№ 750
гр. ***, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20244430100622 по описа за 2024 година
Пред РС *** е постъпила искова молба от К. Д. Д., ЕГН **********, от гр.***, чрез адв.З.
М. от ПАК, против Н. Д. Б., ЕГН **********, от гр.***, ***. В молбата се твърди, че
ответникът се е признал за виновен с одобрено от съда споразумение по НОХД №222/2023
г. на РС *** в извършване на престъпление по чл.144, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК
спрямо ищеца. Твърди се, че отправените от ответника заплахи са произвели основателен
страх за личната му физическа неприкосновеност и тази на неговите близки. Твърди се, че от
горепосоченото престъпление ищецът претърпял значителни неимуществени вреди –
претърпяно основателно безпокойство и притеснение за личната неприкосновеност и тази на
семейството на ищеца от отправените заплахи, които оценява на 6 000,00 лева. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 6000,00 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 26,05,2022 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и направените деловодни разноски. В с.з.
проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенцията. В писмена защита,
депозирана в дадения от съда срок, развива подробни съображения в подкрепа на иска си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.В. П. от АК ***, в
който оспорва предявения иск. Твърди се, че нелепо звучи твърдението на ищеца, че е
преживял изключителен душевен дискомфорт и притеснение от един телефонен разговор с
ответника, тъй като все пак е началник на РУ, което предполага постоянни срещи с
граждани, настроени да не спазват обществения ред. Оспорва се иска и по основание. В с.з.
проц.представител на ответника – адв.П., моли съда да отхвърли иска. Развива съображения
и в писмена защита, депозирана в срок.
1
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите
на ищеца, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното в цялост НОХД №222/2023 г. на РС *** се установява, че в съдебно
заседание на 13,11,2023 г. е одобрено споразумение, по силата на което ответника Н. Д. Б.
се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1
от НК.
От представеното копие от Акт за встъпване в длъжност от 19,04,2022 г., че ищецът е
преназначен на длъжност Началник III степен на РУ *** при ОД на МВР ***, и считано от
18,04,2022 г. е встъпил в длъжност.
От показанията на св.А.*** – колега на ищеца, се установява, че същата е присъствала в
кабинета му когато някакво лице звъннало по телефона и мъжки глас започнал да обижда
ищеца – със заплашителен тон го нарекъл боклук, мръсно ченге, че не знае с кого се е
захванал. Свидетелката посочва, че началника видимо се притеснил, а в последствие
споделил, че за втори път това лице отправя заплахи спрямо него и каква е случката. Твърди
се, че лицето е криминално проявено и познато на органите на реда, и именно за това
ищецът се притеснил както за себе си, така и за семейството си. Свидетелката сочи, че
ответникът е хващан с наркотици, и именно защото е наркозависим, той е опасен. Св.***
твърди, че в разговора по телефона се намесил и женски глас, който бил недоволен от
поведението на мъжа. Свидетелката сочи, че след случилото се ищецът бил притеснен и
споделил, че ще си потърси правата след заплахите, които са му отправени, че се притеснява
за себе си и за семейството си.
От показанията на св.М.*** се установява, че в деня на случилото се отишъл по служебен
въпрос при ищеца и забелязал не много адекватно поведение, бил замислен и споделил, че е
получил заплаха за убийство, обиди. Свидетелят сочи, че ищецът се притеснявал не само за
себе си, но и за семейството си, което е в ***. След време ищецът споделил, че е установен
извършителя и са започнали процедури. Според свидетеля ищеца около седмица бил видимо
притеснен за живота и здравето си.
От показанията на св.В.Б.а – майка на ответника, се установява, че след като разбрала за
свалените табели на автомобила си била много ядосана и се скарала с ответника, който от
телефона на мъжа й се обадил на някакво лице и чула, че обижда някой, крещял „Веднага
връщай номерата на майка ми“, „Ти знаеш ли коя е майка ми“,“Тя има много връзки“, „Ти
си мишка, аз ще те разжалвам, ще ти скъсам пагоните“. Свидетелката посочва, че била
възмутена, взела телефона от сина си и се извинила за поведението му, но на момента не
разбрала с кого разговаря. От думите на сина си установила, че е длъжностно лице от
полицията в ***. Според свидетелката заплахи за убийство, за саморазправа – не е чула.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД следва да са налице няколко
кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено
деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно. Противоправността
2
винаги и безусловно е свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се
предполага до доказване на противното, т.е. причинителят на увреждането може да доказва,
че не е действал виновно и да се освободи от отговорност. Формите на вината /умисъл и
непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на чл. 11 от НК, но се използват и от
гражданското право. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя
може да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на
възстановяване само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца.
В конкретния случай всички необходими елементи на непозволеното увреждане са налице.
Безспорно по делото е, че с постигнато и одобрено споразумение от 13,11,2023 г., в сила от
същата дата, по НОХД №222/2023 г. на РС ***, ответникът Н. Б. се е признал за виновен в
това, че през периода от 25,05,2022 г. до 26,05,2022 г. в гр.***, при условията на
продължавано престъпление, е отправил закани с престъпление против личността на
длъжностно лице – К. Д. Д. – началник на РУ на МВР – ***, при и по повод изпълнение на
служебните му задължения и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му както следва: - на 25,05,2022 г. в гр.*** отправил закана с престъпление
спрямо личността на длъжностно лице – К. Д. Д. – началник на РУ на МВР – *** по повод
изпълнение на служебните му задължения, изразяваща се в закани, че ще страда, ще бъде
смачкан и ще бъде съсипан физически и психически, като това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му; на 26,05,2022 г. в гр.*** отправил закана
с престъпление спрямо личността на длъжностно лице – К. Д. Д. – началник на РУ на МВР –
*** при изпълнение на служебните му задължения, изразяваща се в закани, че ще пострада,
ще го смачка, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК.
Съгласно чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК, ако подсъдимият бъде признат за виновен с
присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на
наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за
вреди от деликта, относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца – ТР №5/05.04.2005 г. по тълк.д. №5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС.
Ето защо съдът приема, с оглед влязлото в сила определение за одобряване на
споразумението, за безспорно установени в настоящото производство извършеното деяние
от ответника, неговата противоправност и виновността на ответника.
От показанията на свидетелите *** и *** се установят и притесненията, които ищецът е
изпитал за живота и здравето си, от отправените от ответника заплахи, които неминуемо
представляват претърпени неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществените вреди
се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки
отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените увреждания –
характер, брой, отражението им върху здравето, включително психическото, на увреденото
лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във
времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем
претърпените неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими. При определяне
3
на дължимото обезщетение в случая, съдът следва да вземе предвид притесненията,
изпитвани от ищеца, и тяхната продължителност. Не може да не се приеме за относимо и
обстоятелството, че ответникът е бил познат на органите на реда като криминално проявено
лице – употребяващо наркотични вещества. От друга страна, ищецът е служител в
полицейските структури от достатъчно дълъг период от време, което предполага ежедневни
срещи и контакти с криминално проявени лица – които в повечето случаи са настроени
враждебно и агресивно към служителите на реда. Ето защо съдът счита, че прагът на
търпимост и устойчивост на ищеца към прояви, подобни на случилото се на 25 и 26 май
2022 г., следва да е по-висок от обичайното.
С оглед на гореизложеното, след като взе предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът
намира, че сумата от 3 000,00 лева в най-пълна степен ще репарира причинените на ищеца
неимуществени вреди, поради което претенция следва да уважи частично до този размер.
Доколкото претърпените от ищеца неимуществени вреди произтичат от непозволено
увреждане и предвид разпоредбата на чл.86, ал.1 вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответника дължи и
заплащането на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
увреждането – 26,05,2022 г., до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от иска, или разноски в размер 450,00 лева. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху уважения размер на иска в
размер на 120,00 лева
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, поради
което ищецът следва да бъде осъден да му заплати разноски за адв.възнаграждение в размер
на 675,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД Н. Д. Б., ЕГН **********, от гр.***, ***,
ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. Д., ЕГН **********, от гр.***, сумата от 3000,00 лева
представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди –
основателно безпокойство и притеснение за личната неприкосновеност и тази на
семейството на ищеца, в следствие извършено престъпление по чл.144, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26,
ал.1 от НК на 25 и 26 май 2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26,05,2022 г. до окончателното й заплащане, като за разликата до претендираните 6
000,00 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. Д. Б., ЕГН **********, от гр.***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на К. Д. Д., ЕГН **********, от гр.***, сумата от 450,00 лева, представляваща
направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част
4
от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Н. Д. Б., ЕГН **********, от гр.***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на РС *** държавна такса върху уважения размер на иска в размер
на 120,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК К. Д. Д., ЕГН **********, от гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Д. Б., ЕГН **********, от гр.***, ***, сумата от 675,00 лева,
представляваща направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на облажване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5