№ 252
гр. Б., 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120200805 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. Ц. Г.
ЕГН:********** , с посочен адрес: ***************** против Наказателно постановление № 23-
0769-001057 от 18.07.2023 г. издадено от Началник група в ОДМВР -Б., сектор "П.п." Б., с което 1.
За нарушение на чл. 23,ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200 лв. на основание чл. 179,ал.2, пр.2 от ЗДвП; 2. За нарушение на чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП са
наложени административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС за 1 месец“ на основание чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП.
С протоколно определение от 03.04.2024 г. по повод изрично изявление на пълномощника на
жалбоподателя, съдът е бил десезиран с искането за проверка на оспореното НП в частта му, с
която на жалбоподателя за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв., както и за
нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 200 лв. , предвид което с протоколно Определение съдът е
прекратил производството по НАХД №805/2024 г. по описа на БРС в тази част.
В жалбата са заявени бланкетни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление в аспекта на генералното искане за неговата отмяна.
Въззивникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.С.И., който пледира за отмяна
на процесното НП в обжалваната му част, т.к. към датата на нарушението жалбоподателят е бил
неправоспособен водач на МПС,респ. не може да бъде лишен от право, което не притежава.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от гл.юрк.Ж., която също настоява за
отмяна на НП в оспорената от жалбоподателя част.
След индивидуален анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства,и оценката им
в тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност и предвид становищата на страните съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 12.03.2023 г., около 18:45 ч. Г. Г. управлявал собствения си автомобил „Ф.Г.“ с рег. №*******,
в гр.Б., по ул. „В.“ до дом № **, по посока на движение бул. „З.С.“. Същевременно жалбоподателят
Г. бил следван от патрулен автомобил със служители на 04 РУ- МВР Б. мл.инсп. Ю.Х. и мл.инсп.
Ж. Ц., предвид постъпил сигнал за осъществявано на процесната дата и с процесния автомобил
1
противозаконно подпомагане на мигранти да преминават през територията на страната.
Около 18.45 ч. на ул. „В.“ до дом № **, по посока на движение бул. „З.С.“ служителите на 04 РУ –
МВР Б. подали сигнал със стоп палка за спиране на управлявания от жалбоподателя автомобил
„Ф.Г.“ с рег. №*******, като същият не се подчинил и предвид движението му на недостатъчно
разС.ие, застигнал и блъснал в задната част движещия се пред него и в същата пътна лента и
посока и намаляващ скоростта си л.а. „О.В.“ с рег. №*******. От предизвиканото ПТП настъпили
материални щети по двата автомобила. След обуславящото настъпилото ПТП поведение на водача
Г. Г., същият напуснал местопроизшествието, като не спрял,за да установи, какви са последствията
от произшествието. При пристигане на екип на Сектор „П.п.“ ОДМВР-Б.,на месторпоизшествието
бил установен водача увредения автомобил „О.В.“ с рег. №*******, Д. Х. Д., който обяснил,че на
12.03.2023 г. около 18.40 ч. управлявания от него автомобил е бил ударен в задната част на ул.В., в
близост до заведение „Грация“ от л.а. „Ф.Г.“ с рег. №*******, на който вследствие на удара е
паднала регистрационната табела, и който продължил движението си,без да спре,като бил
преследван от патрулен автомобил.
Водачът бил задържан в гр.С. и конвоиран на 14.03.2023 г. до 04 РУ на МВР-Б., предвид което
след проведено обследване на местоположението и механизма на ПТП от органи на С-р „ПП“ при
ОДМВР-Б., на 12.03.2023 г., АУАН с бл.396294 бил съставен и предявен на нарушителя на
14.03.2023 г.,който го подписал без възражения.
В резултат на така реализирания механизъм на ПТП били причинени материални щети по двете
превозни средства, подробно описани в Протокол за ПТП №1788918/17.07.2023 г. и ПТП
№1799870/14.03.2023 г., а именно по отношение на МПС , „Ф.Г.“ с рег. №*******,собственост на
жалбоподателя били причинени повреди в предна броня, а спрямо л.а. „О.В.“ рег. №*******, били
причинени деформации, засягащи структурата на задна броня.теглич и задна дясна врата.
В съставения на жалбоподателя АУАН били пресъздадени фактическите параметри относими към
съставомерните признаци на допуснатите от жалбоподателя нарушения, които актосъставителят
квалифицирал като нарушения на чл.23, ал. 1 от ЗДвП и чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП.
Наказващият орган изцяло възприел резонността и правната оценка на извършените фактически и
правни констатации на актосъставителя и при тъждественост на фактическите изводи
санкционирал нарушителя на основание чл.179,ал.2, пр.2 ЗДвП за нарушение, квалифицирано по
чл.23,ал.1 ЗДвП с наказание глоба в размер на 200 лв. и на основание чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП му
наложил наказание глоба в размер на 100 лв. и наказание
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушението по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 01.02.2024 г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, като съвкупността от очертаните по делото косвени и производни
фактически данни от разпита на актосъставителя и на свидетелите Ж. Ц., Д. К., Д. Д., напълно
удовлетворяват предявените императивни изисквания, предпоставящи възможността да послужат
като легитимна доказателствена за изграждане на категорични изводи относно безспорна
доказаност и несъмнена установеност на нарушението. В случая съдът съобрази пълнота и
точността на показанията на длъжностното лице О. А.,като пресъздаващи вторично
формираните визуални възприятия за фрагменти от вредоносните последици по
автомобилите,за локацията и разположението на л.а. „О.В.“ рег. №*******,в т.ч. за ясния
механизъм за настъпилото ПТП, като при движение в една и съща пътна лента втория
автомобил /управляван от жалбоподателя/ при несъблюдаване на необходимата дистанция
блъска първия,движещ се пред него и в същата посока л.а. „О.В.“ рег. №*******,в т.ч. за
последващото настъпилото ПТП поведение на жалбоподателя, който продължил
движението си и окончателно напуснал местопроизшествието, без да спре.Съдът кредитира
показанията на актосъставителя относно локализацията на щетата на л.а. „Ф.Г.“-в предната
му част, и за настъпили увреждания и деформации по л.а. „О.В.“ в задна броня.теглич и задна
дясна врата., което добре отговаря на версията за обусловеност на автопроизшествието от
технически неправилно и виновно поведение на водача на л.а. „Ф.Г.“. Щетите
локализирани, в дясна задна врата на л.а. „О.В.“ съответстват и на пресъздадените
възприятия от свидетеля Д. Д., който съобщи,че след удара в задната част, водачът на л.а.
2
„Ф.Г.“ е предприел маневра изпреварване, целейки да избяга от следващия го патрулен
полицейски автомобил.
Съдът интерпретира показанията на тримата изброени свидетели като достоверни
предвид незаинтересованата свидетелска нагласа на длъжностните лица, и предвид
контролното и спомагателно значение и информативен капацитет на показанията на св.Д.,
очевидец на автопроизшествието.
Като следващ източник на косвени доказателства, включени в логическата верига,
съдът възприема и фактическите констатации, направени при проведения оглед на 1 бр. СД –
диск,материализиращ фотоснимки относно уврежданията по двата автомобила.
По същия начин въззивният съд кредитира и показанията на свидетеля Ж. Ц., които следва да се
ценят като доказателствени източници, които не възпроизвеждат факти в противоречие с
очертаната в АУАН и НП фактическа теза. Именно преките доказателствени факти в показанията
на свидетеля Ц.,чието внимание на 12.03.2023 г. било съсредоточено именно върху преследването
на автомобила, управляван от жалбоподателя, за който имало информация,че незаконно
подпомага преминаването на мигранти през страната. Свидетелят подпомага обективното и
качествено разкриване на връзката на жалбоподателя с авторството на нарушението по
чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП, т.к. подробно очертава визуалните си впечатления относно възприетия лицев
образ на Г.Г. от близък ракурс,като при първия опит да спре със стоп палка водача Г. според
свидетеля, същият ускорил скоростта на управлявания л.а. и минал в близост до него,
застрашаваща безопасността му. Впоследствие в намерения изоставен автомобил в улиците до
бул. А.К., били открити документите за самоличност на Г. Г., на база съпоставката с тях св.Ц.
сочи,че именно Г. е управлявал процесното МПС на 12.03.23 г. На посочения в АУАН и НП
маршрут.Тези показания също имат функция на пряко доказателствено средство,тъй като
изчерпателно пресъздават картината на механизма на настъпилото ПТП, водачът на л.а. «Ф.Г.» ,
опитите на противопоставяне и неподчинение на подадените му сигнали със стоп палка и звукова
сигнализация за спиране, сблъсъка на управлявания от жалбоподателя автомобил в задна част
движещия се пред него автомобил, непосредствено след който продължил движение към бул.
А.К.. Именно детайлната и прецизна, пунктуална преценка на тези показания предоставя
информативност за друг централен и съществен факт, а именно безусловната връзка на
жалбоподателя с авторството на вменениет му нарушения
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление в обжалваната му част относно
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 13.02.2024 г. видно от входящия печат
ОДМВР-Б., С-р „П.п.“, като НП е връчено на жалбоподателя на 01.02.2024 г./ от надлежна страна –
ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване
на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОДМВР Б.,
Сектор "ПП" Б., съгласно т.3.11 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от материално и териториално компетентен орган –
младши автоконтрольор при сектор "ПП, оправомощен съгласно т.1.3.2 от същата заповед. АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. При
проверка на формалните характеристики на НП и АУАН, досежно тясно определения петитум на
жалбата, конкретизиран в о.с.з. на 03.04.2024 г., настоящият съдебен състав не констатира
компрометиращо процесуалната им законосъобразност отклонение от задължителните реквизити,
очертани в чл. 42 от ЗАНН и чл.57 ЗАНН. Описанието на фактическото съдържание на
нарушението по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП, удовлетворява критериите за пълнота, яснота и
изчерпателност. В АУАН и в НП се съдържа непротиворечиво обсъждане на фактите,относими
към основните обективни характеристики - датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено нарушението, свързано с липсата на дължимо позитивно
поведение- спиране след предизвикване на ПТП,с цел оказване на съдействие за установяване на
3
вредите от произшествието. Законосъобразно и в синхрон с детайлизирания фактически състав на
установеното нарушение е дефинирана правната му квалификация чрез нарушената законова
разпоредба по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП. Приложена е и съответстващата санкционна разпоредби на чл
чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. В
контекста на горните съображения съдът прецени, че при издаването на НП и съставяне на АУАН
не са допуснати компрометиращи по своя ефект процесуални нарушения на административно
производствените правила.
В сферата на дължимия анализ по приложимия материален закон:
Според настоящата инстанция на жалбоподателя правилно е вменено нарушаване на нормата на
чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като видно от доказателствената съвкупност такова поведение е
налице както от обективна страна,така и от субективна предвид убедителните и еднопосочни
фактически данни, пресъздадени в съдържанието на свидетелските показания на свидетелите Ж.
Ц. и Д. Д.. Съгласно правилото на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водач на ППС, който е участник в
пътно транспортно произшествие е длъжен, без да създава опасност, да спре и да установи, какви
са последици от произшествието. На първо място е налице ПТП съгласно горепосочената
дефиницията на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, тъй като вследствие на настъпило събитие на пътя, по
време на управление на ППС, по автомобила на св.Д. и на жалбоподателя са били нанесени
материални щети. Всяка повреда върху субстанцията и механизмите на превозното средство
попада в обсега на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, а установените по делото факти,оставащи стабилни на
база протокола за ПТП, и проведения оглед на СД, неразделна част от протокол за ПТП,
илюстрират действителния обем и характеристики на причинените увреждания на двата участвали
в инцидента автомобила. Водачът Г. е участник в ПТП съгласно дефиницията на § 6, т. 27 от ДР на
ЗДвП, тъй като с поведението е допринесъл за настъпването на ПТП, допускайки нарушение на
правилата за движение по пътищата по чл.23,ал.1 ЗДвП. Предвид обстоятелството,че ударът е
настъпил и локализиран в предната част на л.а. „Ф.Г.“, т.е. водачът Г. не е бил лишен от
възможността активно да възприема момента на удара и да организира и ръководи реакциите и
поведението си, в т.ч. правно приемлива насока, като спре и съдейства за установяване вредите от
произшествието, за съда е установено,че същият е продължил съзнателно и целенасочено да
управлява автомобила си,като умишлено не е спрял,за да установи последиците от
произшествието. Нещо повече, в психичните процеси на жалбоподателя Г. Г. доминираща е била
субкетивната мотивация- да избегне проверка от следващия го патрулен автомобил с полицейски
инспектори от 04 РУ на МВР-Б., като придвижвайки се по-бързо в пространството успее да
преустанови видимостта на управлявания от служителите на 04 РУ на МВР-Б. автомобил към
неговия собствен и да преустанови връзката със следващия го полицейски автомобил.
Основна характеристика на нарушението по чл.123,ал.1, т.1 ЗДвП е осъществяването на такава
вторична неправомерна дейност, която чрез неизпълнение на задължението за спиране и
съдействие за установяване на последиците от ПТП, се създават предпоставки за осуетяване
установяването на последствията от ПТП и авторството на нарушението. Касае се до вторично
пасивно поведение, за чието виновно субективно отношение се изисква като минимум
задължително съзнаване и възприемане факта на настъпилото ПТП..Когато предикатното
нарушение по чл.23,ал.1 ЗДвП не обуславя настъпването като резултат на ПТП, не би се поставил
въобще въпросът за ангажиране на административно - наказателна отговорност на дееца по
чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП. Необходима фактическа предпоставка за това е наличието на предварителна
дейност, от която е настъпило ПТП,в случая с последици от имуществен характер. Юридическа
предпоставка за реализиране на отговорността по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП се явява не само
обективното неизпълнение на задължението за спиране на местопроизшествието, а и пълното
доказване на субективната съставомерност. В случая съдът прие за доказан факта на възприемане
от страна на нарушителя на възникналото ПТП по гореобсъдените съображения в гласните
доказателствени източници, предвид факта,че възприемането на удара в движещия се пред
жалбоподателя л.а. „О.В.“ през панорамното стъкло е било неизбежно и безусловно, като вместо
добросъвестната реакция и в контекста на задължението по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП, жалбоподателят
съзнателно и предумишлено се е стремил към окончателно преустановяване връзката си с
местопроизшествието. Жалбоподателят е следвало да остане на мястото на произшествието и да
изпълни в пълен обхват вменените му от закона задължения за установяване на щетите, което
изисква активност и инициативност при подпомагане процеса по установяване на механизма и
последиците от инцидента, а не манифестираното игнориране на това задължение чрез напускане
на местопроизшествието без уведомяване на органите на МВР.
4
За конкретното нарушение, в чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП, са предвидени две кумулативни
административни наказания: лишаване от право за управление на МПС от 1 до 6м. и глоба от 50
лв. до 200 лв. По отношение на наказанието „глоба“ предвид заявеното в о.с.з. десезиране на съда и
постановеното прекратително определение в тази част, съдът приема, че НП е влязло в сила.
Съдът намира обаче,че на жалбоподателя Г. Ц. Г. неправилно е наложено кумулативно
предвиденото в чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец“. Видно от приобщената справка за нарушител/водач – л.20-21
от делото, Г. Г. не е правоспособен водач на МПС, респ. не може да му се налагат мерки с
административно-репресивна насоченост и ограничаване на права, каквито той изначално не
притежава. Ето защо и наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно в
обжалваната част следва да бъде отменено.
В конкретния случай разноски се дължат в полза на жалбоподателя Г. Ц. Г., който своевременно е
поискал присъждането им. Същият е претендирал такива в размер на 500, 00 лева за адвокатско
възнаграждение, съгласно приложен по делото Договор за правна защита и съдействие 01.02.2024
г., видно от който претендираната сума е заплатена изцяло в брой. Същите следва да бъдат
възложени в тежест на ОДМВР-Б..
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2,т.1, вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Б.кият районен съд, LXVти
наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-001057 от 18.07.2023 г. издадено от Началник
група в ОДМВР -Б., сектор "П.п." Б. В ЧАСТТА МУ , с която на Г. Ц. Г. ЕГН:**********,за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 месец“.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на Г. Ц. Г. ЕГН:**********, сума в размер на 500 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5