О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№I-857 05.03.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на пети март през две хиляди и двадесета година, в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 655 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба,
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на
МВР, представлявана от Гл. комисар Н. Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт
Татяна Стойкова (пълнм. л. 18) с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Александър
Велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против Решение № 157/13.01.2020г. по гр.д. № 8639/2019г.
по описа на РС Бургас, с което съдът е осъдил Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”-МВР да заплати на Г.Г.К., с ЕГН **********,
сумата 1698.78 лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 238 часа, за периода от 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г., на изпълняваната длъжност „командир на екип“ в сектор
„ПБЗН на Летище-Бургас“, при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“-Бургас, към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”-МВР и сумата от 219.97 лева-обезщетение за забавеното плащане на
главницата /мораторна лихва/, за периода от 01.02.2017 г. до 01.10.2019 г.,
заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния
иск-10.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и е осъдил
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР да заплати на
Г.Г.К. направените по делото разноски, в размер на 500.00 (петстотин) лева,
както и е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”-МВР да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд-Бургас, разноски по делото от 317.91 лева (триста и седемнадесет
лева и деветдесет и една стотинки), от които 200.00 лева-изплатеното от бюджета
на съда възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза и 117.91
лева-държавна такса за производството.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и
необосновано. Сочи, че с Решение по адм.д. № 5450/2016г. на ВАС била отменена Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015г., обнародвана в ДВ на 29.07.2016г., а на 02.08.2016г.
била обнародвана Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., поради което Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. не била действаща през исковия период. Счита,
че втората основна грешка на съда се състои в допускането на субсидиарно
прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй
като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните
правоотношения на държавните служители. Счита, че видът и условията за
заплащане на възнаграждение, натурални престации и работното време на
държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в глава XV, раздел VI и VII от ЗМВР (отм.), както и в глава VII,
раздел VI и VII ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.). Съпоставя се действалата
нормативна уредба като се прави извод, че изброяването на видовете допълнителни възнаграждения в ЗМВР е изчерпателно. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса
на труда само в изрично определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане
и заплащане на нощен
или извънреден труд
е уреден в ЗМВР и препращане към
КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Мотивите на съда били
неясни защо при преизчисляване се дължи заплащане като за извънреден труд. Не
било обсъдено възражението, че продължителността на дневното и нощното време е
еднаква. Не било обсъдено и писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011г. на МТСП, че
превръщането на нощните часове в дневни е с цел увеличено заплащане на нощен
труд, а не за заплащане на извънреден труд. Съгласно чл. 187 ЗМВР нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители било 8 часа,
а положения през нощта труд 8 часа и счита, че прилагайки подзаконов нормативен
акт се дерогира действието на законовата норма, което счита, че в противоречие
с принципа за йерархия на нормативните актове. Позовава се на съдебна практика
и правна консултация на проф. Мръчков, която представя в приложение за сведение.
Поддържа, че липсва полагане на извънреден труд. Счита, че неправилно е
кредитирано заключението на вещото лице. Излага съображения, че в платежните
ведомости е начислен нощен труд положен по график в рамките на месечната норма,
положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези
обстоятелства не били отчетени от вещото лице по извършената съдебно -
счетоводна експертиза. Не бил отчетен фактът, че част от положения нощен труд
вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Относно присъдените лихви
заявява, че поддържа становището, изразено в писмения отговор.
Въззивникът моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. Няма доказателствени искания. Моли делото да се гледа в негово
отсъствие.
Препис от въззивната жалба е връчен на Г.К.
чрез адв. Н.К. на 05.02.2020г. като на 20.02.2020г. – извън срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Г.К. чрез адв. Н.К., с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение и го намира
за правилно. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата. Пред РС е
представено пълномощно л. 8, с което Г.К. упълномощава от адв. К. да го
представлява като липсва отбелязване на инстанцията пред която важи, поради
което на основание чл. 34, ал. 4 ГПК съдът приема, че тъй като не е уговорено
друго, пълномощното има сила до завършване на делото във всички инстанции.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, насочена срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е
дължимата държавна такса, поради което е редовна и допустима и следва да се
внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана
от Гл. комисар Н. Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова с
адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Александър велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против
Решение № 157/13.01.2020г. по гр.д. № 8639/2019г. по описа на РС Бургас,
съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д. № 655/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за
разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 15.04.2020 г. от 10,30
часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.