№ 952
гр. Перник, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д.МЛ.М.
при участието на секретаря С.И.М.
като разгледа докладваното от Д.МЛ.М. Гражданско дело № 20231720102720
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на М. М. И. ЕГН ********** гр.******
ул.** ******* бл.* * ет.* ап.* и чрез адв.И. С. гр.****** ул.** ******
** срещу „ЕОС Матрикс" ЕООД седалище и адрес на управление гр.София
район Витоша жк.Малинова долина бул.Р.П.казанджията 4-6 и предст. от Р.Т.
и Т.В.- управители
Ищецът твърди, че срещу него в полза на „Юро банк България“ АД е
ОТКРИЛ ЗАДЪЛЖЕНИЕ при справка в Централен кредитен регистър от
28.07.2022г. сума в размер на 1628.87лева – от договор за кредит от
25.09.2008г., впоследствие прехвърлен с цесия, без знанието на ищеца , на
ЕОС Матрикс ЕООД, за което той твърди, че не знае и не е надлежно
уведомен.
Твърди, че от 25.04.2010 до настоящия момент са изминали 13 години и
е налице погасителна давност за сумата, от което и има правен интерес да
води настоящето гр.дело. Доколкото ищецът счита, че с това си поведение
дружеството накърнява правата му, а освен това отказва и да отпише
задълженията му от ЦКР, то намира исковите си претенции за основателни и
доказани. Поддържа и че ответното дружество с поведението си става
причина за образуване на делото. На последно място ищецът излага подробни
доводи и че посочената от ответника цесия никога не му е била съобщена.
Поради това и дружеството не било придобило вземанията и нямало право да
ги претендира въобще. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
уважени.
Намира така индивидуализираните суми за погасени по давност, поради
1
което моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
сумата е погасена по давност.Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се ПРИЗНАВА –
досежно претенцията, че сумите са погасени по давност. Подчертава се, че
ищецът НЕ дължи на дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД процесните суми,
чийто размер не се оспорва. В тази връзка се иска постановяване на решение
при признание на иска. Поддържа се, че ответното дружество не е дало повод
за завеждане на делото. Излагат се доводи, че изпращането на информация до
ЦКР било законово задължение на кредитора и не било основание да се
приеме, че изпълнението на това задължение съставлявало поведение
обусловило завеждане на иска.
Досежно цесията се твърди, че ответното дружество било титуляр на
вземанията като за прехвърлянето им ищеца бил уведомен с писмо съгласно
уговореното с първоначалния кредитор.
Иска се в полза на ищеца да не бъдат присъждани разноски, доколкото
ответникът не е станал повод за завеждане на делото. Обратно дружеството
счита, че именно на него се дължат разноски от ищеца. Цитирана е съдебна
практика.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124 ГПК.
За вземането няма издаван изпълнителен лист, нито образувано
изпълнително дело от ответника, нито към минал, нито към настоящия
момент.Видно от отговора на исковата молба – не се оспорва това
обстоятелство и не се представят доказателства за обратното.
Ищецът е приложил като писмено доказателство –удостоверение за
банкова сметка.
Съдът намира, че е налице правен интерес у ищеца, за водене на
настоящето гражданско дело, поради факта, че ищецът имал намерение да
закупува жилище , за което иска да получи банков кредит.Наличието на
отбелязване в ЦКР за непогасен кредит осуетява тази възможност.Кредит,
който е отбелязан като „активен“ е абсолютна пречка за отпускане на друг
кредит от банката.Единствен начин той да бъде „отписан“ като активен от
ЦКР е да се установи по съдебен ред, че задължението е погасено по давност.
Следователно, налице е правен интерес от завеждане на настоящето
дело, с оглед защита на правата му и изчистване на кредитното досие на
ищеца.
В същия смисъл е и наличната съдебна практика на ВКС 7
Определение № 513/24.11.2016 чтд № 1660/ 2016г. първо т.о.
Определение № 410/20.09.2018 по чгд №3172/2018 4 г.о.
2
В цитираните определения изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, вкл. и такъв иск е допустим
независимо дали за събирането му има висящо изпълнително производство
към момента на предявяването му.достатъчен е правния интерес на ищеца от
осуетяване възможността за иницииране на изпълнително производство / в
този смисъл е определение № 96 от 05.02.2019г. на Пернишки ОС по в.гр.дело
№ 00039/2019 по описа на ПОС /
Поради това съдът счита, че искът е допустим и следва да го разгледа по
същество :
Страните не спорят относно обстоятелството, че:
- процесните вземания са били налични по Договор за кредит сключен с
ЮРОБАНК България АД от 25.09.2008г. в размер 999лв. за закупуване на
стока, с 18 равни месечни вноски и размер на една вноска 69.10лв. като
общата стойност за връщане възлиза на 1243.83лв., а към момента възлиза на
1628.87лв. която сума се явява и цената на иска по настоящето гражданско
дело.
-Датата на цесията на това задължение е 18.01.2016г. когато ответната
страна встъпва в цесията.
-Липсва спор и че процесната сума не е заплатена от ищеца, поради
което вземанията са прехвърлени на ответника чрез договор за продажба и
прехвърляне на вземания.
-Липсва спор и че към настоящия момент сумата така и не е заплатена.
По делото ищецът твърди, че е уведомен за цесията по телефона, и то по
време значително след самото извършване на цесията. / По принцип,със
самото уведомление за извършено прехвърляне на вземания ответникът
съобщава на ищеца извършената цесия, но в същото не се съдържа
предупреждение за съдебни действия срещу длъжника, а единствено е
вписана банкова сметка, по която сумата следва да бъде преведена./
На следващо място страните не спорят и относно размера на сумите по
кредита и начина на формирането.
Липсва спор и относно обстоятелството, че срещу ищеца не са
предприемани действия по принудително събиране на вземанията и в
частност срещу него не е издаван изпълнителен лист, нито е образувано
изпълнително производство за тези суми.
На последно място ответникът изрично възприема тезата на ищеца за
погасяване на сумите по давност като признава, че е изтекъл петгодишен
период, в който не са предприемани никакви действия срещу ищеца.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск с правно основание
по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземания по
договор за кредит – поради несъобщена цесия респ. поради погасяване по
давност.
3
Съдът възприема посочената правна квалификация относно претенцията
за давност, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените
по делото доказателства/ не се установява към момента на предявяване на
исковата претенция да е налице висящо изпълнително дело относно
процесното вземане.
Недължимост на сумите поради несъобщена цесия:
На първо място преди подаване на исковата молба на ищеца е съобщено
извършеното прехвърляне на задълженията му към друг кредитор – видно от
налично в исковата молба твърдение, че са му съобщили по телефона .Освен
това ищецът поначало не е страна по самия договор за цесия, поради което и
няма права да оспорва същия. За ищеца договорът за цесия не създава права,
нито задължения, поради което и за длъжника е поначало без правно значение
на кого именно следва да се издължи. Несъобщаването на цесията
своевременно би засегнало длъжника единствено ако същият е извършвал
плащания на първоначалния кредитор след цесията именно поради
незнанието на същата. В случая обаче ищецът не твърди след датата на
цесията да е извършвал плащания по двата кредита на първоначалния
заемодател. Поради това и от ищеца не се твърди и не се търси двойно
плащане.
Недължимост на сумите поради погасяване по давност на правото
на принудително изпълнение
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. Настоящият съдебен състав намира исковата
претенция за допустима. Посоченият извод се обосновава с обстоятелството,
че длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не
е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална),
тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на
новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй
като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца,
като направи признанието /в този смисъл
Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г.,
IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г.,
IV г. о. и
Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал
едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след
4
позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което
искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност,
респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е
отхвърлен като погасен по давност).
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок.
В настоящия случай по делото липсват данни, а и твърдения от страна
на ответното дружество да са предприемани каквито и да било действия по
принудително събиране на процесните вземания. В тази връзка липсват данни
срещу ищеца да са образувани граждански или изпълнителни дела. Освен
това ответникът изрично признава иска като заявява, че действително
вземанията са погасени по давност.
По тези съображения процесното вземане следва да се приеме за
изцяло погасено по давност.
С оглед гореизложеното исковата претенция е основателна и следва да
бъде уважена.
В тази връзка следва да се отбележи, че въпреки направеното признание
на иска от страна на ответника, то липсва искане за постановяване на
решение при признание на иска от ищеца, което е пречка за приложение на
разпоредбата на чл. 237 от ГПК.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни като именно
отговорността за разноски е единственият спорен въпрос по делото.
В тази връзка ответникът счита, че не дължи разноски на ищеца,
доколкото били спазени условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК, напротив ищецът
по цитираното правило дължи разноски на ответната страна. От своя страна
ищецът поддържа, че му се дължат разноски, доколкото му били изпращани
покани за заплащане на процесната сума, което го обезпокоявало.
Настоящият съдебен състав обаче намира за неоснователни претенциите
за разноски и на двете страни.
Искането на ищеца за разноски е неоснователно, доколкото видно от
доказателствата по делото, страните не спорят, че за процесното вземане
никога не са били образувани заповедни, искови или изпълнителни дела. Не
се твърди от никоя от страните ответникът да разполага с изпълнителен титул
за процесните суми. Освен това искът за давност е признат с отговора на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
В тази връзка настоящият състав намира, че наличието на отбелязване
на дължимите суми в кредитното досие на ищеца в ЦКР, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влекат
отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за
отговор на исковата молба, като изложените от процесуалния представител на
ищеца възражения за дължимост на разноски са неоснователни
/ Определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. по описа на
5
ВКС, 4-то г.о., Определение № 420/16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3300/2018 г. по
описа на ВКС, 3-то г.о. и др/.
По тези съображения и доколкото са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 2 от ГПК – признание на иска в срока за отговор на исковата молба и
липса на поведение на ответника, което да е дало повод за завеждане на иска,
то разноските, направени от ищеца следва да останат в негова тежест.
Неоснователна е претенцията за разноски и на ответника. Това е така,
доколкото ответникът макар да се представлява от адвокат, не представя
доказателства да е направил разноски
/не представя доказателства да е уговорен респ. реално заплатен
адвокатски хонорар/ - по арг. от т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където е разяснено, че на присъждане
подлежат само реално заплатени разноски за адвокат.
Съгласно трайната съдебна практика изричен диспозитив за отхвърляне
на претенциите за разноски при излагане на мотиви за тяхната
неоснователност не се дължи.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. М. И. ЕГН ********** гр.******
ул.** ******* бл.* * ет.* ап.* и чрез адв.И. С. гр.****** ул.** ****** ** НЕ ДЪЛЖИ
НА : „ЕОС Матрикс" ЕООД седалище и адрес на управелние гр.София район Витоша
жк.Малинова долина бул.Р.П.казанджията 4-6 и предст. от Р.Т. и Т.В.- управители -
като вписано ЗАДЪЛЖЕНИЕ в Централен кредитен регистър от 28.07.2022г. сума в
размер на 1628.87лева – от договор за кредит от 25.09.2008г., впоследствие
прехвърлен с цесия, без знанието на ищеца , на ЕОС Матрикс ЕООД, поради
погасяването на вземанията по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6