Р Е Ш Е Н И Е
№ 376
гр.Р, 17.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6833 по описа
за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
Ищцата К.С.Р. твърди, че с ответника живели на семейни начала, от което
съжителство се родило детето Т И Т., роден на ***г. От 01.03.2012г. до
фактическата раздяла на родителите – на 10.08.2015г., живеели заедно в Англия,
гр.Лондон, където се родило и детето. След раждането на сина им, за него се
грижела предимно ищцата, като полагала всички ежедневни грижи за отглеждането и
възпитанието му. Ответникът през по-голямата част от времето бил ангажиран,
ходел на работа, като почивал само в неделя. Малолетният е много привързан към
майка си, а поради ниската му възраст е и изцяло зависим от нейните грижи и
присъствие. В отглеждането на детето не й е помагал никой и той не възприемал други
хора да го обгрижват. След раждането на сина им, отношенията между страните се
влошили, възниквали конфликти и проблеми между тях, като често скандалите
ставали и в присъствието на детето. Това довело и до фактическата раздяла между
двамата родители, като ищцата и детето се преместили да живеят при нейните
родители, които й помагали в отглеждането и възпитанието на малолетния. От
16.09.2015г. Т Т. е записан и посещава детска ясла „Коко и Чоко” – гр.Р, за
което заплащат месечна такса в размер на 380.00 лева. Към момента ищцата е
безработна. Детето се чувства добре под нейните грижи, спокойно е, обича я и
уважава. Новата среда му се отразявала добре, като си създал нови контакти и
приятелства. Силно е привързано към майка си, както и към нейните родители, с
които живеят заедно в техния апартамент в гр.Р. От 10.08.2015г. до
предявяването на исковете, ищцата получила от ответника със запис през
м.10.2015г. само сумата от 300.00 лева за издръжката на детето. Счита, че с
оглед нуждите на малолетния и възможностите на бащата, той следва да заплаща
издръжка в много по-висок размер, а именно от 1 000.00 лева
месечно. Бащата живее и работи в Англия, като реализира доход от около 2 000.00 английски
лири на месец. Получавал и значителна сума в края на всяка година, в резултат
на възстановяване от държавата на внесе от него пари като самоосигуряващо се
лице. Докато живеели заедно във Великобритания получавали и помощ в размер на 1 200.00 – 1 300.00
английски лири на месец от
държавата. Тази помощ била отпусната на двамата родители, тъй като имали дете,
но цялата парична сума постъпвала в личната банкова сметка ***.Лондон. От
фактическата им раздяла тази помощ се получавала само от И.Т.. Поради това моли
съда да постанови решение, с което да й бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Т И Т., роден на ***г.; да
бъде определено местоживеенето на детето да е при майката; на бащата да бъде
определен режим на лични контакти и отношения с детето както следва: всяка
втора неделя от месеца от 10.00 до 17.00 часа, както и един ден от 10.00 часа
до 17.00 часа през Коледните празници и един ден от 10.00 часа до 17.00 часа
през Великденските празници, пет дни от 10.00 часа до 17.00 часа от лятната
ваканция, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, който
режим да се осъществява в Република България, в присъствието на майката; да
бъде осъден И.Т. да заплаща издръжка на детето си Т И Т., роден на ***г., чрез
неговата майка и законен представител, в размер на 1 000.00 лева месечно,
считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение
или прекратяване. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът И.Т.Т. признава исковете относно местоживеенето на
детето и че майката ще упражнява родителските права спрямо него. Оспорва иска
за определяне режима на личните контакти и отношенията със сина му, така както
е предявен от ищцата, като твърди, че този режим следва да е по-разширен и не
следва да се осъществява в присъствието на майката. Не оспорва предявения иск
по чл.143, ал.2 от СК по правното му основание, а само по размер, като твърди,
че съобразно нуждите на детето и доходите на двамата родители месечната
издръжка, която следва да заплаща да е в размер 150.00 лева. Твърди и че не
получава месечна помощ от държавата във Великобритания, тъй като такава се
отпуска за двойки с деца, а той вече не отговаря на изискванията и помощта е
била спряна.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 1340/09.09.2013г. на Община – гр.Р,
детето Т И Т. е роден на ***г. в Енфилд, гр.Лондон, Великобритания, от майка К.С.Р.
и баща И.Т.Т.. По делото не се спори и се признава от страните, че детето е
родено по време на семейното съжителство между страните, както и че от
10.08.2015г. родителите живеят във фактическа раздяла, като малолетния е
останал да живее при своята майка, а ответникът живее и работи в гр.Лондон,
Великобритания. Към момента ищцата е безработна, а детето през учебната
2015/2016г. посещава детска ясла „Коко и Чоко” – гр.Р, считано от 16.09.2015г.,
за което е представена служебна бележка № 7/07.09.2015г., издадено от същото
детско заведение. Представени са и касова бележка и четири касови бона,
съгласно които е платена за месец септември 2015г. такса за посещенията на
детето в детската градина в размер на 162.00 лева, за м.октомври 2015г. - 380.00
лева, за м.ноември 2015г. - 293.00 лева, за месец декември 2015г. – 374.00
лева, за м.януари 2016г. – 290.00 лева и за м.февруари 285.00 лева. След
фактическата раздяла между родителите, ответникът със запис през месец октомври
е заплатил на ищцата сумата от 300.00 лева за издръжка на сина им. Майката и
детето към момента живеят в дома на нейните родители в РБългария, което е видно
и от представените удостоверения за настоящ адрес на малолетния и ищцата.
Съгласно представеното удостоверение от НАП ищцата към настоящия момент е
безработна и не е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда”.
Представен е договор за наем в легализиран превод на български
език, сключен на 19.10.2015г., от който е видно, че Енфилд, гр.Лондон,
Великобритания, ответникът с още две лица живее на квартира, за която заплащат
месечен наем от 1 371.00 английски лири. Съгласно представеното
уведомително писмо от Градския съвет на Енфийлд, Великобритания /също в
легализиран превод/ И.Т. вече не получава месечна помощ от държавата във
Великобритания, тъй като такава се отпуска за двойки с деца, а той вече не
отговаря на изискванията и помощта е спряна. Представени са и доказателства, че
ответникът във Великобритания няма сключени трудови договори, а работи като
самонаето лице /идентично с едноличния търговец по българското
законодателство/.
Съгласно изготвения по делото социален доклад от отдел „Закрила на
детето” при Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Р, детето Тома е с нормално
физическо и нервно-психическо развитие и не се нуждае от специални грижи извън
тези необходими за дете на неговата възраст. Майката се стреми да задоволява по
подходящ начин потребностите му, между нея и детето има изградена емоционална
връзка, а помощ и подкрепа в отглеждането на малолетния оказват бабата и дядото
по майчина линия, към които детето демонстрира обич и привързаност. Тома се
отглежда при отлични жилищно-битови условия и са задоволени всички негови
нужди. Посещава редовно детската ясла, здравните му нужди се задоволяват
адекватно от майката, която проявява родителска отговорност към възпитанието и
поведението на сина си. Осигурила е нормална и безопасна среда за развитие на
Тома.
Представени са пощенски записи, съгласно които
ответникът е изпратил пари на ищцата след предявяването на настоящите искове
както следва: на 18.11.2015г. – 100.00 лева; на 11.12.2015г. – 110.00 лева; на
13.01.2016г. – 120.00 лева и допълнително 30.00 лева.
Представени са по делото и рецепти за
предписани медикаменти на детето във връзка с негови заболявания, но няма
доказателства за разходите направени за закупуването на лекарствата.
В показанията си свидетелите С.Р.Р. и К.И.С.
обясняват грижите, които майката полага спрямо малолетното си дете, както и че
малолетния бил много привързан към нея. Обясняват и за конфликта довел до
фактическата раздяла между родителите, който бил станал в присъствието на
детето и според тях то било стресирано, което довело до посещение при психолог.
Бащата не бил осъществявал лични контакти със сина си след раздялата с ищцата,
а когато се обаждал по телефон или чрез връзка по Интернет, това било късно и
детето вече спяло, а майката държала да му осигури режим. Р. твърди и че
причината детето да бъде записано в конкретната частна детска ясла била, че за
да посещавало общинска такава следвало да бъде записано най-малко една година
преди това. Според показанията на същия свидетел и детето трудно се отделяло от
своята майка, а като видело, че я няма плачело истерично и я търсело.
Единствените доходи на ищцата са от получаваните помощи за дете, тя не
работела, не е регистрирана като безработна и не получава помощ за това.
В показанията си свидетелите С. А Д и К Т.Т.
твърдят, че майката възпрепятствала опитите на бащата от Великобритания да се
свърже с детето по телефона или връзка по Интернет, като не позволявала това на
малолетния. На 16.02.2016г. при връщането на ответника по повод явяването му по
настоящото дело, той посетил сина си в детската ясла, която малолетния
посещава. Срещата им продължила около 40 минути, като детето се зарадвало на
бащата и своя чичо – свид.Т., било весело и усмихнато. Ответникът постоянно се
интересувал от сина си, но пречката за осъществяват контакти било поведението
на майката. Във Великобритания И.Т. работел като самоосигуряващо се лице, сам
си търсел работа, а доходите му не били постоянни.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
По отношение упражняването на родителските права на роденото от
съвместното съжителство на страните дете Т И Т., съдът счита, че те следва да
се предоставят на майката. На първо място по делото липсва спор относно това
обстоятелство. На следващо място е видно, че с оглед ниската възраст на детето,
тя най-добре би се грижила за неговото отглеждане и възпитание. От раздялата
между родителите детето живее при нея,
ищцата се стреми да задоволява по подходящ начин потребностите му, между нея и
сина й има изградена емоционална връзка, а помощ и подкрепа в отглеждането на
малолетния оказват бабата и дядото по майчина линия. Т се отглежда при отлични
жилищно-битови условия и са задоволени всички негови нужди адекватно от
майката, която проявява родителска отговорност към възпитанието и поведението
на сина си, като е осигурена нормална и безопасна среда за развитие на детето. За да не се прекъсва връзката на детето с неговия
баща, на ответника следва да бъде определен режим на лични контакти и отношения
с дъщеря му. Съдът намира, че следва да се определи по-разширения обем на лични
отношения – този претендиран от ответника. Това е така, тъй като детето следва
да поддържа по-чести контакти със своя баща, тъй като противното би довело до
отчуждение от него, още повече, че последния живее и работи в чужбина. Детето
вече е на три години и следва да изгради със своя баща една нормална семейна
връзка, който този разширен режим би му позволило. В интерес на детето е да
поддържа нормални отношения и с двамата си родители, а и право и желание на
последните е това да е така. Неоснователно и недоказано е твърдението на
ищцата, че детето трудно се отделя от своята майка, при липсата й изпадало в
истеричен плач и я търсело, за което твърди свидетеля С.Р.. Показанията па
последния се опровергават в тази им част от останалите събрани по делото
доказателства. От 16.09.2015г.
малолетния е записан и посещава редовно детска ясла, като отделянето му от
майката е било проблем само в първия месец. След това детето е свикнало с
обстановката в яслата и не е необходимо постоянното присъствие на ищцата покрай
него. Тези доказателства опровергават изцяло твърденията на свидетеля Р.,
поради което и съдът не кредитира показанията му в тази им част. Видно и от
показанията на свидетелите на ответника, при проведената среща между бащата и
детето, то се е зарадвало, отношенията между тях и поведението на малолетния са
били нормални, т.е. между тях е налице семейната връзка, която е била
прекъсната само за кратък период от време – няколко месеца. Не се потвърждават
твърденията за стресираност на детето от присъствието на бащата по никакъв
начин. По честите контакти на детето с бащата ще позволят на малолетния да
изгради връзка и с роднините по бащина линия, което също е в негов интерес, а и по-широкия кръг лични отношения между сина,
бащата и роднините на последния ще спомогне за неговото отглеждане, възпитание
и емоционално развитие.
Неоснователно е искането режима на лични контакти между бащата и детето да се
осъществява в присъствието на майката или социален работник. Детето не е в риск
по смисъла на ЗЗДет., не се нуждае от специални грижи, извън обичайните, които
само майката да може да осигурява, нито има някакво отчуждение между малолетния
и бащата. Режима на лични контакти обаче следва да се осъществява в РБългария –
по обичайното местоживеене на детето, съгласно трайната съдебна практика. Поради това на бащата следва да бъде определен режим
на лични контакти и отношения със сина му
- да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, Бъдни
вечер на всяка четна календарна година и Коледа на всяка нечетна календарна
година от 10.00 часа в съответния ден до 10.00 часа на следващия ден, с
преспиване, всеки първи ден от Великденските празници и 20 дни през лятото –
периода от м.юни до м.август включително, когато това не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, който режим да се осъществява в Република България –
по обичайното местоживеене на детето.
На основание чл.127, ал.2 от СК местожителството на детето
следва да се определи при неговата майка.
На основание чл.143, ал.2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Това
задължение е безусловно и не зависи от тяхната възможност да се издържат от
имуществото си. Към настоящия момент детето Т Т. е на 3 години, роден на ***г.
Предвид възрастта си той има съответните нужди от храна, облекло и други, за
правилното му физическо и интелектуално развитие. Съдът намира обаче, че при
определяне общия размер на месечната издръжка на детето, не следва да взема
предвид заплащаната месечна такса в посещаваната от малолетния частна детска
ясла. Това решение е било взето от майката самостоятелно, без да бъде
съгласувано с бащата, поради което не може да се поставя във финансова тежест
на ответника да осигурява парични средства извън обичайните – посещение на
детето в общинска детска ясла, където таксите са значително по-малки. След като
майката сама е взела това решение, детето да бъде записано в частна детска
ясла, то тя следва да е преценила финансовите си възможности и да заплаща допълнителните
средства за детското заведение. От показанията на свидетелите и удостоверението
от НАП е видно, че ищцата е безработна, не е регистрирана в Дирекция „Бюро по
труда” и освен детските социални помощи, не получава други обезщетения. Същата
е в трудоспособна възраст, следва активно да си търси работа, предвид
задължението й за издръжка на малолетния, поради което съдът намира, че тя има
възможност да реализира месечни доходи в размер на минималната работна заплата,
установена за страната – 420.00 лева. От свидетелските показания по делото също
се доказва, че бащата работи като самоосигуряващ се във Великобритания, т.е.
сам си търси работа и реализира доходи от нея, но същата не е постоянна. Живее
на квартира с други две лица, за което заплаща месечен наем. Като съобрази тези
факти и общоизвестното обстоятелство, че работещите във Великобритания
реализират значително по-високи доходи от тези в Република България, съдът
намира, че ответникът има възможност да реализира месечен доход в размер на
средната работна заплата за страната – около 900.00 лева. Предвид изложеното и като съобрази възрастта и
нуждите на детето, съдът счита, че двама родители следва да осигуряват месечна
издръжка на Т Т. в размер на 300.00 лева. Като се съобразят доходите на двамата
родители, които съдът приема, че имат възможност да реализират, то бащата
следва да заплаща издръжка в размер на 200.00 лева месечно, а останалата част
от издръжката следва да се поеме от майката. Този необходим месечен размер на
издръжката за малолетното дете, съдът счита, че е достатъчен, тъй като Т Т. не
се нуждае от извънредни и специфични грижи извън обичайните, той е на ниска
възраст – още на три години, поради което необходимата му издръжка следва да е
към минимума. Твърдението, че ответникът реализирал значително високи доходи,
не е основание да се определи претендирания размер на издръжката, а само
обстоятелство, което да доведе до участието му в по-висок размер от този на
майката. Като се вземе предвид, че минималната работна заплата за страната е
420.00 лева, а средната около 900.00 лева, то претендираната издръжка от
1 000.00 лева е нелогична – в по-висок размер от обичайните доходи на
трудово зает пълнолетен човек в РБългария. Приоритетното заплащане на издръжка
от страна на бащата е обусловено от обстоятелството, че той има възможност да
реализира по-голям месечен доход от този на майката, а и последната ще полага
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на малолетното дете. До този
размер предявения иск следва да се уважи. Искът за определяне издръжката на
детето в частта от 200.00 лева до пълния предявен размер от 1 000.00 лева,
следва да се отхвърли като неоснователен по изложените по-горе съображения. Определената
издръжка се дължи от датата на предявяване на иска – 10.11.2015г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж последно число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменение или прекратяване.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважената част
от предявените искове. Ищцата е направила по делото разноски в общ размер от 510.00
лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на
редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с уважената част от предявените
искове – три уважени /за упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето и определяне режим на лични отношения, независимо, че не е този посочен
от ищцата/ и един частично /за издръжката/, следва да й се присъдят разноски в
размер на 408.00 лева, които ответникът бъде осъден да й заплати.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове. Ответникът е направил по делото разноски в общ размер от
700.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, а
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове – този за издръжката, следва
да му се присъдят разноски в размер на 140.00 лева, които ищцата бъде осъдена
да му заплати.
По компенсация между двете насрещни
вземания за разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 268.00 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд
– гр.Р, държавна такса върху определения размер на издръжката на детето от 288.00
лева – определена 4% върху тригодишните й платежи.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Т И Т., роден на ***г., с ЕГН: **********, на майката К.С.Р., с ЕГН: **********, като за бащата
И.Т.Т., с ЕГН: **********, се определя режим на лични контакти и отношения с детето
– да го вижда и взема при себе си
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя, с преспиване, Бъдни вечер на всяка четна календарна година и
Коледа на всяка нечетна календарна година от 10.00 часа в съответния ден до
10.00 часа на следващия ден, с преспиване, всеки първи ден от Великденските
празници и 20 дни през лятото – периода от м.юни до м.август включително,
когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, който режим да се
осъществява в Република България – по обичайното местоживеене на детето.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Т И Т., роден на ***г., с ЕГН: **********, да е при майката К.С.Р., с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА И.Т.Т., с ЕГН: ********** ***, да заплаща на малолетното
си дете Т И Т., роден на ***г., с
ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител К.С.Р., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, месечна
издръжка в размер на 200.00 /двеста/ лева, считано от 10.11.2015г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж последно число на месеца,
за който се дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменение или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
определяне на издръжка на малолетното дете в частта от 200.00 /двеста/ лева до
пълния предявен размер от 1 000.00 /хиляда/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Т.Т., с ЕГН: ********** ***, да заплати на К.С.Р. ***, с ЕГН: **********,
сумата от 268.00 /двеста шестдесет и осем/ лева – направени по делото разноски по
компенсация.
ОСЪЖДА И.Т.Т., с ЕГН: ********** ***, да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – гр.Р, сумата от 288.00 /двеста осемдесет и
осем/ лева - държавна такса върху определения размер на издръжката на детето.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: