Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр. Враца, 25.03.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
– ВРАЦА, първи граждански състав в
открито заседание на двадесет и шести
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИНА ГЕНЖОВА
при участието на секретар-протоколиста Нина Георгиева
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4906/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.К.М., ЕГН **********,
предявена срещу Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” №
2 за заплащане на сума в общ размер от
15000 лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди, причинени от
ПТП, настъпило на 11.04.2018 г. в гр. Враца, ведно със законната лихва от
21.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът излага твърдения, че по вина на З.Н., която в нарушение на
правилата за движение по пътищата, несъобразявайки разпоредбите на ЗДвП,
управлявайки МПС марка „Форд“ модел „Фиеста“ с рег. №ВР0433 ВМ, предприела
внезапно и без да се увери, че няма да застраши живота на други лица, движение
на заден ход, при което ударила правилно пресичащата пътното платно пешеходка -
ищцата. Вследствие на удара ищцата паднала на пътното платно и ударила главата
си в резултат на което загубила съзнание. Виновният водач откарал пострадалата
до центъра за спешна медицинска помощ, където ѝ бил извършен преглед и
изследвания. Били установени множество натъртвания по тялото, разкъсноконтузна
рана на главата, тежко комоцио и фрактура на лицева кост на дясната страна на
лиецето. С оглед получените увреждания ищцата била настанена в МБАЛ „Христо
Ботев“ АД – Враца, като била изписана на 20.04.2018г. След изписване на ищцата
от болницата, тя продължила да има оплаквания, изразяващи се в световъртеж,
замайване, нестабилност при ходене. За ПТП бил съставен Констативен протокол и
било образувано ДП №468/2018г. по описа на РУ-Враца и пр.пр.№924/2018г. по
описа на РП-Враца. На ищцата били причинени болка и страдание, вследствие на
травмите, чиито последици все още не са заличени. Имала загрозяващи белези от
разкъсно-контузната рана на главата, има допълнителни болки вследствие от
фрактурата на лицевата кост, а тежкото комоцио довело до перманентни прояви на
главоболие. Към момента на ПТП лек автомобил марка „Форд“ модел „Фиеста“ с рег.
№ВР0433 ВМ нямал сключена задължителна застраховка гражданска отговорност,
поради което обезщетнието се претендира от ответника Гаранционен фонд.
В отговор на исковата молба,
постъпил в срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва предявения иск с
възражението че не е доказан извършен от водача на лекия автомобил деликт,
установен с влязла в сила присъда, друг съдебен или административен акт, не
била установена причинната връзка между твърдяното деяние и настъпилите вреди.
Липсвали доказателства за механизма на ПТП, като оспорват механизма, установен
с констативен протокол за ПТП и причинна връзка с получените от ищцата
увреждания. Гаранционният фонд вече бил сезиран с искане за заплащане на обезщетение
за процесното събитие и била образувана щета № 210210/20.06.2018г., като
уведомили ищцата да представи доказателства с оглед установяване на основанието
и определяне на обезщетение, което не било сторено. Оспорва размера на
претенцията с оглед краткия период на възстановяване, установените в страната
икономически условия и стандарт на живот, както и формираната съдебна практика.
Прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, която като пешеходец
сама се е поставива в опасност, пресичайки на непозволено място, което се
установявало и от представения констативен протокол за ПТП. Последната била
нарушила чл.113 ЗДвП, като поведението ѝ било в пряка причинна връзка с
настъпването на ПТП.
С отговора на исковата молба е направено искане по чл.219, ал.1 ГПК за
привличане на трето лице - помагач, а
именно делинквента, причинил процесното ПТП – З.Н.П., като правния интерес от
искането е обоснован с обстоятелството, че за ответника при уважаване на иска
би се породило регресно право по чл.288, ал.12 КЗ, отм. /чл.558, ал.7 КЗ-нов/. Искането е уважено и
третото лице-помагач е конституирано с определение от 30.12.2019г. В открито
съдебно заседание на 26.02.2020г. процесуалният представител на третото лице
помагач е взел становище като е оспорил изцяло исковата молба. Посочил е, че
липсват доказателства за вина на третото лице-помагач за описания в исковата
молба деликт, липсвало акт, който да го установява, както и причинно-следствена
връзка между описаното ПТП и настъпилите вреди.
Съдът, след като
обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Представен е по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.
№96700-6275/17.05.2018г., съставен от Началник Сектор „Пътна полиция“ МВР-
Враца, относно посетено ПТП от Николай Димитров Николов, дежурен ПТП при сектор
„Пътна полиция“ ОД на МВР – Враца, настъпило на 11.04.2018к. към 16,35ч. в гр.
Враца, на ул. „Генерал Леонов“ до дом №5. Установено е, че ПТП е настъпило с
участници МПС с рег. № ВР0433ВМ марка „Форд“ модел „Фиеста“, собственост на И.
П., управлявано от З.Н.П. с валидно СУМПС, и пешеходец – М.К.М.. Водачът е бил
изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер и е установено, че не е
употребил алколох, като пробата е 0,00 промила. При ПТП е пострадала
пешеходката М.М., която е приета за лечение в ХО МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца
с комоцио и счупена лицева кост от дясната страна без опасност за живота. В
протокола е констатирано и че не е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за МПС, участвало в ПТП. Липсата на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП се установява и от
приложена справка от системата на Гаранционен фонд.
Установява се от приложената по делото епикриза за хирургично лечение от
МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца, че М.К.М. е била приета на 11.04.2018г. и
изписана на 20.04.2018г. с окончателна диагноза Мозъчно състресение без открита
вътречерепна травма, Комоцио Церебри, лека степен контузио капитис в л.к.
фациеи ГКС 13-15.
Пострадалата е отправила искане до Гаранционен фонд да ѝ бъде
заплатено обезщетение в размер на 30000 лева с молба с вх.
№24-01-451/20.06.2018г. като е изложила фактически твърдения за осъществено ПТП
на 11.04.2018г. около 16,35ч. в гр. Враца, ул. „Ген. Леонов“ до дом №5,
настъпило поради несъобразяване на правилата за движение по пътищата от водача
на МПС с рег. № ВР0433ВМ марка „Форд“ модел „Фиеста“ при което била ударена
правилно намиращата се на пътното платно пострадала пешеходка М.М.. При ПТП
била получила множество натъртвания по тялото, разкъсноконтузна рана на
главата, тежко комоцио и фрактура на лицава кост на дясната страна на лицето. По
делото е приложена застрахователна щета №210210/20.06.2018г., образувана по
подадената от ищцата молба. В нея освен молбата от М.М. и приложените към нея
констативен протокол за ПТП, епикриза и справка от системата на Гаранционен
фонд за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил с
рег. № ВР0433ВМ марка „Форд“ модел „Фиеста“, се намират писмо с изх.
№24-01-541.1/27.06.2018г., с които на молителката е било указано да представи
посочените в него писмени документи и писмо с изх. №24-01-451/13.09.2018г., с
което Гаранционен фонд е уведомил М.М., че тъй като не са представени
допълнително изисканите документи, Фондът отказва да изплати исканото
обезщетение.
По делото е изслушан свидетелят Красимир Митев, син на ищцата, който е
разказал, че през м. април 2018г. майка му е претърпяла инцидент – жена я
ударила с автомобил, след което я откарала в болницата. Била ударена докато
пресичала улицата. Когато отишъл в болницата я завел да ѝ направят снимки
и да я зашият. Първоначално говорела несвързано, не си спомняла точно как е
станал инцидента, само че е тръгнала да пресича. Месец-два се хранела само с
течни храни, не можела да дъвче. В болницата ѝ обяснили, че ще се
възстанови постепенно. Инцидентът ѝ се отразил психически – било я страх
да пресича сама, чакала някой да я преведе. Физически се възстановила до голяма
степен, все още изпитвала болка при дъвчене на по-твърди храни. Имала белег над
веждата, дълъг около 2-3см. След изписването отишла на контролен преглед един
месец по-късно, тогава не било констатирано нищо. След 4-5 месеца обаче се
появило образувание на носа ѝ, което можело да бъде предизвикано от
стрес, според лекуващия я лекар.
Направено е искане от процесуалния представител на ищцата за предоставяне
на възможност за снабдяване с доказателства във връзка с това по-късно
възникнало заболяване и допускане на допълнителен въпрос към
съдебно-медицинската експертиза във връзка с него, което съдът е оставил без
уважение като преклудирано, тъй като ищцата е разполагала с тази информация към
момента на подаване на исковата молба, а не са посочени пречки за въвеждане на
това твърдение своевременно и представяне на доказателства за него.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, което
съдът намира за обективно и компетентно, и следва да бъде ценено. Вещото лице
се е запознало с информацията по делото, както и с наличната такава при МБАЛ
„Христо Ботев“ АД – Враца, където е проведено лечението на ищцата. Също така се
е запознало и с досъдебното производство, водено по случая. Констатирало е, че
от образните изследвания, проведени на ищцата – компютърна томография на глава,
се установява счупване на ябълчната дъга, която се изгражда от израстък на
слепоочната кост, който се свързва с израстък на ябълчната кост /представлява
дъгата, която оформя скулата/. Счупването не било многофрагментно с изместване
и на ябълчнта кост и на ябълчната дъга навътре, надолу или назад, което да
блокира предния израстък на долна челюст и да спира движението му при
отварянето и страничните движения на долната челюст. При направените прегледи
не били установени и описани разкъсвания на мускули и фасции, които да
ограничават движението на долната челюст. Нямало описана и симптоматика, която
да указва увреждане на слепоочния нерв. В заключение е приело, че ищата е
претърпяла лекостепенно разстройство на съзнанието и открито счупване на
ябълчната дъга на дясна ябълчна кост, без медицински данни за създаване на
механични пречки или контрактура, предизвикана от травма на дъвкателните мускули,
с разкъсно контузна рана на дясна скула и контузия на околните меки тъкани.
Посочило е, че оздравителният период е около 3-4 седмици при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес. Липсвали данни при ищцата да се е
налагало оперативно лечение, нито за възникнали допълнителни усложнения, които
да удължат оздравителния процес. Изложило е, че анамнезата при постъпване на
ищцата в Спешно отделение и в Хирургично отделение е снета по данни от самата
нея, като преглеждащите лекари не са отразили да е имала затруднение в говора.
Не било отразено в медицинската документация и ищцата да е имала затруднения в
храненето, което да е налагало специфичен режим на хранене. При приемането й
било определено лекостепенно разстройство на съзнанието – 13-15 точки по
ГКС скала за мозъчно състресение. Вещото
лице е пояснило, че образно изследване към момента на изготвяне на
експертизата, не би допринесло за изясняване на травмата, тъй като ще се
визуализира костен калус, който няма диагностична стойност. Експертът е пояснил
изрично, че чувството за болка е субективно и различно за всеки индивид, поради
което ищцата е претърпяла болки и страдания, съответстващи на този вид травма.
Получените травми отговарят и могат да бъдат получени при описания механизъм –
удар на пешеходец от лек автомобил и последващо падане на пострадалия. В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че след като липсва отбелязване в
медицинската документация, то ищцата не е имала оплаквания извън обичайните, не
се е налагал специфичен хранително-диетичен режим, като не е имало затруднения
в храненето ѝ извън обичайните за този вид контузия. Не са били
констатирани затруднения и в говореното на пострадалата. Не се е наложило
оперативно лечение на счупването, като не било правено и еластично притваряне
на челюстите за период от време. Съдът намира за необосновано възражението на
процесуалния представител на ищцата срещу заключението на вещото лице.
Единственото изложено съображение е, че вещото лице вече е било запознато с
документацията по друг повод, но не се навеждат доводи за неговата
некомпетентност. Съдът намира, че фактът, че вещото лице е било запознато със
случая по повод изтотвяне на експертиза в наказателното производство не влияе
на неговата заинтересованост. Както в настоящото производство, така и в
наказателното производство, вещото лице има задължение да даде обективен анализ
на медицинската документация и обстоятелства по делото, изискващи специални
медицински знания. Вещото лице е посочило, че причинените на ищцата травми са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. С оглед
изложеното от вещото лице и представените писмени доказателства по делото-
епикркиза, съдът намира, че не следва да бъдат възприети и ценени показанията
на свидетеля за наличие на затруднения извън обичайните за травмата при дъвчене
и говорене за ищцата. Самият той е заявил, че към момента ищцата се е
възстановила физически, като е останало психическата травма – страх от
пресичане сама.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-автотехническа
експертиза. Вещото лице е установило, че механизмът на ПТП е следният: на
11.04.2018г. около 16,35ч. в гр. Враца на ул. „Генерал Леонов“ срещу №5 е
осъществено ПТП, при което лек автомобил с рег. № ВР0433ВМ марка „Форд“ модел
„Фиеста“, управляван от З.П. при движение на заден ход е блъснал преминаващата
зад него пешеходка М.К.М.. Констатирало е, че произшествието е станало в
светлата част на денонощието, на прав хоризонтален участък от пътя, без
неравности, в който движението е двупосочно без хоризонтална маркировка. От
двете страни на платното за движение има тротоари, от дясно с ширина 1,90м., а
от ляво 1,80м., като е липсвала и маркировка за пешеходна пътека. Вещото лице е
извело като вероятни причини за настъпилия инцидент следното:
-
Неизпълнение на задължението на водача на лекия автомобил по време на
движение назад да се убеди, че пътят зад автомобила е свободен и че няма да
създаде опасност за другите участници в движението;
-
Предприето пресичане на ул.
„Генерал Леонов“ от страна на пешеходката не в района на пешеходната пътека,
която поради липса на хоризонтална маркировка е мисленото продължение на
тротоара на улица „Константин Фотинов“ върху платното за движение на ул.
„Генерал Леонов“.
Посочило е, че инцидентът е бил предотвратим, ако пешеходката е спазила
правилата за движение и е предприела пресичане на регламентирано за това място.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За ангажиране
отговорността на ответника Гаранционен фонд по реда на чл. 557, ал.1, т. 2, б.
„а“ КЗ следва да се установи, че към момента на ПТП не е имало сключена валидна
застраховка „ГО“ за участвалият в ПТП автомобил. Това обстоятелство безспорно
се установи от представените по делото доказателства, като не се оспорва и от
страните. Ищцата е поканила Гаранционен фонд да ѝ заплати
обезщетение за претърпениято от нея вреди.
Доказан е и
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, като елемент на
отговорността на ищеца по отношение на поведението на водача на лекия
автомобил, като ответникът не е провел пълно и главно доказване, с което да
опровергае презумпцията за виновност на поведението на делинквента, в случая
водача на лекия автомобил. Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице
автотехник относно механизма на настъпване на ПТП. С оглед настъпилия удар
между МПС и пешеходецът при движение на заден ход на автомобила, то водачът не
е изпълнил задължението си по чл. 40, ал. 2 ЗДвП - по време на движение назад непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. От друга страна ищцата,
като участник в движението като пешеходец, не е съобразила правилото на чл.
113, ал.1 ЗДвП, според което пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки като спазват посочените в т.1-4 правила, като основно относимо в случая
е правилото на т.1: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят
с приближаващите се пътни превозни средства. Съгласно
разпоредбата на § 6, т.54 от ПЗР на ЗДвП: „"Пешеходна пътека" е
част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение.“. Поради което, както и вещото лице е
посочило, ищцата, за да пресече съобразно правилата на ЗДвП пътното платно на
ул. „Генерал Леонов“ е следвало да стори това на кръстовището с ул. „Константин
Фотинов“, където поради липса на хоризонтална маркировка да приложи правилото
на §6, т.54 от ПЗР на ЗДвП и да пресече по мисленото продължение на улицата,
пресичащо ул. „Генерал Леонов“. Съдът намира, че ищцата е допринесла за
настъпване на ПТП с допуснатите от нея нарушения на правилата за движение по
пътищата като е пресякла неправомерно, както и че не е съобразила
приближаващото се превозно средство. Съдът намира, че не е налице изключението
на чл.113, ал.2 ЗДвП разрешаващо на пешеходците да пресекат пътното платно на
необозначено за това място, тъй като в близост до мястото, на което ищцата е
предприела пресичането е била налице пешеходна пътека по смисъла на §6,т.54 ПЗР
на ЗДвП. За процесното ПТП е съставен констативен протокол, чиято доказателствена
сила се ограничава до възприети при посещение на място от актосъставителя факти
по ПТП относно мястото на инцидента, посоката на движение на двамата участника
и разположението им спрямо трайни ориентири (аналогично на приетото в
установената вече практика в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1506/2013 г., I т. о., ТК). В случая е без значение дали е наложено административно наказание на водача и с какви
мотиви, тъй като за разлика от присъдата наказателното постановление не се
ползва от доказателствената сила по чл.300 ГПК.
Въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, както и на
заключенията на изслушаните и приети по делото експертизи, съдът приема за
установена причинно - следствената връзка между виновното и противоправно
поведение на водачът на л.а. с рег. №
ВР0433ВМ марка „Форд“ модел „Фиеста“, за който не е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпилите за
ищеца М.М. телесни увреждания, изразяващи се в лекостепенно разстройство на съзнанието и открито счупване на ябълчната
дъга на дясна ябълчна кост, без медицински данни за създаване на механични
пречки или контрактура, предизвикана от травма на дъвкателните мускули, с
разкъсно контузна рана на дясна скула и контузия на околните меки тъкани.
Те са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и
свързаните с това болки и страдания, като към настоящия момент няма
доказателства за възникнали усложнения във връзка с гореописаните травматични
увреждания. Така събраните по делото доказателства мотивират съда да приеме, че
в резултат на ПТП ищцата е претърпяла неимуществени вреди под формата на болки,
страдания, неудобства в ежедневното обслужване, които следва да бъдат
обезщетени. Установи се, че описаните негативни невропсихически страдания в
исковата молба са в причинно-следствена връзка от травматичните увреждания
получени при описаното ПТП, без посочените в исковата молба: тежко комоцио и
перманентни прояви на глаболие. Такива последствия от ПТП за ищцата не се
установяват нито от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, нито от
изслушания свидетел. От гласните доказателства по делото се установява освен
посочените травми в експертизата, единствено, че продължава да изпитва страх
при пресичане на улицата, физически се е възстановила, но при дъвчене на твърди
храни все още усеща дискомфорт. Установи се, че е останал белег над веждата на
пострадалата, но не се установи същата да изпитва притеснения извън обичайните
във връзка с това обстоятелство, като го възприема за особено обезобразяващ.
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципа
на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар
да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне
имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД и за да
се реализира справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния
размер на моралните вреди като се съобразят всички конкретни обстоятелства
около самото произшествие, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и социално-икономическата обстановка в страната
и обществото и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап
от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, както и да се съобрази с дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.
Съобразно въведеното с т.7 на ППВС 17/1963
г. правило, съпричиняване,по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т.е когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение
пътищата и виновно. Съдът прецени, че уврежданията са причинени на лице на
възраст 78 години, при пресичане на пътното платно на необозначено за това място,
включително не представляващо „пешеходна пътека“ по смисъла на § 6, т.54 от ПЗР на ЗДвП от водач на МПС при
движение на заден ход, без да осигури постоянно наблюдение на пътя зад
автомобила и останалите участници в движението, вследствие на което на ищцата
са причинени болки и страдания, лекостепенно
разстройство на съзнанието и открито счупване на ябълчната дъга на дясна
ябълчна кост, без медицински данни за създаване на механични пречки или
контрактура, предизвикана от травма на дъвкателните мускули, с разкъсно
контузна рана на дясна скула и контузия на околните меки тъкани
кръвонасядане. Няма данни за възникнали усложнения при възстановяването на
ищцата, като към момента се установява, че същата изпитва дискомфорт при
дъвчене на твърди храни, както и продъжава да изпитва страх при пресичане.
Предвид горните
обстоятелства, както и с оглед възрастта на ищцата, настъпилите вреди, които се
доказаха, като част от заявените в исковата молба не се установи да са били
причинени, а също и изискването на чл.51,ал.1 от ЗЗД за цялостното обезщетяване
на вредите, респ.моментът на осъществяване на деликта и съобразяване със
социално-икономическите условия в страната ни, съдът приема,че сума в размер на
общо 10 000 лева е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за репариране на неимуществените
вреди претърпени от ищцата. Отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана съобразно критериите посочени по-горе. С така определения размер
съдът счита, че напълно адекватно се възмездяват всички претърпени от ищцата
неимуществени вреди, като отчита обществените представи за справедливост при
обезвъзмездяване на вреди, предизвикани от такъв тип деяние.
Направено е надлежно
и в срок възражение за съпричиняване от страна на ищцата с отговора на исковата
молба, което следва да бъде обсъдено. Ответникът намира, че поведението и
неправилното движение на пострадалата е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Съгласно чл.51,ал.2
от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличието на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, като това негово поведение може да бъде, както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. В процесния случай с действията си ищцата е създала
предпоставки за настъпване на вредите – предприела е пресичане на пътното
платно на необозначено за това място, включително не представляващо „пешеходна
пътека“ по смисъла на § 6, т.54 от ПЗР на ЗДвП.
При така изложеното
съдът приема за доказано наведеното от ответника възражение за съпричиняване.
Определеното
обезщетение следва да бъде намалено по размер поради уважаване възражението за
съпричиняване. С оглед установената фактическа обстановка, съдът приема
възражението за съпричиняване за основателно. Пострадалата е предприела
неправилно пресичане, като е нарушила правилата за движение по пътищата и не е
спазила и задължението си да се съобрази с приближаващите се пътни превозни
средства. В случай че бе съобразила поведението си с правилата за движение по
пътищата, ПТП не би настъпило, тъй като същото е осъществено на пътното платно,
водачът не е навлизал на тротоара, нито е установено да се е движил с превишена
скорост. Травмите на ищцата са от последвалото удара падане на земята, а не от
прякото съприкосновение с лекия автомобил.
Предвид приетото
съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на ПТП, от което са
произлезли вредите за ищцата, съдът приема, че е в размер на 50 %, като съдът
отчита, че водачът на увреждащият автомобил се е движил на заден ход без да
осигури постоянно наблюдение на пътя и останалите участници в движението зад
автомобила, като същевременно вещото лице е констатирало, че при спазване на
правилата за движение по пътищата от ищцата при пресичане на пътното платно,
инцидентът не би настъпил. При този размер на съпричиняване, определеното по-горе
общо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева следва да бъде
намалено на 5 000 лева. В останалата му част главният иск следва да бъде
отхвърлен над тази сума до заявения в исковата молба размер от 15 000 лв.
Съдът намира за
основателна и исковата претенция за присъждане на законна лихва за забава,
считано от 21.09.2018г., на която дата е изтекъл тримесечният срок по чл.496,
ал.1 КЗ. Действително Гаранционен фонд е изискал допълнителни доказателства, за
които няма данни да са му били предоставени, но същите не са такива, които
отговарят на изискването да бъдат необходими за определяне на обезщетението.
Бил е представен констативен протокол за ПТП, съставен от посетил мястото
дежурен служител на ОД на МВР – Враца, като исканите от Гаранционен фонд
документи от образуваното досъдебно производство – данни за хода и резултата
му, както и копия от изготвените в него ексепертизи, не могат да бъдат
документи по чл.106, ал.3 КЗ. Експертизите, изготвени в едно производство,
могат да послужат надлежно само в него, като в КЗ има уредена процедура за
определяне размера на обезщетението, която не изисква представяне на
експертизи, съставени от други органи. В този смисъл Решение №167/30.01.2020 по
дело №2273/2018 на ВКС, ТК, II т.о. Необосновано е възражението на процесуалния
представител на ответника, доколкото ищецът претендира лихва от изтичане на
тримесечния срок за произнасяне, считано от подаване на искането до Гаранционен
фонд – 20.06.2018г., а не от датата на деликтка, както и че посочената от
процесуалният представител дата е тази на постановени отказ - 13.09.2018г., а не на писмо с искане за
допълнителни документи, което е от 27.06.2018г.
По отношение
на разноските
С оглед този изход
на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, сторените от
нея разноски в производството, съобразно уважената част от иска. Същата е била
освободена от внасянето на такси и разноски, поради което следва да бъде осъден
ответникът да заплати по сметка на съда разноски с оглед уважената част от
иска. Не са представени доказателста за заплатено от нея адвокатско
възнаграждение, но е направено искане за присъждане на такова на основание
чл.38 ЗА, което съдът намира за основателно, като предоставянето на безплатна
правна помощ от страна на процесуалния представител е упоменато в представеното
по делото пълномощно. Съобразно чл. 7, ал.2, т. 2 НМРАВ размерът на
възнаграждението за процесуалния представител на ищцата следва да бъде
определен на 580 лева. Адвокат Я.С. е представил доказателства, че е
регистриран по ДДС и е направил искане възнаграждението да бъде присъдено с начислен
ДДС върху него, поради което ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата
от 696 лева. На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Враца сумата от
200 лева държавна такса, както и сумата от 200 лева, изплатени от бюджета на
съда за изготвяне на експертизите по делото. Съразмерно с отхвърлената част от
иска, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените от него
разноски по делото в размер на 66,67 лева.
Водим от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, Районен съд – Враца, първи граждански състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД Гаранционен фонд, със седалище и адрес
на управление: гр. София ур. „Граф Игнатиев“ №2 ДА ЗАПЛАТИ на М.К.М., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 5000 лева/пет
хиляди лева/представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се
в причинени болки и страдания от получени травматични увреждания: лекостепенно
разстройство на съзнанието и открито счупване на ябълчната дъга на дясна
ябълчна кост, без медицински данни за създаване на механични пречки или
контрактура, предизвикана от травма на дъвкателните мускули, с разкъсно
контузна рана на дясна скула и контузия на околните меки тъкани, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, при което е претърпяла
болки и страдания, в резултат на
претърпяното от нея ПТП, настъпило на 11.04.2018 г. към 16,35 ч. в гр. Враца на
„Генерал Леонов“ срещу дом №5,ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 21.09.2018 г./изтичане на тримесечния срок за произнасяне/по чл.496 ал.1 КЗ
до датата на окончателното плащане КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 5000 лева до заявения размер от 15 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 ГПК М.К.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление:
гр. София ур. „Граф Игнатиев“ №2 сумата 66,67
лева /шестдесет и шест лева и 67 ст./, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София ур. „Граф Игнатиев“ №2 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я.В.С., ЕГН **********,
от САК възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата по гр.д
№4906/2019г. на РС-Враца на основание чл.38 от ЗА в размер на сумата 696 лева с ДДС/шестстотин деветдесет и шест
лева/.
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София ур. „Граф Игнатиев“ №2, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА държавна такса в размер на 200 лева/двеста
лева/ върху уважената част от иска и изплатените от бюджета на съда разноски за
експертизи в размер на 200 лева/двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице-помагач в процеса на страната на ответника
З.Н.П., ЕГН **********.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните и третото лице-помагач.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: