О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 72 10.01.2020 година
град Бургас
Бургаски
Окръжен
съд Трети състав
На десети януари
година 2020
В закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. мл.с.Красен
Вълев
Съдебни заседатели
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
частно
гражданско
дело номер 2113 по описа за 2019година, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по частна жалба вх.№ 56 921/11.12.19г. на БРС от Д.С.Р., ЕГН: **********,
чрез адв.М.Георгиева, служебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 115,
вх.А, ет.4 против определение № 8818 от 25.10.2019г. по гр.д.№ 7324/18г. на БРС,
с което съдът е прекратил производството
по делото. Твърди, че не е правилно, позовава се на неправилно приложение на
закона. Моли за отмяна на постановеното определение и разглеждане на сложения
спор по същество.
Ответната страна – Д.Н.Н., ЕГН: **********,
действаща в качеството си на майка и
законна представителка на децата С.Д.Р., р.на **.**.****г. и А.Д.Р., р. на **.**.****г.,
всички с адрес: гр.П., ул.“К.“ № **, к/с „С“, бл.*, ап.***, ****, оспорва
жалбата чрез процесуалния си представител адв.А.Николова. Въвежда доводи за
отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното определение на БРС.
Двете страни нямат доказателствени
искания.
Жалбата е подадена в срока по чл.275, вр. с чл.121 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.
Съдът, като взе предвид приложените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие от
фактическа и правна страна следното:
БРС е сезиран с искова молба от Д.С.Р. с
предявен иск с правно основание чл.150 СК - за намаляване на присъдена
издръжка, против Д.Н.Н., ЕГН: **********, действаща в качеството си на майка и
законна представителка на децата С.Д.Р., р.на **.**.****г. и А.Д.Р., р. на **.**.****г.
Ищецът твърди, че е живял в Република К. на съпружески начала с Д.Н. и от
фактическото им съжителство са родени двете деца – С. и А., които той е
припознал. След настъпила раздяла, той се е установил да живее в Република
България. По повод образувано съдебно производство в Република К. за двете деца,
е постановено местоживеене при майката, като бащата е осъден да заплаща
ежемесечна издръжка за двете общо в размер на 450 евро. Твърди, че
обстоятелствата са се променили, понеже вече не реализира доходите, които е
реализирал в Република К. и моли за намаляване на издръжката.
След връчване на исковата молба на ответната
страна, по делото са събрани безспорни доказателства, че майката от
01.10.2011г. до издаване на съответното уверение на Областен Управител на П.,
Република К. на 14.01.2019г., пребивава в К. П., на посочения в същото уверение
адрес, заедно с двете деца – С. и А. – стр.83 по гр.д.№ 7324/18г. на БРС. Ето
защо е въведено възражение за некомпетентност на българските съдилища да
разгледат спора.
С обжалваното определение, след като се
е запознал подробно с аргументите на страните, БРС е приел, че компетентен да
разгледа спора е съдът на Република К., затова е прекратил производството по
гр.д. № 7324/18г. на БРС.
Настоящият съд счита, че определението е
правилно. Както от приложеното на стр.83 по гр.д. № 7324/18г. на БРС уверение,
така и от приложените удостоверения за регистрация на гражданин на ЕС и член на
семейството на гражданин на ЕС – стр.85 – 88 по с.дело, е видно, че майката Д.Н.
трайно пребивава, заедно с двете деца, на територията на Република К.. Детето С.
е записано в училище в гр.П., считано от 15.06.2017г. Приложен е договор за
наем от 01.10.2011г., сключен от Д.Н., в качеството й на наемател, за жилище в
гр.П.. Всички така изброени писмени доказателства сочат на извод за трайно
установяване на Д.Н. и двете деца в гр.П., Република К..
Ето защо, при наличие на международен
елемент, какъвто в случая е местоживеенето на децата и майката извън пределите
на Република България, спорът следва да бъде разрешен по правилата, установени
за съответния род отношения от КМЧП или от общностното законодателство, като се
отчете фактът, че К. е държава-членка на ЕС.
Съгласно чл.11 КМЧП: „Българските
съдилища са компетентни по искове за издръжка освен в случаите по чл. 4, ал. 1
(когато ответникът има обичайно местопребиваване…. в Република България) и
когато търсещият издръжка има обичайно местопребиваване в Република България.“.
В законодателството – европейското,
българското и международните правни актове, липсва легална дефиниция на термина
„обичайно местопребиваване“. Съдебната практика на европейските съдилища,
обаче, приема, че това е срок не по-кратък от шест месеца, в който лицето се е
установило на определен административен адрес.
Видно от изложеното в исковата молба и
ангажираните от страните писмени доказателства, ответниците нямат обичайно
местопребиваване на територията на РБългария.
Изложеното сочи на извод, че по
правилата на КМЧП българските съдилища нямат компетентност да разгледат спора.
Следва заключение, че компетентният съд
трябва да бъде определен съобразно правилата на общностното право. Нормативният
акт, уреждащ правоотношенията, свързани със задължения за издръжка, е Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18
декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и
изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със
задължения за издръжка.
Настоящият състав, след като съобрази
изложените в исковата молба твърдения за наличие на съдебен акт на Семеен съд
гр.П., с който е постановено заплащане на ежемесечна издръжка за двете деца,
както и приложения на стр.12 превод на същия акт, с който е определена издръжка
на двете деца общо в размер на 450 евро, считано от 09.11.2017г., намира, че в
случая е приложима разпоредбата на чл.8, т.1 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на
Съвета от 18 декември 2008г.: „Когато решението е постановено в държава-членка
или държава, страна по Хагската конвенция от 2007г., в която е обичайното
местопребиваване на взискателя, длъжникът не може да образува производство за
промяна на решението или за ново решение в друга държава-членка, докато
обичайното местопребиваване на взискателя е в държавата, в която е постановено
решението“.
Както бе изложено по-горе,
местопребиваването на децата, титуляри на правото на издръжка, е в Република К.,
първоначалната им издръжка е определена с решение на Семеен съд, К.,
следователно този съд е компетентен да постановява промяна на дължимата
издръжка.
Изложеното мотивира съда да заключи, че
жалбата против постановения акт на БРС е неоснователна следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от това БОС
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8818
от 25.10.2019г. по гр.д.№ 7324/18г. на БРС.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: