МОТИВИ към присъдата по НОХД № 673 по описа на Варненския окръжен съд за 2010 година, Наказателно отделение.

----------------------------------------------------------------------------------------------

На 19.04.2010 г. Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт № 46, по който на 20.04.2010 г. е образувано производство пред първа инстанция против подсъдимия, по обвинение за извършени две престъпления от общ характер, наказуеми по чл.354б, ал.3 от НК и  едно престъпление по чл.199,ал.1,т.3,вр.чл.198,ал.4,вр.ал.1 от НК.

В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:

- на  01.10.2008 г. в гр.Варна, подсъдимият дал на Л.Г. Р. наркотично вещество от опиоидна група в количество ,което може да предизвика смърт и е последвала такава.

-на 01.10.2008 г. в гр.Варна подпомагал повече от две лица-С.Л. Хр., Г.И.К. и Л.Г. Р. към употреба на наркотични вещества

-на 01.10.2008 г. в гр.Варна отнел  чужди движими вещи- сумата от 559,40 лв. от владението на Л.Г. Р. с намерение противозаконно да ги присвои като за отнемането на вещта Р. е бил приведен в безпомощно състояние и му е причинена средна телесна повреда-разстройство на здравето временно опасно за живота.

По делото бяха приети за съвместно разглеждане гр.искове от наследниците на пострадалия:

-  от съпругата на пострадалия- А.С.Х.,чрез нейния повереник адв.М.-АК Сливен за неимуществени вреди в размер на 100 000/сто хиляди/лева  и за имуществени вреди в размер на 800/осемстотин/лева, ведно с лихвите от деня на увреждането,както и направените по делото разноски,като същата бе конституирана като гр.ищец и частен обвинител по делото.

-от Ф.В.Т. и Г.Л.Р.-майка и баща на пострадалия,чрез техния повереник адв. В. за неимуществени вреди в размер на от по 100 000/сто хиляди/лева,ведно с лихвите от деня на увреждането и направените по делото разноски,като същите бяха конституирани като гр.ищци и частни обвинители по делото.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатите обвинения относно трите изпълнителни деяния, като предлага, предвиденото наказание лишаване от свобода да бъде индивидуализирано около законовия максимум, както и глоба. Недоволни от така постановената присъда са останали прокурорът и подсъдимият.

Прокурорът от ВОП в протеста си моли присъдата, в частта  в която К. е признат за невинен относно обвинението по чл.354Б,ал.2,т.2 от НК да се отмени,т.к. е необоснована. Изводите обективирани в нея противоречат на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка. А относно другите две обвинения ,т.е. в частта в която същият е признат за виновен предлага присъдата да се измени, т.к. наказанията са необосновани ниски,поради което и присъдата е неправилна.

Защитата счита,че основната причина за смъртта на Пострадалия Р. е неговото заболяване-бронхопневмония и най-вече неговата небрежност към здравето си.Основните възражения са ,че подсъдимия не е имал желание да надруса пострадалия и да го обере.А предвид лекомисленото поведение на свид.Св.Хр. нейните показания не могат да се приемат за достоверни и чрез тях да се докаже изпълнителното деяние.

Подсъдимият не отрича, че със свидетелите са се събрали като първо са минали през ул.”Петко Напетов” откъдето пострадалия си е купил наркотик, после са се отбили в заведение да се почерпят, минали са през ж.п.гарата Любен да изтегли пари,  а после се настанили в х-л”Паралакс”. Но докато са били в хотела не е видял Любо да взима наркотик, пари не е вземал от него и не му е поставял в капачка наркотично вещество. А пострадалият  му е споделил, че четири дни е пирувал и не се е прибирал в къщи  при жена си,бил е употребил наркотик,което видимо си личеше и ме поискал проститутка. В последната си дума моли за оправдателна присъда. Защитникът му пледира за оправдателна присъда по недоказаност на обвинението,т.к.липсва умисъл за извършване на престъпление. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият К. ,който  моли в жалбата си, чрез своя защитник –адв. М.М. от САК, същата като неправилна, необоснована и явно несправедлива да бъде отменена и вместо нея  да се постанови  друга , с която  се признае за невинен по предявените му обвинения.

Процедурата протече  със съгласието на страните по реда на гл.ХХVІІ-чл.371,т.1 от НПК , като със тяхно съгласие  и одобрението на съда не се приобщиха разпитите единствено свид.Г.К. и бе назначена нова тройна СМЕ.

 

От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства:

Пострадалият Любен Р. е роден през 1978 год., а през 1998 год. започнал да употребява хероин и изпаднал в зависимост от това вещество.По това време наркотични вещества/ в това число и хероин/ употребявал подс.К.К. и също бил зависим от тях. По повод снабдяването с дрогата,пострадалия Р. и подсъдимият се запознали и сближили.Случвало се двамата,след като се снабдили с поредната доза хероин, да го вземат заедно. През 1999 г. Р. споделил с най-близките си  приятели-свид.В.К. и М.Д. за зависимостта си към хероина и желанието да се освободи от нея. Приблизително по същото време споделил проблема си с наркотиците и желанието си да преустанови употребата им и с родителите си-свид.Г.Л.Р. и Ф.В.Т.. Воден от това си желание, отишъл в нарко-комуна в Кралство Испания през 2001 год. и останал там до 2003 год. Върнал се напълно възстановен-физически и психически от употребата на наркотици.Преустановил  контактите си с подс.К. и с лицата с които комуникирал докато бил наркозависим. Внимавал да не ходи по места, където знаел,че ходели употребяващи наркотици лица. Живеел в едно домакинство с баща си.

От м.декември 2003 год. посредством сътрудничеството на „Зодиак Морски  агенции” ООД-Лондон, Любен Р. започнал работа като камариер. В периода  10.12.2003 год.-м.септември 2008 год. направил общо шест курса,работейки  на кораби контейнеровози,автомобиловоз и газовоз. И по време  на пътуванията,той редовно комуникирал с близките си-родители и приятели,а през м.август 2007 г. и със съпругата си-свид.А.Х.. При завръщанията си контактувал с тях, със сестра си-свид.С.Д. и нейния съпруг. Когато излизал бил  в компанията на свид.Д. и К.. Случвало му се да употребява алкохол, но не злоупотребявал с него.След завръщането му от нарко-комуната през 2003 год. до 01.10.2008 год. бил „чист”-тоест не бил вземал наркотици. Последният рейс, който пострадалият Р. направил ,бил на газовоз в периода 12.04.2008 г.-26.09.2008 год. При завръщането му на летище „София” бил уведомен,че трябвало да се яви във Второ РУ на МВР-гр.Варна на 01.10.2008 г.

Р. *** на 27.09.2008 г.. В дома си пристигнал  около 21,30 часа. На следващия ден излязъл следобеда заедно със съпругата си, за да гостува на сестра си. След това отново се прибрал в дома си. През деня се уговорил и на следващия ден-29.09.2008 год. в 15,00 часа се срещнал със свид.Г.Н. и В.К. *** . Около 17,00 часа към тях се присъединил и свид.М.Д.. Четиримата пили бира и вечеряли. Първи си тръгнал свид.Д.. Любен Р. напуснал заведението около 23,00 часа. За времето ,което прекарал с приятелите си той изпил по-малко от три бири. В край на вечерта не се чувствал добре и свид.Н.  го изпратил до дома му. На следващия ден Р. не се чувствал добре и прекарал деня в дома си. Около 9,00 часа на 01.10.2008 г. Р. се свързал със свид.Е.Г. и я помолил да го вземе от дома му. Като не казал на свид.Х. за уговорената среща. Свид.Г.  отишла до дома му с личния си автомобил около 9,00 часа. Двамата отишли  в заведение в близост до църквата „Света Петка” в гр.Варна. Р. бил видимо изнервен от това,че трябвало да отиде  в полицейското управление. На свид.Г. той споделил желанието си да отиде до Терапевтичния блок на МБАЛ”Св.Марина”. Знаел че там може да намери”стари „приятели и искал да си купи от тях метадон. Свид.Г. го откарала но той не намерил лице, от което да се снабди с метадон.Понеже продължил да не се чувства добре/споделял че има болки в областта на сърцето/, от аптека Р. си купил кутия „Атаракс” 2 5 мг.  И взел две таблетки от него. След това свид.Г. го откарала до Второ РУ на МВР в гр.Варна. В полицейското управление го приела свид.Д.П., която му обяснила по каква причина следвало да бъде разпитан. След обясненията  й Р. видимо се успокоил, обещал да съдейства за разследването и дал адреса, на който да бъде призоваван. След като напуснал РУ, той отишъл до офиса на  „Експресбанк”АД в района на ж.п.гара Варна и изтеглил от сметката си 500 лева. След това се върнал в района на Терапията в гр.Варна.Свързал се и се срещнал с подс.К.К., който продължавал да бъде зависим и да употребява хероин. От м.април 2004 г. подс.К. се включил в лечение по програма за субституиращо  и поддържащо лечение с метадон към Центьра за психично здраве-гр.Варна. Въпреки лечението с метадон, той вземал и хероин. Много често  получения по програмата метадон той продавал, а със средствата си набавял хероин. Зависимо от хероина  била и свид.Г.К., с която той от години живеел на съпружески начала. Към м.септември 2008 г. двамата вземали относително големи количества хероин. Свид.К. не работела. Средствата за издръжка и за дрогата набавял подс.К..Понеже  имал средство за управление на МПС той работел като шофьор на таксиметров автомобил. Към 01.10.2008 г. управлявал л.а.-такси-„Шкода-Фелиция” с рег. № В 87-54 КМ, собственост на свид. П.Г.П., който ме го отдал под наем на 10.09.2008 год. срещу месечен наем от 500 лева. Въпреки уговорката до 01.10.2008 г. подс.К. му бил заплатил на 20.09.2008 год. сумата от сто лева. При срещата им  подсъдимият обяснил на свид.П.,че е финансово затруднен. В края на м.септември,когато трябвало да заплати останалата част от наема, а и до задържането му –на 27.10.2008 год. подс. К. се укривал и така не му заплатил остатъка от дължимия наем. При срещата проведена между подсъдимия и  пострадалия –подс.К. бил с таксиметровия автомобил. Пострадалия Любен Р. изразил желанието си да употреби наркотик, както и готовността си да „почерпи” с такъв и него. Подс.К. се свързал със свид. Г.К. и тя се присъединила  към двамата. Около обяд  подсъдимия се обадил на свид. С. Хр.  и а поканил  да се присъедини към тях,като и предложил да излезе с него и свид. К.. Казал й, че с тях е техен приятел, че четиримата ще хапнат и ще се надрусат. Обяснил й,че  приятелят му се  се връщал от рейс, имал пари  и че ще му измъкнат каквото могат. Свид. Хр., била наркозависима и се съгласила. Подс.К. я взел от дома й. Междувременно пострадалия Р. се снабдил и употребил амфетамини. В автомобила, когато свид. Хр. се запознала с пострадалия Р., той бил видимо под въздействието на наркотиците. Четиримата отишли в заведението „Годзила” на бул”М. ***. Там Р. *** останалите  от компанията си поръчали  пици и натурални сокове.  В заведението пострадалият  продължавал да бъде видимо „надрусан”- бил отпуснат, унасял се и почти заспивал. Разказал на останалите,че се бил върнал от воайаж и от три дена  непрекъснато се дрогирал. Казал им също че през тези три дни след завръщането му вземал  непрекъснато всичко-амфетамини, хапчета,, хероин , кокаин и че него ден бил взел хероин. Сметката в заведението била 62,60 лв. която заплатил пострадалият. Около 14,30-14,40 часа четиримата напуснали  заведението и по молба на Р. го откарали до офиса на „Експресбанк”АД в района на ж.п. гара Варна. Изчакали го  докато той изтеглил  от сметката си 300 лева, а след това по негово предложение тръгнали към циганската махала, за да си купят хероин. На ул.”Кракра” пострадалият  и свид. Хр. слезли, като Р. дал  на подс. К. около 100 лева, за да купи по половин грам хероин за всеки. Р. продължавал бъде под въздействието на наркотика-отпуснат и сънлив. След като закупил четири дози от „половинка”/ т.е. от половин грам/ хероин, подс. К. заедно със свид. К. взели Р. и свид. Хр.. Р.  поискал да отидат  в хотел, където да си сложат хероина и поръчал на подсъдимият да намери такъв хотел. Пътувайки закупили необходимите за приемането на хероина-лимонена киселина и спринцовки за еднократна употреба. Първоначално подс. К. откарал компанията до хотел в близост до Терапията, но понеже там нямало стая, в която  четиримата можели да се настанят, откарал компанията  до х-л”Паралакс”, в местност „Акчелар” № 91 в гр.Варна . Дежурната администраторка- свид. Р.Д.Т. настанила четиримата в стая № 111А. Стаята заплатил Р./за 78 лева/, но регистрацията била направена  на името на подс.К.. В стаята подсъдимият извадил пакетите с хероин и ги оставил на масата. Р.  който продължавал да бъде отпуснат и сънлив, се съблякъл по бельо. Свид. Хр. взела един ото пакетите, изсипала го на масата, разделила хероина на две части и изсмъркала едната. През това време подс. К. приготвил хероина за пострадалия, сварил  единия от пакетите/ с половин грам хероин в него/ с лимонтозу и вода/около половин  кубичен сантиметър/ в капачка от водка. След това издърпал  сместа  в една от спринцовките и я дал на пострадалия. Така  приготвения „материал” Р. успял да  инжектира във вената в свивката на дясната си ръка. Инжектирал го бързо, за да го „удари” наркотика по-силно.Свид. Хр. видяла в какво количество вода бил разтворен хероина. Състоянието в което Р. бил-отпуснат, отнесен, сънлив и малкото количество вода,  с което дозата му била разредена, я притеснило, но подс. К. й казал да не се притеснява. След като си инжектирал хероина, Р. станал, обиколил стаята и седнал отново на едно от леглата, като при това непрекъснато падал назад и настрани. През това време подсъдимият и свид. К. приготвили и  си инжектирали хероина от техните пакети. Виждайки състоянието, в което Р. вече  се намирал- той буквално неудържимо заспивал, свид. Хр. се уплашила и започнала да го бута  и да му говори. Правела това защото се страхувала ,че той можел да колабира или да изпадне в кома. Думите и действията й имали много слаб и съвсем кратък ефект-в просъница Р. казвал неразбираемо нещо и отново се унасял. Докато бил в това състояние подс. К. отишъл до дрехите му, които били разпръснати по пода и извадил портфейла му. Взел от там сумата от 20 лева и я дал на свид.Хр., за да върне дълга си към нея. Без да й показва останалата в портфейла сума, той й казал, че в него имало още 120 лева, които щели да използват той и свид. К.- за заплащането на наем на колата/100 лева/ и за техни нужди. Междувременно Р. бил дълбоко заспал. След около 5-10 минути, свид. Хр. и свид. К. отишли до магазин наблизо за да купят сладки неща и сок. Р. продължавал да спи дълбоко и докато бил сам в хотелската стая, подс. К. взел от портфейла му остатъка от парите в него-сумата от 539,40 лева. След като свид. Хр. и  К. се върнали,подс. К. останал  в стаята  около половин час.Р. продължавал да спи дълбоко и тримата тръгнали, като с автомобила управляван от подсъдимия се отправил към гр.Варна. В движение по пътя свид. К. изхвърлила употребените спринцовки и опаковки от хероина. И при напускането им на стаята, Р. продължавал да бъде силно наркотично повлиян и не разбрал,че те са си тръгнали. При заминаването им за гр.Варна ,подсъдимият взел ключа от стаята. Върнал се  заедно със свид. К. сутринта на следващия ден-около 08,00 часа на 02.10.2008 год. и установил смъртта на Р..

Извършената СМЕ № 252/08 е установила, че причината за смъртта на Любен Р. е остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, предизвикана от  остра интоксикация с опиоидно наркотично вещество и е настъпила в период от 6-10 часа преди откриването на трупа му.Аутопсията е установила пресни инжекционни бодове в дясната лакътна ямка, точковидни подлигавични  кръвоизливи по роговиците на очите, под външната сърцева обвивка и по бъбречните легенчета, двустранна бронхопневмония, оток на мозъка с вклиняване в големия тилен отвор, оток на белите дробове, венозен застой във вътрешните органи,хроничен хепатит и начална хипертрофия на миокарда. Чрез Съдебно-химическа експертиза № І-85/08 г. са изследвани проби от вътрешните органни части, иззети от трупа на Любен Р.. Същата е установила наличие на морфин и амфетамини в органите от първи и втори пътища. Количеството на морфина във вторите пътища било 0,07 мг. Заключението  на вещите лица извършили комплексна СМЕ и СХЕ № 695/08 год. е,че смъртта на Р. е в пряка причинно-следствено връзка и е в резултат  от остра интоксикация с наркотични вещества от опиоидна група, в комбинация с амфетамини. Същите сочат,че минималната летална концентрация на морфин е над 0,05 мг.

Комплексната СМЕ № 31а/08 год. дава заключение,че хероинът е диацетилморфин,синтетично получен чрез ацетилиране на морфина. Класифицира се като опиоид поради синтетичната си природа и взаимодействие с опиатните рецептори в човека. След прием хероинът съществува в кръвта до един час и действието му е изцяло за сметка на неговите метаболити-производни на морфина, които циркулират в кръвта и се излъчват с урината до дни след приема. Хероинът/морфинът/ се свързва с опиатни рецептори,преди всичко с мю-рецепторите на различните мозъчни структури, като ги блокира.Действа на човешкия мозък пряко и опосредствено, като причинява значителни изменения-първо във функцията на нервните клетки, а по-късно и в тяхната структура, както при остър прием, така и при хроничен.При остро въвеждане, ефектите в невроналните клетки започват след един час и продължават до 48 часа. Както при еднократно, така и при хронично приемане, протичат два противоположни процеса-на засилен синтез и на деструкция. Едновременно с процеса на  стимулиране на синтезната функция на нервните клетки протича и процес на тяхното увреждане/зависещо от дозата/-пряко от морфина и продуктите на метаболизма, които директно увреждат клетъчните структури и опосредствено-чрез кръвоносната система, чрез хипоксията/потиснатия дихателен център/ и йонния дисбаланс. Увреждат се различни важни структури на мозъка, както корови, така и подкорови. В експертизата е посочено също така,че острата интоксикация при свръхдоза от хероин се характеризира с потискане на дишането, кома,миоза,хипотония, че смърт от хероин се дължи почти винаги от спиране на дишането. Вещите лица са категорични,че дозата на приемания хероин е пряко свързана с токсичните му ефекти-както при еднократен прием, така и при хронично въвеждане, като колкото дозата е по-висока толкова по изразени са деструктивните промени в мозъчните клетки. Сочат ,че по-високата доза  води до  по-изразена деструкция, както пряко от морфина върху клетките, така и индиректно-колкото по-голяма е дозата на хероина, толкова по изразено той потиска опиатните рецептори в мозъка, особено в структурите ,които отговарят за дишането. При по-висока доза хероин, приелият я изпада в кома, дишането му се разрежда, сърдечната дейност се забавя, кръвното налягане спада. Сочат ,че половината от болните развиват белодробен оток, в резултат на токсичното действие на хероина върху алвеоларните клетки,че тези процеси водят  по индиректен път до влошаване кръвооросяването на мозъка, хипоксия,метаболитна ацидоза, което води до мозъчен оток. В експертизата е посочено,че при висока доза пациентите загиват от спиране на дишането поради блокирането на дихателния център в продълговатия мозък. Половината от смъртните случаи се дължат и на допълнително развитие на белодробен оток,нехарактерен за другите наркотични вещества. Становищата на вещите лица е ,че намерените  при аутопсията на тялото на Любен Р. находки- мозъчен оток и белодробен оток са находки, обичайни за загинали от свръхдоза хероин. Заключението им е,че  данните за миокарден и бъбречен оток са индиции за тежко увреждане на всички вътрешни органи от хипоксията/индиректното увреждане при употреба на хероин/, като не изключват  и директното увреждане на тези органи от метаболитите на хероина, които стават силно токсични за клетките при въвеждането на свръхдоза.

Вещите лица са дали заключение, че за влиянието на хероина върху човешкия организъм има значение обстоятелството дали се поема от лице, което го приема непрекъснато или се приема от такова, което не го е приемало изобщо или не е приемало такова от дълго време.Сочат,че ако индивидът употребява хероин непрекъснато, неговият толеранс е повишен и той може да приема  все по-големи дози. Когато се приемат от наркозависимо лице количеството  хероин постепенно нараства,поради развитие в организма на толеранс и тогава”токсични” и „летални”дози стават „нормални” за организма на зависимия или се приемат на няколко пъти без да предизвикат изпадане в кома или смърт.Толерансът към морфина нараства 100-200 пъти. Ако лицето е на метадоново заместително лечение, толерансът към хероина също е повишен. Ако лицето не е употребявало никога преди това хероин, токсичният му ефект е пряко свързан с дозата и „леталната”доза е многократно по-ниска от „леталната” доза при развит толеранс. „Токсичната” доза за такива лица е установена като 0,05 гр., а „леталната”- от порядъка на 0,10 гр. Намален е толерансът към хероина и при лица, които не са го употребявали от месеци и дози, които преди са били”обичайни”,могат да се окажат токсични или летални. Вещите лица са посочили,че има значение дали към момента на приемането на хероина лицето е под въздействието на упойващо и/или наркотично вещество/ и /или под въздействието на алкохол,че за въздействието му върху организма има значение и концентрацията на разтвора хероин, който  се приема. Ако  при  приемането на хероин  лицето е под въздействие на наркотично вещество и в частност на амфетамини, значението е голямо, т.к. амфетамините действат  и в посока идентична с тази на хероина.Смесването на хероин и амфетамини цели постигането на еуфория и двете действат еднопосочно. Това действие се изразява в спазъм на съдовете в мозъка , водещо  до задълбочаване на хипоксията и метаболитната ацидоза, в съдовете на белия дроб-до артериална хипертенсия и развитие на белодробен оток, в миокарда- до исхемия и остра внезапна сърдечна смърт или помпена недостатъчност, поради потискане на контрактилитета, потискане на кората и подкоровите структури на мозъка. Посочили са ,че клиничното проявление е нормален сън, но може да се задълбочи до безсъзнание, кома, понижение на артериалното налягане, забавяне на сърдечната честота, разреждане на вдишванията до окончателното им спиране. Смесването на различни наркотични вещества и алкохол-„полинаркомания” цели постигането на същия еуфоричен  ефект при ниски нетоксични дози на всяка съставка. Въпреки това на нивото на невроналната клетка, ефектите се сумират и оказват силен токсичен ефект. Лицата приели няколко наркотични или упойващи вещества имат по-изразени симптоми на отравяне,тежко увреждане на мозъка,белия дроб,сърцето и нерядко това провокира смъртта им. Разтворът на хероина представлява токсично  химично синтетично съединение, което само по себе си води до значителни увреждания  в клетките на нервната система, като предизвиква деструкция и смърт на невроните. Когато примесът на хероина е по-некачествен, толкова токсичните ефекти на хероина- като деструкция на невроналните клетки е по-силен. А когато разтворът е „качествен”- не толкова токсичен, хероинът става  по пречистен и силата на неговото  действие рязко се увеличава. Това може да доведе до това,че обичайната за наркомана доза да се окаже „токсична” или „летална”. Заключението на вещите лица по експертизата е,че след като е употребил амфетамини и алкохол, Р. се е  намирал в потискаща фаза  на тези вещества. Приемайки  хероин, той не изживял”еуфоричната”фаза, а заспал. Употребата на хероин  е довела  допълнително потискане функциите на главния мозък и до смъртта му, още повече,че няколкомесечното му прекъсване на приема  на хероин понижило толерансът му към това вещество. Доколкото при извършената аутопсия е била установена бронхопневмония в долните лобове на белите дробове е била извършена допълнителна СМЕ № 31а/09 год., заключението на която е,че смъртта на Р.  е могла да настъпи от поетото количество хероин,респ.морфин в комбинация с амфетамини и при липса на други соматични/телесни/ заболявания. А съобразно заключението на съдебно-психиатричната експертиза подс. К. страдал от наркотична зависимост към хероин., но е бил в състояние да разбира свойството  и значението  на деянията и да ръководи постъпките си.

От заключението по новоназначената и приета от съда тройна СМЕ е видно,че след вземането  на втората доза хероинова инжекция и приетия алкохол, Любен Р. е бил в безпомощно състояние.Той не е можел да възприема и да реагира адекватно на заобикалящата го действителност. Не е можел  да разбира свойството и значението на извършените спрямо него действия/в смисъл големина на доза/. А относно часовата продължителност на това безпомощно състояние вещите лица са приели ,че то продължава от 24 часа /в леките случаи/ до 72 часа/ или повече  при тежките случаи. А по отношение на това дали е могъл да се пробуди, отговорът е принципно –ДА, ако дозата на хероина  и дозата на приетия преди това хероин не са били толкова високи.

 

 

Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на  показанията на свидетелите Е.Е., Д.П., А.К.,П.Д. от съдебното следствие и показанията на свидетелите Г.Р., Ф.Т., А.Х., П.П., М.К., Р.Т., М.К., Е.Г., Д.П., М.Д., В.К., Г.Н., С.Д. и С. Хр., дадени от тях на досъдебното производство  и приобщени по реда на чл.283 от НПК, които са изцяло безпротиворечиви и се подкрепят от отразеното в протокола за оглед, иззетите веществени доказателства и резултатите от СМЕ № 446/09 г. /т.1,л.54/, СМЕ № 31а/09 г./т.1,л.59/, СМЕ-тройна № 31а/09 г./т.1,л.63-л.74/, СМЕ № 252/08 г./т.1,л.76-л.79/, СХЕ № І-85/08 г./т.1,л.81/, Комплексна СМЕ и СХЕ № 695/08 г./т.1,л.86-л.92/, Съдебно-психиатрична експертиза/т.1,л.94-л.97/ и СМЕ-тройна по НОХД-л.118-л.122.

 Показанията на свидетелката Г.К.  /живяла на съпружески начала с подсъдимия/ и отказала да свидетелства на л.38,т.1 от ДП/ не могат да се приемат от съда и не бяха приобщени  по реда на чл.283 от НПК,т.к. същата се е позовала на чл.119 от НПК. Въпреки  категорично изразеното желание за разпит на свид.К. в съдебно заседание от защитата на подс.К.-адв.М. такъв не се проведе. Съдът положи огромни усилия да  издири и призове свид.К. по делото-справки от Първо ПУ-Варна-л.101-л.104 от НОХД, но се оказа ,че дори собствената й майка –М.Н.К. не поддържа контакт с нея от м.октомври 2009 год.  и не знае къде се намира. Адв.М. също въпреки желанието си да открие неин  нов адрес не успя да я издири.

 Обясненията на подсъдимият К. пред съда не следва да се кредитират, защото те се опровергават от всички приети  от съда писмени доказателства, а и при констатирането на противоречията подсъдимият не можа да ги опровергае или  обясни с разумни доводи.Неговите обяснения  могат да се приемат  от съда единствено като защитна теза.

  В пледоарията си по същество защитата постави въпроса за състоянието на свидетелката С. Хр. при разпита й в досъдебната фаза, но този въпрос няма  отговор от съдебно-психиатричната експертиза. Освен това  защитата  анализира нейните показания дадени  на две дати- на 14.10.2008 год. и  на 15.10.2008 год. за един и същ факт , а именно какво количество хероин е сложено в капачката дадена на  пострадалия-като противоречиви. Според него  разследващия полицай  е разпитал свид.Хр. на 15.10.208 год.:”защото нейните показания не могат да се свържат с тезата на обвинението и прави допълнителен разпит ,където се включват още неща”. Възраженията на защитата са ,че на 15.10.2008 год. :”свидетелката казва същото, че не знае какво количество хероин се поставя в тази капачка. Тя заявява ,че не е видяла как се приготвя наркотика и казва”..Аз исках да му помогна  да се инжектира….”. Защитата  сочи  в пледоарията си по същество,че главния свидетел на обвинението , не установява  факта на изпълнителното деяние.

 Самата тя в показанията си по ДП-/т.1,л.23,л.27/ е потвърдила, че приема хероин венозно и именно заради това се е запознала с подсъдимия-К. /като таксиметров шофьор/. А после пиела метадон, който си купувала също от К.. Въпреки  – хероиновата си  зависимост и употребата му в деня  на престъплението-01.10.2008 год.,  правилно е могла да възприеме фактите, имащи значение за делото и да дават достоверни показания за тях, т.к. няма основания да се отхвърлят от доказателствения материал. А относно нейния предходен житейски път-коментиран в с.з. от защитата на подсъдимият, съдът счита  че не следва това да се обсъжда или  анализира ,т.к. това не е в неговата компетентност или морална обвързаност.

Кредитираните доказателства мотивират съда да вземе своето решение по следните правни съображения:

Съдът за да приеме тази фактическа обстановка кредитира основно показанията на свид.С. Хр.,както и  на свид. Г.Р., Ф.Т., А.Х.,***, Р.Т.,***, Е.Г., Д.П., М.Д., В.К., Г.Н., С.Д.,П.Д.,   дадени  по време на досъдебното производство. Обясненията  дадени от подсъдимия по време на съдебното следствие бяха в смисъл,че  той не е купувал наркотик на пострадалия, завел го е на хотел, но и там не е виждал някой  от компанията да взима наркотик или пък той да е правил дозата  и да я слага на Любо и  не е взимал от парите на Любо. Единствения факт от обясненията на подс., който съвпада с показанията на свид.Хр. е ,че пострадалия Р. още преди отиването на заведението”Годзила” и хотела  е бил „надрусан”.

Настоящия състав намира обаче за ирелевантни, голяма част от  събраните  и обсъдени от ВОП  доказателства във връзка с обвинението, повдигнато  на подсъдимия по чл.354 Б,ал.2,т.2 от НК. Това е така защото  прокурорът допуска смесване на предвидените в този престъпен състав две форми на изпълнително деяния-даване  и подпомагане. Касае се всъщност за два престъпни състава с еднакви по фактическа и юридическа характеристика изпълнителни деяния.

Първото-„даване” :Изпълнителното деяние се изразява да се даде  наркотично вещество, но в такова количество, че да може  след употреба да причини смъртта на получилия го. А  тълкуването на израза „давам” според Български тълковен речник-трето издание-София 1970 г. означава:

-1/Слагам в ръката на някого или поставям край него

-2/Оставям на разположение на някого.

Т.е. деянието е извършено  при форма на вината-евентуален умисъл,т.к. подсъдимия след като е приготвил нужното /достатъчното/количество от  преди това закупения наркотик  и го е поставил в спринцовката , дал го  на пострадалия да си го инжектира-постави. Като е знаел, че тази доза-„половинка”/както казва свид.Хр./ сварена с това малко количество вода  е много силно и ще му подейства веднага. Умисълът е евентуален,т.к. причиняването на  смъртта на пострадалия не е била пряко целена от дееца, но е настъпил допълнителен резултат, с настъпването на който обаче той се съгласява-привеждането на Р. в безпомощно състояние,преследвайки друга цел, от постигането на която въпреки това не се отказва. При евентуалният умисъл деецът се насочва пряко към другата си цел,с оглед на която извършва деянието си.  Като тази му цел  е неправомерна-а именно привеждането му в безпомощно състояние, причинил му е средна телесна повреда и е допускал настъпването на неговата смърт, като поставяйки  в действие главното си намерение, се е е отнесъл към последния резултат с безразличие.Т.е. извършва деянието, като се съгласява с настъпването на последиците от него, само за да постигне пряката си цел, а тя е била да вземе противозаконно от владението на Р. парите ,които е изтеглил от банката.При този вид умисъл деецът дава предимство на пряко целеното, което той искал да постигне даже с цената на причиняване като допълнителен резултат на възможните престъпни последици. Т.е. деянието е извършено при евентуален умисъл,т.к. пряката му цел е налице- а това е да вземе нужните му средства, като се е съгласил с причиняването на обществено –опасните последици-настъпването на смъртта на Р.. 

Второто”подпомагане” се изразява  само и единствено в създаване на условия улесняващи тази употреба. Това изпълнително деяние като разкрива всички обективни и субективни  признаци на помагаческа дейност, единствено  се отличава от нея по това,че подпомаганият като извършва обществено опасна и укорима проява не осъществява състав на престъпление. По останалите признаци двата състава се покриват. Също така следва да се отбележи,че се касае  до формално престъпление, такова на просто извършване. Затова за довършеността му няма значение дали улесняваното или склоняваното лице наистина употреби наркотици или въпреки това не ги употреби. От субективна страна и за двете форми на изпълнителни деяния е необходим пряк умисъл. На подс.К. е предявено обвинение и е признат  от ВОС за невиновен за това ,че е подпомогнал повече от две лица, вкл. и пострадалия  към  употреба на наркотични вещества. Съдът с оглед дадените от свид.Хр. показания, които безспорно са доказателствено средство, а именно  установеното  от Хр. за случилото се, във връзка със закупуването и слагането на хероина, намира ,че подсъдимият  не е осъществил както от обективна, така  и от субективна страна повдигнатото му обвинение. Това е така, т.к. от нейните показания единствено се установи ,че той  е знаел кой от компанията е наркозависим, той действително е получил парите от пострадалия за да закупи наркотика, но не се доказа,че той е избрал мястото  за дрогиране, че той е този който е закупил спринцовките или пък е разделил приготвеното количество и е преценил какво количество да остави за себе си и каква за останалите. Тези негови действия, а те не се сочат в обв.акт и не се потвърждават от показанията на свидетелите не са достатъчни да се приеме,че е осъществил именно това обвинение. Свид. Хр. в показанията е категорична, че сама е взела наркотика-половин грам, сама си  го е приготвила и го е изсмъркала от масата в хотела. Затова твърдяното от защитата на подсъдимия,че ВОП в обвинителния си акт обективно е приел,че парите не са били на подсъдимия, че пострадалия бил поискал да си купи наркотика,че също  употребявал наркотици и че без помощта на подсъдимият си сложил инжекцията са обстоятелства, които с оглед  изложеното относно обективните и субективни признаци на престъпния състав на чл.354 б, ал.2,т.2 от НК се явяват  ирелевантни.

Като формално, на просто извършване престъпление от обективна страна, за да се осъществи този престъпен състав е достатъчно подпомагането  и то на повече от две лица- да се изрази  в доставяне на средствата- хероина, спринцовките,лимонтозуто, вода, в улесняване чрез разяснения каква доза да се приеме, а от субективна-наличието на пряк умисъл, включващ представи, както относно характера на дейността, така и относно крайния резултат-искането на подсъдимия,пострадалият и останалите да употреби хероин. Със своите действия, посочени по-горе и неустановени-безспорно както от неговите обяснения, така  и от показанията на свидетелката Хр., подс.К. не е осъществил обективните  и субективни признаци на вмененото му обвинение по чл.354б, ал.2,т.2 от НК, поради което и съдът го призна за невиновен по този престъпен състав. Съдът счита ,че се смесват двете обвинения и след като подс.К. веднъж е признат за виновен  да е дал наркотично вещество на Р., в количество което може да доведе до смърт и е последвала такава, не може втори път да  приеме да е осъществил и състава  на чл.354б,ал.2,т.2 от НК-т.е.подпомагането  на други две лица,вкл. и на пострадалия към употреба на наркотични вещества.

На тези изводи сочи и разпоредбата на чл.354б,ал.3 от НК,предвиждаща наказателна отговорност за даване на  наркотично вещество, в количества,които могат да предизвикат смърт и последва такава, което е резултатно престъпление, с престъпен резултат-настъпване  смъртта на лицето употребило наркотика. Изпълнителното деяние се изразява  в даване на наркотик, но в такова количество,че да може  след употреба да причини смъртта на получилия го, като формата на вината в случая е евентуален умисъл.При наличието на пряк умисъл обаче, извършеното щеше да се квалифицира като умишлено убийство, което се явява първично спрямо разпоредбата на чл.354б,ал.3 от НК. Т.е. след като е било дадено  наркотично вещество в количество, което може да предизвика смърт, деянието следва да се квалифицира по престъпния състав на чл.354б,ал.3 от НК. А относно даденото количество наркотик на пострадалия от подс.К.-свид.Хр. бе категорична в показанията си дадени на ДП-т.1,л.23-л.30/14.10.2008 год. и от 15.10.2008/дадени пред съдия/.Свид.Хр.   логично и без всякакви съмнения, на два пъти в показанията е заявила,че К. е започнал да вари хероина на Любо-„направо цялата половинка”,т.к. на масата са останали трите половинки…”Направи ми впечатление,че когато видях материала в спринцовката беше малко вода с много хероин, А ТОВА е МНОГО СИЛНО….Още повече ме учуди,че такава голяма доза му дава К. на веднъж, именно за това му направих забележка.” Т.е. съдът  счита ,че  се събраха достатъчно категорични доказателства по делото -относно даденото количество наркотик на пострадалия, довело до неговата смърт.Още повече в показанията си свид.Хр./т.1,л.24 от ДП./ е казала:”К. ми каза,че преди това с Любо са си купували хероин и сега пак  ще отидем да вземем да се почерпим. Докато бяхме в заведението личеше ,че Любо е много –ДРУСАН-дрогиран.” Още през деня  около 14,00 часа, когато се е събрала компанията, за да се почерпи и отишли в заведението”Годзила”   всички от тях са видели неговото състояние-заспивал и „….даже главата му падаше в чинията”. О относно закупеното количество наркотик и  парите за него, същата свидетелка казва:”Любо даде  на К. мисля 80 лв., за да купи хероин от циганската махала. Ние не отидохме с тях защото Любо не иска да го виждат в махалата.”След време след като са се видели отново и:”…. Г. и К. дойдоха…Любо попита К. дали е взел хероина и той му каза, че е взел хероина.” Единствено тази свидетелка се е притеснила  какво може да се случи със Любо-пострадалия след действията на подс.К.-приготвянето и даването на наркотика /доза достатъчна да го доведе до смърт/в хотелската стая . А останалите от компанията-свид.К. и подс.К. не са се притеснили за състоянието на Любо и за това също  са безспорни показанията на свид.Хр.:”…Тогава  аз на висок казах”какво правите бе Любо е толкова надрусан, а вие му давате още.”,като тогава К. и Г. ми казаха” НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ”. А за неговото притеснително състояние в хотелската стая тя най-подробно е разказала в показанията си  дадени по ДП-т.1,л.25:”..Там също е заснет и Любо, на който му говоря и го карам  да не заспива, защото може  да изпадне в КОМА или да „КОЛАБИРА”. Т.е. нейните показания съдът прие за обективни и непротиворечащи на останалия доказателствен материал по делото, поради което и прие фактическата обстановка за така установена. По повод причината за смъртта на Р.:- основното възражение на защитата на подс.К. в съдебно заседание бе,че заболяването на Р. от бронхопневмония , за което никой от компанията не е знаел е основната причина за настъпилата смърт. Вещите лица  в заключението по СМЕ № 31а/09 г. са обсъдили подробно и отговорили на двата въпроса поставени в нея във връзка с причината за смъртта на Р.:

-„Бронхопневмонията не е била клинично изявена приживе… Никой от свидетелите не съобщава за някакви телесни оплаквания при Р...Пряката  и непосредствена причина за смъртта на Р. е комбинацията от действието на морфин и амфетамини. В конкретния случай тя би настъпила и без бронхопневмонията.”Т.е. от заключението на вещите лица по тази експертиза остава категоричен извода, че основната причина за смъртта на Р.  не е била бронхопневмонията , а острата сърдечно съдова и дихателна недостатъчност в резултат на остра интоксикация с опиоидно наркотично вещество, установено като 0,007 мг. Морфин във втори метаболитни пътища в комбинация с амфетамини. Възражението на защитата на подс. не бе прието като основателно и логично от съда , поради което  и не се прие от съда в неговите изводи.

По  второто обвинение- а именно, че е отнел сумата от 559,40 лв. от владението на Любен Р. с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на вещта Р. е бил приведен в безпомощно състояние и му е причинена средна телесна повреда-това по чл.199,ал.1,т.3 от НК по което също подс.К. бе признат за виновен от ВОС,:

-съдът също се позова на показанията на свид.Хр. дадени на л.23,т.1 от ДП , както и на приетото заключение по новоназначената тройна СМЕ пред ВОС. От показанията й  дадени на 14.10.2008 г.-т.1,л.24 от ДП тя е категорична,че още когато й е звъннал по телефона на 01.10.2008 год. К. и е казал,че един негов приятел се е върнал от плаване и има доста парички и ще ги почерпи с хероин:”..ще пийнем нещо и ще хапнем и каквото можем ще му измъкнем…След като спрях да снимам,видях,че К., който беше застанал точно до дрехите на Любо ВАДИ портмонето на Любо. От портмонето К. извади 120 лв.. В банкноти от по 20 лв. и ми ги даде на мен ЗА ДА СИ МЪЛЧА…” Т.е. безспорно установено по делото е,че пострадалия Р. е изтеглил пари  от своята сметка, от клон на „Експресбанк” до ж.п.гарата и то когато са били вече заедно в таксито  на подс.К.К., платил е за почерпката  в  „Годзила”, за  закупуването на наркотика и за настаняването в хотелска стая. Т.е пострадалия Р. е имал  достатъчно налични средства-пари след връщането си от поредния рейс,  за да се осъществят целите и  желанието на подс.К.-да му измъкне каквото може , след като  е видял и в какво състояние се намира още преди да заемат хотелска стая. А не може и няма как да се отхвърли с наличните доказателства тази му цел, след като е видял още при срещата с Р., как се е чувствал-  не добре и „надрусан”, но въпреки това е закупил още количество наркотик и дори го е завел  и настанил /регистрирал се на  негово име/ в хотел. Т.е. извършването на това престъпно деяние с пряк умисъл  от страна на подс.К. е категорично установено,след всички гореспоменати доказателства. Той е имал желание и е целял след даването на поредната доза на Р. да вземе останалото  в портмонето му,  защото е бил в много затруднено финансово състояние в този период:

-имал задължения към свид.Хр., които и върнал дори веднага в хотелската стая

-имал да изплаща наема на наетия от него  автомобил л.а. „Шкода Фелиция”-такси на свид.П.П.

Именно тези  две негови задължения дори са достатъчни да го мотивират безапелационно да извърши това престъпление-присвояване от Р.. А относно  привеждането на пострадалия Р.  в  безпомощно състояние, за да извърши отнемането на вещта са категорични вещите лица по тройна СМЕ-заключението дадено пред съда –л.121 от НОХД:

Свидетелите по делото-Г.Н., С. Хр. и дори подс.К. обясняват състоянието на Любен Р. в ресторанта еднакво и еднопосочно.”той е изглеждал много пиян и „друсан”. Самия той е казал ,че не може да се прибере в този вид при жена си,поради което наемат хотелската стая.  Поради което и те са категорични:”При тези данни имайки предвид и цялата  изложена теоретична информация в основната експертиза приемаме,че след вземането на втората доза хероинова инжекция и приетия алкохол, Любен Р. е бил в безпомощно състояние. Той не е можел да възприема и да реагира адекватно и критично на заобикалящата го действителност и не е можел да разбира свойството и значението на извършените спрямо него действия/в смисъл големина на доза/.” Т.е Р. е бил в такова състояние, което  е било възприето от цялата компания още при срещата им след обяд, вече е бил в „друсан” и пиян-в заведението. Но въпреки това подс.К. не се обезпокоил и притеснил от това ,че пострадалия Р.   вече е във критично   за неговото здраве състояние. И дори напротив  не само ,че не му помогнал да  излезе от него, но и му набавил  и приготвил-достатъчно количество наркотик, което да доведе до неговата смърт. А от неговите обяснения дадени в съдебно заседание, подсъдимия сам разясни на съда ,че понеже е бил наркоман, познава достатъчно добре състоянието на тези хора. Т.е. вече е видял  в какво състояние е Р. и е категоричен в обясненията си, че  е бил  „надрусан”. Но за подс.К. мотивиран единствено от поставената си цел -да измъкне  всичко което може от пострадалия при тази им среща, няма значение дори възражението на свид.Хр. в хотелската стая какво количество наркотик  му се приготвя и дава. Т.е. той не иска и не желае да помогне на пострадалия Р., въпреки че той самият му е споделил,че четири дни само се е черпил и вземал наркотици, като дори не се е прибирал в дома си. А относно възражението на защитата на подс.К. ***., а именно: -за това дали неговия подзащитен е знаел ,че Р. вече  около пет месеца не е вземал наркотик ,т.е че се е изчистил и че с много малко количество може да си увреди здравето. Съдът счита, че тези възражения са необосновани,т.к.  от обясненията на подс.К. ***. е видно,че  той самият е знаел вече,че Любо е бил в комуна в Испания ,т.е  вече е бил чист. А  за въпросния ден при срещата им,подсъдимият също потвърждава,че Любо :”Беше употребил наркотик.”   За това ,че пострадалия Р. е бил напълно излекуван спрямо употребата на наркотици в   инкриминирания период свидетелстват и негова сестра-свид.С.Д., неговата съпруга-свид.А. Райкова, неговите познати-свид.М.Д. и свид. В.К. и неговия кръстник – свид. Г.Н.. Показанията на Свид. Н.- който е бил кум  и приятел на Любен Р.  дадени  по ДП-/т.1,л.34/ са логични и непротиворечат на останалите цитирани по-горе писмени доказателства, поради което и съдът ги прие за достоверни. Няма основания същите  да не се приемат по делото, т.к.  той е познавал пострадалия-Р. от 22 години, а  подс.К. от над десет години. Бил е очевидец на смъртта на Р.,т.к. сестрата на Любо  го е повикала пред хотела на 02.10.2008 год. –сутринта   и именно тогава се е видял  с подс.К. и след като му задал няколко въпроса разбрал,че той започнал да се оправдава с отговорите си. Той е човека, който се е  опитал да изолира К. от компанията на  Любо още през 2007 год. :”Тъй като знам,че  К. употребява хероин,веднага казах на същия,че не желая да се срещат повече с Любен,т.к. се страхувам да не повлияе К. на Любо,в смисъл да не го зариби отново към хероина.” А за Любо  е сигурен,че към месец октомври 2008 год. е бил напълно чист-вкл. хероин,т.к. е плавал на газовос, където са им правили всеки месец тестове за наркотици. Относно факта  приет  и от съда за установен категорично по делото, а именно-че пострадалия към месец октомври 2008 год. е бил напълно –чист- от всякакъв вид наркотици ,вкл. и хероин /т.е.излекуван/ и не е употребявал такива, са категорични и  свид. М.Д., който го е познавал от 20 години/ДП-т.1,л.37/ и свид. В.К., който го е познавал от 15 години-/ДП-т.1,л.44/  .Показанията им съдът прие за обективни, логични,  достоверни и непротиворечащи на останалия доказателствен материал по делото. Макар и негови приятели,няма основания  да се приемат за заинтересовани от изхода на делото, за да не се приемат техните показания.И двамата споделят в показанията си дадени  по ДП  как  на 29.09.2008 год. са се събрали с Любо в бар”Госип” и други негови приятели на ул.”Цар Асен” и че той е бил свеж,трезвен, радостен и в еуфория  от това,че се е прибрал и че ги вижда. Двамата свидетели са заявили в показанията си,че Любо  е употребявал вече само алкохол-бира ,а в същия ден и  в барчето, в което са се събрали е изпил  две бири и половина за пет часа.

Свид. С.Д. в показанията си дадени  на ДП-/т.1,л.45/  е споделила ,че брат й-пострадалия Р. след като се ее излекувал напълно в Комуна в Испания, отново се е качвал на кораб-рейс и по време на престоя си във Варна, той не е употребявал наркотици ,т.к.:”се чувахме всеки ден”. А  на 01.10.2008 год.  около 15,10 часа след като й се обадил по домашния телефон, че отива до банката да изтегли пари и след това ,ще я посети,тя приготвила масата, но той така й не дошъл, а към 21,00 часа мобилния му телефон вече бил изключен.

А  от заключението по СПЕ-т.1,л.94 –л.97 от ДП вещото лице е потвърдило с категоричност-:”Употребата на наркотично вещество –хероин е системно и продължително с постепенно повишаващи дози и установяване  на физическа и психическа зависимост към него, поява на абстинентни  прояви от невровегетативен характер при липса на хероин в организма, безуспешно лечение и асоциално поведение потвърждават диагнозата-НАРКОТИЧНА ЗАВИСИМОСТ към ХЕРОИН.” Т.е. освидетелстваният К.К.-*** страда от наркотична зависимост към хероин,т.к. самия той в обясненията си пред съда заяви,че от 2003 год.  е на  метадонова програма ,но отново продължил  наркотичната употреба с приятели.

К.К. е осъществил състав на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.354б, ал.3 от НК и по чл.199,ал.1,т.3,вр.чл.198,ал.4,вр.ал.1 от НК, тъй като във въпросния ден безспорно  е закупил наркотик и е завел компанията  в заведение и в хотел, за да приготвят наркотика и  за да употребяват наркотици. Това е престъпление на просто извършване и за да е осъществен фактическия му състав е достатъчно само деецът да е дал наркотика на пострадалия и след като  е осигурил условия –настаняване в хотел  да си постави наркотик в това помещение, без да се изисква създаването на някаква специална организация, нито дори предварителни обещания и уговорки,  в  количество достатъчно да предизвика смъртта на Р.,както и получаване на материална изгода от това-присвоил сумата от 559,40 лв. от него,след като го привел в безпомощно състояние.

Подсъдимият също е страдал от зависимост към хероин, което не му е пречело да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което е наказателноотговорен.

Частично оправдателната присъда за изпълнителното деяние  по чл.354б,ал.2,т.2 от НК-“подпомагане на повече от две лица към употреба на наркотични вещества”,  по което обвинение  е подаден протест , е мотивирана както от липсата на доказателства за такова престъпление, така и от това ,че първото –това по чл.354б,ал.3 от НК по което вече К. е признат за виновен-поглъща второто. Няма как да се смесят двете обвинения-по чл.354б,ал.2 и по чл.354б,ал.3 от НК, след като  съдът е приел,че подсъдимия е дал наркотично вещество на пострадалия, в количество достатъчно да причини смъртта му и го е признал за виновен. А необосновано и незаконосъобразно-би било-т.е.противоречащо на материалния закон е да се признае за виновен подс.К.  за второто обвинение-това по чл.354б,ал.2,т.2 от НК, т.е. да се приеме, че е подпомогнал повече от две лица, вкл. и пострадалия към употреба на наркотични вещества.

 

При определяне на наказанието съдът обсъди всички обстоятелства, касаещи отговорността на подсъдимия К.К. и прие, че е налице едно единствено смекчаващо отговорността обстоятелство-чисто съдебно минало. А като отегчаващи отговорността му обстоятелства – приема-високата обществена опасност на този вид   престъпления и  безкритичното му отношение към извършеното .

 Но същевременно, с оглед липсата на доказателства събрани пред съда относно неговата трудова ангажираност и  това, че не е преустановил приемането на наркотици съдът счита,че наказанието не може да бъде определено при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК-т.к. не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. За да се постигнат целите, както на личната, така и на  генералната превенции, посочени в нормата на чл.36 от НК, съдът счете  че и за двете извършени от подс.К. престъпления следва да определи наказанието при специалния минимум, предвиден в специалната норма, който е пет години за деянието по чл.199, ал.1,т.3 от НК и  петнадесет години за това по чл.354б,ал.3 от НК.  След като определи наказанието съдът приложи и нормата на чл.23 от НК, като постанови  подс.К. да  изтърпи най-тежкото от така определените му наказания, а именно-лишаване от свобода за срок от петнадесет години, което да започне при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.Счете, че минималното наказание ще е справедливо и съответно на извършеното и ще способства за постигане целите на наказателната репресия. Освен това  с оглед високата му обществена опасност съдът счита,че следва да му наложи и кумулативно предвиденото наказание –глоба за  извършеното от него деяние по чл.354б,ал.3 от НК. Съдът прие,че  и това наказание следва да се определи към неговия минимум предвиден в закона-като го осъди да заплати глоба в размер на 100 000/сто хиляди/лева .

С оглед признаване подсъдимия К. за виновен и по двете обвинения-по това  по чл.199,ал.1,т.3 от НК и това по чл.354б,ал.3 от НК,съдът осъди същия да заплати гражданските искове приети по делото от гражданските ищци:

- за А.Х. като негова съпруга, го уважи в размер на 50 000/петдесет хиляди/лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, като отхвърли иска до останалия му размер в частта до 100 000 лева като неоснователен, както и в размер на 559,40 лева за причинени имуществени вреди и направените по делото разноски  в размер на 600 лева. Причинените на съпругата му болки и страдания от  причиняването на смъртта на нейния съпруг, безспорно не могат да се заличат, какъвто и период от време да измине. За това и съдът счете,че  следва на съпругата му да се възстановят тези средства, като морално  едва ли по някакъв начин би могло да се възстанови причинената загуба.

-за Ф.В.Т. и Г.Л.Р.-баща и майка на пострадалия ,съдът уважи исковете за всеки един от тях в размер до 50 000/петдесет хиляди/лева, ведно със законната лихва  и направените по делото разноски, като  ги отхвърли до размера от 100 000 лева като неоснователни.  Загубата на родното им дете-син е неизличима и   не може да бъде възстановена. За причинената смърт на сина им, гр.иск следва да се уважи именно в този размер-50 000 лева, поотделно и за двамата, като до този размер съда го счита за основателен. Пострадалия Р. и неговите родители са имали нормални отношения  за едно семейство, поради което и съдът счете, че  гр.иск  именно в този размер  е справедливо отсъден.

Съгласно чл.301, ал.1,т.11 и т.12 от НПК, съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски по делото и се произнесе относно веществените доказателства.

 

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕН СЪДИЯ във ВОС: