РЕШЕНИЕ

гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на  седемнадесети март през двехиляди двадесет и втора година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                    Д. КОВАЧЕВ

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 5492 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД срещу решение № 74478/21.04.2020г. по гр. дело № 58872/2018 г. на Софийски районен съд, 155 с-в, поправено с решение № 20040331/11.02.2021г. по същото дело, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу П.Й.Т.искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД: за сумата от 77,68 лв. /седемдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/ за главница за дялово разпределение, сумата от 15,38 лв. /петнадесет лева и тридесет и осем стотинки/ -  лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. -  30.04.2017г., като неоснователни, както и за главница за незаплатена топлинна енергия за разликата над сумата 1 359,88 лв. до първоначално претендирания размер от 2 212, 21 лв. /две хиляди двеста и дванадесет лева и двадесет и една стотинки/ и за периода от месец май 2014 г. до месец юни 2015 г./ и за лихва за забава за сумата над 122,63 лв. до първоначално предявения размер от 331. 41 лв., като погасени по давност.

          Въззивникът  – ищец обжалва решението в частта за отхвърляне на исковете, с оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че изводите на СРС относно уваженото възражение за давност са необосновани. По отношение на лихвата върху главницата за топлинна енергия поддържа, че съгласно ОУ от 2008г., клиентите изпадат в забава след изтичане на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ, а съгласно ОУ от 2014г., клиентите не заплащат обезщетение за забава до изравняване на отчетния период. Заявява, че общата фактура от м. 07. 2015г.  става изискуема през м. юли 2015г., от който момент започва  да тече давностния срок. Сочи, че по отношение на претендираната сума за услугата дялово разпределение, същата е дължима на „Т.С.“ ЕАД и не е погасена по давност. С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи предявените искове, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ответник не заявява становище по жалбата.

Третото лице – помагач на ищеца по делото „Т.с.” ЕООД не заявява становище по въззивната жалба.

Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане от ответника на главница за доставена топлинна енергия (ТЕ) за периода от м.05.2014г. до м. 04.2017г. и за дялово разпределение за периода 01.05.2015г. до 30.04.2017г., както и на обезщетение за забава върху главницата за доставка на ТЕ за периода 15.09.2015 г. до 20.02.2018г. и лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

СРС е уважил частично исковете за главница за доставена ТЕ и мораторна лихва върху нея, като е отхвърлил изцяло исковете за заплащане на услугата дялово разпределение и лихва върху тази главница.

С оглед влязлото в сила решение в частта за уважаване на исковете за главницата за заплащане на топлинна енергия и лихва върху нея, предмет на въззивното производство досежно тези искове са само констатациите на СРС досежно наличието на погасителна давност. Първоинстанционният съд е уважил възражението за давност за периода м. май 2014г. - м. юли 2015г. включително, при приложим 3 – годишен давностен срок преди подаване на исковата молба на 05.09.2018г. Констатациите в обжалвания акт са правилни.

Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обобщена с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС. В случая по отношение на вземанията общо за процесния период за вземането м. май 2014г. - м. юли 2015г., за който е уважено възражението за давност, са приложими ОУ, одобрени с решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г.. Съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ от 2014г., действали за погасения по давност период, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. Публикуването има характер на покана, относима към настъпване на забавата на длъжника. По арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД, давността започва да тече от датата на възникване на вземанията. Поради това, противно на твърденията в жалбата, издаването на обща фактура и счетоводното й отчитане не променя падежа на общото задължение, респ. давността не започва да тече от изтичане на 30 - дневния срок от публикуването й за фактурираните и потребени услуги за минал период. По изложените съображения, изискуемите вземания за главница за топлинна енергия за периода три години преди подаване на заявлението са погасени по давност и оплакването в тази връзка в жалбата е неоснователно.

По отношение на иска за лихва за забава СРС е приел, че същият като акцесорен е частично основателен и го е уважил частично съобразно уважения размер на главницата. С оглед изложеното и липса на други релевирани доводи в жалбата, същата е неоснователна в посочената част.

По отношение на оплакването в жалбата, касаещо дължимостта на такса за услугата дялово разпределение:

По арг. от чл.139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал.3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец, като стойността ѝ се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите. Задължението за заплащане на потребената топлинна енергия на потребителя не е обвързано от обстоятелството дали договора за дялово разпределение, сключен между етажните собственици и ТЛП, е продължен след изтичане на срока на действието му, тъй като във всички случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия в ЗЕ и Наредба № 16-334/2007г.

Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово разпределение. По делото е безспорно установено извършването на услугата дялово разпределение от третото лице - помагач, поради което искът е доказан по основание. Съгласно заключението на ССчЕ, размерът на дължимата такса за разпределение за периода м.05.2014г. – м.04.2017г. възлиза общо на претендираната сума от 77. 68 лв. С оглед изложеното по-горе, вземането за м. 05.2014г.-м.05.2015г. е погасено по давност към момента на предявяване на исковата молба на 05.09.2018г., поради което искът е основателен и доказан  до размера на сумата 51.06 лв. за периода м.06.2015г. – м.04.2017г., съгласно заключението на ССчЕ, а за разликата да пълния предявен размер е погасен по давност.

По отношение на иска за лихва за забава върху главницата за  услугата дялово разпределение, вземането не е с определен падеж. По делото не е налице доказана връчена покана на ответника на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което решението за отхвърляне на иска е правилно като краен резултат, поради липса на доказана забава на длъжника.

По изложените съображения, решението на СРС следва да се отмени в частта за отхвърляне на иска за заплащане на услугата дялово разпределение до размера на сумата 51. 06 лв. и вместо него постановено друго за уважаване на иска за посочения размер, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, а в останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

С оглед всичко изложено, жалбата е основателна в частта, с която се обжалва решението за отхвърляне на иска за присъждане на главница за такса за дялово разпределение до размера на сумата 51. 06 лв., поради което решението следва да бъде отменено в посочената част и постановено ново за уважаване на иска до посочения размер. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски над сумата 125. 64 лв. до пълния присъден размер от 131. 32 лв.  

В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде  потвърдено.

При този изхода на спора, на въззивника– ищец се дължат разноски, както следва: 43. 59 лв. за въззивното производство /държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение, определено в общ размер на 50 лева/ и допълнително още 14. 19 лева за първоинстанционното производство.

Въззиваемият – ответник не е поискал присъждането на разноски и такива не следва да  се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд      

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 74478/21.04.2020г. по гр. дело № 58872/2018г. на Софийски районен съд, 155 с-в, поправено с решение № 20040331/11.02.2021г. по гр. дело № 58872/2018 г. на Софийски районен съд, 155 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу П.Й.Т.иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 51, 06 лв. - възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.06.2015г. – м.04.2017г., както и в частта, с която е осъден ищеца  „Т.С.“ ЕАД да заплати на П.Й.Т.разноски над сумата 125. 64 лв. до пълния присъден размер от 131. 32 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П.Й.Т., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 51, 06 лв. - възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.06.2015г. – м.04.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.09.2018г. до окончателното изплащане, както  и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 43. 59 лв. – разноски за въззивното производство и сумата 14. 19 лева – допълнително разноски за първоинстанционното производство.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 74478/21.04.2020г. по гр. дело № 58872/2018г. на Софийски районен съд, 155 с-в, поправено с решение № 20040331/11.02.2021г. по гр. дело № 58872/2018 г. на Софийски районен съд, 155 с-в, в останалата обжалвана част за отхвърляне на исковете.

          Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в сила, като необжалвано.

Решението е постановено при участие на третото лице „Т.с.” ЕООД – помагач на въззивника-ищец „Т.С.” ЕАД.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

 

                                                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.