№ 236
гр. Варна, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20243001000247 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и
е образувано по въззивна жалба на В. Т. Н. срещу решение №37/26.02.2024г.
по електронно дело 20233300100251 (ГД 251/23г по описа на ОС-Разград) в
частта, с която е бил отхвърлен предявен от него срещу застраховател на
осн.чл.432, ал.1 вр. чл. 493а ал.1 от КЗ иск за присъждане на справедлив
остатък от обезщетение(над изплатена доброволно сума) за понесени
неимуществени вреди, в резултат от смъртта на съпругата му, причинена от
застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“
автомобилист за горница над 30 000лв. до предявен остатъчен размер от 90
000лв. и са разпределени разноските.
С определение № 424/07.06.2023 г. въззивният съд е разгледал
предварителните въпроси и допустимостта на производството, като наред с
неотносимото позоваване на новонастъпило плащане, са докладвани и
оплакванията на страните по обжалваната част от решението.
Въззивникът В. Т. Н., чрез адв. К., счита, че въпреки установяването на
всички значими критерии за оценка на неимуществени щети от този вид,
съдът не е остойностил справедливо и обосновано комплекса от негативни
изживявания на пострадалия, не е отчел икономическите условия, изразени в
лимитите на застрахователните обезщетения и общественото разбиране за
справедливост, наложено в практиката на съдилищата в сходни случаи на
вреди от загуба на човешки живот.
В подробно писмено становище по същество, пълномощникът обсъжда
1
доказаните предпоставки за възникване на правото на обезщетяване на
преживените страдания на съпруг, внезапно загубил съпруга, към която е бил
силно привързан и е живеел в сговор и взаимна обич и пледира за
справедливо оценяване по утвърдени според съдебната практика критерии
както на непосредственото травматично преживяване на внезапно настъпила
смърт на най-близкия член на семейството, но и на продължителната и
занапред стресова за преживелия съпруг липса на прекъснатото емоционално
общуване с партньора, осъзната като невъзвратима загуба. Моли за отмяна на
неправилната отхвърлителна част от решението и уважаване на предявения
иск за горница до 90 000лв до достигане на адекватен на вредите справедлив
пълен размер от 160 000лв.
Въззиваемият ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез
упълномощен юрк. М. оспорва жалбата с доводи за едностранчиво излагане на
факти без съобразяване на вече получени от ищеца 70 000лв. в рамките на
рекламационното производство по уреждане на щетата. Счита, че с
определения от съда допълнителен размер, обезщетението достига до
стойност, адекватна на справедливо остойностяване на вредите при отчитане
на установена приживе типична емоционална близост на съпрузи и
интензитет и продължителност на скръбта, обичайна за такава загуба като
накърняване на психичната сфера и икономическата конюнктура към момента
на увреждането. Сочи, че не са били доказани нито изключителна близост,
нито сериозни психо-травми на пострадалия, за да може да се обосновава
завишен над 100 000лв. на застрахователно обезщетение. Позовава се и на
доказания невисок имуществен статус на семейството като счита, че
завишаването на размера би накърнило целта му като компенсация и би го
превърнало в средство за повишаване на стандарта на живот и неоснователно
обогатяване.
По същество, упълномощен от застрахователя адвокат пледира
бланкетно със същите доводи за потвърждаване на правилно и
законосъобразно определен размер на справедливото обезщетение от първата
инстанция, като моли за отхвърляне на претенцията за неоснователна горница.
Насрещните страни претендират за определяне на разноски за
настоящото производство, конкретизирани от въззивника като дължимо в
полза на адвоката му възнаграждение за предоставена безплатна услуга и от
въззиваемия в неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л.19).
За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на
предявена остатъчна претенция на съпруг на пешеходка, умъртвена в резултат
на ПТП срещу застрахователя на виновния автомобилист по задължителната
застраховка „гражданска отговорност“.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с пряк иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 вр. чл. 493а ал.1 КЗ за присъждане на остатък от дължима, но
незаплатена доброволно горница от 90 000лв. поискана над определено от
застраховател обезщетение до справедлив еквивалент за причинени
неимуществени вреди на увредено от смърт на пострадал близък родственик
лице, ведно със законната лихва от предявяване на претенция по чл. 380 КЗ
2
към застрахователя.
Ищецът е основал правото си на твърдения за понесени скръб и душевна
болка, които изпитва вследствие на внезапната преждевременна смърт на
съпругата, прекъснала силната емоционална връзка, общ бит и сплотена
семейна общност. Позовал се е както на осуетените планове за очакваното
бъдеще, изпълнено с вече изградени обич и взаимна привързаност, доверие и
взаимопомощ, така и на промените, които настъпили в поведението му без
оказваната до този момент морална и битова подкрепа на съпругата – станал
апатичен, мрачен, затворил се в мъката си, отказвал контакти, имал проблеми
със съня и мъчителни спомени. Посочил е, че по предявена застрахователна
претенция на 28.03.2022г. застрахователното дружеството определило
обезщетение в размер на само 70 000 лева и тази сума била получена по
банковата му сметка. Становището на ищеца, че изплатената сума е
недостатъчна да обезщети в цялост претърпените от него страдания е
обусловило предявяването на иск пред съда за горница от 90 000лв, до
справедливия размер на първоначално поисканата компенсация в размер на
160 000лв.
Въззиваемото застрахователно дружество – ответник, е възразил срещу
търсения от ищците размер, като извън обосноваване на неподдържано пред
настоящата инстанция възражение за значително съпричиняване на вредите от
самата пострадала, застрахователят е оспорил обема на компенсацията за общ
размер над 70 000 лева с доводи за недоказана дълбока емоционална връзка
между съпрузите. Оспорена е и забавата на застрахователя, който е определил
и изплатил своевременно достатъчна сума.
Правото на иск на косвено увредено от автомобилист лице е било
надлежно упражнено, тъй като сезираният застраховател не го е удовлетворил
в цялост при разглеждането на предявената извънсъдебно претенция.
Постановената от първата инстанция отхвърлителна част е допустим съдебен
акт.
Решението, в частта, с която е била присъдена допълнителна горница от
30 000 като остатък над получената вече сума до определено от съда
обезщетение на този пострадал, не е обжалвано, поради което въззивният съд
зачита стабилното вече установяване на основанието за възникване на
покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования
автомобилист, причинил вредоносно ПТП. Обжалваната част от съдебното
решение визира само остатъчна горница до поискан размер на компенсацията,
тъй като не са излагани оплаквания по отричането на приноса на пострадалата
пешеходка в причиняване на вредоносния резултат от деянието на
застрахования.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 от ГПК, представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството намира за
установено по същество следното от фактическа и правна страна:
Пред въззивния съд няма оплаквания по механизма на вредоносното
събитие и значението на поведението на всеки от участниците в ПТП,
установени от първата инстанция със заключението на вещи лица и в
съответствие със съставомерните за престъпен състав обективни и субективни
3
елементи на деянието на осъден за транспортно престъпление водач (присъда
№ 6 от 14.04.2022 г. по НОХД № 53/2022 г. на ОС-Разград). Затова и
въззивният съд възприема установените в първата инстанция факти на
противоправното вредоносно поведение без съпричиняване, както следва: на
30.09.2021 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ХХ ХХ ХХ ХХ,
застрахования водач нарушил правилата за движение по пътищата, като
въпреки че е възприел преминалата покрай спрелия автомобил пешеходка,
продължила движение по локално платно пред търговски обект, преди да
започне движение на автомобила на заден ход в същото направление, не се
убедил, че пътя зад превозното средство е свободен и не е наблюдавал нито
лично, нито чрез друго лице непрекъснато пътя зад автомобила за да
предотврати опасността. Именно при тази необезопасена маневра,
автомобилът ударил в гръб отдалечаващата се от него пешеходка М Н.а и я
съборил, като смъртта й е била пряк резултат от тежка съчетана травма и
несъвместими с живота увреждания на органи, премазани при двукратно
преминаване на автомобила през тялото на пострадалата. Този особено
мъчителен за пострадалата начин на настъпване на смъртта не може да не се
отчита при емоционалното възприемане на травматичното събитие от нейните
близки.
Безспорна е и се установява от приложеното пред ОС – Разград
удостоверение за наследници брачна връзка на починалата на 57г. М Н.а и
ищеца В. Н. (тогава на 61г.). Няма спор и по факта на уведомяването на
застрахователя на 28.03.2022 г. за настъпването на застрахователно събитие
като юридически факт, пораждащ отговорността за забава на застрахователя,
както и извършеното от него плащане на само 70 000 лева от поискано
обезщетение от 160 000лв.
Спорни са установените от първата инстанция факти относно
изживените от съпруга на починалата емоционални страдания като
неимуществени вреди от загубена връзка с най-близък член на семейството и
правната им оценка по критериите за справедливост. В този предметен обхват
следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр. 2
ГПК.
Съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г. подлежат на обезщетяване
неимуществени вреди, причинени от смъртта на най-близки лица - родители,
деца, съпруг, доколкото се установи, че действително са претърпели вреди
като негативни психически изживявания - емоционални страдания. Между
най-близките родственици и съпрузи такава близост житейски се предполага,
но не съществува законова презумпция за възмездяване, изключваща
задължението за доказване съдържанието на съответната връзка, която да
удовлетворява най-малко обичайното съдържание на връзка между обичащи
се съпрузи ( ТРОСНГТК № 1/2016 г. на ВКС). Такова съдържание на връзката
на брачни партньори с дългогодишен брак предпоставя пълноценна,
постоянна и всестранна хармонична връзка, трайно и задълбочено общуване,
което да е създало отношения на взаимна обич, доверие и разбирателство,
взаимопомощ при общото възпитание и отглеждане на децата и
съпричастност с нуждите на другия и отговорност за подпомагане при
ежедневни проблеми (Решение №15/15.08.2023 по к.т.д. №2389/2022., ВКС, I
4
т. о., ТК, Решение №110/16.10.2023 по к.т.д. №148/2023, ВКС, II т. о., ТК).
При определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди, и то не само чрез
посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите.
При определяне на справедливо обезщетение за понесени неимуществени
вреди при причиняване на смърт, от значение са както възрастта на увредения,
определяща и презумптивна продължителност на продължаваща до естествен
край на живота емоционално общуване; общественото му положение, като
израз и на икономическия му стандарт на живот, определящ субективно
отношение към парични стойности; фактическите отношения между
пострадалия и претендиращия обезщетението увреден, които се осуетяват
след преждевременна липса на естественото им продължаване със същия
интензитет и обем; обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният
резултат, като формиращи емоция от внезапно настъпила неестествена и
травматична смърт, както и други обстоятелства, които решаващият съд
следва да прецени, за да изведе обоснован и законосъобразен извод за точния,
конкретен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. При произнасяне по
размера на обезщетенията за неимуществени вреди, следва да се съобрази и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а
като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането. Застрахователните
лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за
икономическите условия в страната, но имат помощно значение при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, с
оглед и на съпоставка на установената практика в различни периоди (така
Решение № 15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г., ВКС, II т. о., ТК, Решение
№ 215 от 3.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., ВКС , I т. о., ТК).
От свидетелските показания депозирани пред първостепенния съд,
настоящият състав приема за установено, че починалата М Н.а до смъртта си е
живеела сговорно със съпруга си повече от 30 години, семейството било
сплотено, тя се грижела за домакинството в дома им в гр. Кубрат, където
живеела и болната от деменция свекърва, като починалата полагала
ежедневни грижи и за нея. Ищецът понесъл тежко смъртта на съпругата си,
плачел, оплаквал се че не може да спи, че не иска да живее без нея и често
търсил съчувствие от порасналата дъщеря, живуща в друго населено място.
Св. П(приятел на дъщерята) споделя за конкретни случаи при които съседите
на родителите на приятелката му се обаждали по телефона загрижени за
промяната в поведението на баща й, който след като останал сам започнал да
се забърква в скандали, побоища и кражби, злоупотрабявал с алкохол,
изоставил грижите за майка си и тя починала. Негативната промяна в
характера и поведението на преживелия съпруг(станала нервен, сприхав,
алкохолизирал се, плачел и разказвал само тъжни неща) описва и св. А, който
допълнително сочи, че макар съпрузите да не са били трудово заети,
семейството имало доходи както от пенсията на свекървата (сестра на
свидетеля), така и от продажбата на земеделски земи и отглеждане на 150
кошера пчели.
Въз основа на така установеното, съдът намира, че въззивникът попада в
5
кръга на най – близките на починалото пострадало от ПТП лице по смисъла
на ТРОСНГТК № 1/2016 на ВКС, и се ползва с право на обезщетение, поради
естеството на доказаната съществуваща приживе на двамата съпрузи
житейска връзка с прояви на любов, привързаност, споделяне на грижи,
взаимно подпомагане и разбирателство. Съдът намира, че лишаването от
семеен партньор следва да се квалифицира като увреждане със значим отзвук,
обусловен от дълбочината на връзката, естествено съпътстваща дългогодишен
брак с отглеждането на дете, достигнало до пълнолетие и самостоятелност. На
този етап общуването в брака вече е преминавало към фазата, в която се
концентрира в взаимно уважение, споделяне на интереси, демонстрирана
взаимна подкрепа за осигуряване на издръжката на членовете на семейството
и подпомагане при навлизане във все по-напреднала възраст на всеки от
партньорите. Благотворното въздействие, което съпругата е упражнявала
върху поведението на преживелия съпруг и особено проявите на значими
грижи за неговата майка(предоставила значителни средства за издръжка на
семейството), очертават и естественото му очакване и занапред в един значим
период на остатъка от живота му да получава при нужда подобни грижи и
реална морална подкрепа. Съответно липсата им ясно е проявена след смъртта
на пострадалата, чрез негативните промени в характера и поведението на
ищеца, които несъмнено се пораждат непосредствено след трагичното
събитие. От друга страна, следва да бъде отчетено, че продължителният брак е
прекъснат в момент, в който не може обосновано да се предполага, че
липсващото емоционално и битово общуване може да бъде алтернативно
заместено с връзка с друг родственик, тъй като дъщерята вече е започнала
своя самостоятелен живот, а възрастната му болна майка скоро също е
починала. Затова и осезаемата за увредения съпруг липса на общуване със
съпругата му, не може да не се възприема от него като невъзвратима загуба,
която ще го съпътства и занапред като влошава социалните му възможности.
Така освен остро изживения стрес от внезапна и травматична загуба на
общуването с най-близкия си човек, съдът намира за доказани и съществени
негативни изживявания на въззивника по адаптиране към новото му
положение на вдовец, които ще продължават с години. Същевременно
очакваното естествено намаляване на интензитета на траурната скръб с
времето ще съвпадне с достигане до периода от живота на пострадалия, в
който обичайно все по-осезаемо вече по-възрастния мъж би усещал липсваща
грижа на житейския си партньор.
При така приетите за установени неимуществени вреди, настоящият
състав на съда намира, че справедлив еквивалент по чл.52 ЗЗД за парична
компенсация е сумата от 130 000 лева.
За определяне на размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди съдът отчита и общественото възприемане на критерия
за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата, израз на което е съдебната практика по сходни казуси / Решение
№110/16.10.2023 по к.гр.д. №148/2023 на ВКС, I г.о.; Решение №1/10.01.2024
по к.т.д. №2447/2022 I т.о./, както и обществено-икономическата конюнктура
към момента на увреждането /относими към последното е размерът на
минималната работна заплата към датата на увреждането и предвидените в КЗ
лимити/. Така индивидуализирания размер съдът съобразява и с повишени
6
нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния
период, като израз на икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането през 2021г. Съдът намира, че с този размер се постигна
справедливият баланс между претърпени вреди в резултат на деликта и
паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Няма обаче основание за завишаването му, тъй
като обезщетението не следва да се превръща в средство за повишаване на
стандарта на живот на увреденото лице (чието домакинство се е издържало с
парични средства от около 45 000лв за период от пет години и неустановен
доход от пчеларство). Този размер е съответен на повишените лимити на
отговорност на застрахователите с изменението на чл. 492 КЗ през 2018г.,
съхранени и понастоящем въпреки динамиката на икономическите процеси в
страната.
Определеният от въззивния съд пълен размер и безспорния по делото
факт, че ищецът вече е бил компенсиран със 70 000 лева, налагат краен извод
за основателност на претенцията на увредения за дължима горница от 60 000
лева. С оглед на това обжалваното решение на ОС - Силистра следва да бъде
частично отменено само в отхвърлителна част за разликата над присъдените
30 000 лева(които междувременно също са били изплатени от застрахователя)
до основателен пълен размер, като искът бъде съответно уважен за само още
30 000лв. За неоснователно претендирана горница над 60 000 лв. до
поисканите 90 000 лв. съд отхвърлителният диспозитив на обжалваното
решение съвпада с изводите на въззивния и следва да се потвърди.
Дължимите застрахователни обезщетения следва да се присъдят ведно
със следващото се обезщетение за забава. Оплаквания по прилагане на закона
в тази част на обжалвания акт няма и въззивният съд намира, че изложените
мотиви изцяло съответстват на нормативната уредба по КЗ, лимитираща
отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования след
предявяване на претенцията на увредения и установената вече трайно
съдебна практика (решение № 50102 от 20.10.2022 г. на ВКС по т. д. №
1428/2021 г., II т. о., ТК, решение № 72 от 29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г.
и решение №50135/11.11.2022 по дело №2026/2021 на I т. о.).
По разноските:
Промяната на резултата по делото по същество налага ревизиране и на
разпределението за отговорността за разноски и определянето им за двете
инстанции.
Възложените в тежест на ищеца разходи следва да се намалят до част от
общо направените разноски, съразмерна на неоснователните размери на
разгледаните от първа инстанция искове в съотношение (31000/91000). Съдът
отчита, че в списъка по чл. 870 ГПК(л. 173) е били обявен и разход, който
допълнително е бил възстановен като неползван депозит и затова
неоспорения общ сбор възлиза на само 1600лв, от които ищецът следва да
заплати само 545лв. Присъждането на разноски в полза на застрахователя над
този размер следва да се отмени.
Допълнително към вече определените невнесени такси по основателен
иск в полза на първоинстанционния съд следва да се добавят още 1200лв.
Първоинстанционният съд е определил възнаграждение в полза на
7
адвокат К. в размер на 2616.67лв. Договарянето на безплатно
представителство е било обявено без довереникът да е конкретизирал
очакваното възнаграждение по размер, респективно и след определянето му
спор за адекватния му размер не е очертан между страните. Затова съдът го
завишава с още толкова(съразмерно на повишения размер на основателния
иск).
Разноските за настоящата фаза на процеса се разпределят между
страните според обжалвания интерес. Съразмерен на основателната част от
жалбата(30000/60000) би бил половината от хонорара за защита от адвокат,
предоставил безплатно услуга. Специалният закон (чл. 38 ал. 2 ЗАдв)
препраща към наредба, приета от Висшия адвокатски съвет, но значението на
въведената с нея методика за остойностяване на адвокатските услуги има само
препоръчителен характер, доколкото съответствието на този нормативен акт
със стандартите на защита на права в рамките на Европейската общност (след
тълкуване дадено с решения на СЕС по съединени дела C-427/16, C-428/16 и
C-438/22) се отрича в съдебната практика (Определение № 1468 от 5.06.2024 г.
на ВКС по к. ч. т. д. № 1578/2023 г. , I т. о. и Определение №2948/12.06.2024 на
ВКС по к. ч. т. д. №1567/2024, I г. о.). Затова съдът възприема методиката по
наредбата за оценка на договорената от адвоката услуга според стойността на
защитаването материално право, като най-адекватно и предвидимо публично
оповестено възнаграждение за изпълнената в цялост за защита в първата
инстанция. Във въззивната инстанция обаче, не може да не се отчете по-нисък
размер, тъй като самия характер на този етап от процеса е ограничен по обем
от оплакванията на жалбоподателя, доколкото няма усложнения,
произтичащи от упражняване на служебни правомощия на въззивната
инстанция. Като отчита, че значителна част от фактическия състав вече е
безспорен и оплакванията се отнасят само до обосновка на мярата на
справедливост при липса на проведено същинско съдебно дирене със
събиране на нови доказателства, една съществена част от усилията по
реализиране на процесуални права на доверителя са изначално спестени.
Отделно от това, при избор на писмената форма на защита, не може да се
пренебрегне техническото облекчение за възпроизвеждането в нови текстове
на съдържание с доводи и становища, което вече е било създадено в хода на
защитата по същество в първа инстанция. Затова съставът преценява, че
защитата на въззивника, извършена от същия адвокат пред втората инстанция
е в по-малък обем и не оправдава възнаграждение в нормирания размер за
интерес от 60 000лв. Адекватен на невисоката правна и фактическа сложност е
хонорар от 2400лв. Съразмерна на основателна част от жалбата е само част от
1200лв. и тя следва да бъде платена от въззиваемия пряко на адвоката, на осн.
чл. 38 ал. 1 т.2 ЗАдв.
Въззиваемият застраховател е представил доказателства за заплатена
услуга в неоспорен размер от 300лв., от който насрещната страна следва да
понесе половината, съразмерно на неоснователната част от жалбата.
Допълнително осъдения въззиваем на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК следва да
поеме и разхода за невнесена такса от освободен от това задължение
въззивник в размер на 600лв в полза на въззивния съд.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №37/26.02.2024г. по електронно дело
20233300100251 (ГД 251/23г по описа на ОС-Разград) в частта, с която е бил
отхвърлен иск на увредено лице срещу застраховател предявен на осн.чл.432,
ал.1 вр. чл. 493а ал.1 от КЗ за присъждане на справедлив остатък от
обезщетение(над изплатена доброволно сума) за понесени неимуществени
вреди, в резултат от смъртта на пострадала при ПТП съпруга, причинена от
застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“
автомобилист за горница над 30 000лв. до 60 000лв. и са присъдени разноски
в полза на ответника над 545лв. до 1206.59лв., като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на В. Т. Н., ЕГН: ********** от гр.Кубрат, ул. „Осми Март", № 10,
вх.Б, ет.3, ап.9, допълнително сума от 30 000лв. (тридесет хиляди лева),
представляваща горница над присъден до общо дължим остатък от 60 000лв.
над изплатено от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди,
понесени от смъртта на съпругата му М И Н.а, починала в резултат от ПТП,
настъпило на 30.09.2021 г., причинено от водач, задължително застрахован за
риск гражданска отговорност на автомобилист, на осн. чл. осн.чл.432, ал.1 вр.
чл. 493а ал.1 от КЗ, вр. чл. 45 и 52 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
28.03.2022 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 429 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат К. К. К. от АК – Русе, личен номер **********, със
служебен адрес: гр. Разград, ул. Цар Асен № 10, етаж 1, офис 1, допълнително
сумата от 2 616.67 лв. (две хиляди шестстотин и шестнадесет лева и
шестдесет и седем стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за
безплатно предоставена на ищеца защита в първа инстанция, както и сумата
от 1200 лв.(хиляда и двеста лева), представляваща възнаграждение за
защитата във въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал.1,
т.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд–
Разград, допълнително сума от 1 200 лв. (хиляда и двеста лева),
представляваща държавна такса за допълнително уважения размер на
исковете, на основание 78, ал. 6 във вр. чл. 83,ал. 1, т. 4 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен
съд– Варна сума от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща държавна такса
за основателното обжалване, на основание 78, ал. 6 във вр. чл. 83,ал. 1, т. 4
ГПК, ведно с допълнително начислени такса от още 5 лв.( пет лева) и законна
лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, при условие, че осъденото лице не представи
пред първата инстанция доказателства за заплатената присъдена в полза на
бюджета сума в 7-дневен срок след влизане в сила на решението и срещу него
бъде издаден служебно изпълнителен лист, на осн. чл. 109 от ПАС.
9
ПОТВЪРЖДАВА решение №37/26.02.2024г. по електронно дело
20233300100251 (ГД 251/23г по описа на ОС-Разград) в частта, а, с която е
бил отхвърлен иск на увредено лице срещу застраховател предявен на
осн.чл.432, ал.1 вр. чл. 493а ал.1 от КЗ за присъждане на справедлив остатък
от обезщетение(над изплатена доброволно сума) за понесени неимуществени
вреди, в резултат от смъртта на пострадала при ПТП съпруга, причинена от
застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“
автомобилист за горница над 60 000лв. до 90 000лв. и в полза на
застрахователя са присъдени дължими от В. Т. Н. разноски до 545лв.
ОСЪЖДА В. Т. Н., с ЕГН: ********** от гр.Кубрат, общ. Кубрат,
обл.Разград, ул. „Осми Март", № 10, вх.Б, ет.3, ап.9 ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н Изгрев,
ж.к. Дианабад, бул. Г.М.Димитров № 1, сумата от 150 лв. (сто и петдесет
лева), представляваща направените от въззиваемия разноски за защита срещу
неоснователна част от жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не обжалвано и е влязло в сила в частите с които претенцията
е била уважена до размер от 30 000лв и на ответника са възложени съответно
на тази част разноски за хонорар на адв. К. и такси в полза на ОС- Разград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд по общия ред на глава 22 от ГПК при условията на чл.280 ал. 1
и 2 ГПК в месечен срок от връчването на преписа на пълномощниците на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10