ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

            Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в закрито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:                                            

                                 Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА        

 

като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА чнд № 1107/20 .   по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството  по реда на чл.234, ал.4 от НПК.

 Образувано е по жалба на обв. А.С., чрез защитника му адв. К. против постановление на прокурор при РП Пазарджик от 28,08,19.  за частично прекратяване на ДСП 1058/12г. на РУП Пазарджик.

По жалбата е било образувано чнд 2364/19г. и Съдът , в настоящия състав, е постановил определение , на което е поставил дата „десети януари две хиляди и четиринадесета година“. При въззивния контрол е прието с контролното определение 308/03,08,20, че определението е процесуално незаконосъобразно поради „липса на посочване на времето на издаване на съдебния акт, за каквато законът не предвижда ред  за отстраняване“ , с каквито мотиви първоинстанционното определение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане. Не е указано разглеждане от друг съдебен състав и тъй като практически е прието, че липсва съдебен акт , тоест няма произнасяне, няма пречка делото да бъде разгледано и решено от същия състав ( още повече при липсата на указания от инстанционния контрол новото разглеждане да е от друг състав!) .

При тази процесуална ситуация предмет на разглеждане по настоящото дело е същата жалба, въз основа накоято е било образувано чнд 2364/19.В нея се  съдържат упреци за необоснованост на възприетата фактология и известен дефицит на доказателствената съвкупност, обуславящ процесна неизправност. Иска се, въз основа на представения доказателствен анализ, отмяна на постановление и поредно връщане на делото на прокурора.

Препис от постановлението е бил връчен на обе. Ц., постр. К.Д. чрез С.К. , видно от известията за доставяне , както и на А.С., чиято жалба е инициирала настоящата производство. На постр.-Щ.К.( под запрещение)  препис не е връчен на представляващия я А.К., който не е открит на адреса по регистрация , но опитът за връчване чрез районния инспектор е останал също неуспешен с отразяване в докладната записка, че лицето  е заминало на работа в Германия от две години на неизвестен адрес ; в случая следва да се съобрази нормата на чл. 271, ал.5 от НПК, която предвижда дори  при съдебното разглеждане на делото ( която е основната фаза на процеса) , ако пострадалият не се открие на предоставения от него адрес , на който са били приемани адресирани до него съобщения - л. 85,т. ІІ. Съобщението не било връчено и следва да се приложи същия процесуален подход и по отношение на постр. Пенка Д., доколкото първоначалното съобщение до нея също се е върнало в цялост и е било потърсено съдействие на полицейски служител, който е посетил и адреса и събран информация от съседи, че лицето живее от около две години в Германия на неизвестен за тях адрес . При това обследване се прие ( вкл. предвид нормата на чл. 271, ал.5 от НПК), че постановлението за частично прекратяване е съобщено на всички пострадали с оглед изискването на чл. 243, ал.4 от НПК и на обвиняемите, от които С. е подал настоящата жалба с искане за неговата отмяна.     

 Този път искането е неоснователно. То е шесто по ред, с което се подлага на съдебна ревизия решението на прокурора да финализира наказателното производство спрямо единия от двамата обвиняеми-  Б . Ц. за престъпление по чл.343 ал.З предл.З б.”а” вр. ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1 от НК вр. ЗДвП.

 

 Въпреки  оплакванията в жалбата, трябва да се отчете, че в основната им част указанията на решаващите съдилища  за събиране на нови доказателства и техния задължителен и цялостен анализ са били изпълнени,а тези, които са останали частично неизпълнени не засягат основателността на направения краен извод. Така, че по своята същност твърденията в жалбата, че в постановлението са приети различни стойности за едва величина са верни, но пък те не обуславят претендирания извод за противоречие. Защото , както вече се посочи възприети са били и то основателно и двете екипни експертизи , които са ползвали различен подход при своите изчисления и достигнали до различни стойности , са обосновали един и същи извод, което само гарантира мащабността на разследването и което е по-важно -обективността на резултатите от него.

 Възприетата фактоголия в проверявания прокурорски акт е базирана на събраните и  анализирани  доказателствени източници ( показанията на водачите и пътниците в трите автомобила) и конкретно кредитирани заключения ( по тройните експертизи)  от общо шестте по делото ( по т. ІV, ДСП -две : по основна и допълнителна еднолична- л. 80 и сл. и 96; основна и допълнителна тройна от експерти в списъка към Пз ОС л. 110 и сл. 132 и сл.; заключение от СТЕ от експерти от списъка на в.л. към ПлОС). Втората тройна експертиза , изготвена от вещи лица от списъка към ПОС е била допусната след критиките в последното отменително определение на ПРС - л. 78, т.ІІ, където Съдът е дал указания за нова тройна, евентуално- петорна експертиза, предвид налични заключения по водени граждански дела, които дават различен отговор на изследваните от първата тройна експертиза въпроси.  Постановлението за възлагане е на л. 152,т.ІV и от него става ясно (както и от съдържанието на изготвеното след това заключение) , че един от поставените въпроси под №6 е наложен именно поради противоречивите експертни становища ( от едноличните и тройни експертизи) досежно механизма на ПТП, като дори е възложено при изследване на този въпрос да се вземат различните експерти мнения , което е сторено ( л. 215,т.ІV). Несъмнено ясно, че след като се изразява различно становище и то е обосновано, не се застъпва и не се поддържа това, което е формирано от друг експерт. Тук само ще се маркира, че въпреки различията в стойностите за отделните величини в двете тройни експертизи, те водят до абсолютно еднакъв извод ( обсъден подробно по-долу).

Изчерпателността на доводите за възприемане на определи експертни заключения и изчерпателността на правните изводи  се критикува неоснователно. Въпреки неточността в израза, че се „кредитират повторните експертизи“ , доколкото такива по смисъла на дефинитивната норма такива нито са допускани, нито са изготвяни, става ясно от цялостното изложение , че се възприемат двете екипни експертизи, от които първата има и допълнително заключение . Отделен е въпросът, че то изследва ( в основната си част) напълно нова задача ( вкл. относно парчето фар и относно разминаването с едноличните заключения на инж. Мирчев) , поради което и даденото определение допълнителна също е некоректно, но тъй като е именувано така, то така ще се и нарича за яснота в настоящия коментар.  Така, че дали е спазена юридическата семантика при наименуването на някои експертни заключения е без значение за същността на вещите отговори, доколкото те са възприети по конкретни , споделени, съображения.

Сформираната в хода на седемгодишното разследване доказателствена съвкупност не страда от дефицити, рефлектиращи върху принципа за търсене на обективната истина. Водено от съдебните указания разследването е запълнил доказателствената маса с разпити на всички установени лица, които могат да дадат информация за инцидента, вкл. преразпит по спорните въпроси (  присъствието в процесната ситуация на л.а. с червен цвят Миникупър ) и назначаване на допълнителна на първата тройна ( експерти от списъка към КС Пазарджик) и след това съвсем нова трайна експертиза ( с експерти от списъка към Окръжен съд Пловдив) , на която са поставени всички относими въпроси за изясняване механизма и причините за настъпване на ПТП, вкл. и относно открито в преден десен фар на л.а  Пежо на парче от заден десен стоп на л.а. Форд Транзит. Да, не са изпълнени указания, дадени при един от предходните съдебни контроли,  да се включи в първата тройна експертиза инж. Мирчев, доколкото негово заключение и това на неговите колеги имат съществени разминавания, но за причината този експерта да не бъде включен в състава са налични данни за неговия отказ.

Заключенията по тройните експертизи,първата от които допълвана и уточнявана ( относно парчето стоп) , са възприети основателно като база за изясняване на механизма на настъпване на пътно-транспортния инцидент. И правилно. Наистина като споделени са мотиви за „компетентност, обоснованост ,обективност, съответствие“, но изводът за кредитация е подкрепен от коментара на конкретно посочени и лансирани по осъдени доводи гласни доказателства, в липсата на какъвто подход прокурорът неоснователно се упреква с настоящата жалба.

Известната недостатъчност в мотивирането от страна прокурора, който няма директен извод, че лансира и заключенията по екипните експертизи ,  съвсем няма решаващо значение за осъществяването на съдебния контрол, тъй като има достатъчно подборното обсъждане на ситуацията през призмата на лансираните доказателства и конкретни съображения за игнорирането на некредитираните ( твърденията на С. и спътника му за такова изпреварване от л.а Миникупър, което било причина за намаляване скоростта от страна на С. в момента на предприетото вече от него изпреварване на „Сеата“) .

Основна база за изграждане представа на процесната ситуация са експертните заключения по тройните АТЕ. Критиката към тях е в много посоки, като се атакува относно тези факти, които опровергават защитната теза. Детайлните възражения ( които са поддържани във всяка жалба против постановените до момента шест прекратителни прокурорски акта )  са от една страна за неотчитането на оставени следи от гуми, обективирани в протокола за оглед и визуализирани чрез приложените към него фотоси и от друга - за възприемане на определени изначални факти от конкретни оспорени с жалбата доказателствени източници, които факти са послужили и за експертното заключение. Оспорва се, че  заключенията по тройните СТЕ противоречали на едноличното заключение на в.л. инж. Мирчев и на конкретните гласни  доказателства средства, а не било обсъдено това противоречие и не било решено еднозначно в полза на лансираните източници. Това обвинение, директно атакуващо дължимия доказателствен анализ, е неоснователно, защото съдържанието на постановлението включва изложение на своята стр.5-6, а относно твърдения на С. и спътинка му - на стр. 4 от постановлението.      

В жалбата се твърди, че съществува разминаване относно скоростта на движение в показанията на К. и Д. като опровергаващи възприетата експертно скорост на движение ( конкретно на л.а Сеат), но това упрекване също е неоснователно Възприетата скорост на движение на този автомобил в заключението  на л. 154 е 95 км/ч  (виж на л. 214, т.ІV), а на л. 196 - 80 км)ч, а твърденията на тези две свидетелки са за по 100 км/ч. Останалите свидетелите, които сочат скорост на движение на другите два автомобила също определят стойности, които са с разлика до 10-15 км/ч . макс. До 20 км/ч от експертно установените, като следва да се има предвид, че никой от свидетелите не е заявил, че е видял километража съвсем непосредствено преди удара.    

Вярно е, че в протокола за оглед и приложения към него фотоалбум са отразени следи от гуми, но невярно е, че те не са взети предвид от експертите. Наистина, те не са обсъдени като спирачни следи, тъй като не са такива. Описани конкретно по своето местоположение и дължина в протокола за оглед ( л.19, т.І), те са посочени от експертите още при отразяване на всички обстоятелства от случая, които са взети предвид за отговор на поставените им задачи- виж л. 112, т.ІV и л.157- след изброените материали по ДСП, които са ползвани за нуждите на изследването), като и в двете заключения са представена цветова схема на местопроизшествието, запазено след събитието, която отразява налични следите от страничното приплъзване на двата автомобила Форд и Сеат Толедо ( третият автомобил Пежо не е оставил такива следи ).   Оставените следи обаче нямат характера на спирачни следи, които автомобилът оставя  при рязко активиране на спирачната система. Следите от странично приплъзване се получават при странично въздействие на друг обект върху автомобила в процеса на негово движение, което отклонява автомобила от посоката му на движение и създава в резултат на въздействието различен ъгъл на приплъзване на предни и задни и/или десни и леви колела ( в зависимост от посоката на удара и мястото на удара върху автомобила). Поради различния им характер тези следи , действително ( както се твърди в жалбата) , не могат да служат на експертите за установяването на скоростта.  В експертизата на л. 116, т.ІV е посочено ясно, че липсват следи от употребени спирачни , които да послужат за обективно и максимално точно определяне на скоростта. Затова в основаната на съответните изчисления са възприети тези следи ( от т.нар. дрифт) с уточнението за известна относителност ( л. 116,тІV), а в заключението на л. 213 и чрез ползване на твърденията на водачите ( л. 191, л.194). Тоест приложени са различни подходи от двата екипа вещи лица за изчисление и установяване на скоростите на движене на автомобилите, разстоянията между тях и т.нар. опасни зони и въпреки, че има различия в установените стойности, те обосновават един и същи извод. Следните са резултатите за скорост на движение( преди удара)  в км/ч по  САТЕ на л.112 / съответно СТЕ на л. 154: на  Форд Транзит - 97 /  95      ; Сеат 85     /  95      § Пежо 406   няма възприета скорост на движение  на закл. на 116  / 129. Скорост на Пежото към момента на удара е отразена на л. 117и 136 -132-133 км/ч. В заключението на л. 213 има възприети и скорост на движение в момента на удара - Пежо с 119 км/ч , Форд ( при първия удар) - 101км/ч. При този паралел става ясно, че има известно разминаване в конкретните стойности, но пък то не е водело до различни, а до еднакви изводи. И в двете заключения по тройните експертизи е направен и обоснован категоричния извод, че още при предприемане на маневрата за изпреварване на лекия автомобил Сеат с навлизане в лява ускорителна обв. С. лента е попадал дълбоко в опасната зона на спиране на лекия автомобил Пежо, управляван от Ц..  Защото: І. Според закл. на л. 110 разстоянието, което е било необходимо на водачът на л.а. Пежо аварийно да намали скоростта и да спре при навлизане на Форда пред него в лява ускорителна лента е над 28-29 мера, а в момента на навлизане на Форда пред Пежото  това разстояние е около 23-24 метра ( и на водача на последното МПС не е достигнала около 1 секунда време , за да реагира) . Виж и  втория  извод на л. 119  ІІ Според закл. на л. 154 ( виж на л.218) разстоянието между Пежото и Форда към момента на навлизане на втория автомобил в лентата на първия е била 12-13 м. , като до мястото на удара разстоянието е 61-62м. , а опасната зона на Пежото е 136,47- тоест още с първоначалната си маневра Фордът попада дълбоко в опасната зона на Пежото.Виж извод на л. 219 , абз. предпоследен .

Така, че конкретните стойности, възприети в  заключението на л. 110 и това на л. 154, т.ІV относно скорост на движение на автомобилите, спирачен път /опасна зона на всеки от тях , разстояние между автомобилите са различни, но и при двете заключения те водят до един и същи фактически извод, който стои в основата на възприетия от прокурора правилен правен извод.  При посочените горе конкретните стойности, следва и изводът , че всяка скорост ( на Пежото, Форда и Сеата) е била разрешена, доколкото е в нормативно установените параметри за движение по АМ.

Неоснователни са твърденията, че конкретни показания променяли тези стойности ( виж показанията в т. ІІІ на Гатев, Ц., Дойчинов, Дамянов). К.( на предна дясна десалка)  и Д. , които са пътували в Сеата сочат  скорост на движението му от около 100 км/ч ( в експ. ПЛ- 95 км/ч) . Както се посочи вече, няма данни автомобилите да са се движили на  „автопилот“  и промяна на скоростта с до около 10-15 км/ч при тази висока скорост на движение не е осезателна и е напълно допустима при динамичното движение по автомагистрала.

Неоснователни са и критиките относно възприетия факт на конкретното позициониране на трите автомобила в трите ленти по АМ и разместването им по тези ленти при предприетите маневри и удари , което движение несъмнено има значение за експертната преценка по поставените задания.  Затова и обсъждането следва да е отново в контекста на екипните експертни изводи.   Безспорен  факт е движението в една и съща посока на трите автомобила по АМ Тракия в един и същи момент и установяването им по следния начин в лентите: в средната лента -  л.а Сеат Толедо, ,управляван от св. Дамянов и зад него първоначално Мини Купър , червен на цвят, който безпрепятствено задминал Сеата и зад последния се оказал микробусът Форд с водач обв. С. и жалбоподател по настоящото дело ; в лявата лента (за ускорение) - л.а. Пежо с водач обе. Ц., по отношение на когото прокурорът иска за прекрати наказателното производство с проверявания акт. 

В определен момент от движението на тези три МПС по описания начин , Ангелов навлиза с Форд-а в крайна лява лента и за миг се установява пред Пежо-т, чиито водач не успява да убие скоростта достатъчно и въпреки своевременна си реакция да убие максимално скоростта и да се отклони в средната лента ( от лявото) удря в задната част Форда  в момент, когато последния се е почти изравнил с изпреварвания  от него Сеат. Със своята дясна част при поднасянето , настъпило в резултат на удара от Пежото-  л.а. Форд се удря в л.а Сеат , който губи устойчивост и се завърта около вертикалната си ос, преобръщайки се през тавана и пада в лентата за движение на колелата си.  Форд-ът продължава страничното си приплъзване и спира движението си в крайпътна канавка, а зад него спира управлявано от водача си Пежо-то.

 Факт е, че настилката е била суха, слънчево време. Движението се е осъществявало по асфалтова настилка, на АМ. Факт е липсата на оставени спирачни следи ( само такива от странично приплъзване) . Факт е липсата на установена от водачите на трите автомобила употреба на алкохол ; и тримата са тествани и с отрицателни проби).  Всички тези обстоятелства не са спорни.

 Спорните, установени между гласните доказателствени средства са обсъдени частично. Обсъдени в постановлението са били ( обратното неоснователно се твърди в жалбата) твърденията на пътуващия до С. на предна дясна седалка на Форд.-а св. Кр.Гатев. От значение са неговите твърдения  досежно бързото движение на  л.а. М. Купър, който се движел зад Сеат-а и го изпреварил. Заявеното от Гатев, че л.а. мини Купър е предприел и осъществил изпреварване на ла.а Сеат след като пътуващия зад него Форд е бил установен в лява лента с цел изпреварване на Сеат-а и Мини Купъра -а е напълно съответно на твърденията на водача Форд-а С..  Това твърдение прокурорът е игнорирал от доказателствената база за формиране на възприетите фактически изводи по инцидента, като е приел показанията на Юри Дамянов, че такъв автомобил не се е движил пред него. При това обсъждане не са взети показанията на св. Дойчнов - колега на Ц. , който е пътувал на предна дясна седалка в Пежо-то, като само служебните отношения  не предпоставят съмнения за пристрастност. Той  твърди и за червения Миникурпъ - споделил е възприетото от него движение на л.а. мини Купър , но зад Сеата. Обстоятелството дали в цялата ситуация е имало такъв автомобил Мини Купър е било важно за обв. С. поради твърденията му, че именно изпреварването на Сеат-а от движещия се зад него мини Купър е причина за убиване на скоростта на Форд-а и промяна на скоростта на неговото движение и то след като вече започнал да се пристроява в лявата лента именно с цел изпреварване на движещите се пред него два автомобила. Прокурорът неправилно е приел, че такъв автомобил не се е присъствал в процесната ситуация, доколкото това е категорично изключено от водача на л.а Сеат св. Юри Дамянов, който бил напълно незаинтересован. Наистина твърденията на последния са  съвсем категорично заявени. Но пък присъствието на такъв автомобил се сочи и от св. Дойчинов, спътник на водача на Пежото Б. Ц.. При това, водачът на Пежото и пътникът в Форда Гатев са били разпитани още на 24,08,12г. -  два часа след инцидента ( тогава Ц. - като свидетел, поради което промяната на неговото процесуално качество след повдигане на обвинение против него прави невъзможно да се възприемат тези му твърдения) - виж на л. 22 и 23 т. ІІІ. Твърденията на Гатев от деня на инцидента са за наличие на червен автомобил, който предприел изпреварване на „Сеата“ непосредствено преди това да стори „Форда“. Такива са и твърдения на спътника на Ц. в Пежото - св. Дойчинов, разпитан две седмици по -късно - на 11,09,12г.- л. 26 . Според него когато „Форд-ът“ предприел изпреварване и навлязъл в лявата ускорителна лента Мини-купурът вече бил в дясната лента , преди „Сеата“ ( „Форд Транзит“ , бял, пред него Сеат, най-отпред червен „Миникупър; ние сме в лявата лента, на разстояние 10 и по-малко метри, Фордът с много малка скорост без мигач и рязко навлезе пред нас …“ Тези твърдения на Ц. установяват присъствието на  отречения от прокурора червен Миникупър, защото и Ц., който е германец и германски гражданин, посочил адрес в Германия има само служебни отношения и то с Ц., но не и със С., който , с Гатев заявява присъствието но този автомобил по начин, който оневинява в някаква степен неговото поведение на водач в процесната ситуация. Но - твърденията на Ц. установяват присъствието на червения автомобил пред „Сеат-а“ преди предприетата маневра от „Форд-а“ за неговото изпреварване, тоест по начин, различен от сочения от  Гатев „( л. 23 , т..ІІІ - „А. реши да изпревари червената кола пред нас, а пред нея бяла , червената кола изпревари бялата и си замина бързо, ние сме в лявата лента и А. леко намали и тогава усетихме да ни удрят ( същото и на л. 80,на 02,10,12г.) . При тези противоречия Съдът приема твърденията на Дойчинов, че към момента на навлизането на „Форд-а“ в лява ускорителна лента с цел изпреварване , червеният автомобил е бил вече пред „Сеат-а“ ( както твърди Дойчинов) . Наистина, както са забелязали експертите ( л.135, т.ІV, абз. последен ) показанията на Дойчинов съдържат твърдения, че след инцидента той и Ц. спрели с Пежо-то в лентата за принудително спиране, червеният „Миникупър“ намалил, минал покрай тях и продължил в посока Пловдив , което е нелогично при положение, че по-горе същият твърди, че този автомобил още преди предприетото от „Форд-а“ навлизане в ускорителната лента е бил в дясната лента, преди „Сеат-а“. Единственото логично обяснение за това е непоследствено преди да се развие процесната ситуация този автомобил да се е установил по някаква причина в аварийната лента и така да е изостанал от колоната, която първоначално водел. Но тъй като не е установен автомобила , информация за тези обстоятелства не е събирана, а от водачите и пътниците във верижните удари такава не е предоставена. Убедителният начин, по който Дойчинов е представил ситуацията на пътя и след това преминаването паркиралия им автомобил на „Миникупър-а“ не дава възможност да се приеме за достоверно категоричното отрицание на водача на Сеат-а - че такъв автомобил пред него не е движил. Така се установява следното положение : А). Ако се приемат твърденията на Дойчинов (както се мотивира горе) - движението на червения автомобил не е повлияло на процесната ситуация, тъй като той е бил пред Сеата преди Форд-ът да предприеме навлизане в лява лента с цел изпреварване и Б) ако се приеме позицията на прокурора, че такъв автомобил не е имало, то несъмнено е, че няма как да има отношение към процесната ситуация. Към хипотезата „ А)“ обаче следва да се отнесе и обсъждането на експертите в заключението на л. 110 (и конкретно на л. 120, т.ІV), тъй като те ясно са отчели движението на „Миникупър-а“ и то по начина, сочен от Ангелов и Гатев и при това са направили извод, че описаното от последните двама изпреварване от „Миникупър-а“ на „Сеат-а“, което принудило С. да намали скоростта , не е повлияло на крайния извод, че при навлизане на „Форд-а“ в лява лента той е попадал в опасната зона на спиране на „Пежо-то“.   Така, че експертите, изготвили закл. на л. 110, т.ІV са възприели наличието на този автомобил и дори наличието на предприето от него изпреварване на  Сеата, но са категорични , че това по никакъв начин не е променило ситуацията за водача Форд-а. Наличието на такъв автомобил и твърденията за маневрата му на Гатев и С. са били взети предвид и обсъдени от експертите по първата тройната АТЕ ( л. 33,т ІV) и възприетото е, че от техническа гледна точка не може да се извърши анализ при наличните данни на предприетата маневра изпреварване на л.а. Сеат от л.а Форд. Въз основа и на безспорния факт за движение на Форд-а в лява лента към момента на удара от Пежо-то е възприето л. 114, т.ІV , че движението на л.а. мини Купър не е повлияло върху местоположението и скоростта на движение на Форд-а . 

Дистанциите между трите автомобила са изчислени и от двата екипа експерти ( л. 120, т.ІV и л.136,тІV и л. 217 и сл.,т.ІV) и по този въпрос становището им също неоснователно се критикува, както и по отношение на необсъждане на данните от водача на Сеат-а и седящата до него на предна дясна седалка св. К. ( виж показанията им) досежно скоростта на движение на лекия автомобил, в който са пътували. Видно от изложеното на л.166 (л.4 на заключението)  и от това на л. 157 ( все т.ІV
) е, че тези показанията на двамата свидетели са били взети предвид. Вярно е, че експертите не са установили такива стойности ( л.7 от заключението) , но освен подробното им обсъждане от техническа гледна точка, дори в житейски аспект при липсата на специална система на автомобила, която да поддържа автоматично зададената от водача скорост, не може да се поддържат гаранции за липса на отклонение с 10-15км/ч.  От друга страна  Дамянов е изразил само предположение каква скорост на движение е поддържал , а що се отнася до К. - тя е възприела скоростомера, но , както става ясно от показанията й от 26,11,12г., в процеса на движението им, а не непосредствено преди инцидента.    

Важна част от заключението на експертите на база на възприетите от тях скорости на движение на трите автомобила, вкл. и към момента на настъпване на ударите ( „Пежо-то“ - „Форд-а“ и след страничното поднасяне на „Форд- а“ той удря л.а „Сеат“)  и установените дистанции помежду им  е становището относно опасната зона на л.а. „Пежо“. Според вещите лица в двата екипа лекият автомобил „Форд Транзит" - С. е попаднал в опасната зона за спиране на лекия автомобил "Пежо 406", непосредствено преди удара на двата автомобила. Математическите изчисления за необходимото време на водача на „Пежо-то“ Ц. да реагира и реализира ефективно снижение на скоростта на управлявания от него автомобил до тази величина, която отразява скоростта на движение на Форд-а  са на база различен подход , но чрез тях е обоснован един и същи  извод. Установено е, че безопасното разстояние между двата автомобила, за да може да се разчита на спасителна маневра от Ц. е било повече от установеното при навлизане на „Форд-а“ в лява лента с цел изпреварване на движещия се пред него „Сеат“ . При наличното време, с което е разполагал установения изначално в лява ускорителна лента водач на „Пежо-то“ - Ц. -той не е имал обективна възможност за аварийна реакция, която да предотврати настъпилия удар между управляваното от него превозно средство и навлезлия пред него Форд.      

Правилно, предвид експертното становище по двете тройни експертизи ( и допълнително по първата от тях) , базирано на възприета и при съответния доказателствен анализ налична информация, е решението в обжалваното прокурорско постановление за липсата на вина на обв. Ц.. При създалата се, след рязкото навлизане в лявата лента пред него на л.а. Форд, пътна обстановка водачът на Пежо-то Ц. не е могъл да предвиди неправомерното поведение на водача на Форд-а - С. (  нарушение на правилото, визирано в чл. 42 ал.1 т.1 от ЗДвП).

Вмененото на Ц. престъпление обаче не съставлява такова , тъй като не е извършено от него виновно. Той нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено-опасните последици. Към момента на внезапно навлизане на лекия автомобил "Форд " в лявата лента ( виж трите екипни заключения), безопасното разстояние между двата автомобила, при което водачът на автомобила „Пежо" би могъл аварийно да намали скоростта си до изравняване с тази на л.а. „Форд" и да не настъпи сблъсък е повече от това, което е установил „Форд-а“ с навлизане в лявата ускорителна лента. . Дистанцията между автомобилите „Пежо" и „Форд" в момента на видимото за водача на л.а."Пежо" отклонение на „Форда" е по-малка от тази, при която Б.Ц. е можел да реагира и с аварийно намаляване на скоростта си до тази на л.а. „Форд", така, че да не настъпи сблъсък. Изследвано е и е установено, че Ц.  не е имал възможност за предотвратяване на така настъпилото ПТП и чрез други спасителни маневри, например - отклоняване на дясно на л.а. „Пежо". Водачът Б.Ц. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди внезапното и рязко навлизане в лява лента и пред управлявания от него автомобил на ла.а Форд-а, с което водачът на този автомобил е нарушил виновно чл. 42 ал.1 т.1 от ЗДвП. Верни и законосъобразни са при това положение окончателните изводи на прокурора, че по отношение на Ц. наказателното производство следва да се прекрати ( тъй като се касае до деяние по смисъла на чл. 15 НК), а следва да продължи по отношение обвинението спрямо С.. 

По горните мотиви  и на основание чл. 243, ал.5, т.1 от НПК   Пазарджишкият районен съд :

                                                 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление за ЧАСТИЧНО прекратяване на  наказателното производство по ДП №1058/12г. по описа на РУП гр.Пазарджик спрямо обв. Б.Е.Ц. ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.343 ал.З предл.З б.”а” вр. ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1 от НК вр. ЗДвП.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Пазарджик  в седмодневен срок от съобщаването му ( ведно с преписи; и до обвиняемите А.  С., вкл. чрез адв.П.К. и Б.Ц., пострадалите - Пенка Ст. Д.,  К. П. Д. чрез С. Т. К., Щ. Ас. К./под запрещение/ - чрез А.Т.К..

Да се съобрази и вземе предвид връчването на съобщенията по чнд 2364/19, поради сериозните затруднения касаещи основно връчването на лицата, поставени под запрещения

 

.  

                               

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: