№ 2399
гр. София, 16.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110161809 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищцата писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищцата в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице И. Л. Д., адрес: гр. София, ж.к. ”...., тел. **********,
специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.04.2025 г. от 10:30 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и преписи
от писмените отговори.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
М. А. Т. е предявила срещу „.....“ АД установителен иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № .... г. и срещу
„.......ООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
Договор за предоставяне на гаранция № .... г.
Ищцата твърди, че на 21.10.2022 г. е сключила Договор за паричен заем № .... г. с
1
„.....“ АД, а с „.......ООД - Договор за предоставяне на гаранция № .... г. Сочи, че ГЛП по
кредита бил в размер на 35%, а ГПР – 40,39%, което нарушавало добрите нрави и било в
разрез с добросъвестността, доколкото размерът на възнаградителната лихва надвишавал
трикратно размера на законната лихва. Нищожността на клаузата за договорна лихва влечало
след себе си недействителност на кредитната сделка. Твърди, че ГПР бил различен от
посочения в договора, което било заблуждаваща търговска практика и водела до
неравноправност на уговорката за ГПР, съответно до нищожност на кредитната сделка на
основание чл. 22 ЗПК. Сочи, че в ГПР не били включени разходите, които ищцата следва да
извърши за заплащане на възнаграждение на поръчителя. Излага, че потребителят не бил
информиран за икономическите последици от приемането на задължение във връзка с
другите договорни клаузи. Доколкото кредиторът има задължение да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, клауза, предвиждаща дължимост на възнаграждение
за поръчител , е в протИ.речие с практиката на СЕС.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „.....“ АД депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че договорите за заем са в
съответствие с изискванията на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК и ГПР е в съответствие с допустимия.
Намира, че не е налице заблуждаваща търговска практика, доколкото дори и невключването
на възнаграждението по договора за гаранция в ГПР, то договорът може да се изпълнява без
евентуално неравноправната клауза. Намира, че оспорените клаузи не са неравноправни,
като информация за тях е предоставена на потребителя в СЕВ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „.......ООД депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като недопустими, доколкото счита, че ищцата няма
правен интерес от предявяването им, тъй като разполага с по-ефективен способ за защита.
Намира исковете и за неоснователни, доколкото процесните договори за гаранция са
действителни, валидни и не страдат от твърдените пороци. Счита, че уговореното
възнаграждение по договорите за гаранция е насрещна престация срещу поетото задължение
за обезпечаване на кредит и същото е определено след извършена преценка на риска.
Излага, че недействителността на договора за заем не би се отразила на действителността на
договора за представяне на гаранция. Намира, че договорите за гаранция не протИ.речат на
добрите нрави.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване сключването на договор за заем и договор за гаранция със соченото в исковата
молба съдържание, както и че са налице твърдените основания за нищожност на договорите.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят възраженията си, в това число, че процесните договори са действителни.
2
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3