Р Е
Ш Е Н
И Е №51
Гр.Кюстендил, 07.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА-мл.с.
при
участието на секретар: Р. С.
и
прокурора: Бойко Калфин
като
разгледа докладваното от .......съдия Георгиева......ВНАХД №67/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе , взе предвид
следното:
Делото се разглежда по глава ХХІ НПК,
озаглавена „Въззивно производство”, приложима по препращане съгл.чл.389, ал.5
от НПК, и има за предмет проверка на решение №
445/11.12.2018 г., постановено по НАХД № 809/2018 г. по описа на
Дупнишки районен съд (ДнРС).
С въззивния протест се навеждат доводи
за незаконосъобразно приложение на чл.9, ал. 2 от НК поради необоснованост
на извода за квалификация на деянието като
административно нарушение вместо като престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, за
което е обвинен. Прави се искане по чл. 336, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на
протестираното решение и за постановяване на друго, с което обвиняемият бъде
признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, за което на основание чл. 78а от НК му бъде наложено наказание „глоба”.
По време на въззивните съдебни
прения прокурорът е поддържал протеста и е пледирал за уважаването му.
Обвиняемият не е участвал във
въззивното производство и не е изразил устно или писмено становище по протеста.
Кюстендилският окръжен съд (КнОС),
след преценка на протеста и
доказателствата по делото, и след служебна проверка на протестираното решение в
пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК, счете същото за неправилно и като такова- подлежаща
на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното
производство. Съображенията за това са следните:
С
протестираното решение, ДнРС е постановил, че:
ПРИЗНАВА
обвиняемият Г.И.М. - роден на *** г.
в гр. ***., с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с висше
образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН:**********,
ЗА НЕВИНОВЕН
в това, че на 17.07.2017 год. около 14.00 часа в гр. ***
по ул.“****“ в посока към с. *** в района на кръстовището с ул. “**“ е
управлявал товарен автомобил „Мерцедес 1824“, с рег. № ***, което не е
регистрирано по надлежния ред (съгласно решение за временно движение № *** и
регистрационните табели са били със срок на валидност до 01.05.2016 год.),
предвиден в Наредба № 1-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС (чл. 14, ал. 2, т.2, превозното средство се представя за
идентификация в случаите на: подмяна на табелите с регистрационни номера“; чл.
15, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 „При промяна в регистрацията собственикът на
превозното средство предоставя следните документи:
1. (ДОП. ДВ бр. 93/1996 г.)
писмено заявление за регистрация, издадено по служебен път;
2. ( изм. ДВ бр. 67/2012 г.) документ за
самоличност - за физическите лица, единен идентификационен код - за стопанските
субекти, а за тези, които не притежават ЕИК - документ за създаване и за код
БУЛСТАТ;
4. свидетелство за регистрация;
6. (изм. ДВ бр. 105/2012 г.;
доп. ДВ бр. 94/2009 г.) документ за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ и двустранен констативен протокол
за ПТП) - престъпление по чл.
345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което на
основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото
му обвинение.
Налага
на основание чл. 305, ал. 6 от НПК на обвиняемия Г.И.М. - роден на *** г. в гр. ***, с постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан,
ЕГН:**********, административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лв. (двеста лева) на основание
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.”
КнОС констатира, че ДнРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните разпоредби, регламентиращи съдържанието на присъдата, приложими и по отношение на решението по чл.378, ал.4, т.2 от НПК. То се е изразило в това, че диспозитивът на решението, в частта му с която е наложено административно наказание, не отговоря на изискванията на чл. 305, ал.4, изр.първо във вр. с чл. 301, ал.4 и чл.305, ал.6 от НПК, доколкото е непълен и в резултат на това-неясен. Такъв е защото, в него първоинстанционният съд е пропуснал да посочи словесното и цифрово описание на административното нарушение (т.нар.юридическо описание на административното нарушение). Това е следвало да стори като посочи датата, мястото и начина на извършване на административното нарушение, с което на практика описва съставомерните фактически признаци от състава на административното нарушение, след което посочи материалноправна норма от административния закон, която е нарушена с описаното деяние.
Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, на основание на която е наложено на обвиняемия административно наказание ГЛОБА 200 лв., е санкционна административноправна норма, в която е предвидено наказанието за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Последната е следвало да намери отражение в диспозитива на решението, тъй като в нея ( а не в чл.175, ал.3 ) са посочени съставомерните обективни и субективни признаци на административното нарушение, за което предвиденото в ЗДвП административно наказание е посочено в чл.175, ал.3 от ЗДвП.
КнОС счита, че следва да напомни, че за разлика от наказателноправните норми, административноправните норми, като правило, не са в една разпоредба, а най-често са в две. В едната са посочени хипотезиса и диспозицията на правната норма (или правата и задълженията, които субектът на нарушението има), а в другата е санкцията й (наказанието за допуснатото нарушение). Затова при налагане на наказание за административно нарушение следва да се посочи разпоредбата, съдържаща нарушеното задължение и разпоредбата, съдържаща предвиденото наказание за нарушението.
Като не е процедирал по описания начин, първоинстанционният съд е постановил непълен и неясен диспозитив, тъй като липсва решение по въпроса относно деянието, съставляващо административно нарушение и правната му квалификация като административно нарушение.
От диспозитива на присъдата не става ясно, дали на обвиняемия е наложено административно наказание за деянието, за което е обвинен и е оправдан, тъй като то не съставлява престъпление по чл.345, ал.2 от НК, а административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което на осн.чл.175, ал.3 от НК му е наложено административно наказание.. Това първоинстанционният съд е следвало ясно да посочи в диспозитива на решението. Позоваването на чл.305, ал.6 от НПК не отстранява липсващата празнота относно деянието, с което е осъществено административно нарушение, за което с диспозитива на решението, на осн. 175, ал.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба, което е едното от двете кумулативни наказания.
От мотивите на решението не става ясно, какво точно административно нарушение е извършил обвиняемият, доколкото се сочи, че е извършил такова по чл.175, ал.3 от ЗДвП, която разпоредба не описва състав на административно нарушение. Не става ясно, защо съдът е цитирал в мотивите си словом и цифром разпоредбата по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Липсват съображения на съда относно квалифициране на деянието на обвиняемия като административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Предвид на горните констатации е налице и липса на мотиви. Последното е самостоятелно основание за отмяна на присъдата, а коментираната непълнота в диспозитива на решението има за последица ограничаване на правото на защита на страните.
Констатираната непълнота и неяснотата в диспозитива и мотивите на решението, КнОС счита, че не може да отстрани, тъй като липсва ясна воля на съда относно вида на извършеното административно нарушение, поради непосочване на съставомерните му словесни факти и правна квалификация.
КнОС намира за необходимо да отбележи, без това да е основание за отмяна на протестираното решение, че първоинстанционният съд е допуснал непрецизно приложение на чл. 281, ал.5 от НПК, тъй като приобщаването на показанията на свидетели от досъдебното производство, чрез прочитането им, е без съгласие на обвиняемия, и не е предхождано от уведомяване на обвиняемия от съда, че показанията от досъд.п-во могат да бъдат прочетени с негово съгласие.
По горните съображения, КнОС счита, че протестираното решение подлежи на отмяна, а делото следва да се върне за ново разглеждане на същия съд.
С оглед на горното
и на осн.чл.335, ал.2 в сл.на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, КнОС
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 445/11.12.2018 г., постановено по НАХД №
809/2018 г. по описа на Дупнишки районен съд
и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Дупнишки районен съд за нова разглеждане от друг
състав на съда.
Решението е окончателно, тъй като не
може да се обжалва или протестира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/