Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр. Д., 15.04.2010г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на
дванадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.П.
ЧЛЕНОВЕ: Т.С.
Г.П.
при участието на секретар П.П. разгледа докладваното от СЪДИЯ
Г.П. в. т. д. № 50/2010 г. по описа на Д.кия окръжен съд.
Търговско дело № 50/2010г. по описа на Д.кия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на едноличен
търговец И.Н.И.с фирма ЕТ „И. - И.Н.”
гр. Д. срещу решение № 35/15.01.2010 г. по гр. д. № 3134/2009 г. по описа на Д.кия районен съд.
С атакувания съдебен акт, Д.кият районен съд е признал за установено в
отношенията на страните, по реда на чл. 415 ГПК, че едноличен търговец И.Н.И.с
фирма ЕТ „И. - И.Н.” гр. Д. дължи на
едноличен търговец Д.Т.Д. с фирма ЕТ „Х. - Д.Т.” гр. Г.Т., следните суми,
предмет на заповед № 306 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 16.06.2009г. по ч. гр. д. № 2439/2009 г. по описа на Д.кия районен
съд, както следва: сумата от
4 886.50 лв., представляваща неплатена цена на продадена стока (строителни
материали) по четири договора за търговска продажба, обективирани в следните
данъчни фактури - № ****/**.**.20**г. на обща стойност 1226.10 лв. ; № ****/**.**.20**г.
на обща стойност 921.10 лв.; № ****/**.**.20**г. на обща стойност 1944.00 лв. и
№ ****/**.**.20**г. на обща стойност 795.30 лв.; сумата от 2516.24 лв.,
представляваща законна лихва за забава в плащането на дължимата сума по
фактурите, от деня, следващ деня на издаването им до подаване на заявлението
(12.06.2009г.), в това число: 649.33 лв. обезщетение за забава в плащането на
сумата 1226.10 лв. за периода от
30.07.2005 г. до 13.06.2009 г.; 478.25 лв. обезщетение за забава в плащането на
сумата от 921.10 лв. за периода от 01.09.2005 г. до 13.06.2009 г.; 991.16 лв.
обезщетение за забава в плащането на сумата от 1 944.00 лв. за периода от
29.09.2005 г. до 13.06.2009 г.; 397.50 лв.
обезщетение за забава в плащането на сумата от 795.30 лв. за периода от
29.10.2005 г. до 13.06.2009 г., като е отхвърлил исковете за обезщетение за вреди в частта за разликата над
2 516.24 лв. до претендираните 2 550.89 лв.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът едноличен
търговец И.Н.И.с фирма ЕТ „И. - И.Н.”
гр. Д., който го обжалва в срок с оплаквания за нарушение на материалния закон
и на съществени съдопроизводствени правила при постановяването му. Иска се
отмяна на атакувания съдебен акт в осъдителната част и отхвърляне на исковата
претенция.
Ответникът по въззивната жалба представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. потвърждаване на атакувания съдебен акт като
правилен и законосъобразен.
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
осн. чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата
по делото, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
В периода 29.07.2005 г. – 28.10.2005 г., между страните по делото са
възникнали облигационни отношения по четири договора за търговска продажба по
см. на чл. 318 и сл. ТЗ, по силата на които
ЕТ „Х. - Д.Т.” като продавач прехвърля на ЕТ „И. - И.Н.” като купувач
собствеността на строителни материали, срещу цена в общ размер на 4 886.50
лв., която купувачът се е задължил да му заплати.
По делото е безспорно установено изпълнението на задължението на
продавача по чл. 187 ЗЗД да предаде на купувача продадените стоки.
Безспорен е и фактът на неизпълнение на задължението на купувача по чл.
200 ЗЗД за плащане на цената.
На 30.06.2006 г. ЕТ „И. - И.Н.” е сключил договор за продажба на
търговско предприятие, с което е продал търговското предприятието на едноличен
търговец С. П. Г. с фирма ЕТ „С. – СР. – С. П.” срещу цена от 100 лева. Прехвърлянето на
предприятието е вписано в Търговския регистър с решение № 15**/03.07.20**г. по
ф. д. № 8**/19** г. и ф. д. № 37**/19** г. по описа на Д.кия окръжен съд.
Прехвърлителят не е заличен като едноличният търговец от Търговския регистър.
На 12.06.2009 г. ЕТ „Х. - Д.Т.” е подал до Д.кия районен съд, заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЕТ „И. - И.Н.” за сумите от: 4 886.50 лв., представляваща неплатена цена по четирите договора за търговска продажба и
2 550.89 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
главното парично задължение, за времето на забавата, определено по размер от
законната лихва.
На 16.06.20009 г., Д.кият районен
съд е издал Заповед № 306 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по силата на която е
разпоредил ЕТ „И. - И.Н.” да заплати на ЕТ „Х. - Д.Т.” горепосочените суми.
Заповедта е връчена на длъжника
на 24.06.2009 г.
На 29.06.2009 г., длъжникът, на
осн. чл. 414 ГПК е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение, като изложил
доводи за недължимост на процесните суми.
С разпореждане от 29.06.2009 г., Д.кият
районен съд, на осн. чл. 415 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едноседмичен срок от получаване на разпореждането, като
довнесе дължимата държавна такса.
В законоустановения срок,
молителят е предявил иск срещу длъжника относно вземането си, предмет на гр. д.
№ 3134/2009 г. по описа на Д.кия районен съд.
При
така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Контроверсният
въпрос по делото е относно наличието на предпоставките на чл. 15 и сл. ТЗ за ангажиране
отговорността на отчуждителя на търговското предприятие.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ при прехвърляне на
предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря
за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Резултатът
от прехвърлянето на предприятието е пасивната солидарност на отчуждителя и
приобретателя. Солидарната отговорност по чл. 15, ал. 3 ТЗ възниква по силата
на закона – арг. чл. 121 ЗЗД. Разпоредбата има диспозитивен характер –
отговорността на отчуждителя и/или на правоприемника може да се измени по
споразумение с кредиторите.
В разглеждания случай, задълженията за плащане на цената на продадените
стоки са възникнали преди датата на прехвърляне на търговското предприятието, поради
което отчуждителят следва да носи солидарна отговорност с приобретателя за
задълженията към продавача. По делото не са представени доказателства за
наличието на споразумение с кредиторите по см. на чл. 15, ал. 3 ТЗ.
Неоснователни са доводите на отчуждителя, че солидарната отговорност по
чл. 15, ал. 3 ТЗ е ограничена от шестмесечния срок по чл. 16а, ал. 1 ТЗ. В
разпоредбата на чл. 16а ТЗ, законодателят е регламентирал защитата на
кредиторите, като е създал правила за отделно управление, идентични с тези при
сливане и вливане ( чл. 263к ТЗ ). Целта е да бъдат предпазени кредиторите от смесване на съвкупности в
различно имуществено състояние и по този начин да не получат удовлетворението,
което биха получили, ако не беше извършено прехвърлянето на предприятието. Това
се постига, като за шестмесечен период не се допуска смесването им, а
кредиторите могат да поискат удовлетворение или обезпечение, а ако не го
получат – ще ползват съответната привилегия. Отделното управление се изразява в
недопускане придобитото предприятие да се смеси със завареното имущество на
приобретателя. Това означава, че заварени права от едната съвкупност не могат
да се използват за изпълнение или за обезпечение заварени задължения за другата
съвкупност. Отделното управление намира израз във водене на отделно
счетоводство.
Предвидената в чл. 15, ал. 3 ТЗ солидарната отговорност, няма връзка с
визирания в чл. 16а, ал. 1 ТЗ срок, касаещ отделното управление на преминалото
върху приобретателя търговско предприятие. Нормата на чл. 16а, ал. 1 ТЗ е само
една допълнителна гаранция в полза на кредиторите на отчуждителя на търговското
предприятие, която нито създава последователност за търсене на задълженията му,
нито ограничава със срок солидарната му отговорност, която се изсрочва с общата
петгодишна давност.
Неоснователен е доводът на ответника, че солидарната отговорност по чл.
15, ал. 3 ТЗ е ограничена до размера на получената от прехвърлителя цена от 100
лева. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ, отговорността на отчуждителя на
търговско предприятие е ограничена по обем до размера на получените от
правоприемника права. Смисълът на горепосочената правна норма е отчуждителят да
отговаря по същия начин, както преди прехвърлянето. Новата редакция на ал. 3 на
чл. 15 ТЗ не е много ясна.
Обстоятелството, че прехвърлителят не получава права, а цена, необходимостта да
бъде защитен интересът на кредиторите на прехвърлителя и сравнението с други
подобни разпоредби, които установяват солидарна отговорност и други защитни
способи на кредиторите при прехвърляне на търговското предприятие, е основание
за извода, че отговорността на отчуждителя е ограничена до размера на
стойността на включените в прехвърленото търговско предприятие активи към
момента на прехвърлянето. Този възглед е
възприет в правната доктрина – вж. К.,
А. Защита на кредиторите при прехвърляне на търговско предприятие, сп.
Търговско и конкурентно право, бр. 12/2008, с. 16 – 24; К., А. Търговско право. Обща част, С., 2010, с. 80 – 81. Настоящият състав споделя изцяло
гореизложените разрешения на доктрината.
С оглед изложените съображения се налага извода за основателност на
исковите претенции, поради което същите следва да се уважат.
По изложените по – горе
съображения, обжалваното съдебно решение, като съвпадащо с приетото от
настоящата инстанция, следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ответника по жалбата следва да се присъди заплатеното възнаграждение за адвокат
в размер на 1 440 лв. по приложен списък за въззивната инстанция.
С оглед гореизложените съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/15.01.2010 г. по гр. д. № 3134/2009 г. по
описа на Д.кия районен съд.
ОСЪЖДА едноличен търговец И.Н.И.ЕТ ********** с фирма ЕТ „И. - И.Н.” със седалище и адрес на управление гр.
Д., ул. „Л.К.” № **, вх. *, ап. *, да заплати на едноличен търговец Д.Т.Д. ЕГН **********
с фирма ЕТ „Х. - Д.Т.” със седалище и адрес на управление гр. Г.Т., ул. „Г.К.”
№ **, общ. Г.Т., област с адм. център гр. Д., съд. адрес гр. Д., ул. „Д – р К.С.”
№ *, офис № *, сумата от 1 440 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО
ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В
ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.