Р Е Ш Е Н И Е
№260353
гр.
Перник, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Като
разгледа гр. д. № 5882 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано е по искова молба, подадена от А.И.Х.,
срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков
Казанджията”4-6,представлявано от Райна Иванова Миткова- Тодорова, с която е
предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 713.16 лева - представляваща главница по
договор за потребителски кредит № 172755
от 29.08.2006г., сума в размер па 230.82 лева представляваща договорна лихва за
периода от 29.09.2006г. до 25.08.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.08.2011 г. до окончателното и изплащане, сума в
размер на 25.00 лева - представляваща държавна такса, както и сума в размер на
120.00 лева - представляваща адвокатско възпаграждеине, поради погасяването им
по давност.
В
исковата молба се твърди, въз основа на молба, с вх. № 5298 от 05.10.2011г. на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД срещу ищеца е било образувано изпълнително дело
№ 1528 по описа на ЧСИ С.Б. за 2011г. Горепосоченото изпълнително производство
е било образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по гражданско дело №
5427/2011г. по описа на Районен съд - Перник за сума в размер на 713.16 лева -
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 172755 от 29.08.2006г., сума в размер на
230.82 лева представляваща договорна лихва за периода от 29.09.2006г. до
25.08.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.08.2011г. до окончателното и изплащане, сума в размер на 25.00 лева -
представляваща държавна такса, както и сума в размер на 120.00 лева -
представляваща адвокатско възнаграждение. Съгласно договор за прехвърляне на
вземането „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД е прехвърлил задължението на
доверителя ми на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, считано от 18.01.2016г.
Претендиранитс от ответното дружество суми се сочи, че не се дължат от ищеца,
тъй като са погасени по давност. Изложени за доводи за института на давността.
Описано е, че от страна на
банката-взискател са предприети изпълнителни действия по принудително събиране
на просрочената сума, а именно на 15.03.2013г. е изпратено запорно съобщение за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 год.
от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС, т.10 /вкл. и мотиви към същата/, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение па
2 години, изпълнителното производство се прекратява па основание чл. 433 ал. 1,
т. 8 от ГПК. В този случай, прекратяването на изпълнителното производство
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. С Тълкувателното
решение е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на
Върховния съд.
От дата 15.03.2013г., на която е изпратено
запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение спрямо
длъжника А.И.Х. и в рамките на двугодишния срок предвиден в разпоредбата на чл.
433 ал. 1, т. 8 от ГПК, в случая изтекъл на 15.03.2015г., взискателя не е
извършил никакви надлежни изпълнителни действия по изп. дело № **** Зг. по
описа на ЧСИ С.Б..
В конкретният случай новата 5 годишна
погасителна давност за вземането на взискателя срещу А.И.Х. по изп. дело № ****1г.
по описа на ЧСИ С.Б. е започнала да тече от 15.03.2013 г. и е изтекла на
15.03.2018г.
Същата се сочи, че не е прекъсната с
подадената от търговското дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* молба, с
вх. № 472/10.01.2017г. до ЧСИ С.Б., с която е поискано да бъдат предприети
действия по налагане на запор върху банковите сметки, възбрана върху недвижими
имоти и запор върху трудовото възнаграждение на доверителя ми, тъй като
предприетите срещу доверителя ми изпълнителни действия за събиране на
просрочената сума са предприети след като изпълнителното дело на 15.03.2015г. е
било прекратено ех на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 година по т.д. № 2/2013 на ОСГТК/. В заключение се моли, за
уважаване на иска.
С исковата молба е направено
доказателствено искане за изискване на изпълнително № ****1 г. по описа на ЧСИ С.Б.,
с район на действие Окръжен съд - Перник.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК131001375 е депозирал писмен отговор, в който посочва, че на
18.01.2016 г. се сключи Договор за продажба и прехвърляне на вземания между
Юробанк България АД, в качеството на цедент и „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството
на /цесионер/. Предмет на договора за цесия е и процесното вземане.
Следователно, считано от 18.01.2016г., „ЕОС Матрикс”- ЕООД се явява частен
правоприемник на Юробанк България АД Така нов кредитор по вземането, предмет на
настоящото производство към дата на подаване на исковата молба е „ЕОС Матрикс“
ЕООД.
За осъществяване правните последици на
договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между цедента и
цесионера, че със сключването на договора вземането преминава от цедента в
патримониума на цесионера. С оглед на това цесионерът се явява кредитор на
вземането от датата на сключването на договора за цесия. За да възникне това
качество за цесионера не е необходимо да се извърши уведомяване на длъжниците по
чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Уведомяването на длъжниците не е елемент от фактическия
състав на договора за цесия, а има значение при изследване на
противопоставимостта на цесията на длъжника /и на третите лица/, който може
валидно и с погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди
уведомяването.
Придобиване на качеството на кредитор от
страна на цесионера настъпва от датата на сключване на договора за цесия.
Уведомяването на длъжника няма характер на отлагателно условие по отношение
пораждането на действие на договора за цесия.
По отношение на възражението на ищеца
относно изтекла погасителна давност, счита че вземането действително е погасено
по давност. Ответникът не е предприемал никакви действия по събиране на
вземането чрез способи на принудително изпълнение по образуваното изп. дело 0****1
по опис на ЧСИ. Доколкото съгласно договора за цесия се прехвърля съществуващо
вземане, право е на новия кредитор да претендира доброволно плащане на
прехвърлените вземания, а правото на възражение за недължимост е на
разположение на длъжника, който решава дали го упражни и на какво основание.
Съгласно Определение №474/07.11.2019 на ВКС
по гр.дело №3063/2019г. на IV г.о., ГК е посочено, че ответникът може да
удовлетвори интереса на ищеца като признае вземането. В настоящия случай не следва
да се присъждат разноски в тежест на ответника- „ЕОС Матрикс“ ЕООД, тъй като
признава иска. Счита и че не е даден повод за завеждане на иска поради това, че
титулярът на едно вземане може да го претендира от длъжника и изпълнението ще
бъде надлежно дори в случаите на погасено по давност вземане.
Възможността в бъдеще ответникът да
предприеме изпълнителни действия е абстрактна и не може да обоснове наличие на
правен интерес. Противното би означавало правният интерес да почива на
предположение, а не на конкретно действие или бездействие от страна на
ответника. Тогава правният интерес би бил абстрактен, а не конкретен, както
изисква практиката на ВКС. Тези мотиви са изложени в решение № 83/23.05.2018 г.
по гр.д. № 3448/2017 г. на ВКС, III г.о.
След настъпване на основанията на чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК по изп. дело 0****1 по опис на ЧСИ С.Б. ответникът не е
предприемал никакви действия по принудително изпълнение, а в настоящия отговор
на исковата молба всъщност е налице признаване, че вземането е погасено по
давност.
Счита, че направените разноски в настоящото
исково производство следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Ответното
дружество с обективираното си извънпроцесуално поведение не е дало повод за
завеждане на делото и същевременно с настоящия отговор признава предявения иск.
Тълкуването на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК дава основание да се приеме, че
приложението й е обусловено от кумулативното наличие и на двете визирани в нея
предпоставки, като първата от тях отразява процесуалното поведение на ответника
- той трябва да признае иска, а другата - неговото поведение, което предхожда
образуването на съдебното производство - той не трябва да е дал повод за
завеждане на делото. С поведението си „ЕОС Матрикс” ЕООД не е дало основание за
предявяване на иска.
В условията на евентуалност, в случай че
съдът не уважи искането на ответната старана за присъждане на разноските в
тежест на ищеца и предвид обстоятелството, че последният претендира да му бъдат
заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, прави
възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност
на делото.
МолИ, в случай, че на първото редовно
открито съдебно заседание не се яви представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, делото
да се разгледа в негово отсъствие, като съдът приеме, че отговорът на исковата
молба се поддържа заедно с приложените към него доказателства и направените с
него доказателствени искания.
Моли се, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК,
претендираните от ищеца деловодни разноски и адвокатско възнаграждение да
останат в тежест на ищеца.
В
проведеното по делото съдебно заседание, ответникът не се явява, като се явява процесуалинят представител на
ищеца, който моли съда да се произнесе с решение при признаие на иска.
Съдът
след като с нарочни определение е приел представените и изискани по делото
писмени доказателства е посочил, че ще се произнесе с решение при признание на исковете по реда на
чл. 237 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК за постановяване
на решение при признание на предявените искови претенции за признаване за
установено, че А.И.Х. НЕ ДЪЛЖИ НА
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК131001375, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул.
„Рачо Петков Казанджията”4-6,представлявано от Райна Иванова Миткова- Тодорова,
сумата от 713.16 лева - представляваща
главница по договор за потребителски кредит №
172755 от 29.08.2006г., сума в размер па 230.82 лева представляваща
договорна лихва за периода от 29.09.2006г. до 25.08.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2011 г. до окончателното и
изплащане, сума в размер на 25.00 лева - представляваща държавна такса, както и
сума в размер на 120.00 лева - представляваща адвокатско възнаграждение, поради
погасяването им по давност.
Това е така, тъй
като в отговора на исковата молба ответникът изрично признава предявените
искове. Предвид изложеното и на основание чл. 237 ГПК настоящият състав намира,
че исковете срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК131001375, са
основателни и следва
да се уважат, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не следва да излага
мотиви за това.
По разноските:
Предвид факта, че
ответникът е признал иска, то няма основание да не бъдат присъдени и направените
от ищеца разноски по исковото производство по реда на чл. 78, ал.1 ГПК като в
случая не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК и
ответната страна не е дала повод за завеждане на делото. Възражението на
ответника за прекомерност на претендираното възнаграждение съдът намира също за
неоснователно, като по делото ищецът претендира съгласно и представени доказателства за реално
извършени разноски сумата от 300 лева за заплатен адвокатки хонорар, което е
минимума по Наредбата и няма как да бъде намалявано и 43, 56 лева заплатена
държавна такса или общо разноски в размер на 343, 56 лв .
С оглед изложеното,
Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.Х.
,ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ НА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков
Казанджията”4-6,представлявано от Райна Иванова Миткова- Тодорова, сумата от 713.16 лева - представляваща главница по договор
за потребителски кредит № 172755 от
29.08.2006г., сума в размер па 230.82 лева представляваща договорна лихва за периода
от 29.09.2006г. до 25.08.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 31.08.2011 г. до окончателното и изплащане, сума в размер на 25.00 лева - представляваща
държавна такса, както и сума в размер на 120.00 лева - представляваща адвокатско
възнаграждение, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК131001375, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо
Петков Казанджията”4-6,представлявано от Райна Иванова Миткова- Тодорова,ДА
ЗАПЛАТИ на А.И.Х., сумата
от 343, 56 лева- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Изисканото ч. гр.
д. №1528 по описа за 2011 г. на
Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: