Р Е Ш Е Н И Е
№………………../……….
Гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на петнадесети
ноември през две хиляди и седемнадесета гoдина, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при секретаря Станислава
Стоянова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 3326 пo oписа за 2017 г., за да се прoизнесе, взе
предвид следнoтo:
Предявен е иск от Р.Н.М., ЕГН ********** против *** ЕАД, с правно основание чл.49 от ЗЗД. Ищецът
твърди, че на 03.02.2017г. към обяд е задържан от мл.инспектор З.Н. ***.
По-късно през деня с полицейски ескорт бил отведен в М. „С.М.“*** и бил
принудително настанен в Първа психиатрична клиника, където бил задържан в
периода 03.02.2017г.-06.02.2017г.
Ищецът категорично заявил, че не желае да подпише информирано съгласие
за престоя си, отказал и прием на психотропни медикаменти.
Ищецът твърди, че през м. февруари 2017г. срещу него
пред ВРС било образувано ЧНД 572/2017г., което било прекратено по искане на
прокуратурата. Счита, че задържането му в периода 03.02.2017г. до 06.02.2017 в
Първа психиатрична клиника е лишено от законно основание. Стресът по време на престоя, дълбокото
разочарование, унижение, притеснение и обида от преживяното, оставили в душата
му неизлечим белег и горчив спомен.
Моли съдът да осъди *** ЕАД да му заплати сумата от 1
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания, изживян стрес, шок и обида, унижение,
възмущение и притеснение. Претендира и съдебно-деловодни разноски.
В уточнителна молба от 28.03.2017г. ищецът излага, че
противоправно е бил задържан и поставен и извършено наблюдение в Психиатрична
клиника М. „С.М.“ ЕАД-гр.Варна за периода от 03.02.2017г. до 06.02.2017г.
В едномесечния срок за отговор ответникът представя
писмен отговор, като изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва
твърдението на ответника ,че са му били причинени вреди. Твърди, че пациента е
имал признаци на психично разстройство, а направеният от него опит за
самозапалване, пряка и непосредствана опасност за здравето и живота му, както и
за този на други лица. Ответникът счита, че липсва виновно поведение и
противоправност от страна на служителите на болницата, поради което и иска е
неоснователен.
Съобразно събраните по делото доказателства,
настоящият състав приема за установено
следното:
Видно от епикриза издадена от М.С.М.
ЕАД-Варна, ИЗ № 4829, Р.Н.М. е постъпил
на 03.02.2017г., изписан на 06.02.2017г.
с диагноза „смесени и други разстройства на личността.
Видно от протокол от 21.02.2017г. по ЧНД № 572/22017г.
по чл. 155 от ЗЗ, производството по делото е прекратено,като определението е
влязло в законна сила на 25.02.2017г.
Видно от Заповед № 158/03.02.2017г. за задържане на лице
на 03.02.2017г., З.Н. на длъжност мл.инспектор при Първо РУ Варна е задържал Р.Н.
Маринов за 24 часа ,на осн.чл.72,ал.1,т.3 от ЗМВР.
Видно от протокол за личен обиск от 03.02.2017г. на Р.М.
не са намерени в него .
Видно от писмо изх.№ 97-213/24.03.2017г. на
Заместник-министър на здравеопазването жалба с вх.№ 97-213/13.03.2017г. е
препратена до директора на РЗИ Варна по компетентност.
По делото е представено извлечение от книга за прием на
болни относно Р.М., видно от която е изписан на 06.02.2017г. Приложени са и
рапорти на мед.сестри за престоя му.
По делото е представена и документацията история на
заболяването на лицето Р.М..
Видно от фиш за спешна мед.помощ от 03.02.2017г., Р.М. е
с поставена работна диагноза „афективна психоза“.
От показанията на свидетеля М., син на ищеца, чиито
показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, доколкото почиват
на преки и непосредствени впечатления и не са в противоречие с останалия
доказателствен материал се установява, че баща му Р.М. е бил задържан в психиатричното
отделение на болница Св. Ана. Свидетелят излага, че баща му има малко
нестандартен начин за проява на някакъв вид протест. На 03.02.2017г. му са
обадили от болницата да го информира, че баща му е в изолатор в психодиспансера
в болницата. Отишъл да го види още същата вечер да му даде хапчета за кръвното
и диабета. Баща му не бил добре, говорил замаяно, не могъл да си концентрира
погледа. Казал, че са му дали успокоителни, отговарял с „да „ и „не“. Р.М. се
занимава с благотворителност и приятели го питали дали са го изкарали в
болницата луд.
От показанията на свидетелката Раловска, приемащ и
лекуващ лекар в МБАЛ Св.Марина, Първа психиатрична клиника, се установява, че
тя е приела г-н М., доведен от бърза медицинска помощ и полицията. Седнал на
кушетката с белезници на ръцете. Обяснили й че е направил опит за самозапалване
с туба бензин пред Община Варна, за което събитие преди това били
разпространени листовки. Пациента бил възбуден. При приемането му имало фиш с
диагноза „фиктивна психоза“, обсъдили приемната диагноза на пациента. След
овладяване на спешното състояние на следващия ден в рамките на 24-те часа,
свидетелката като дежурен лекар след разговор с професор Маринов изготвили
становище до Районния съд, с искане за изготвяне на комплексна психиатрична и
психологична експертиза. Пациента оказал вербална съпротива, но не бил
агресивен. От Районния съд не получили отговор и след преценка на състоянието
на пациента го изписали.
От показанията на свидетеля Н. се установява, че в
изпълнение на служебните си задължения около 8-9 часа е бил пред Община Варна
по сигнал,че ищеца, /сочейки го в залата/ ще се самозапалва. Р.М. пристигнал с
една жена и сложили маса за събиране на подписи пред общината. След срещата на Р.М.
с журналисти, свидетелят разбрал от тях, че лице ще се самозапалва. Тръгнали
след Р.М., които носел червена торба и миришело на бензин. При изваждане на тубата с бензин с лявата
ръка и посягайки да я отвори с дясната бил задържан. Униформени полицай го завели в районното
управление. Свидетелят при задържането бил цивилен, Г-н М. не оказал съпротива.
Гореизложената фактическа
обстановка, обуславя следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание по чл.49 от ЗЗД - за
ангажиране отговорността на ответника като работодател на виновни служители.
Работодателят отговоря за вредите, причинени от работника или служителя, или от
лицето, на което е възложена работата, при или по повод изпълнението на тази
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно от работниците или
служителите е причинил вредите. Отговорността по чл.49 от ЗЗД възниква за
работодателя, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е
възложена работата, както чрез действия, които съставляват извършване на
възложената работа, така и чрез бездействия за изпълнение на задълженията,
които произтичат от закона, техническите и други правила, или от характера на
работата. За възникване на отговорността по чл.49 от ЗЗД са необходими следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия (ищецът), вредите да са причинени
от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД (ответникът) е възложил някаква
работа, вредите да са причинени при или по повод извършването на работата,
възложена от ответника, и причинителят да има вина за причинените вреди.
В случая искът е насочен изцяло към болничното заведение
с твърдение за неправомерно принудително настаняване за лечение.
Съгласно разпоредбите на чл.
153 и на чл. 154 от Закона
за здравето, спешната психиатрична помощ се оказва от психиатричните
диспансери, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ,
психиатричните отделения или клиники към многопрофилните болници и центровете
за спешна медицинска помощ, като се прилага спрямо лица с очевидни признаци за
психично разстройство, когато поведението или състоянието им представлява пряка
и непосредствена опасност за собственото им здраве или живот или за здравето
или живота на други лица. Когато състоянието на лице по чл. 146, ал.1, т.1
и 2 от ЗЗ
налага продължаване на лечението след овладяване на спешното състояние,
ръководителят на лечебното заведение взема решение лицето да бъде настанено
временно за лечение за срок не по-дълъг от 24 часа, като уведомява незабавно
близките на пациента за това. По изключение срокът по ал.1 може да бъде
продължен еднократно с не повече от 48 часа с разрешение на районния съдия. При
необходимост от вземане на решение за провеждане на задължително лечение ръководителят
на лечебното заведение незабавно внася в съда мотивирано искане за това,
придружено със становище за психичното състояние на лицето, изготвено от
психиатър
В конкретния случай съдът приема, че от
събраните по делото и неоспорени страните доказателства, по делото е
установено, че ищецът е постъпил на 03.02.2017г. в лечебното заведение М.С.М.
ЕАД ***, по спешност поради опит за самозапалване.
Съдът приема, че по делото е установено,
че в случая поведението на служителите на РУ МВР Варна е било съобразено със
състоянието на ищеца. От ангажираните писмени и гласни доказателства се
установява, че състоянието на ищеца е налагало хоспитализирането му към
03.02.2017г. Представена е заповед за задържане на лицето и фиш за спешна мед.помощ от 03.02.2017г.
Р.М. е с поставена работна диагноза „афективна психоза“. По делото не се
установи задържаното лице да е било обиждано или унижавано.
За да бъде задържано лицето повече от 24 ч. в здравното заведение, то е
следвало да се изиска от ръководителя на лечебното заведение разрешение от съда.
Искането следва да е мотивирано, придружено със становище за психичното
състояние на лицето. По делото не се ангажираха доказателства такова искане да
е било направено.
От представена кореспонденция по електронна поща до vrs.mbox.contact.bg, не се
установява искане за разрешаване за настаняване на лицето Р.М. за срок по дълъг
от 24ч. да е редовно подадено до ВРС. От една страна представената кореспонденция
не съдържа такова искане, а изразява единствено становище. Видно от
представеното становище, то единствено съдържа искане от дежурен лекар Силвия
Раловска за назначаване на Психиатрична експертиза. Няма представени
доказателства, това искане да е входирано, както и да има произнасяне по него.
Същото няма данни и да е подписано към момента на подаването му, не изхожда и
от компетентно лице, няма данни и дали е достигнало до адресата.
Предвид изложеното съдът приема, че лицето Р.М. е
задържано правомерно на 03.02.2017г. и съответно до изтичането на 24 часа от
задържането. След изтичането на първите 24 часа на 04.02.2017г., задържането се
явява незаконно. Поради това, искът е основателен за периода 04.02.2017г.-06.02.2017г.,
т.е. след изтичане на 24 ч. задържане и неоснователен за периода от 03.02.2017г.
до 04.02.2017г. /24 ч. задържане/. Предвид незаконното задържане в периода
04.02.2017г.-06.02.2017г., искът следва да се уважи в размер от 0,67 лева за
този период за претърпени неимуществени вреди, болки, страдания, стрес, шок,
като съствено се отхвърли за горницата над 0,67 лв. до претендирания 1 лев.
Направено е възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника. Съгласно чл.1 от
Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението
за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен
договор с клиента , но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК, съдът не е обвързан
от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба води до извод за
прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лв. следва да бъде намалено поради прекомерност.
С оглед горното съдът намира, че
адекватното адвокатско възнаграждение с оглед тежеста на делото, материалния
интерес и проведените съдебни заседания, следва да бъде определено в размер от
500 лева.
В
тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищцата разноски на
основание чл.78,ал.1 от ГПК , съразмерно с уважената част от исковете в размер
на 366,33 лв. лева, / д.т. в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв./.
На
осн.чл.78 ал.3 от ГПК, следва да се присъдят разноски на ответника съразмерно с
отхвърлената част от иска, в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение
и 10 лв. за призовавена на свидетел от разноски 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 15 лв. за призоваване на свидетел.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М. „С.М.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** 28 сумата от 0,67 лева (шестдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от ищеца болки и страдания в резултат от неправомерно
задържане в болничното заведение в периода 04.02.2017г. до 06.02.2017г., на
основание чл.49 от ЗЗД, като отхвърля иска за горницата над 0,67 лв. до
претендирания един лев и за периода от 03.02.2017г. до 04.02.2017г. /задържането
през първите 24 часа/.
ОСЪЖДА М. „С.М.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** 28 сумата в размер на 366,33 лв./триста шестдесет
и шест лева и тридесет и три стотинки / представляваща сторени от ищеца
разноски, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** 28 да
заплати на М. „С.М.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** сумата в размер на 110 лв. /сто и десет лева/ представляваща сторени от ищеца разноски на
осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: