Мотиви по ВНАХД № 426/1019 г. по
описа на ****ски окръжен съд.
Въззивното производство е
образувано по протест от **********– прокурор в Районна прокуратура – гр. **********,
срещу решение № 53/30.04.2019г. по НАХД № 79/2019г. на РС – **********.
В протеста са изложени доводи за неправилност
и незаконосъобразност на протестираното
решение, тъй като в първоинстанционното съдебно производство е било доказано
обвинението на В.Г., за извършено деяние, осъществяващо престъпния състав на
чл. 343в,
ал.3 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна, но Районният съд – гр. **********, въпреки че не е извършил
разпит на свидетеля Е.Е., в чиито показания се съдържат важни обстоятелства,
във връзка с отказа на обвиняемия да предаде свидетелството си за правоуправление
и да получи издадената заповед за принудителна административна мярка за
временно отнемане на СУМПС, е постановил решение, с което го е признал за
невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение. Направените изводи от
съда, че не е започнало изтърпяването на наложеното ЗПАМ на инкриминираната
дата – 04.03.2019г. , както и изводът, че обв. Г. не е знаел за издадената
ЗПАМ, са незаконосъобразни.
Въз основа на изложеното в
протеста е направено искане към въззивната инстанция, след разпит на свидетеля Е.Е.,
да отмени първоинстанционното решение и да наложи административно наказание
„глоба“, по реда на чл. 78а от НК, в справедлив размер на обвиняемия В.Г..
При разглеждане на делото от настоящата
инстанция представителят на Окръжна прокуратура – гр. **** изрази становище,
аналогично на изложеното в протеста, считайки, въз основа на събраните по
делото доказателства и показанията на разпитаните от въззивния съд свидетели,
че по безспорен начин е установено, че обвиняемия
В.Г. е знаел за издадената ЗПАМ,
какво е разпоредено в нея и въпреки това, след консултация с юрист, той е
отказал да предаде свидетелството си за управление на МПС и контролния талон. В
последствие, на 04.03.2019г., при управление на МПС, той е бил спрян за
полицейска проверка, при която е било установено, че е извършил престъпление
по чл. 343в, ал. 3 от НК, за което деяние, осъществено както от обективна, така и
от субективна страна, е било внесено предложение за санкционирането му по реда
на чл. 78а от НК.
Въз
основа на изложеното представителят на обвинението направи искане протестът да
бъде уважеен.
Пред
въззивната инстанция защитникът на обвиняемия – адвокат Ц.А.,***, изрази
становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, с
искане да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.
Ответникът по протеста – В.Г., нередовно призован, но уведомен за датата
на второинстанционното съдебно заседание, не се яви при разглеждане на
настоящото дело и не изложи становище по протеста.
Въззивната инстанция , като се запозна с изложеното в протеста на
Районна прокуратура – гр. **********, както и със становищата на страните, представени
при разглеждане на настоящото дело, а и при изпълнение на задълженията си по
чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Протестът на Районна прокуратура –
гр. ********** е допустим , тъй като
е подаден в законния срок и от легитимирана страна. Разгледан по същество той
е основателен , по следните съображения
:
Първоинстанционният съд в своето решение е приел за установено по делото следното, от фактическа страна:
Обвиняемият В.Й.Г.
– неосъждан (реабилитиран по право, на основание чл.
88а,ал.1,вр.чл.82,ал.1т.5 НК), по данни от
справката за съдимост, не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК. Същият е правоспособен
водач и притежава свидетелство за
управление на МПС (СУМПС) ****, за категориите С, В, АМ и ТКТ, видно от Справка за нарушител/водач – извлечение от АИС- МВР за КАТ прил. л. 6 от ДП, така и според съдържанието на АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г., приложен в ДП на л.5.
На
04.03.2019 г., по време на управление на МПС, обвиняемият В.Г. бил спрян за проверка от полицейски автопатрул – св. ****полицаи от РУ ********** и св. ****и св. ****– полицаи от ЗЖУ – ****, които в този ден изпълнявали служебните си
задължения по редовен график за наряд. Автомобилът – лек, марка – „Мерцедес” ЦЛА 220, с ****, се движил по ул. „****“ в с. ****и, обл. ****, пред дом № 1, на което място се
осъществило спирането му. Същото това МПС
било
управлявано лично от обвиняемия В.Г., в качеството му на водач. Времето на спирането било в интервала между 16.00 -16.15 ч., установимо от съдържанието на писмените
доказателствении средства, приложени в ДП (АУАН
бл. № 126206/04.03.2019 г., приложен в ДП на л.5, с отразен час на извършване на нарушението). В хода на
проверката, след изискване от водача Г. на документите
– за правоспособността му, личните и тези на автомобила, той
представил СУМПС ****, контролен талон ****, талон на автомобила и лична
карта. Полицейските служители извършили служебно допълнителна справка,
чрез оперативния дежурен в РУ **********, от която се установило, че свидетелството за
управление на обв. Г. е временно отнето, на основание Заповед за налагане
на принудителна административна мярка. При тези фактически обстоятелства и
на същата дата, против него бил съставен АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г. от св. ****– Мл. ПИ от РУ **********, за извършено нарушение по чл. 150А от ЗДвП – управление на автомобил, без да е
правоспособен. Актът, индивидуализиран със сериен номер 126206/04.03.2019 г. се изготвил на място, в присъствието на обв. Г., след което надлежно му е
предявен и връчен /при отказ/, като той не
вписал възражения против изложените фактически констатации от контролните
органи. Едновременно със съставянето на АУАН били предадени и се иззели, като веществени доказателства СУМПС ****,
контролен талон ****, свидетелство за регистрация на автомобила и 2 бр.
регистрационни табели на автомобила.
Във връзка с така установеното
деяние, против Г. е било образувано и
започнало предварително разследване, водено във форма на Досъдебно производство № Д-10/2019 г. по описа на РП –
********** ЗМ № 61/2019 г. на РУ гр. **********. Обективен факт, категорично доказан в настоящото
производство с надлежните и годни
писмени
доказателства, е издаването на Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-**********, с която на
обвиняемия В.Й.Г. е наложена принудителна
административна на мярка, на основание чл. 171, т.1, б. ”б” от ЗДвП, а именно – временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС. Същата е издадена до
решаване на въпроса за отговорността, по повод на което е издадено, но не
влязло в сила НП. Препис от цитираната Заповед за ПАМ, е приложена в ДП (л.10). Връчването на
Заповедта за налагане на ПАМ е удостоверено в разписка за връчване,
инкорпорирана в самия документ. Видно от разписката, вписаната дата на
връчването е 16.08.19 г., липсва подпис на
получателя, като е изписан ръкописан текст, че в присъствието на
полицейски служители – св. Н.З. и св. Ц.Д., лицето отказва да предаде СУМПС и КТ.
Липсва изрично отбелязване, че лицето отказва да получи Заповед за ПАМ. Формално с оглед тези свои реквизити тази разписка е
надлежно оформена – датирана и
подписана, макар да не удостоверява изрично личното получаване на Заповедта за
налагане на ПАМ от нейния адресат – обв. Г., какъвто извод не може да
бъде направен категорично при това й съдържание, т.к. този факт (косвено относим към изтърпяването на
ПАМ) е оспорен от защитата.
В
процесната Заповед за налагане на ПАМ с № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-********** се приема за дата на влизането й в сила - датата на
издаването й – 29.07.2018 г. Също така, на
лицевата част, в текста на Заповедта е
налице отбелязване, с удостоверително
съдържание, конкретно – за не предоставяне на притежаваното СУМПС от лицето („Лицето не представя притежаваното СУМПС”). Досежно
отразената дата на влизане в сила на издадената Заповед за прилагане на ПАМ, а
именно датата на издаването й, същата се твърди
и от прокурора във внесеното постановление.
Този факт обаче относим към съставомерността на деянието по чл.343в, ал.3 от НК
от субективна страна, всъщност не отговаря на обективната действителност и като факт –
обективен и юридически такъв, не се потвърждава от доказателствата събрани
в хода на настоящото производство, вкл. и във фаза на предварителното
разследване. Става въпрос за липсата на надлежни писмени
доказателствени средства, указващи за
редовното уведомяване на лицето за издадената З за ПАМ и отнемане на
правоспособността му, а оттам и съставомерността на деянието от субективна
страна.
Предвид така установените фактически данни, категорично се опровергава фактът за наличието на умисъл, посочен от прокурора в
Постановлението сезиращо съда и на това основание – явяваща се част от предмета
на доказване. Следователно, това фактическо твърдение не отговаря на
обективната истина, оставайки напълно опровергано и недоказано в процеса, както
и невярно е приетата дата за влизане в сила на самата Заповед
за ПАМ – 26.02.2019 г. Видно от
приложените в материалите на Решение № 80 от 20.02.2019 г. на Втори състав на
АС – **** л.34-39 от ДП и Въззивна жалба против него от 07.03.2019 г. л.16-19
от ДП е, че приетата дата за влизане в сила
на самата Заповед за ПАМ – 26.02.2019 г. е невярна. Нещо повече, към инкриминираната дата –
04.03.2019 г. тя още не е била влязла в сила. Поради това, съобразявайки
суспензивния и девулативния ефект на подадената жалба, решаващия съдебен
състав приема за безспорно установено, че Заповедта за прилагане на
ПАМ № 18-0374-000195/29.07.2018 г.
на Началника на РУ-**********, не е била влязла в сила, нито на
посочената в нея дата – 26.02.2019 г., нито към
датата на извършване на деянието – 04.03.2019
г. Всъщност,
от данните по делото не се доказва - кой
е моментът на настъпване на този юридически факт, а именно – датата на която, според процесуалните
правила на АПК и субсидиарно приложимият ГПК, е влязъл в сила съдебният акт при разглеждане жалбата и образуваното по нея
административното производство.
Издадената, невръчена, но и не влязла в сила
Заповед за прилагане на ПАМ с № 18-0374-000195/29.07.2018
г. на Началника на РУ-********** е била изпълнена реално, т.е. приведена в
изпълнение едва на 04.03.2019 г., на която дата обвиняемият Г. е предал – доброволно притежаваното от
него СУМПС, за което има данни в
съставения АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г., приложен в ДП (л.5 от ДП). Видно от неговото удостоверително
съдържание на датата – 04.03.2019 г. на лицето В.Г. е иззето притежаваното СУМПС ****, контролен талон ****, свидетелство за регистрация на
автомобила и 2 бр. регистрационни табели на автомобила, във връзка със Заповед
за ПАМ № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-**********. От тук,
доколкото посочената дата е последваща спрямо инкриминираното време на
деянието, напълно обосновано се налага фактическия и правен извод, че към този
релевантен момент свидетелството му се е намирало в негово държане и
фактическа власт и той е разполагал с него. Т.е. до тогава,
вкл. и на посочената дата (04.03.2019 г.) същото не
му е било отнето/иззето в проявление юридическата последица на изтърпяване на
наложената ПАМ – временно отнемане на СУМПС, нито е било изисквано предаването
му на службата за контрол (ОД МВР – КАТ) и данни за обратното няма и не се
събраха по делото. Поради това, безспорно следва да се приеме за
установено, към инкриминираната дата на деянието, все още да не
е била приведена в изпълнение заповедта за налагане на ПАМ и съответно не е започнало изтърпяването на наложената с нея
принудителна админиситративна мярка – временно отнемане на
СУМПС. Аналогично твърдение – да не е знаел за това свое задължение
поддържа самият обв. В.Г. в обясненията си
дадени пред съда, което всъщност и не се опровергава от събраните
доказателства в настоящото производство. За изясняване на обсъжданите
обстоятелства, допринасят отчасти гласните доказателства – показанията на св. Н.З. и св. Ц.Д., както и обясненията на обвиняемия
от които, анализирани в съвкупност помежду си и при съотнасяне с писмените
източници, индицира убедително факта на последващо узнаване от негова
страна за задължението му, като до момента на спирането му за проверка на 04.03.2019г. на последния не е
било указвано – изобщо, нито е
търсен лично, за да предаде притежаваното от него СУ МПС. В съответствие с изложените съображения, досежно
установените фактически обстоятелства от предмета на доказване, съдът приема за
недоказан обективния факт на привеждането в изпълнение на мярката, наложена с
процесната Заповед за прилагане на ПАМ, преди преди 04.03.2019 г., датата на твърдяното престъпно деяние, според
внесеното Постановление по чл. 375 НПК. В този смисъл, към инкриминираната дата
не е била изпълнена реално, т.е. приведена в
изпълнение цитираната Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018
г. на Началника на РУ-Червен бря за налагане на ПАМ временно отнемане на СУМПС.
Изложената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел за доказана, въз
основа на обясненията на обвиняемия, дадени
непосредствено пред съда, свидетелските
показания в протоколи за разпит от ДП на свидетелите – Н.З., Ц.Д., ****, ****и ****, както и от писмените доказателства, находящи се в Досъдебно производство № Д-10/2019 г.
по описа на РП – ********** ЗМ № 61/2019 г. на РУ гр. ********** – Заповед за
налагане на ПАМ с №
18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-********** (в оригинал и
препис) (л.10 от ДП); АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г., приложен в ДП (л.5 от ДП); Свидетелство за
управление на МПС (СУМПС) ****, за категориите С, В, АМ и ТКТ, видно от Справка за нарушител/водач – извлечение от АИС- МВР за КАТ прил. л. 6 от ДП; Решение №
80 от 20.02.2019 г. на Втори състав на АС – **** л.34-39 от ДП и Въззивна жалба
против него от 07.03.2019 г. л.16-19 от ДП, обясненията на обвиняемия В.Г. дадени непосредствено пред съда.
Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че направеното предложение на РП-********** е
неоснователно, поради следните правни изводи:
В конкретния случай не е налице
първата от материалноправните предпоставки за приложението на чл.78а НК, а
именно да е осъществено от обективна и субективна страна престъпление, за което
следва да се ангажира наказателната отговорност на дееца. Съставът на
престъплението, за което обвиняемия е
привлечен да отговаря и му е повдигнато обвинение в ДП и който е приет за
осъществен в постановлението за прекратяване на наказателното производство, с предложение за освобождаване на уличения от
наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание, е този по чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 НК.
Поддържаното фактическо обвинение е за това, че на 04.03.2019 г. около 16:15 часа в с. ****и, обл. ****,
по ул. „****” срещу дом № 1, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Мерцедес” ЦЛА220 с ****, в срок на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, наложена със Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на
Началника на РУ-**********, в сила от 29.07.2018 г.
Така
предявеното и формулирано обвинение не е доказано от обективна страна, досежно
един от съставомерните признаци от състава на престъплението по чл. 343в, ал.3 НК, а именно изтърпяването на принудителната
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС. Поради това и деянието осъществено от обвиняемия се явява обективно несъставомерно, като престъпление с посочената
правна квалификация, като същото не разкрива признаците на противоправна
престъпна деятелност, по смисъла на НК, защото от събраните по делото доказателства не само
не се установява, но и пряко се опровергава факта на започнало изтърпяване на
наложената ПАМ на инкриминирана дата на деянието – 04.03.2019 г. В случая, т.к. се касае за такава – временно
отнемане на СУ МПС – документ, удостоверяващ правоспособността на водач на МПС
и необходим за правомерното упражняване на тази дейност, изтърпяването на
подобна мярка означава привеждането й в изпълнение, т.е. реализираното реално осъществяване на нейните правни последици, а
според вида й това предполага фактическо/физическо/ изземване и задържане на свидетелството от
титуляра и лишаването му по този начин от възможността да си служи с него и да го ползва, за
определен срок – срока на действие на мярката, за който и остава на
съхранение в службата за контрол – контролния орган сектор ПП-КАТ в ОД
МВР, негов издател, където и се
съхранява, в изпълнение на издадената по административен ред Заповед за
прилагане на тази ПАМ. Точно тези факти, не се доказаха по делото, а
именно те се явяват релевантните, субсумиращи обективния елемент от състава на престъплението – да се изтърпява
такава мярка –принудителна, наред с предвидения 2-ри обективен
признак – в този срок да се предприема управление на МПС от лицето, спрямо което е наложена, в нарушение на същата.
Иначе казано престъпния състав на чл. 343в, ал.3 НК предполага приведена в изпълнение и
изпълняема, към момента на деянието, такава по вид принудителна
административна мярка – за временно отнемане на СУМПС.
Действително,
обективно е вярно и като факт безспорно се установи по делото, че против
обвиняемия е издадена процесната ЗППАМ № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-**********, на основание чл.
171,т.1,б.”б” ЗДвП, с която му е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на Свидетелството за
управление на МПС. Последната не му е била връчена,
но той узнал за нея на инкриминираната дата – 04.03.2019 г., когато му е бил съставен АУАН бл.
№ 126206/04.03.2019 г. и иззета СУМПС. Следователно обвиняемият не е знаел за Заповедта и наложената с нея ПАМ, нещо повече посочените обстоятелства не са достатъчни и не
изчерпват изпълнението й, т.е. привеждането й в изпълнение, в контекста на
предходните разяснения, разбирано като реализиране – реално
осъществяване на правните, юридическите й последици, изразяващи се във
физическо изземване/отнемане от обвиняемия на издадения му документ за
придобита правоспособност на водач (СУМПС), който за срока на действие на мярката се задържа и
съхранява от службата за контрол. Напротив, доказаното е обратно, а именно
категорично се установи, че едва на 04.03.2019
г., на инкриминираната
дата, на която се сочи за извършено престъплението (04.03.2019 г.) СУМПС притежавано от обвиняемия е било предадено и то от него доброволно, по този
начин и е иззето фактически от него.
От др. страна, в случая от
събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и безспорен
правен извод, обвиняемият да е бил уведомен
–лично, с връчването на заповедта за наложената му ПАМ, че следва да
предаде притежаваното СУ на полицейските органи. Обратното, няма данни
и такива не се събраха по делото, от него да е било изисквано СУМПС и
да не го е предал, като разпореждане в този смисъл не се съдържа и в
самата Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018
г. на Началника на РУ-********** за ПАМ. Поради което, макар и изпълнима –
подлежаща на изпълнение и преди влизането й в сила, по аргумент от чл.172, ал.6 ЗДвП (предвиждащ – изрично предварително изпълнение),
същата не е била приведена – реално, фактически в изпълнение. От тук, няма как
да е започнало изтърпяването на мярката ПАМ – временно отнемане на СУ, преди
датата на инкриминираното деяние – 04.03.2019
г. Още
повече, предвид безспорно и категорично доказания обективен факт за доброволно
предаване на свидетелството за правоспособност от самия водач, станало по време на проверката на 04.03.2019 г., именно изтърпяването на ПАМ е релевантния обективен
признак за съставомерност на престъпното деяние по чл. 343в, ал.3НК, който в случая не е налице и не се
доказа. Следва да бъде отбелязано в допълнение, че конкретното престъпление не
е обусловено от влизането в сила на заповедта за ПАМ, т.к. законът допуска
предварителното й изпълнение, на основание чл.176, ал.2 ЗДвП по–горе цитираната разпоредба, което
разбиране се налага и от граматическото тълкуване на наказателната норма, с
оглед употребената от законодателя терминология с израза „изтърпяване”, а
последното едва ли е самоцелна законодателна техника. И след като не е
доказан факта на изпълнението на ПАМ, в юридическия смисъл и значение на
изтърпяване на същата, а последното вече се изтъкна свързано е с привеждането,
т.е. фактическото приложение и изпълнение на юридическите последици на мярката,
към релевантната дата на деянието, закономерно обоснован е правният извод и
съдът приема, че не е започнало изтърпяването на същата. Ето защо, това
деяние, вменено на обвиняемия, за което е привлечен към наказателна отговорност е
изначално несъставомерно, по обективен признак, към твърдяната дата на
извършването му – 04.03.2019 г. Обвинението се
дискредитира и е опровежимо категорично и с оглед обстоятелството – установено
също несъмнено от доказателствата, че СУ МПС се е намирало все още у обвиняемия
към датата на престъплението, след като самият той го е предал доброволно на
полицейските органи, видно от съставения АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г. Предвид последното, очевидно до тогава, включително и на инкриминираната дата, същото не е било на
съхранение предадено на контролния орган в резултат на изземване или
предаването му от титуляра/притежателя му, като последица и проявление от
привеждането в изпълнение на Заповед за ПАМ и нейното изтърпяване.
Съобразно изложеното до тук, решаващият съдебен състав, формира еднозначно и
категорично правния си извод, че към релевантната дата на престъплението – 04.03.2019 г., когато и се установи да е управлявал
МПС, не е започнало все още изтърпяването на ПАМ – временно отнемане на
СУМПС, тъй като същото не е било иззето – фактически от обвиняемия, в изпълнение на издадената
Заповед на Началника на РУ **********.
Следва
да се отбележи още, че Заповедта за ПАМ не е била в сила към датата на
извършване на престъпното деяние (04.03.2019
г.), както неправилно и невярно се твърди в предложението на прокуратурата, макар този факт
да е ирелевантен за конкретното обвинение, за което същественото е „изтърпяването”,
както бе посочено. А влизането в сила на Заповед за ПАМ, като юридически
факт, всъщност е относим към признаците от обективната страна на др.
престъпен състав, в частност чл. 343в, ал.2 НК, когато с влизането й в сила
водачът би се считал неправоспособен, приравнимо на хипотезите когато не
притежава изобщо СУМПС, според обвързващата задължителна съдебна практика по
приложението на тази наказателна разпоредба. По разбиране и убеждение на
съдебния състав, именно с оглед този критерий – в сила или респ. невлязла в
сила но приведена в изпълнение Заповед за ПАМ, следва да се провежда
разграничението между престъпното деяние по ал.3 на чл. 343в и съотв.
инкриминираното в ал.2 на същата наказателна норма, като тази воля на
законодателя явно и ясно е проявена с регламентирането им в две отделни,
самостоятелни престъпления, предвидени и в отделни алинеи на една наказателна
разпоредба от особената част на НК, независимо от систематическата връзка между
тях, както и с ал.1 на чл. 343в НК. Всяка от тях обаче инкриминира различно, самостоятелно престъпление.
При
това положение настоящият състав мотивира
еднозначен и безспорен извод, че осъщественото деяние по обективните си
признаци, не попада във фактически
състав на престъплението по чл.343в, ал.3 НК- управление МПС извършено на 04.03.2019 г., в срока на изтърпяване на ПАМ за временно
отнемане на СУМПС, на основание Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018
г. на Началника на РУ-********** за ПАМ, въведен в предмета на доказване с
постановлението на РП. Без да се отрича от съда, че процесната заповед
безспорно съществува в правния мир, но същата не е била изпълнена, респ.
приведена в изпълнение, поради което и не е породила целените от нея правни
последици, към датата на деянието, а именно – да лиши фактически обвиняемия от СУМПС
(документ за правоспособността му), като форма на отнемането по административен
ред, временно за указания в нея период от време –срок. Или най-малкото,
тези последици не могат да се зачетат във вреда на обвиняемия, в
рамките на повдигнатото му обвинение за инкриминирата дата – 04.03.2019 г. Иначе казано, с така инкриминираните действия
на обвиняемия и на процесната дата, не само
че не е осъществен престъпния състава на чл. 343в, ал.3,
вр.ал.1
НК, а деянието въобще не съставлява престъпление, към този релевантен момент.
Евентуално основание за ангажиране на наказателната му отговорност би
възникнало при управление на МПС след датата 04.03.2019 г., на която е
предал свидетелството си, удостоверяващо правоспособността му на водач, в
изпълнение на процесната Заповед за ПАМ. Последното, оставайки извън рамките на
формулираното фактическо обвинение, по правилото на чл. 378, ал.3, изр.1-во от НПК, не обвързва съда и не подлежи на правно
обсъждане при решаването по същество. А доколкото не е налице и хипотезата
на установени нови фактически положения, дължимо по делото е произнасяне с акт
по съществото на обвинението.
Формираните
изводи за липса на съставомерно престъпно деяние по обективен признак,
изключват обсъждането му от субективна страна, с оглед наличието на пряк
умисъл, като форма на вина – изискуема за конкретното престъпление, което
е от категорията на формалните такива, на просто извършване, поради което е
възможно да бъде извършено само при пряк умисъл.
Въз основа на тези подробно
изложени правни съображения първоинстанционният съд е приел, че по делото не са доказани по несъмнен
начин обективните и субективни признаци на престъпното деяние, по чл.343в, ал.3, вр.ал.1 НК, така, както са
фактически очертани в постановлението на РП за освобождаване от
наказателна отговорност и като следствие от това - не може да се обоснове и ангажирането на административно-наказателната отговорността на дееца, на основание чл.78а НК, поради което съдът е признал обвиняемия В.Г. за невинен по
повдигнатото му обвинение, за извършено престъпление по чл. 343в, ал.
3 от НК
Въззивната инстанция уважи направеното в
протеста искане, като откри съдебно следствие във въззивното производство и
разпита като свидетели Е. ****, Н.З. и Ц.Д., считайки, че техните показания са от
съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
Кредитирайки показанията на тези трима свидетели, дадени от тях при
разглеждане на настоящото дело, тъй като
те са последователни, логични и непротиворечиви, настоящият съдебен състав прие
за установена фактическа обстановка, според която на обвиняемия В.Г. е била връчена Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на РУ-**********, за прилагане
на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му
за управление на МПС, на основание чл. 171, т.1, б. „б“от ЗДвП.
Пред настоящата инстанция тези трима свидетели – полицейски служители в
РУ на МВР – гр. **********, единодушно
заявиха, че на 16.08.2018г., бидейки на работа, са посетили дома на обвиняемия В.Г.
***, за да му връчат Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на РУ-**********,
за прилагане на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството му за управление на МПС, на основание чл. 171, т.1, б. „б“от ЗДвП. При това посещение полицейският
служител Е. **** предоставил възможност
на обвиняемия да се запознае със посочената заповед. След като прочел
съдържанието на заповедта и се консултирал с адвокат ****, обвиняемият Г.
категорично отказал да получи заповедта и да предаде свидетелстото си за
управление на МПС, както и контролния талон, което било удостоверено в самата
заповед,/приложена на л. 10 от бързо производство № ЗМ-61/19г. по описа на РУ –
**********/, от полицейските служители Н.З. и Ц.Д., в качеството на свидетели
на неговия отказ.
Въз основа на изложените обстоятелства, съдържащи се в показанията на
разпитаните трима свидетели, които оцени като достоверни, тъй като съответстват
на целия събран доказателствен материал,
въззивната инстанция прие за категорично доказано по делото, че Заповед
№ 18-0374-000195/29.07.2018 г. на РУ-**********, за прилагане на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС, на
основание чл. 171, т.1, б. „б“от ЗДвП е
била връчена на обвиняемия В.Г., който
въпреки че е отказал да я получи и да предаде на полицейските служители
свидетелстото си за управление на МПС и контролния талон, е бил запознат с
нейното съдържание.
При така изложеното настоящият съдебен състав счете, че протестът, по
повод на който е било образувано настоящото въззивно производство е
основателен, тъй като първоинстанционното съдебно решение е неправилно и
незаконосъобразно, по следните съображения:
Цялостната конструкция на първоинстанционният съдебен акт, с който
обвиняемият е бил признат за невинен в извършване на деяние, осъществяващо
престъпния състав на чл. 343в, ал.3 от НК, е изградена върху тезата, че той не
е извършил това престъпление от обективна страна, тъй като процесната заповед не му е била връчена, а също така и
от субективна страна, поради това, че не е бил запознат с нейното съдържание
или както е посочено в първоинстанционното решение: „…… в случая, от събраните по делото доказателства не може да се
направи категоричен и безспорен правен извод, обвиняемият да е бил уведомен –лично, с връчването на заповедта, за наложената му ПАМ, че следва да предаде притежаваното
СУ на полицейските органи. Обратното, няма данни и такива не се събраха по
делото, от него да е било изисквано СУМПС и да не го е предал…… Така предявеното и формулирано обвинение не е доказано
от обективна страна, досежно един от съставомерните признаци от състава на
престъплението по чл. 343в, ал.3 НК, а именно - изтърпяването на
принудителната административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС.“
Неправилен и несъответстващ на доказателствата по делото е и доводът на
първоинстанционният съд, че: „Формираните изводи за липса на съставомерно престъпно
деяние по обективен признак, изключват обсъждането му от субективна
страна, с оглед наличието на пряк умисъл, като форма на вина –
изискуема за конкретното престъпление, което е от категорията на формалните
такива, на просто извършване, поради което е възможно да бъде извършено само при пряк умисъл.“
Тези изводи на районният съд са необясними и неправилни, тъй като са в
противоречие с доказателствата и доказателствените средства събрани по делото и
в частност - с показанията на свидетелите Е.Е. и Н.З., /съответно на л. 30 и л. 31 от от бързо производство № ЗМ-61/19г. по
описа на РУ – **********/, на които самият районен съд се е позовал, за да
приеме за установена и доказана изложената фактическата обстановка в своето
решение, които свидетели и в посоченото бързо производство са установявали
единодушно че В.Г., на посочените време и място, се е запознал със съдържанието на процесната
заповед за временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС, като е отказал да получи заповедта и да
предаде своето СУМПС и контролен талон, в какъвто смисъл тези свидетели, заедно
със свидетеля Ц.Д. депозираха показания и пред настоящия съдебен състав.
В съответствие на фактическата обстановка, приета от настоящия съдебен
състав, въз основа на показанията на разпитаните във въззивното производство
трима полицейски служители, /Е. ****, Н.З. и Ц.Д./,
единствено налагащият се извод е , че обвиняемият В.Г. е управлявал на
посочените време и място МПС, след като се е запознал със съдържанието на
издадената спрямо него Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на РУ-**********,
за прилагане на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството му за управление на МПС, на основание чл. 171, т.1, б. „б“от ЗДвП, която му е била връчена от
полицейските служители, но той отказал да я получи, както и да предаде
свидетелството си за правоуправление и контролния талон.
Приемайки за установена
изложената фактическа обстановка, съобразно показанията на разпитаните трима свидетели
- Е.Е., Н.З.
и Ц.Д., както и съответстващото им
съдържание на посочената Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на РУ-**********,
за прилагане на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на В.Г. , на основание чл. 171, т.1, б. „б“от ЗДвП, настоящият съдебен състав счете,
че неправилно и в противоречие със събраните в първоинстанционното
производство доказателства, съдът е
приел че обвиняемият не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по
чл.
343в, ал.3 НК.
По делото са събрани достатъчно
убедителни доказателства, от които да се направи извод, че обвиняемият В.Г. е извършил деяние, което е обявено от
закона за наказуемо, а именно, че на на 04.03.2019 г. около 16:15 часа
в с. ****и, обл. ****, по ул. „****” срещу дом № 1, управлявал моторно превозно
– лек автомобил „Мерцедес” ЦЛА220 с ****, в срок на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство, наложена със Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018
г. на РУ-**********, с което е извършил престъпление по
чл. 343в, ал.3 от НК.
Съобразно приетата за установена от въззивната инстанция фактическа обстановка
обвиняемият Г. е управлявал на посочените време и място МПС, като е знаел за
съдържанието на връчената му, издадена спрямо него Заповед №
18-0374-000195/29.07.2018 г. на РУ-**********, за прилагане на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС, на
основание чл. 171, т.1, б. „б“от ЗДвП, като по този начин
той е осъществил обективните признаци на престъпление чл. 343в, ал.3 от НК.
Деянието му е съставомерно
и от субективна страна, тъй като той е съзнавал
общественоопасния характер на своите действия и в частност, че извършвайки ги
нарушава разпореденото със връчената му заповед за прилагане на принудителна административна мярка, за временно отнемане
на свидетелството му за управление на МПС, в резултат
на което и ще настъпят общественоопасните последици на посочения престъпен
състав.
Като причина за извършване на
престъплението настоящата инстанция отчете пренебрежителното отношение от страна
на обвиняемия към необходимостта да съобразява своето поведение с установения в
страната правов ред, а като мотив – желанието му да управлява МПС, въпреки че
му е била наложена посочената принудителна административна мярка.
При така изложеното въззивната
инстанция прие, че обвинението на В.Г. за извършени от него деяние с което е
осъществил състава на престъпление по чл.343в, ал.3 от НК е доказано, както от
обективна, така и от субективна страна, поради което протестът е основателен и
следва да бъде уважен
Въз основа на всичко изложено до тук
настоящата инстанция постанови решение, с което отмени решение № 53, от 30.04.2019 г., постановено по НАХД № 79/2019 г. на Районен съд – гр. **********,
с което обвиняемият В.Й.Г. е бил признат за невиновен в това, че на 04.03.2019 г. около 16:15 часа в с. ****и, обл. ****,
по ул. „****” срещу дом № 1, управлявал моторно превозно – лек автомобил
„Мерцедес” ЦЛА 220, с ****, в срок на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство, наложена със Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018
г. на РУ-**********, в сила от 26.02.2019 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 3
от НК и е бил оправдан по
повдигнатото обвинение и постанови ново решение, с което
призна обвиняемият В. Г. за виновен в това, че на 04.03.2019 г. около
16:15 часа в с. ****и, обл. ****, по ул. „****” срещу дом № 1, управлявал
моторно превозно – лек автомобил „Мерцедес” ЦЛА 220, с ****, в срок на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, наложена със
Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на РУ-**********, с което е
извършил престъпление по чл. 343в, ал.3 от НК, като на основание чл. 78а от НК го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание – да заплати в
полза на държавата глоба, в размер на 1 000 лева.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
обвиняемия В.Г. да заплати по сметка на ОС-****, направените по делото разноски
в размер на 69.33 лева.
В този смисъл настоящата инстанция постанови
своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.