Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 25.11.2019г.,
гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и пети октомври две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №980/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на З.Н.О., М.В.О., Е.В. *, В.Х.Н., А.Д.Х., Б.Г.Д.
и С.Д.Д., в която се излагат твърдения, че заедно с ответника са
наследници по закон на А.К. *, бивш жител ***. *. Изтъква се, че с решение *. *,
на наследниците на А.К. * по реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото на
собственост спрямо земеделски земи, намиращи се в землището на **, както следва: *. Ищците твърдят, че с **, на
наследниците на Й.А.К. – дядо на ответника и син на А.К. *, по реда на ЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост спрямо земеделски земи, намиращи се в
землището на **, както следва: *. Навеждат се доводи,
че по отношение на имоти *между наследниците на А.К. * е възникнал спор за материално право като с решение от *по
въззивно гражданско дело *, по описа на Великотърновския окръжен съд, на
основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е прието за установено, че към момента на
обобществяването им последният е бил техен собственик. Изтъква се, че въз
основа на съдебното решение е издадено решение
* *, с което горепосочените земи по реда на ЗСПЗЗ са възстановени
на наследниците на А.К. *. Твърди се, че в резултат
на наследствено правоприемство от общия наследодател между страните по делото е
възникнала съсобственост спрямо процесните имоти при права от 1/2 идеална част
за ищците и 1/2 идеална част за ответника, както и че последният на *се е
снабдил с констативен нотариален акт за собственост, в който е посочен като
техен едноличен собственик. Ищците твърдят, че от възстановяване правото на
собственост на имотите до 2017г. са получавали плащания по сключените за тях договори
за аренда като с издаването на констативния нотариален акт ответникът е оспорил
вещните им права, които те не са изгубили поради липсата на предпоставки за
придобиването им по давност. С оглед гореизложеното, се отправя искане
до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника, че ищецът В.Х.Н. е собственик на
3/18 идеални части, а ищците З.Н.О., М.В.О., Е.В. *, А.Д.Х.,
Б.Г.Д. и С.Д.Д. са собственици на по 1/18 идеална част от правото на
собственост спрямо процесните земеделски земи. Налице са и претенции за
отмяна на нотариалния акт в частта относно притежаваните от ищците идеални
части и за присъждане на направените по делото разноски. В хода на
производството по делото ищецът Б.Г.Д. е починал като
на негово място са конституирани ищците С.Д.Д. и А.Д.Х..
Ответникът,
в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявените искове. Изтъква се, че с ** правото на собственост спрямо
процесните земеделски земи е възстановено на Й.А.К. като фактическата власт по
отношение на тях от *непрекъснато и несмущавано е упражнявана от сина му А. * К.,
който самостоятелно ги е обработвал и е сключвал за тях договори за аренда, а
след смъртта му тези действия са извършвани еднолично от ответника. С оглед
гореизложеното се излагат твърдения, че имотите са придобити по давност от А. *
К. и по силата на наследствено правоприемство са станали собственост на
ответника, поради което се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и
за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно и субективно съединени положителни
установителни искове за собственост по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 77 от ЗС.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
А.К. * починал на *като оставил за свои наследници
по закон децата си *, а последният е наследен от ответника. По заявление на *в *
* е образувана преписка *като с решение *, на наследниците на А.К. * по
реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост спрямо *землището на **. С протокол от *, на основание чл. 32, ал.
1 от ППЗСПЗЗ *е въведена във владние на горепосочените
имоти. По заявление на
А. * К. в *
* е образувана преписка * като с решение * постановено по реда на
ЗСПЗЗ, на наследниците на Й.А.К. е възстановено правото на собственост спрямо *, всичките намиращи се в землището на **. С протокол от *,
на основание чл. 32, ал. 1 от ППЗСПЗЗ А. *
К. е въведен във владние на горепосочените
имоти като *оспорила правата му като предявила срещу него иск по чл. 14, ал. 4
от ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на обобществяването им земите са били
собственост на А.К. *, а не на сина му Й.А.К.. С решение от *,
Великотърновският районен съд отхвърлил исковата претенция. С решение от * по
въззивно гражданско дело *, по описа на Великотърновския окръжен съд
първоинстанционното решение е отменено като след събиране на допълнителни
доказателства е постановено решение от *, с което е прието за установено по
отношение на А. * К., че земеделските земи от общо 53,9 декара възстановени с **, са били собственост на А.К. * и същите следва се възстановят
на неговите наследници. Въз основа на влязлото в сила въззивно решение, на * е
постановено решение по преписка * на * *, с което е отказано да се признае правото на възстановяване на
собствеността на земите по заявлението на А. * К., а с решение от *
имотите са прехвърлени по преписка *, която е обединена с преписка *. С решение * *, имоти с *са
възстановени на наследниците на А.К. * като *е
въведена във владението им. По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, от които се установява, че след възстановяване на земите по
отношение на тях е извършвана селскостопанска обработка и са сключвани договори
за аренда от страна на А. * К. и от ответника. През месец април
2016г. последният подал молба до нотариус за
провеждане на процедура по издаване на констативен нотариален акт за
собственост на земеделските земи. След извършена обстоятелствена проверка и
преценка на представените от ответника писмени доказателства нотариусът констатирал, че той е придобил по давност и наследяване правото на собственост спрямо имотите, в
резултат на което на *издал констативен нотариален за собственост
на недвижим имот *.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е правен интерес от предявените установителни искове за собственост
от ищците тъй като ответникът оспорва претендираните от тях вещни права върху процесните
имоти.
От
конститутивното действие на решение * по преписка *и на решение *по преписка *
от *на Поземлената комисия, с които по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на А.К. * е
възстановено правото на собственост спрямо процесните имоти, се достига до
извода, че основанието на което наследодателят на ответника А. * К. е започнал
да упражнява фактическа власт спрямо тях се основава на наследствено
правоприемство. По отношение на имоти *фактическата
власт от самото начало е упражнявана от него като наследник на дядо си А.К. *.
По отношение на имоти с *с оглед решението *
по преписка * фактическата
власт първоначално е упражнявана от А.
* К. като наследник на баща си Й.А.К., но с оглед
силата на пресъдено нещо на решението по иска по чл 14, ал. 4 от ГПК
фактическата власт след влизането му в сила отново е упражнявана от бащата на
ответника, но вече в качеството на наследник на дядо си А.К. *. При това
положение към момента на въвода същият се е явявал съсобственик и съвладелец на
възстановените земеделски земи и в това си качество е бил владелец на
собствената си идеална част и държател на идеалните части на останалите
сънаследници. Това от своя страна води до неприложимост на презумпцията на чл.
69 от ЗС в отношенията между сънаследниците. При това положение, за да придобие
по давност идеалните части от правото на собственост на останалите съсобственици
е необходимо да бъде доказано, че наследодателят на ответника е превърнал с
едностранните си действия държанието им във владение. Тези действия е следвало
да бъдат от такова естество, че недвусмислено да показват отричане владението
на останалите съсобственици, което да е доведено до тяхното знание или
завладяването на идеалните им части да бъде манифестирано пред тях. Освен това,
фактическото положение изразяващо намерението на А. * К. да държи като свои
идеалните части на останалите съсобствениците е следвало да продължи явно,
непрекъснато и необезпокоявано в продължение на десет години, за да доведе до
придобиването им по давност. От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че той не е извършил такива действия като в случая е
ирелевантно субективното му отношение след като намерението му за своене на идеалните
части на съсобствениците не е доведено до тяхното знание. Сключването на
договори за аренда и обработката на площи предоставени за лично ползване по
отношение на земите както и получаването на рента за периода от възстановяване
правото на собственост до смъртта на наследодателя на ответника, не
представляват действия доказващи намерението за своене и съответно
противопоставяне на останалите сънаследници, доколкото са актове на обикновено
управление на общите имоти, които на основание чл. 31 от ЗС могат
законосъобразно да се извършват от всеки един от съсобствениците. От
гореизложеното се достига до извода, че след като А. * К. не е владял идеалните
части от правото на собственост спрямо процесните земеделски земи в срока по
чл. 79, ал. 1 от ЗС, той не ги е придобил по давност. След като тези права не са
станали част от имуществото му, те не са могли да преминат и в патримониума на
ответника по силата на наследствено правоприемство. Ответникът не е могъл да се
възползва от разпоредбата на чл. 82 от ЗС, след като праводателят му не е
владял идеалните части на останалите сънаследници и поради факта че и той
самият не е установил такова фактическо положение след неговата смърт чрез
сключването на договори за аренда за земите и получаването на рента за тях. В
допълнение на изложението следва да бъде посочено, че макар от лятото на 1992г.
бащата на ответника да е започнал да упражнява фактическа власт по отношение на
имоти с *като
наследник на Й.А.К., от момента на предявяването на иска по чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ срещу него през 1994г., давностният срок по чл. 79, ал. 2 от ЗС е
прекъснат съгласно чл. 116, б. „б” от ЗЗД. Възражението на ответника, че не е
знаел за решението по въззивно гражданско дело *, по описа на
Великотърновския окръжен съд е неоснователно тъй като
съгласно чл. 220, ал. 1 от ГПК /отм./ то се ползва със сила на пресъдено нещо и
по отношение на него. Освен това, при провеждане на процедурата за снабдяване с
констативен нотариален акт, ответникът е представил пред нотариуса решенията на
поземлената комисия * по преписка *и *по преписка * от *, от което се
достига до извода за знанието му, че земите са възстановени по реда на ЗСПЗЗ не
на наследниците на дядо му Й.А.К., а на
наследниците на прадядо му А.К. *. С оглед гореизложеното се достига до извода, че
ответникът и неговият баща са били държатели, а не владелци по отношение на
притежаваните от ищците идеални части от правото на собственост спрямо
земеделските земи, поради което не са възникнали и предпоставките за
придобиването им по давност по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗС. В същия смисъл е и
задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1 от
06.08.2012г. на ОСГК по тълк. д. №1/2012г., решение №110 от 20.03.2012г. по гр.
д. №870/2011г. на II г. о. и решение №8 от
19.02.2014г. по гр. д. №5109/2013г. на II г. о.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН, дядото
на ответника заедно със сестра си *са наследили при равни права А.К. * -
собственик на процесните земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. **а и *са
наследени от низходящите на сестра им М. * О. като на основание чл. 8, ал. 1 от ЗН последните са придобили равни части от вещните им права спрямо земеделските
земи, което е довело до увеличаване на техните дялове. При това положение
правата на наследниците по закон на А.К. * са придобили следния израз: В.Х.Н. е собственик на 6/36 идеални части, А.Д.Х. и С.Д.Д. са
собственици на по 3/36 идеални части, З.Н.О., М.В.О.
и Е.В. * са собственици на по 2/36 идеални части,
а Й.А.К. е собственик на 18/36 идеални части. От гореизложеното се
достига до извода, че в резултат от наследяването между страните по делото е
възникнала съсобственост спрямо всеки един от процесните имоти при права от 1/2
идеална част общо за ищците и 1/2 идеална част за ответника, поради което предявените установителни искове за
собственост се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Поради
основателността на претенциите по чл. 124, ал. 1 от ГПК, искането за отмяна, на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, на констативния нотариален акт за собственост
на недвижим имот №* на нотариус *,
се явява основателно и следва да бъде уважено за 1/2 /една
втора/ идеална част от правото на
собственост спрямо всеки
един от процесните имоти.
При
този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, той следва да бъде осъден
да заплати на ищеца М.В.О. сумата от 1193,50 лв., представляващи направени по делото
разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено по отношение
на Й.А.К. с ЕГН: ********** ***, че В.Х.Н. с ЕГН: ********** ***, в качеството на
наследник по закон на А.К. *, бивш жител ***. *, *, е * 6/36 /шест тридесет и шести/ идеални части от
правото на собственост спрямо * *****************.
Приема за установено по отношение
на Й.А.К. с ЕГН: ********** ***, че А.Д.Х. с ЕГН: ********** ***, в качеството на
наследник по закон на А.К. *, бивш жител ***. *, *, е придобил 3/36 /три
тридесет и шести/ идеални части от правото на собственост спрямо ************.
Приема за установено по отношение
на Й.А.К. с ЕГН: ********** ***, че С.Д.Д. с ЕГН: ********** ***, в качеството на
наследник по закон на А.К. *, бивш жител ***. *, *, е * 3/36 /три тридесет и шести/ идеални части от
правото на собственост спрямо ******************.
Приема за установено по отношение
на Й.А.К. с ЕГН: ********** ***, че З.Н.О. с ЕГН: ********** ***, в качеството на
наследник по закон на А.К. *, бивш жител ***. *, *, е * 2/36 /две тридесет и шести/ идеални части от
правото на собственост спрямо ***************.
Приема за установено по отношение
на Й.А.К. с ЕГН: ********** ***, че М.В.О. с ЕГН: ********** ***, в качеството на
наследник по закон на А.К. *, бивш жител ***. *, *, е * 2/36 /две тридесет и шести/ идеални части от
правото на собственост спрямо **************.
Приема за установено по отношение
на Й.А.К. с ЕГН: ********** ***, че Е.В. * с ЕГН: ********** ***, в качеството на
наследник по закон на А.К. *, бивш жител ***. *, *, е * 2/36 /две тридесет и шести/ идеални части от
правото на собственост спрямо **************.
Отменя, на основание чл. 537, ал.
2 от ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот №* на нотариус *, в частта относно: 1/2 /една втора/ идеална част от правото на собственост спрямо *****************.
Осъжда
Й.А.К. с ЕГН: ********** ***,
да заплати на М.В.О. с ЕГН: ********** ***,
сумата от 1193,50 лв. /хиляда
сто деветдесет и три лева и петдесет стотинки/, представляващи направени по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: