Р Е Ш Е Н И Е
№ 320
гр.Кюстендил, 12.04.2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия, в публичното съдебно заседание на тринадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: А. РАДЕВ
при участието на съдебният секретар
Янка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 2544/2017 год., за да се произнесе,
взе в предвид следното:
„Уникредит
Булбанк" АД,ЕИК № ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София,пл. „Света Неделя" № 7 е предявило против „ДЖУЗ ДЖОБ“ООД,ЕИК *********,адрес на
управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Цар Борис Първи“№ 3,З.Г.Х.,ЕГН **********
и Б.Г.Х.,ЕГН **********,***,искове да бъдат осъдени ответниците да и заплатят
солидарно следните суми: 11 344,94-единадесет хиляди и триста и
четиредесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки,представляваща
непогасена главница по договор за банков инвестиционен кредит № SB-7909187A/29.08.2012 год. и 781,27-седемстотин и осемдесет и един лева и двадесет
и седем стотинки-лихва за периода от 30.10.2015 год. до 06.07.2017 год.,от
които договорен лихвен процент в размер на 129,80-сто и двадесет и девет лева и
осемдесет стотинки и лихва върху
просрочена главница в размер на 448,11-четиристотин и четиредесет и осем лева и
единадесет стотинки и наказателна лихва в размер на 203,27-двеста и три лева и
двадесет и седем стотинки,ведно със законната лихва върху гланицата,считано от
07.07.2017 год.претендират се и разноските от заповедното и искови
производства.
В срока за отговор на исковата молба ответниците
оспорват исковете по основание и размер,като развиват и съображения по
съществото на спора в тази насока,част от
КРС,след
като обсъди събраните по делото доказателства,при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
На 29.08.2012 год. в гр.Кюстендил
бил сключен договор за банков инвестиционен
кредит № SB-7909187А/л.9-14/,по силата на които
ищцовото ТД като КРЕДИТОР отпуснало на ответното ТД като длъжник в заем сумата
от 22000,00 лв.,която последното се задължило да върне при условията на
договора , погасителния план /л.15-16/и общите условия на кредитора
/л.17-20/.Вземането на кредитора било обезпечено с договор за
поръчителство,инкорпориран в горният,по силата на който ответниците физически
лица се задължили солидарно да отговарят за задълженията на длъжника пред
кредитора,както и с договорна ипотека върху имот,описан в чл.8.1 от същият.С
анекс № 1/29.01.2015 год./л.21-27,погасителен план към същият /л.28-29/
страните уточнили размерите на дължащото се по договора ,както и нови срокове и
начин на плащане на полученото.Съгласно анекса краният срок за връщане на
кредита е датата 30.09.2017 год.С допълнително споразумение от 29.01.2015
год./л.30-31/,сключено между страните и трети лица,било поето задължение от
третите лица,да обезпечат задължението на длъжниците.С покани за доброволно
изпълнение /л.35-37/,получени от ответниците на 26.04.2017 г. и 02.05.2017
год.,видно от разписките за доставяне /л.33-34/,последните били уведомени,че
поради неплащане на задълженията по договора,възлизащи към 30.03.2017 год. на
обща сума от 11 585.62 лв.,включваща главница от 11 344.94 лв. и
лихви от 240.62 лв.,банката кредитор обявява на осн.чл.60,ал.2 от ЗКИ цялото си
вземане за предсрочно изискуемо.За вземанията си на 06.07.2017 год. кредиторът
депозирал заявление по реда на чл.417 ГПК,същото било уважено по ч.гр.д.№
1306/2017 год.КРС/ приложено в цялост към настоящото/,с издаването на
разпореждане,заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,като
разпореждането и изпълнителният лист са обезсилени по в.ч.гр.д.№ 482/2017 г.КОС
с определение № 805/10.11.2017 год./делото е приложено към настоящото/.От извлечението
от банковата сметка на ответното ТД /л.71-78/ се установява,че в периода от
24.04.2015 год. до 27.07.2017 год.,на която втора дата е постъпила сумата от
11 700.00 лв.,други суми по сметките на длъжника не са получавани.Видно от
представените вносни бележки /л.79-98/ е какви суми са погасявани по кредита в
периода от 16.09.2014 год. до 31.01.2017 год.От информацията за сметката на
ответното дружество в ищцовата банка /л.109/ и писмото на същата от 04.08.2017
год. до ответниците /л.110/ се установява,че с получената на 27.07.2017 год.
сума от 11 700.00 лв. банката счита,че след приспадане на дължими
периодични такси и такса за получен междубанков превод,са погасени съдебни
разноски от 1762.11 лв.,други разходи за кредит в размер на 156.24 лв. и главница
от 9179.96 лв.,като дължимите към 02.08.2017 год. суми по кредита са-главница в
посоченият размер,дължими лихви в размер на 845.50 лв.От експертно заключение
в.№ 8995/03.04.2018 г./л.141-153/,изп.от в.л. Р.Й.,се установява,че:1.действащият в периода на действие на договора индекс SOFIBOR не е съответен на приложеният от ищецът;2.усвоената
разлика от констатираните разлики за периода на кредита в индекса SOFIBOR са на стойност 42.53 лв.,а от неиздължената лихва
разликата е от 0.04. лв.;3.по чл.4.2 от договора банката е начислила лихвен
процент в размер на 1363.33 лв.,от нея е платена част в размер на 915.22 лв. и
остава неиздължен остатък от 448.11 лв.;4.на база чл.4.3 от договора за ткредит
и анекса банката е начислила лихвен процент в размер на 2741.94 лв.,от която е
платена част в размер на 2538.67 лв.и неплатен остатък от 203.27 лв.;5.по
кредита банката е събрала общо сума в размер на 2456.71 лв. като такси и
комисионни;6.общо по кредита банката е събрала сума в размер от 32 637.20
лв.Вещото Й. в експ.з-ние вх.№ 10570/23.04.2018 год./л.165-174/ заключава,че :
1.съм 27.07.2017 год. с постъпване на сумата от 11 700 лв.,като се приспаднат
разноските с оглед обезсилване на заповедта за изпълнение възлизат на 3167.00
лв.,включваща главница от 2164.98 лв.,законна лихва върху главницата към
11.04.2018 год. в размер на 221.35 лв. и общо дължима лихва по договора в
размер на 781.27 лв.;2.при приспадане от сумата по т.1 на заплатените разноски от заповедното производство в размер
на 1002.31 лв. дължащата се към 11.04.2018 год. сума е в размер на 2165.29
лв.;3.неизплатеният размер на лихвите на 27.07.2017 год. възлиза на сумата от
781.27 лв.;4.на 27.07.2017 год. преди постъпването на сумата от 11 7800 лв. не
е имало налични средства по сметката на ответното ТД.отново в.л. Й. в експ.з-не
вх.№ 12332/14.05.2018 год./л.182-189/ заключава,че 1.преди постъпването на
сумата от 11700.00 лв. на 27.07.2017 год. по сметките на ответното ТД не е
имало наличнот по сметката на ответното ТД;2.сумата от 2377.00 лв. изразява
наличното салдо,представляваща разликата между погасената от постъпилата сума
от 11 700.00 лв. главница от 9 179.96 лв.,застраховки,а от остатъка
от 2377.00 лв. са погасени-блокирана сума от 588.00 лв.,застраховки в размер на
27.19 лв. и съдебни разноски от 1762.11 лв.;2.дължимия остатък по договора за
инвестиционен кредит възлиза общо на 3193.21 лв.,вкслючваща : сумата от 2164.98
лв. за главница,законна лихва върху главницата,считано от 07.07.2017 год. до
23.05.2018 год. в размер на 246.96 лв. и общо дължима лихва в размер на 781.27
лв.,от която като се приспадне разноските от заповедното производство в размер
на 1002.31 лв.,остава неиздължген остатък от 2190.90 лв.В експ.з-ние вх.№
20685/28.08.2018 год./л.241-243/в.л. С.Т. заключава че на 27.07.2017 год. по
сметките на ответното дружество е имало наличност от 2377.30 лв.,при което с
постъпването на сумата от 11700.00 лв. всичко дължимо е било погасено,при което
остава дължим на длъжника остатък от 1928.19 лв.Вещите лица от тройната
експертиза в експ.з-ние вх.№ 1578/18.01.2019 год. заключават,че на 27.07.2017
год. преди постъпването на сумата от 11700.00 лв. по сметката на ответното
дружество в същата не е имало друга наличност.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посоченте доказателства.
На основание на приетата фактология
съдът прави следните изводи.
Предявените искове са частично
основателни .Мотивите на съда са следните.
Съдът
счита,че между страните е възникнало валидно облигационно отношение с предмет договор
за банков кредит по дефиницията на чл.430 ТЗ,обезпечен както с договорна
ипотека,така и с договор за поръчителство,по които ищцовата банка е
кредитор,ответното ТД-длъжник, а ответниците З.Х. и Б.Х. поръчители и солидарни
длъжници.Извода на съда се основава на
приетите като неоспорени от страните договор за банков
инвестиционен кредит № SB-7909187А/л.9-14/, анекс № 1/29.01.2015 год. към него и
погасителен план и допълнително споразумение от 29.01.2015 год. Изпълнението на
основното задължение на кредитора да предаде реално в заем уговорената сума е
безспорно между страните, същото се установява и от съдържанието на подписаният
на 29.01.2015 год. анекс-§ 18 от същият.Договорът и анексът са сключени в
предписаната от закона писмена форма, съдържат
правила разписващи правата и задълженията на страните по него.Няма данни
и доказателства за пороци във волята на ответниците физически лица при
подписването на договорът и анексът към него.Безспорно
сключеният договор не представлява потребителски договор по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителските кредити, тъй като длъжникът не е физическо лице,а
търговец,но съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.1, т.2
от същият в редакцията й към датата на сключване на договорът,по
отношение на договори за кредит, вземането по
които е обезпечено с ипотека,какъвто е и процесният казус, се прилагат изрично
изброени норми на Закона за потребителските кредити - чл. 5, 6, 16 -18, 25 и
33а.,нарушаването на които нито се релевира,нито се установява от съдържанието
на договорът,изключая чл.16,за което мотиви по-долу.
Възраженията на
ответниците за нарушение на правилата за защита на потребителите по Защитата по
Закон за защита на потребителите при сключване на процесният договор и анекс е
неприложима в казуса,не само по отношение на
длъжникът по процесният договор,който е търговско дружество и ЮЛ и
вземането на кредиторът е обезпечено с ипотека, но и по отношение на
поръчителите ФЗ,тъй като по отношение на тях дефиницията по § 13,т.1 от ДР на
ЗЗП е неприложима.За този си извод съдът се обосновава с доказателствата по
делото,сочещи на това че двете физически лица-поръчители са били едновременно с
това и съдружници и управляващи на длъжникът ТД /срвн.справка от Търг.регистър
-л.22 от ч.гр.д.№ 1306/2017 г.КРС/,както и със съдебната практика по
приложението на закона/ Решение № 84 от 7.02.2017 г. на ВКС по т. д. №
1934/2015 г., I т. о., ТК и решение № 38, постановено по т. дело № 2754/2015 г.
на ВКС, ТК по чл. 290 и сл. ГПК,
на I т. о.ТК на ВКС/,поради което нямат
качеството на потребител по Закона за защита
на потребителя и не могат да се позовават на неравноправност на
клаузи в процесният договор за кредит, защото и двете физически лица солидарни
длъжници имат тесни професионални /функционални/ връзки с дружеството
длъжник-мажоритарно участие в капитала на същото и в управлението му.Следва да
се отбележи и един допълнителен аргумент. Дружеството с ограничена
отговорност,каквото е дружеството –длъжник по договорът и ответник в настоящото
производството се създава и с цел личното участие на съдружниците в търговската
дейност и личната им обвързаност по отношение на тази дейност, макар и този
личен елемент да не е така ясно изразен, както, например в едно събирателно
дружество и да е ограничен посредством ограничаването на личната им
отговорност. Независимо от това личната обвързаност на съдружниците е ясно
видима и от конкретни законови норми – чл. 123
и чл. 124 от ТЗ,
които създават за съдружника в дружество с ограничена отговорност право и
задължение да участва в управлението на дружеството и го задължават да оказва
съдействие за дейността на дружеството. При това положение действията на
двамата ответници – физически лица З.Х. и Б.Х. по учредяване на поръчителство
пред банката за задълженията на "Джуз Джоб“" ООД следва да се
разглеждат като такива, осъществени изцяло в интерес на дейността на
търговското дружество. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че двамата
са станали поръчители по задължение по договор за инвестиционен кредит, който е
имал за цел единствено финансиране на търговска дейност. Следователно, тези
двама ответници са учредили договорни правоотношения с банката само и
единствено с оглед търговска дейност и не са действали извън посочената
търговска дейност.
Между ищцовата банка
и тримата ответници,както бе посочено
по-горе, са били учредени валидни
правоотношения по договор за банков кредит, отпуснат с определена цел, и по
съпътстващия го договор за поръчителство, по силата на който физическите лица
ответници са поели солидарна отговорност за задълженията към банката на
търговското дружество „Джуз Джоб“ООД в което те са мажоритарни собственици на
капитала и управители.Част от условията
по връщане на кредита са били променени по взаимно съгласие на страните със
сключените впоследствие два анекса,като съдържането на този от 29.01.2015 год.
не дава основание на съда да приеме,че има характера на новация по смисълът на
чл.107 ЗЗД,поради което възражението в тази насока е неоснователно. По силата
на посочените договори основно задължение на банката е било да отпусне кредит
на ответното дружество при уговорените условия. Основни задължения на
ответниците е било да върнат отпуснатия кредит на падежа, заедно с уговорената
възнаградителна лихва и банкови такси и разноски. При неизпълнение на тези
задължения за ответниците са възниквали и задължения за платят предварително
уговореното обезщетение за забава под формата на наказателна лихва.
Клаузите на договора,
анексите към него, договора за поръчителство и общите условия, при които те са
сключени, в това число и клаузите относно начина на определяне на лихвения
процент и начисляване на дължимите лихви, са валидни и пораждат действието си.
Неоснователни са възраженията на ответниците за нищожност на тези клаузи. Не е
налице твърдяното противоречие със закона, защото не съществува императивна
законова норма, на която въпросните клаузи да противоречат. В частност, не
съществува правило в закон, което да забранява уговарянето на променлив
лихвения процент по отпуснат кредит в съответствие с измененията на
финансово-икономическите условия в страната, ако предпоставките за това са ясно
и подробно посочени в договора и страните са се съгласили за тях, което в
случая е сторено. В допълнение следва да се посочи, че чл. 58, ал.3-5 от ЗКИ
изрично допускат промяна на лихвения процент, уговорен от страните по договор
за банков кредит, при настъпване на определени предпоставки и при съблюдаване
на определени изисквания. В разглеждания казус съгласие за начина на определяне
на лихвения процент по кредита е постигнато от страните както в първоначалния
договор, така и в анекса от 29.01.2015 год.
и в резултат на постигнатото съгласие на страните лихвения процент по
кредита е бил определен или най-малко определяем и то при спазване на
законовите разпоредби.
Неоснователно е и
възражението за противоречие на разглежданите клаузи на добрите нрави. Добрите
нрави представляват система от неписани общи правила за поведение, които са
възприети в даден момент от обществото като общоважими и които отговарят на
обществените възприятия за добро и справедливо. Не съществуват възприети в
обществото неписани правила, които да забраняват на банките да определят
лихвения процент в зависимост от финансово-икономическото състояние в страната
и на банкови пазар в частност. Напротив, съществува утвърдена, известна на
обществото и законосъобразна практика на определяне на променлив лихвен процент
при договори за банков кредит, като лихвеният процент се поставя в зависимост
от променлива база, определена или определяема съобразно предварително
уговорени от страните критерии, и в зависимост от фиксирана от страните
надбавка. Именно такава е и уговорката между страните при сключване на договора
за кредит и на анексите към него. Ответниците, в чиято тежест е да установят
това обстоятелство, не са представили доказателства за твърдяното противоречие
с добрите нрави.
Договорът и анексът,обсъдени в
съвкупност с приетите експертни заключения на вещото лице Й. дават основание на съда да приеме, че
доводите и възраженията на ответниците за нищожност по смисъла на чл.430,ал.1 ТЗ,респ.за унищожаемост на договорът и на основанията,необсъдени по-горе,са
неоснователни.Няма данни и доказателства кредиторът необосновано да е отказал
изпълнение на задълженията на ответниците,респ. да им е попречил да сторят
това.Договорът е за инвестиционни цели,сключен е при ОУ,норми на които
дефинират това понятие,поради което непосочването за какви конкретни
инвестиционни цели е сключен същият не го правят нищожен.
В процеса е доказано от експертните
заключения на в.л.Р.Й. неизпълнение на договорните задължения на длъжниците да
връщат в уговорените срокове и размери полученото в заем, като неоснователни са
възраженията на последните,че са изпълняваи точно договорните си задължения,от
което пък и е налице злоупотреба с право от страна на банката,свързано с
правото й да обяви целият кредит за предсрочно изискуем.Експертните заключения
на посоченото вещо лице установяват,че длъжниците в периоди от време не са изпълнявали
точно задължението си,внасяйки суми в по-малък размер от съответните за
погасителната вноска, а в значителни периоди и не са плащаил погасителни
вноски, поради което правото на банката да обяви предсрочна изискуемост на
цялото си вземане,въпреки оставащато малко време до крайната дата за погасяване
на последната погасителна вноска са неоснователни и банката е процедирала
законосъобразно.Неоснователни са възраженията на ответниците,че са плащали
редовно задълженията си по договорът с оглед представените от тях с
отговорът на ИМ писмени доказателства,не
само с оглед цитираните експ.заключения, а и поради това че по същество не
установяват точно изпълнение на договорно задължение.Изводът на съда е
обусловен от това,че както в договорът,така и в цитираният анекс към същият е
посочена банкова сметка, ***аема, а представените вносни бележки са за
суми,внесени по различна банкова сметка , ***ва сметка на ответникът З.Х.,но в
качеството му на едноличен търговец,в което качество нито е страна по делото,
нито има договорка че такова плащане се приема за плащане по кредита.
Възраженията на ответниците,че
обявяването на предсрочната изискуемост е от лице без представителна власт се
опровергава от доказателствата по делото-ищецът е упълномощил адвокатско
дружество с такова правомощие, то е осъществено и писменото изявление,изготвено
от лице с представителна власт е станало достояние на адресатите му-управляващ
ЮЛ и ответниците-ФЛ.Банката е депозирала надлежно заявление по реда на чл.417 ГПК,което е било уважено,като преди връчването на заповедта за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№ 1306/2017 г.КРС и образуването на изпълнително
производство, ответниците са депозирали възражение,при което предявените искове
са допустими.Последващата отмяна по ч.гр.д.№ 482/2017 год.КОС на разпореждането
за незабавно изпълнение № 4356/07.07.2017 год. по ч.гр.д.№1306/2017 г.КРС
и издаденият изпълнителен лист съобразно
трайно установената практика не представлява обстоятелство сочещо на отпадане
на интереса на кредиторът от предявяване на установителен иск,какъвто е
настоящият.
В процеса следва да се отчете
настъпилото след образуване на заповедното производство и постановяване на
актовете по него плащане от страна на дружеството длъжник на сума по
договорното задължение.
Според т. 9 от
тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. съществуването на вземането по
издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене. Събраните доказателства сочат, че още преди посочения момент,
нещо повече, дори и преди предявяването на исковата молба по реда на чл. 422 от ГПК са настъпили относими към правния спор факти,
които следва да бъдат отчетени от съда. Такъв факт е доказаното частично
плащане, извършено от ответното ТД след подаване на заявлението в резултат на
което посочените вземания по договора за инвестиционен кредит и анексите към
него са погасени значително,но не напълно. Погасяването се отнася за всички
вземания, които са били изискуеми към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК,
размерът на който е установен от експертните заключения на в.л. Р.Й. и той е
идентичен с посоченият в заповедното производство. Следователно, макар и
посочените вземанията да са съществували към датата на подаване на заявлението,
тези вземания впоследствие са погасени почти изцяло чрез плащане. За доказани
плащания и наличието на суми по банковата сметка на ответното ТД към датата
27.07.2017 год.съдът приема тези,установени от експертните заключения на вещото
лице Р.Й. и тези от тройната експертиза,които съдът по количествен признак приема за меродавни,поради което не
кредитира експертното заключение на в.л. С.Т. относно наличността на суми по
банковите сметки на длъжникът търговско дружество на датата 27.07.2017
год.,преди постъпването на сумата от 11 700 лв.С постъпването на
посочената сума обаче незаконосъобразно банката е счела,че са погасени суми за
съдебни разноски,актуализиране на пазарна оценка и дължима периодична такса,тъй
като : 1.съдебните разноски не са били безспорни,те не са предмет и на установителният
иск;2.няма никакви данни ,а дори и доказателства,че се дължат суми за
актуализиране на пазарна оценка на имот ,както и на периодична такса от
588.00 лв.,още повече че в.л. Й. сочи в
експ.з-ние вх.№ 8995/03.04.2018 год.,че са погасени 28 на брой периодични такси
,дължими ОБАЧЕ ЗА ПЕРИОД ОТ ЕДИН КАЛЕНДАРЕН ден;3.таксата за получен валутен
превод не е дължима по заповедното
производство,няма и доказателство,че се дължи като основание и в този размер по
силата на договор за обслужване на банкова сметка, ***,имащ обвързваща за
длъжника сила.Съобразно горното и експ.з-ние вх.№ 10570/23.04.2018 год.на в.л.
Р.Й. в частта досежно дължимата договорна лихва от 781.27 лв. с постъпването на
сумата от 11700.00 лв. при липса на други парични средства по банковата сметка
на ответното ТД с част от нея първо е погасено задължението за лихва,а с
остатъка почти цялата главница от 11 344.94 лв.,при което е останал
остатък от 426.21 лв.неплатена част от същата.С оглед изложеното искът ще се
уважи за сумата от 426.21 лв.,а за разликата ще се отхвърли като
неоснователен.Законна лихва върху главница от 11 344.94 лв. ще се дължи
върху пълният й размер за времето от 06.07.2017 год.,като това е датата на
която в същност е депозирано заявлението по чл.417 ГПК до 27.07.2017
год.,когато с плащането е погасена лихвата и посоченият размер от
главницата,при дължим остатък от същата от 426.21 лв.,върху която законна лихва
ще се дължи ,считано от 28.07.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.
Съобразно уважената и
отхвърлена част от исковата претенция съдът следва да разпредели разноските от
заповедното и настоящи производства.Искът е предявен общо за сумата от
12 126.21 лв., а уважен за 3.51 %,поради което и такъв процент разноски се
следват на ищцовата банка за исковото производство.В заповедното производство
от ищецът е платена държавна такса от 242.52 лв. и адвокатско възнаграждение от
759.79 лв.,общо 1002.31 лв.,която сума се дължи напълно,назависимо от
последващото намаляване на задължението от ответниците чрез плащане.На датата
на образуване на заповедното производство ответниците с виновното си поведение
са станали причина за образуване на производството,а дължимостта на сумите е
доказана по основание и размер,както и на разноските. В исковото производство е
платена държавна такса от 361.27 лв.,възнаграждение на процесуален представител
от 1072.55 лв.,възнаграждения за вещи лица общо в размер на 450.00 лв.,или общо
разноски от 1883.82 лв.,от която ще бъдат присъдени на ищецът 66.12 лв.,съответни
процентно на уважената част от исковата претенция.На ответниците разносаски за
заповедното производство не се дължат,тъй като към онзи момент вземането на
кредиторът е било в пълен размер и същите с поведението си са станали причина
за образуване на производството.
В исковото производство
ответното ТД е заплатило като възнаграждение на процесуалният си представител
сумата от 900.00 лв.,каквато е платена и
от всеки един от ответниците физически лица,платило е сума от 350.00 лева за
възнаграждения на вещи лица,а другите ответници-по 50.00 лв., като ответницата Х.
отделно и 24.80 лв. за преписи от документи по делото.При това положение от
общо платеното от ТД в размер на 1250.00 лв.,от отв.Х. от 950.00 лв. и от отв.Х.
от 974.80,съответно и съобразено с отхвърлената част от исковата претенция
/96.49% /,съдът ще присъди-на ТД разноски от 1206.12 лв.,на отв.Х.-916.65 лв. и
на отв.Х.-940.58 лв.При липса на изявление за компенсация на взаимнодължащи се
разноски съдът не може да прави служелно такава.
Водим от горното и на
осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.430,ал.1 ТЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „Уникредит
Булбанк" АД,ЕИК №
********* със седалище и адрес на
управление: гр.София,пл. „Света Неделя" № 7 и
„ДЖУЗ ДЖОБ“ООД,ЕИК *********,адрес на управление на
дейността-гр.Кюстендил,ул.“Цар Борис Първи“№ 3,З.Г.Х.,ЕГН ********** и Б.Г.Х.,ЕГН
**********,***,че последните му дължат солидарно сумата от 426.21
/четиристотин и двадесет и шест лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
непогасена главница по договор за банков инвестиционен кредит № SB-7909187A/29.08.2012 год.,ведно със законната сума върху главница от
11 344,94-единадесет хиляди и триста и четиредесет и четири лева и
деветдесет и четири стотинки ,считано от 07.07.2017 год. до 27.07.2017 год.вкл., и ведно със законната
сума върху главницата от 426.21 /четиристотин и двадесет и шест лева и двадесет
и една стотинки/,считано от 28.07.2017 год. до окончателното й изплащане И
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният ИСК В ЧАСТТА МУ ДА БЪДЕ УСТАНОВЕНО,че
ответниците дължат солидарно сумата от 781,27-седемстотин и осемдесет и един лева и
двадесет и седем стотинки-лихва за периода от 30.10.2015 год. до 06.07.2017
год.,от която договорен лихвен процент в размер на 129,80-сто и двадесет и
девет лева и осемдесет стотинки, лихва върху просрочена главница в размер на
448,11-четиристотин и четиредесет и осем лева и единадесет стотинки и
наказателна лихва в размер на 203,27-двеста и три лева и двадесет и седем
стотинки.
ОСЪЖДА „ДЖУЗ
ДЖОБ“ООД,ЕИК *********,адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Цар
Борис Първи“№ 3,З.Г.Х.,ЕГН ********** и Б.Г.Х.,ЕГН **********,***,ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на „Уникредит
Булбанк" АД,ЕИК № ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София,пл. „Света Неделя" № 7,сумата от 1002.31 /хиляда и два
лева и тридесет и една стотинки/,представляваща сторените по ч.гр.д.№ 1306/2017
год. по описа на КРС разноски, както и сумата от 66.12 /шестдесет и шест лева и
дванадесет стотинки/лв.,представляваща сторените в настоящото производство
разноски,съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк"
АД,ЕИК № *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София,пл. „Света Неделя" № 7,ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖУЗ ДЖОБ“ООД,ЕИК *********,адрес на
управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Цар Борис Първи“№ 3,сумата от 1206.12/хиляда двеста и шест лева и дванадесет
стотинки/лв.,представляваща сторените в настоящото производство
разноски,съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк"
АД,ЕИК № ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София,пл. „Света Неделя" № 7,ДА ЗАПЛАТИ на З.Г.Х.,ЕГН ********** ***,сумата от 916.65
/деветстотин и шестнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/,съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк"
АД,ЕИК № ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София,пл. „Света Неделя" № 7,ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Х.,ЕГН **********,***,сумата от 940.58
/деветстотин и четиредесет лева и петдесет и осем стотинки/,представляваща
сторените в настоящото производство разноски, съобразно отхвърлената част от
исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд-кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните чрез връчването на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: