителна горска площ“ съдът намира същата за правилна. Съобразявайки разпоредбата на чл.41, ал.1, т.1 от ЗКИР, според която КККР се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове, кадастрални планове, приложени подробни градоустройствени планове, приложени подробни устройствени планове, регистри и друга документация, която има характер на основни кадастрални данни и отговаря по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл.31, приетото по делото заключение на в.л. Ст.С. и решение на ОСЗГ от 17.06.2003г., съдът счита, че установения начин на трайно предназначение и начин на трайно ползване на ПИ с идентификатор 63685.70.11 е горска територия, за друг вид недървопроизводителна горска площ“. Този НТП е отразен за имота в лесоустройствения план за района от 1990г., както и в решението по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ, доколкото е възстановен по реда на ЗВСГЗГФ. Освен това в съдебно заседание вещото лице уточнява, че ПИ попада в горска територия, а отразяването му като урбанизирана територия в първоначално изработените КККР е вероятно е станало, защото е застроен. Т.е. съдът приема, че по отношение НТП за имота е налице непълнота и грешка, тъй като е доказано несъответствие в данните за недвижимия имот в КККР спрямо действителното му състояние към момента на одобряване на КККР с оглед дефиницията по §1, т.16 от ДР ЗКИР. В този смисъл заповедта се явява законосъобразна и в тази й част, а жалбата на Х. Б. – неоснователна.

Предвид изложеното съдът счита, че оспорената заповед на началника на СГКК – Кюстендил в частта на ПИ с идентификатор 62685.70.11 е законосъобразна, поради което ще отхвърли жалбите като неоснователни.

С оглед изхода от делото съдът присъжда разноски на ответната страна, на основание чл.143, ал.3 от АПК, в размер на 1250 лв. адвокатски хонорар, платим общо от жалбоподателите.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. С. Б., [ЕГН] от гр.Благоевград, [улица]срещу заповед №18-3188/19.03.2024г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Кюстендил, в частта, с която е одобрено изменение на КККР на Рилски манастир, касателно ПИ с идентификатор 62685.70.11 състоящо се в отстраняване на непълнота и грешка в одобрената кадастрална карта, като е променено трайно предназначението на имота и начина на трайно ползване – горска територия – друг вид недървопроизводителна площ.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Рилска света обител, Булстат на ЮЛ ********* със седалище и адрес на управление н.м.Рилски манастир, обл.Кюстендил срещу заповед №18-3188/19.03.2024г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Кюстендил, в частта, с която е одобрено изменение на КККР на Рилски манастир, като е запазен като самостоятелен имот ПИ с идентификатор 62685.70.11.

ОСЪЖДА Х. С. Б., [ЕГН] от гр.Благоевград, [улица] Рилска света обител, Булстат на ЮЛ *********със седалище и адрес на управление н.м.Рилски манастир, обл.Кюстендил да заплатят общо на Служба по геодезия, картография и кадастър – Кюстендил с адрес гр.Кюстендил, [улица]разноски по делото в размер на 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.