№ 14464
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110150684 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ......... против Г. П. Г.а- И. и В.
К. К..
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 23, находящ се в гр. ......, като ответниците му
дължат следните суми:
сумата 338, 02 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане;
сумата 79, 34 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 09.08.2021 г.;
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми разделно, както
следва: Г. П. Г. – 2/3 и В. К. К. – 1/3. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В.
К. К., с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че Й. К. И. е починал
на 01.09.2012 г., като до тази дата е ползвал имота по силата на договор за наем,
сключен със Столична община. След смъртта му облигационната връзка е прекратена,
а ползването на имота – преустановено, с оглед на което след датата на смъртта му не
са налице задължения, за които ответницата да отговаря. Моли съда да прекрати
производството като недопустимо, евентуално – да отхвърли исковете като
неоснователни.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответницата Г. П. Г.а- И. – адв. Ш., с който оспорва исковете.
Оспорва ответницата да има качеството клиент на топлинна енергия. Твърди, че
ползвател на имота е бил Й. К. И. в качеството му на наемател по силата на договор за
наем от 10.08.2006 г., сключен със Столична община. Счита, че ответницата не следва
1
да отговаря за вземанията само поради факта, че починалият й съпруг е бил в
договорни правоотношения с ищеца. Оспорва ищецът да е доставил до процесния имот
топлинна енергия на претендираната стойност. Позовава се на погасителна давност.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ...... изразява становище за
основателност на исковете.
С определение от 12.10.2022 г. на мястото на ответницата Г. П. Г., починала на
08.07.2022 г. след предявяване на иска, е конституиран на основание чл.227 ГПК
наследникът й по закон – Н. П. Г. – брат.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Представена е настанителна заповед № 927/17.06.1985 г., с която Й. К. И. е
настанен с 2-членното си семейство в апартамент № 23, находящ се в ......., състоящ се
от: една стая и сервизни помещения.
Видно от акт за сключен граждански брак № 779/08.12.1985 г., на посочената
дата е сключен брак между Й. К. И. и Г. П. Г.а, а след брака – Г..
Представен е безсрочен договор за наем от 10.08.2006 г. по чл.22, ал.1 от
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на Столична община, по силата на който Столична община отдава под
наем на Й. К. И. апартамент № 23, находящ се в гр. ......, състоящ се от: дневна, кухня и
обслужващи помещения, с площ от 44, 44 кв.м.
С допълнително споразумение от 10.08.2006 г. наемателят е поел задължението
ежемесечно да заплаща разходите за топлинна енергия и да представя копие от
платежните документи на наемодателя.
С анекс от 26.05.2008 г. е изменена наемната цена по договора.
Видно от удостоверение за наследници на Й. К. И., последният е починал на
01.09.2012 г., като е оставил наследници по закон: Г. П. Г. – съпруга, починала на
08.07.2022 г. (оставила наследник по закон: брат – Н. П. Г.), и В. К. К. – сестра.
В писмо на Столична община от 17.02.2021 г. се сочи, че със заповед №
927/17.06.1985 г. Й. К. И. е бил настанен в общинско жилище: апартамент № 23,
находящ се в гр. ......, починал е на 01.09.2012 г., а живуща към този момент в имота е
съпругата му Г. Г.а И..
В писмо на Столична община от 28.05.2021 г. се сочи, че Й. К. И. е бил техен
наемател от 17.06.1985 г. и е починал на 01.09.2012 г., като жилището не е било
закупено от него и се ползва от неговата вдовица Г. Г.а И..
В писмо на Столична община от 30.09.2022 г. се сочи, че в общински едностаен
апартамент № 23, находящ се в гр. ......, е било настанено двучленното семейство на Й.
К. И. по силата на договор за наем по чл.22 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община
от 10.08.2006 г. и анекс към него от 26.05.2008 г., като титуляр по настанителната
заповед и договора за наем е бил Й. К. И., починал на 01.09.2012 г., след което
жилището се е обитавало от съпругата му Г. П. Г., АС № 1237/15.07.2022 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
2
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(„битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и
приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.
От изложеното следва, че за да обоснове качеството клиент на топлинна енергия
на лице, различно от собственика, респ. вещния ползвател на топлоснабден имот,
ищецът следа да докаже не само че това лице ползва топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. вещния ползвател, но и че между това лице и ищеца
3
е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна
енергия за битови нужди.
По делото се установи, че с настанителната заповед от 17.06.1985 г. по реда на
Закона за наемните отношения (отм.) в процесния имот е бил настанен Й. К. И., като в
заповедта изрично е посочено, че той се настанява с 2-членното му семейство. Това е и
лицето, с което е сключен представеният договор за наем със Столична община от
10.08.2006 г.
Видно от удостоверение за наследници на Й. К. И., последният е починал на
01.09.2012 г., т.е. преди исковия период м.05.2017 г. – м.04.2019 г. Искът не е заведен
срещу ответниците в лично качество, а в качеството им на наследници на Й. К. И.. При
това положение те не са материалноправно легитимирани да отговарят по иск за
период, за който наследодателят им не отговаря като наемател, тъй като е починал
преди този период.
Независимо от посоченото, за пълно следва да се има предвид и следното:
В настанителната заповед е посочено, че Й. К. И. е настанен в имота с 2-
членното си семейство.
По силата на чл.13 от Закона за наемните отношения (отм.) настаняване в
свободни или освободени жилищни помещения, предоставени за управление и
стопанисване на общинските (районните) народни съвети или на определени от
изпълнителните им комитети кметства, става само със заповед на началника на
службата за жилищно настаняване. Заповедта се отнася и за всички членове от
семейството на настанения.
Членовете на семейството на Й. К. И. не са индивидуализирани по какъвто и да
било начин в настанителната заповед. Видно обаче от представения акт за сключен
граждански брак № 779/08.12.1985 г. между Й. К. И. и Г. П. Г.а (след брака – Г.),
бракът им е сключен след издаването на настанителната заповед, с оглед на което не
може да се приеме, че тя се отнася и за нея.
В представените от Столична община писма от 17.02.2021 г., 28.05.2021 г и
30.09.2022 г. се сочи, че наемател в имота по силата на настанителна заповед от
08.12.1985 г. е Й. К. И., починал на 01.09.2012 г., както и че към всеки от трите
момента имотът е ползван от съпругата му Г. П. Г., а съдържанието на последното
писмо е в смисъл, че ползването й е продължило след смъртта на наемателя.
Дори въз основа на тези писма да се приеме, че тя е ползвала имота през исковия
период със съгласието на собственика Столична община, то както по отношение на
съпругата, така и по отношение на сестрата на наемателя - В. К. К., не е налице втората
предпоставка за основателност на иска – облигационно правоотношение с .......... По
делото не е представена молба-декларация за откриване на партида за имота, нито
други доказателства за облигационно правоотношение, съществуването на което не се
презюмира.
С оглед изложеното следва да се приеме, че от страна на ищеца не е установено
при условията на пълно и главно доказване Г. П. Г. и В. К. К. да са материалноправно
легитимирани да отговарят по предявения иск за стойността на топлинната енергия.
С оглед неоснователността на главния иск неоснователен се явява и искът за
мораторната лихва предвид акцесорния му характер.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
На ответниците следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от
по 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото последното не надвишава
4
минимално установения размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., ЕИК ........, срещу Н. П. Г., ЕГН **********,
конституиран на основание чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса Г.
П. Г., ЕГН **********, и В. К. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за:
сумата 338, 02 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 23, находящ се в гр. ......, за периода м.05.2017 г. –
м.04.2019 г., ведно със законна лихва от исковата молба – 31.08.2021 г. до
окончателното изплащане, и
сумата 79, 34 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 09.08.2021 г.,
които се претендират в условията на разделност, както следва: Н. П. Г.,
конституиран на основание чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса Г.
П. Г. – 2/3 и В. К. К. – 1/3 – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ........, да заплати на Н. П. Г., ЕГН **********,
конституиран на основание чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса Г.
П. Г., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ........, да заплати на В. К. К., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца .......
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5