Решение по дело №141/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   58    гр. Пазарджик,   21.02 .2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в закрито заседание на  двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

                                                        ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов

                                                                 Д. Бозаджиев

 

 

като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В  гр. д. №141 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е от Д.М. постановление на ДСИ при РС Велинград ,с което е постановен отказ на ДСИ да прекрати производството по  изп.д.№ 79/2009 година на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Твърди,че постановлението е неправилно ,тъй като последното искане за извършване на изпълнителни действия от взискателя било от 7.12.2017 година.Поради това счита ,че е изтекъл срок от две години ,в които взискателят не е предприел действия и са налице основанията за прекратяване на изпълнителното производство.

Моли обжалваното постановление да бъде отменено .

В срок е постъпил отговор от Министерство на отбраната .Намират жалбата за неоснователна ,като сочат ,че последното тяхно искане за предприемане на изпълнителни действия е от 15.02.2018 година.

Съдебният изпълнител е изготвил подробни мотиви.Счита,че жалбата е допустима ,но неоснователна и излага съображения.

Съдът намира ,че жалбата е допустима ,като подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване действие,а разгледана по същество е неоснователна.

Производството е образувано с взискател Министерство на отбраната  против няколко солидарно отговорни длъжници ,сред които и жалбоподателя за изпълнение на парично задължение през 2009 година.

През периода на висящност на изпълнителното производство са предприемани редица действия ,включително извършване на описи и продан на движими вещи ,които не са довели до пълно удовлетворяване.Активността на взискателя е била регулярна.

С молба от 7.12.2017 година взискателят е поискал проучване на доходите на длъжниците и налагане на запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения.

На 15.02.2018 година е внесена и дължимата държавна такса и е потвърдено искането  за предприемане на исканите изпълнителни действия.

Предприети са изпълнителните действия ,като са наложени запори по сметки на солидарните длъжници в банки.На 6.03.2018 година са постъпили и суми  за погасяване на дълга.

На 3.10.2018 година жалбоподателят е поискал вдигане на наложените му запори и е получил отказ,като на 8.10.2018 година от него са изплатени за погасяване на дълга 180 лева ,като с молба от 6.12.2019 година жалбоподателят отново писмено е признал дълга и е поискал да плаща разсрочено.

С молба от 10.01.2020 година М. е поискал прекратяване на изпълнителното производство , позовавайки се на разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

При тези данни ,правилно ДСИ е приел ,че няма период от две години ,в който взискателят да е бездействал.

За яснота следва да се посочи,че често в съдебната практика се допуска смесване на действията, препятстващи прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – така нар. перемпция (искане на изпълнителни действия), с действията които водят до прекъсване на погасителната давност в изпълнителния процес по чл. 116, б. „В“ ЗЗД (искане или предприемане на изпълнителни действия).

В изпълнителното производство погасителната давността за вземането се прекъсва с поискаването или предприемането на изпълнителни действия по изпълнителното дело от страна взискателя. От друга страна, действията, които пречат на изпълнителното дело да се погаси по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (т. нар. перемпция), са само исканията за извършване на изпълнителни действия, направени в изпълнителното дело.

От последната молба ,с която е направено искане за предприемане на изпълнителни действия до произнасянето на ДСИ не бил изтекъл срок от две години ,в който взискателят да е бездействал.

Поради изложеното , съдът намира ,че обжалваното постановление е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

                                    Р   Е   Ш   И

 

ПОТВЪРЖДАВА  отказа на ДСИ при Районен съд Велинград за прекратяване производството по  изп.д.№ 79/2009 година на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,материализиран в разпореждане от 13.01.2020 година.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.               2.