Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /21.01.2019
година, гр. Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Свиленград, II граждански състав
на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Десислава
Тодорова
секретар: Ренета И.
прокурор:
като разгледа гражданско дело № 190 по описа за 2018
г. на Съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
34, ал. 1 от ЗС от Е.И.М. против А.И.К..
Претендира се допускане на делба на
съсобствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №65677.701.8116.1.9 по КК и КР на гр. Свиленград, одобрени със
Заповед №РД-18-107/13.12.2016г на ИД АГКК, с площ 74,30 кв.м, с предназначение
– жилище, апартамент, ведно с избено помещение №9, с площ от 5,20 кв.м и 4,32 %
ид.ч. от общите части на сграда № 1, находяща се в поземлен имот с
№65677.701.8116 по КК и КР на гр. Свиленград. Твърди се, че като наследници на И.А.К.,
починал на 11.09.2002г., и К.Д.К., починала на 21.04.2005г., страните
притежават по силата на наследствено правоприемство правото на собственост
върху имота при квоти по 1/2 ид. ч. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на искова молба. Ответникът оспорва твърдението, че е налице
съсобственост между страните, като прави възражение за придобивна давност. Поддържа,
че живеел в имота заедно с родителите си до смъртта им, за които полагал грижи.
Продължава да обитава имота със семейството си и друго жилище няма. Твърди, че
откакто са починали наследодателите в продължение на десет години,
необезпокоявано и без противопоставяне от ищцата, е владеел имота от 2005г.
насетне. Моли искът да бъде отхвърлен. При евентуалното му уважаване- заявява
претеции по чл.349, ал.2 от ГПК и чл. 346 от ГПК. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед
на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при
условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
РС – Свиленград е
сезиран с иск за делба, чиято основателност изисква да се установят
следните материални и процесуални предпоставки: 1) ищецът да е носител на
съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената
маса вещи на посоченото от него основание; 2) предметът на делбата да бъде
годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да
участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването
на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно по
арг. чл. 75, ал. 2 от ЗН.
Страните не спорят, а и от
удостоверение за наследници изх.№860/01.12.2017г. издадено от община
Свиленград, се изяснява, че Е.И.М. и А.И.К. са единствените законни низходящи
наследници на съпрузите И.А.К., починал на 11.09.2002г., и К.Д.К., починала на
21.04.2005г.
От Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот
за мероприятия по ЗТСУ (отм.) №110, т. I, н. д. №204/1984г. на съдия при РС-Свиленград, се
изяснява, че на 30.08.1984г. наследодателят И.А.К. е признат за собственик на
жилище №9, с площ 74,30 кв. м, находящо бл. Коприна, вх. А, построен в парцел XIX, кв. 68, гр. Свиленград, ведно с избено помещение №9, с
площ 5,20 кв.м и 4,32 % ид.ч. от общите части на жилищната сграда. Установява
се от представената по делото скица на самостоятелен обект в сграда, издадена
от СГКК-Хасково, че жилище №9 към настоящия момент по актуалния кадастрален
план на гр. Свиленград представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№65677.701.8116.1.9, разположен в сграда № 1, находяща се в поземлен имот с
№65677.701.8116 по КК и КР на гр. Свиленград,
и отговаря на описанието в искова молба.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН, децата на починалия
наследяват имуществото му по равни части. Следователно, с оглед установената
родствена връзка на И. и К.К. със страните, последните по силата на
наследственото правоприемство са придобили правото на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №65677.701.8116.1.9, останал след
смъртта на общите наследодатели.
Разпитани св. Ст. К., Я. М., К. Б. и О. К.,
показанията им ценени по реда на чл. 172 от ГПК, установяват, че след смъртта на
общия наследодател Ив. К. и на съпругата му К. К., фактическта власт върху
имота им е останал да упражнява само техният син със семейството си, а дъщерята
е живеела отделно, но в същия град. Свидетелите са еднопосочни, че ищцата не е
посещавала имота след 2005г., освен, инцидентно, за обреди в памет на
наследодателите, и не е гонена от ответника. Установяват, че отношенията между
братът и сестрата били много добри, но се влошили след като започнали да
разискват как да управляват и разпореждат оставеното им наследство. От гласните
доказателства се изяснява, че преди около три години ответникът предложил
парична сума на ищцата за уравнение на дела й от апартамента, но тя отказала,
като приела, че е много ниска и несъответна на данъчната оценка на имота.
Свидетелите посочват, че страните уговаряли как да се ползват и наследствени
земеделски земи.
Правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по друг начин, предвиден в закон, съгласно чл. 77 от ЗС.
По давност, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, вещното право върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години.
Ответникът противпоставя възражение за придобивна
давност, поради което и с оглед указаната му с доклада по делото
доказателствена тежест следва да установи, че е упражнявал фактическата власт
върху процесния имот за период повече от десет години, считано от 2005г., като
е превърнал държането на идеалните части на ищцата във владение, тоест
владението да е било самостоятелно, респ. че е отблъснато владението на другия
съсобственик, като намерението за своене на останалите идеални части е
манифестирано по несъмнен начин.
Предполага се, че владелецът държи една вещ като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго, съгласно чл. 69 от ЗС.
Изясни се, че основанието за възникване на
съсобствеността е наследяването като общо правоприемство, поради което след
открИ.е на наследството страните се явяват съсобственици и съвладелци на
жилището. Предвид това, по отношение на ответника презумцията по чл. 69 от ЗС
се счита за оборена, тъй като сънаследник, който е останал в наследствения имот
и само той го ползва, се явява владелец само на своята идеална част и държател
на идеалните части на останалите сънаследници. В този смисъл са и разясненията
дадени в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК. Ето защо, в доказателствена тежест
на ответника е да установи, че не се е съобразявал с правата на сестра си, като
сънаследник, и е владял целия имот изключително за себе си.
Действително, повече от десет
години ищцата не е посещавала имота и не се е интересувала от него; ответникът единствен е ползвал и стопанисвал жилището, и сестра
му не се е противопоставяла на това.
По дефиниция владението трябва
да е непрекъснато, самостоятелно, спокойно и явно. Не може да се установи по
скрит начин и трябва да е доведено до знанието на всеки друг, който би имал
претенции спрямо вещта. В някои случаи е обективно невъзможно да се манифестира
промяната в намерението, ако невладеещият съсобственик е с неизвестно
местоживеене, напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и
не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот. Според задължителната за съдилищата практика по чл.
290 ГПК на върховната съдебна инстанция, обективирана в решение № 70 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 3991/2016 г., II г. о. на ВКС, решение № 17 от 1.03.2017 г.
по гр. д. № 2923/2016 г., II г. о. на
ВСК, състоянието
на обективна невъзможност за демонстриране на завладяването е изключение и
поради това не може да бъде прилагано разширително. То се отнася за случаи, при
които лицата или изобщо не се познават, или между тях не съществуват никакви
отношения поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието.
Съдът, като взе предвид
изложеното, приема, че не е налице хипотезата на обективна невъзможност за
манифестиране ново субективно отношение за своене на сънаследствената вещ от
ответника. Страните са поддържали връзка; живеят в един и същ град; както и
спорели по въпроса за ползването на наследствения имот. Всички тези
обстоятелства категорично не определят владението като необезпокоявано и
несъмнено, а това, че страните са зачитали правата си в съсобствеността. По делото не се доказа пълно и главно ответникът
да е установил действия, чрез които да демонстрира намерението да упражнява за
себе си фактическата власт спрямо ид. ч. на ищцата и да отрече правата й в
имуществената общност, за период от десет години, считано 2005г. Ето защо, съдът намира, че възражението за изтекла в полза
на ответника придобивна давност е неоснователно.
С оглед на събраните по делото доказателства се
установи, че ищецът е носител на 1/2ид. част от правото на собственост върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №65677.701.8116.1.9 по КК и КР на гр.
Свиленград, с площ 74,30 кв.м, с предназначение – жилище,
апартамент, ведно с избено помещение №9, с площ от 5,20 кв.м и 4,32 % ид.ч. от
общите части на сграда № 1, находяща се в поземлен имот с №65677.701.8116 по КК
и КР на гр. Свиленград. Следователно, като носител на идеална част от правото
на собственост върху недвижимата вещ, предмет на делбата, ищецът притежава
потестативното право да претендира поделянето й, съобразно квотите, които
съделителите притежават. След като бе установено от представените по делото
доказателства, че в настоящото съдебно производство участват като страни всички
съсобственици, следва да се допусне извършването на съдебна делба на общата
недвижима вещ при следните дялове: за ищеца – 1/2 ид. част и за ответника - 1/2ид.
част., определени на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН.
Заявените претенции за съдебни разноски, по арг. от
чл.355 от ГПК, подлежат на разглеждане във втора фаза на делбата, както и тези
по чл.349, ал.2 от ГПК и чл. 346 от ГПК, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
извършване на съдебна делба между Е.И.М., ЕГН**********, адрес: ***, и А.И.К.,
ЕГН**********, адрес: ***, на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №65677.701.8116.1.9 по
КК и КР на гр. Свиленград, одобрени със Заповед №РД-18-107/13.12.2016г на ИД
АГКК, с площ 74,30 кв.м, с предназначение – жилище, апартамент, ведно с избено
помещение №9, с площ от 5,20 кв.м и 4,32 % ид.ч. от общите части на сграда № 1,
находяща се в поземлен имот с №65677.701.8116 по КК и КР на гр. Свиленград, ПРИ
КВОТИ:
1/2 ид. част
за Е.И.М. и
1/2 ид. част за А.И.К..
Решението може да бъде
обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от получаване на преписи от него
от страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на
решението по допускане на делбата делото да се докладва за подготовка във
втората фаза.
СЪДИЯ:
Д. Тодорова