Р Е Ш Е Н И Е
№130/6.10.2014г.
гр.Девня
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Девненски районен съд, първи състав
в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Д. ПЕТРОВА
при участието на секретаря С.Г. като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
1009
по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
Р.И.К. и С.К.К., против З.Т.А., с правно основание
чл.32 от ЗС за разпределяне ползването на съсобствен
недвижим имот. Ищците твърдят, че са собственици на ½ ид. ч. от дворно място, намиращо се в ***, цялото с площ от 632 кв.м., ведно с ½ ид. ч. от построената в дворното място масивна жилищна
сграда, състояща се от един етаж и приземен етаж, подробно описани в НА за
покупко-продажба №13, т.ІІ, дело №434/1989 г. на Районен съдия при РС гр.
Девня, както и ½ ид. ч. от общите части на
сградата. Твърдят, че те двамата ищци обитават приземния етаж, който включва
три стаи, кухня, баня, тоалет, със самостоятелен вход и откъм дворното място.
Твърдят още, че ответникът е собственик на първи етаж от жилищната сграда.
Молят съда, да постанови решение, с което да разпредели ползването на дворното
място, общите части на сградата и таванското подпокривно
пространство. Претендират направените по делото разноски.
В едномесечния
срок за отговор ответникът е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
изразява становище, че иска е допустим, но по същество неоснователен. Оспорва
искането за възлагане на разноските върху него. Прави възражение с последваща молба, че 75 кв.м. от дворното място не са в
съсобственост, а той е техен собственик придобил ги по регулация с НА 13 том ІІ
дело №434/89г.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
От Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №13, том ІІ, дело № 434/1989 г. на
районен съдия при РС-Девня , се
установява че З.Т.А. е продал на Р.И.К. и нейния съпруг С.К.К. ½ ид.част от
дворно място на ***, цялото с
пространство от 632 кв.м. ,включено в парцел ІV-828 в кв.114 по плана на
гр.Суворово ,заедно с ½ ид.ч. от построената в
същото дворно място жилищна сграда на един етаж и с приземен етаж.
Видно от
удостоверение изх.№ 44/13г. на Н-к УТ при Община Суворово се установява, че УПИ
V-1260 в кв.114 по плана на гр.Суворово е идентичен с парцел ІV-328 в кв.114 по
НА 13/1989г.
С НА №7,том І
,дело № 13/90г. на районен съдия при
РС-Девня З.Т.А. е признат за собственик по регулация на незастроено дворно
място от 75 кв.м., което се изземва от имот пл.№ 826 в кв.114 по плана на
гр.Суворово, собственост на В. Т.А. и И. Т.А. и се придава към парцел ІV-828 в
кв.114 по плана на гр.Суворово.
От назначената
по делото СТЕ, заключението по която е обективно и компетентно дадено,
неоспорена от страните и приета от съда се установява, че имотът представлява
Дворно място с площ 632 кв.м., представляващи урегулиран поземлен имот V-1260 в кв. 114 по
плана на гр. Суворово, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда
със застроена площ 80 кв.м. Жилищната сграда се състои от: за първият приземен
етаж - входно антре и санитарен възел /обособени в стълбищната
площадка на етажа- З кв.м./, коридор, два склада и два гаража /по инвестиционен
проект/ преустроени в 4 жилищни стаи, в едната от които е обособена кухня и
една тераса; на втори етаж - входно антре, санитарен възел, кухня, дневна и 2
спални и две тераси; в под покривното пространство - общ таван /по проект антре
и две тавански помещения/ Сградата е масивна с ж.б. плочи, електрифицирана и
водоснабдена. Отпадните води от втори етаж са заустени
в градската канализационна мрежа, а от първият етаж се изтичат в септична яма.
Предлага два варианта за ползване с приложени скици. От допълнителната СТЕ се
установява, че пристройката към съществуващата тераса не е възможно да се
ползва съвместно, тъй като има връзка с първия етаж и представлява част от
съществуващата тераса. Мазата е по-целесъобразно да се ползва от ползвателя на
първи етаж, тъй като се намира под неговата тераса и пристройката към нея, но е
възможно и съвместно ползване. С включване в разпределението на ползване на
имота и пристройката-маза и пристройка
към съществуваща тераса, представя ІV варианта за разпределяне на ползването.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Р.И.К.С.К.К. и З.Т.А. се легитимират като съсобственици на процесния имот видно от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №13, том ІІ, дело № 434/1989 г. на районен съдия при РС-Девня,
се установява че З.Т.А. е продал на Р.И.К. и нейния съпруг С.К.К. ½ ид.част от дворно място на ***, цялото с пространство от
632 кв.м., включено в парцел ІV-828 в кв.114 по плана на гр.Суворово ,заедно с
½ ид.ч. от построената в същото дворно място
жилищна сграда на един етаж и с приземен
етаж. На основание чл.146 от ГПК, съдът е приел за безспорно между страните, че
ищците са собственици на приземен етаж от сграда, построена в УПИ V-1260 в
кв.114 по плана на гр. Суворово, а ответникът е собственик на първи етаж от
сградата.
Не се спори
между страните, че дворното място е съсобствено,
както и че не могат да разпределят ползването на общите части от сградата.
Относно направеното от ответника
възражение, че 75 кв.м. от дворното място не са в съсобственост, а той е техен
собственик придобил ги по регулация с НА 13 том ІІ дело №434/89г., то
същото е несвоевременно направено, но и
неоснователно. Собствеността върху придаваемите части
преминава по силата на самата регулация, тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като
дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация
се изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно чл. 33, ал.1
и 2 от ЗТСУ
(отм.). Ето защо, тези 75 кв.м. са част от процесното
дворно място и съответно в режим на съсобственост.
Ищците не
ползват имота съобразно права си, съгласно чл. 31, ал. 1
ЗС и съдът следва по реда на чл. 32 ЗС
да направи фактическо разпределение на ползването му. Съдът не е обвързан с
предложения от страните начин за ползване. Съдът при определяне начина на
ползване на съсобствен имот съобразно с разпоредбата
на чл. 32, ал. 2
ЗС се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на
правата на съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобрения, на
най-целесъобразното ползване на имота от съсобствениците и то по фактическото
положение на този имот към момента на разрешаването на спора - при наличието на
построените към този момент жилищни, стопански и други постройки, огради. С
решението по чл. 32, ал. 2
ЗС съдът замества липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие
на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на
всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Използваното в чл. 31, ал. 2
ЗС понятие "служене с общата вещ" означава прякото й
използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда
субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Именно затова съдебната
администрация по чл. 32, ал. 2
ЗС се осъществява по посочения по-горе начин /при съобразяване с
фактическото състояние и с предназначението на вещта/ и съдът няма право да
предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел
обособяване на отделни дялове за ползване. В този смисъл е и постоянната
практика на ВКС /решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., ВКС, I
г.о. и решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г., II г. о.,
ГК., постановени по реда на чл. 290 ГПК,
както и решение № ЗЗ8 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 176/2008 г., III г.
о., ГК, решение № 59 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 67/2008 г., II г. о.,
ГК, решение № 1070 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 4297/2007 г., I г. о., решение
№ 3528 от 30.11.1981 г. по гр. д. № 2532/1981 г., I г. о. и решение № 1150 от
2.10.2008 г. по гр. д. № 4821/2007, т., V г. о. и др./.
Поради
изложеното, разпределяне ползването на общите части в сградата и дворното място
следва да се извърши по вариантите предложени в Допълнителната съдебно
–техническа експертиза, тъй като по нея е взета предвид и съществуващата
пристройка-маза с една стая върху нея. От предложените варианти съдът намира,
че най-целесъобразно е разпределяне ползването по Вариант І, като следва да се
отчете обстоятелството, че съдът не е сезиран с искане за разпределяне
ползването на жилищните етажи, а само на общите части и дворното място. Поради
което същото следва да се извърши, както следва : за съвместно /общо/ ползване
от страните – стълбище със ЗП 10 кв.м. – от входа за сградата до таванските
помещения /като на първи етаж стълбищната площадка 3
кв.м. се ползва от Р.И.К. и С.К.К. и в нея са
обособени входно антре и санитарен възел/ и 1 кв.м. от тавана – за вход
към съответните части на двете страни. Ползване от Р.И.К. и С.К.К.: Маза с полезна площ 9 кв.м. От таванският етаж –ид.част – северозападната с полезна площ 21,5 кв.м.
/приспадам пристройката и мазата/. Ползване от З.Т.А.: от таванският етаж – ид.част – източната с полезна площ 47,5 кв.м./прибавям площ
равна на пристройката и мазата/. За съвместно /общо/ ползване от страните: Теренът под
сградата – 80 кв.м. /т.4-16-17-18/ и вход за сградата и място за паркиране, в
което е изградена и септичната яма на Р. и С. К. – 60 кв.м. /т.1-2-3-4-5-6-7/.
Ползване на двора от З.Т.А.: ½ ид. част от лицето на имота /като се приспадне общото
ползване/ - 34 кв.м. /т.6-7-8-9/ и североизточната част на имота с площ 212
кв.м. /т.-2-3-15-12-13-14/ Ползване на двора от Р.И.К. и С.К.К.: вход към тяхната част 1м. източно от сградата и
югоизточната част на имота – 246 кв.м. /т.5-6-9-8-10-11-12-15-16-17-18/
С постановеното по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК определение № 389/08.10.2010 г. по ч.гр.д. № 293/2010 г., ВКС,
ІІ г.о. са дадени разяснения относно отговорността за разноски в производството
по чл. 32, ал. 2
ЗС. Прието е, че страните трябва да понесат такава част от
разноските, включващи заплатените такси и възнаграждения за назначени от съда
технически експертизи пред инстанциите по същество, съответстваща на размера на
дела им в съсобствеността. Относно заплатените от страните възнаграждения за
адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са
направени.
С оглед изложеното разноски в настоящото производство се следва единствено
на ищците за заплатените от тях държавна такса -80лв.и възнаграждение за вещи
лица в размер на 260 лева. Съобразявайки правата на страните в съсобствеността
от общо реализираните от ищците разноски от 340 лева в тежест на ответника
следва да се възложи сумата от 170 лева. Направените от ищците и ответника
разноски за адвокатско възнаграждение следва да останат за всеки от тях в
обема, в който са ги направили.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на недвижим имот, находящ се в гр.Суворово представляващ УПИ
V-1260 в кв.114 по плана на гр.Суворово и общите части в находяща
се в имота жилищна сграда, като Р.И.К. ЕГН **********,
С.К.К. ЕГН **********
и З.Т.А. ЕГН ********** общо да
ползват стълбище
със ЗП 10 кв.м. – от входа за сградата до таванските помещения /като на първи
етаж стълбищната площадка 3 кв.м. се ползва от Р.И.К.
и С.К.К. и в нея са обособени входно антре и
санитарен възел/ и 1 кв.м.
от тавана
– за вход към съответните части на двете страни и теренът
под сградата – 80 кв.м. /т.4-16-17-18/ и вход за сградата и място за паркиране,
в което е изградена и септичната яма на Р. и С. К. – 60 кв.м. /т.1-2-3-4-5-6-7/
защриховани с червен цвят по скица на л.72 от делото, Р.И.К. ЕГН ********** и С.К.К. ЕГН ********** да ползват
маза
с полезна площ 9 кв.м., от таванският етаж –ид.част –
северозападната с полезна площ 21,5 кв.м. защрихована в със зелен цвят по скица
на л.70 от делото и вход към тяхната
част 1м. източно от сградата и югоизточната част на имота – 246 кв.м.
/т.5-6-9-8-10-11-12-15-16-17-18/ защрихована в със зелен цвят по скица на л.72
от делото и З.Т.А. ЕГН ********** да ползва от таванският етаж – ид.част – източната с полезна площ 47,5 кв.м. защрихована в
със син цвят по скица на л.70 от делото
и ½ ид.
част от лицето на имота /като се приспадне общото ползване/ - 34 кв.м.
/т.6-7-8-9/ и североизточната част на имота с площ 212 кв.м.
/т.-2-3-15-12-13-14/ защриховани в със син цвят по скица на л.72 от делото,
съобразно скици на л.70 и л.72 от делото, на основание
чл. 32, ал.2
от ЗС.
Скиците на вещото лице Д.М.
на л. 70 и л.72 от делото, приподписана от съда,
съставлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА
З.Т.А. ЕГН
********** да заплати на Р.И.К. ЕГН
********** и С.К.К. ЕГН ********** сумата от 170 лв. /сто и
седемдесет лева/,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: