МОТИВИ: към Присъда N 23/24.07.2015год. по НОХД N 164/2015 по описа на Поморийски Районен съд.
Производството
по делото е образувано по повод обвинителен акт на прокурор при Районна
прокуратура - Поморие, против С.Ф. К., роден на ***г***, ***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, средно образование, безработен, ЕГН ********** по повдигнато обвинение за престъпление по чл.196, ал.1 т.1 вр.
с чл.194, ал.1 вр. с чл.29 ал.1 буква
„а” и „б” от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението от
фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Не се
противопоставя да се проведе предварително изслушване и съкратено съдебно
следствие. Пледира за налагане наказание лишаване от свобода в размер на две
години, като след редукцията да бъде наложено наказание от една година и четири
месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият не оспорва фактическата обстановка. Признава
се за виновен, признава фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и желае да се проведе предварително
изслушване по реда на чл. 271 т.2 от НПК.
Защитника
на подсъдимият адв.М.-С., също не оспорва
фактическата обстановка и правната квалификация. Моли, съдът да разгледа
производството по реда на Глава ХХVІІ – чл. 371, т.2 от НПК и при определянето
на наказанието да вземе предвид смекчаващите вината обстоятелства и като вземе
предвид разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК
да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК и наложи на подсъдимият С. К. наказание
под предвидения минимум, а именно три месеца лишаване от свобода.
ПРС, след като
проведе предварително изслушване
на страните по реда на чл. 372 ал.4 от НПК, извърши съдебно следствие в
съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК.
Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият е лице многократно осъждано, основно за
престъпления против собствеността. На 13.06.2015г. подсъдимият С.К. се намирал в
гр.Поморие и решил да извърши кражба, с цел да си набави пари. Около 22.00ч., същия се движил по ул. Проф. П.
Стоянов и се приближил до каравана, намираща се срещу МБАЛ гр.Поморие. По това
време св.Й.В., която работила в търговския обект, седяла на една от масите за
клиенти със своя приятелка и не забелязала подсъдимият. Същия влязъл в
караваната от страничен вход, където вратата била отворена, а касата заключена и
взел брезентова раница с намиращи се вътру 1бр.
портмоне със сумата от 180.00лв., лична карта, СУМПС и 2бр. дебитни карти,
които вещи били собственост на св.В.. Свидетелката
В. чула шум и видяла от караваната да се отдалечава тъмен силует, а отивайки в
караваната и установила, че липсват собствената й раница заедно с намиращите се
вътре портмоне с пари и документи и веднага
сигнализирала в РУ Поморие за извършената кражба. Подсъдимият след като се
отдалечил от караваната, взел парите, а раницата, портмонето и документите
изхвърлил в кофи за боклук. Отнетите пари подсъдимият похарчил за свои нужди. На
15.06.2015г. около 12.00ч. при ст. полицай З. К., докато бил на работа на пост
№1, се явил К.Б. от гр. Поморие и предел
личната карта и СУМПС на Й.Д. В., които намерил пред сградата на Община Поморие и личните
документи били върнати на св. В.. Установява се от назначената СИЕ, че пазарната
стойност на отнетите вещи е в размер както следва: раница – 20 /двадесет/ лева
и 1бр. черно, кожено портмоне – 10 / десет/ лева или общо отнетите вещи са на
стойност 210лв.
Видно от изисканата справка за съдимост подсъдимият С.Ф. К.
е многократно осъждан и му е налагано наказание лишаване от свобода изпълнението
на което не е отлагано. Видно от отбелязването в справката за съдимост К. е
изтърпял наказание лишаване от свобода в размер на 4 години и 9месеца на
23.02.2015г.
Във
връзка с изложената и възприетата от съда фактическа
обстановка, се налага правния извод, че подсъдимият С.Ф. К. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал.1 т.1
вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 буква
„а” и буква „б” от НК, тъй като на 13.06.2015г., около 22.00 часа, в гр.Поморие от каравана „Мега”,
на ул.”Проф. П.С.”, намираща се срещу МБАЛ – Поморие, в условията на „опасен рецидив”,
отнел чужди движими вещи – 1бр. брезентова раница, с надпис „Garnier”, оранжева на цвят,
на стойност 20лв., 1 бр. черно портмоне
с капси и синджир от естествена кожа,
на стойност 10лв., сумата от 180лв, 1 бр. лична карта,
1 бр. СУМПС и 2 бр. дебитни карти /на ДСК и ЦКБ/ или общо вещи на
стойност 210 лв /двеста и десет лв./, от владението
на Й. Д. В., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнително деяние “отнемане” -
изразяващо се в прекъсване фактическата власт върху вещи на св. В., без нейно съгласие и установяване на собствена
фактическа власт. От обективна страна е
налице резултат – след отнемането на вещите, същите не са били във владението
на собственика, подсъдимият е установил
своя фактическа власт и се е разпоредил с парите и другите вещите като
със свои.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл
и за двамата Подсъдимият е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
и е искал настъпването на обществено опасните
последици - да отнеме чужди вещи. Намерението на подсъдимият е противозаконно да свои чуждите вещи, като
подсъдимият е упражнил фактическа власт
върху тях съзнавайки, че действа без
съгласието на собственика и се е разпоредил с тях. Предмета на престъплението
са вещи на стойност 210 лева.
Съдът, счита, че посочените в обвинителния акт 1 бр. лична карта, 1 бр. СУМПС и 2 бр. дебитни карти /на ДСК и ЦКБ/ не могат да бъдат предмет на престъплението кражба,
поради което подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението за отнемане на тези вещи. Предмет
на престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ, която има
определена стойност / парична, художествена, историческа и др./ По своето естество
посочените лична карта, СУМПС и 2
бр. дебитни карти нямат пазарна стойност, тъй като са
извадени от гражданския оборот и не могат да бъдат предмет на престъпления
против собствеността. Предназначението на тези вещи и да легитимира носителя им
пред съответните държавни и частни лица да им предоставя гарантираните от
закона права и осигурява техните интереси.
Подсъдимият е съзнавал и че извършва деянието в условията
на опасен рецидив тъй като е многократно осъждан и до скоро е изтърпявал
наказание лишаване от свобода.
Причините за консумирането
на престъплението се коренят в ниската
правна култура на извършителя, незачитане на правото на собственост, стремежът към противоправна
облага, като настъпилия общественоопасен резултат е във пряка и причинна
връзка с виновното му поведение.
При определяне на наказанието по отношение подсъдимият С. К. съдът, взе предвид смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. Съдът счита, че не са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства или изключителни такива, който да мотивират съда да
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 т.1 от НК и определи наказание под най
ниския предел и не споделя становището на защита за прилагане разпоредбата на
чл.58а, ал.4 от НК. Смекчаващите вината обстоятелства са изразеното съжаление,
признанието на вината, ниската стойност на отнетите вещи и съдействието при
разследването. Отегчаващи вината обстоятелства са обремененото съдебно минало
на подсъдимият. При така установените по делото
обстоятелства, съдът счита че за постигането на целите
на генералната и индивидуалната превенция, съобразно изискванията на чл. 36 от НК, според съда размера на
наказанието лишаване от свобода следва да се определи в минималния размер от две
години. Тъй като съдът е провел предварително изслушване и съкратено съдебно
следствие в съответствие с разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, така
определеното наказание следва да бъде намалено с 1/3 т.е. с 8 месеца и в тази
връзка съдът наложи на подсъдимият С. К. наказание 1 /една/ година и 4 /четири/
месеца лишаване от свобода. Тъй като подсъдимият е осъждан и е лице с висока
степен на обществена опасност, за постигане целите на генералната и специалната
превенция е необходимо същия да изтърпи наказанието при първоначален строг режим в затвор.
Разноските по делото бяха възложени в тежест на
подсъдимият.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: