№ 9443
гр. С, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110171100 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от „Т.С” ЕАД срещу Н.К.К с искане да се признае за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ
се в гр. С, ж.к. „С. р“, бл, вх, ет ап, с абон. №, а именно: сумите 939,69 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.10.2020 г. до 31.12.2021 г., ведно със законна лихва за период от
03.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 188,74 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 18.03.2021 г. до 20.07.2023 г., 10,90 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.06.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от
03.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 2,69 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.08.2020 г. до 20.07.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43693/23 г. по описа
на СРС, 36 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на
топлоснабдения имот през процесния период, към което са приложими общите
условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за имот с абон. №, като
ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени от ищеца по реда за дялово разпределение.
Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. Оспорва
валидността и законосъобразността на извършените действия за дялово разпределение,
поради липса на валидни договорни отношения. Оспорва валидността и
1
законосъобразността на ОУ, на които се позовава ищецът. Твърди, че няма взето
валидно решение на ОС на ЕС за присъединяване към топлопреносната мрежа. В
сградата няма монтирани уреди за дялово разпределение и ищецът начислява сумите в
нарушение на чл. 139а, ал. 1 ЗЕ. Оспорват се представените от ищеца фактури, като се
твърди, че въз основа на тях не се установява дължимост на процесните суми.
Оспорват се твърденията на ищеца за изготвени изравнителни сметки и се твъди, че
дори и да има такива, те не са представени по делото. Оспорва се годността на
измервателните уреди, редовността на воденото от ищеца счетоводство и начисления
процент за отопление, определен за разпределение отдаден от сградната инсталация.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото, неоспорен от страните са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е налице
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, касаещо
топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. „С. р“, бл, вх, ет ап, с абон. №. Това се
установява и от приетите по делото писмени доказателства.
По делото са приети още констативен протокол (л. 21) от който се установява, че
за процесната сграда не съществува техническа възможност за прилагане на дялово
разпределение на топлинна енергия поради наличие на еднотръбна вътрешно –
отоплителна инсталация.
Според заключението на вещото лице инж. М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. В процесната сграда няма уреди за дялово разпределение.
През процесния имот (м.10.2020 г. – м.12.2021 г.) разпределението на ТЕ се извършва
от топлопреносното дружество съгл. Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
разпределението на ТЕ се извършва съгл. изискванията на „Методика за дялово
разпределение на ТЕ в СЕС“ т.9 от същата наредба. Разпределението на ТЕ за
отопление на имот става на база на коригирания отопляем обем на абонатите.
Коригирания отопляем обем е отопляемият обем, от който са извадени обемите на
помещения с демонтирани радиатори и част от обема на отопляемите помещения без
радиатори по проект. Коригирания отопляем обем на абоната през процесния период е
167 м3. В процесния имот няма демонтирани радиатори, а разликата между пълния
отопляем обем и коригирания се дължи на изключване на отоплението на стълбището.
Абонатът заплаща и ТЕ, отдадена за сградна инсталация, разпределяна между всички
абонати на база пълните отопляеми обеми на имотите по проект. В проведеното на
24.04.2024 г. О.С.З вещото лице уточнява, че процесната сграда е т.н. „кубатурна
сграда“, в която няма уреди за дялово разпределение и в такива сгаради дяловото
разпределение се извършва от доставчика на топлинна енергия, тъй като ОС на ЕС не е
взело решение за избор на дялов разпределител. Когато няма уреди за дялово
разпределение, разпределението на топлинна енергия за отопление на имот се
извършва на базата на коригирания отопляем обем на абоната. Посочва, че за периода
2020 -2021 г. има издадена изравнителна сметка, поради по-късно изпратен акт за
изключване на абонатна станция № 142911. Съгласно представения акт за
разпределение на кубатура пълния отопляем обем на абоната по проект е 183,58 м3, от
които 166,50 м3 и 17,08 общи части. За процесния период има издадена изравнителна
сметка. От м.10.2021 г. сградата преминава на ежемесечно отчитане и данните в
съобщенията към фактурите не са прогнозни, а отразяват реалното потребление на
абонатите. Проверката на топломера за 2020 г. е направена 10 месеца след законовия
срок. От техническа гледна точка, наличието на метрологична проверка, макар и след
2
изискуемия срок със заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да
заключи, че за процесния период ОТ е бил годно СТИ. Това закъснение се дължи на
обстоятелството, че за 2019 г. и 2020 г. Т.С не е имала сключен договор с фирма за
метрологичен контрол, поради съдебно оспорване на обществена поръчка за избор на
такава фирма. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че
стойността на потребената топлинна енергия за отопление и сградна инсталация е в
размер на 1227,08 лева. Посочената от вещото лице сума за ТЕ е без предишни
просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния и без
суми за дялово разпределение и лихви.
От изготвеното заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и
всестранно изготвено се установява, че няма данни за постъпили плащания на суми за
покриване на начислените за процесния период задължения. Като те са общ размер от
950, 59 лева ( в това число главница за дялово разпределение в размер на 15,27 лева).
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества, и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки от двамата ответници е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата
на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
С доклада по делото, неоспорен от страните са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е налице
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, касаещо
топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. „С. р“, бл, вх, ет ап, с абон. №. Това се
установява и от приетите по делото писмени доказателства. Предвид изложеното,
съдът намира, че за исковия период ответникът е имал качеството „клиент на топлинна
енергия за битови нужди“. По изложените съображения може да се направи обоснован
извод, че ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочения
период, респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила. Общите
3
условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата
на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да са упражнили правото си на възражение срещу
Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между
ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т.С“ ЕАД е налице задължение да
доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да
заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката за посочения
период.
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. От приетия по делото констативен протокол (л. 21) от който се
установи, че за процесната сграда не съществува техническа възможност за прилагане
на дялово разпределение на топлинна енергия поради наличие на еднотръбна
вътрешно –отоплителна инсталация. От заключението на СТЕ, което съдът кредитира
изцяло се потвърди, че в процесната сграда няма уреди за дялово разпределение и че
дяловото разпределение е извършвано от доставчика на топлинна енергия, тъй като
ОС на ЕС не е взело решение за избор на дялов разпределител. Вещото лице изясни
подробно, че когато няма уреди за дялово разпределение, разпределението на топлинна
енергия за отопление на имот се извършва на базата на коригирания отопляем обем на
абоната, както е извършено и в настоящия случай. За процесния период има издадена
изравнителна сметка. От м.10.2021 г. сградата преминава на ежемесечно отчитане и
данните в съобщенията към фактурите не са прогнозни, а отразяват реалното
потребление на абонатите. Действително от СТЕ се установява, че проверката на
топломера за 2020 г. е направена 10 месеца след законовия срок, но от техническа
гледна точка, наличието на метрологична проверка, макар и след изискуемия срок със
заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за
процесния период ОТ е бил годно СТИ, поради което и съдът приема, че за процесния
период ОТ е бил годно СТИ и стойностите на потребена ТЕ са изчислени коректно и
вярно.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Съгласно разпоредбата на чл. 140 от ЗЕ Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост,
се извършва чрез: средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия
в абонатната станция; Съгласно чл. 61, ал. 2 от Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика,
когато не съществува техническа възможност за прилагане на системата за дялово
разпределение, сградната инсталация за отопление е еднотръбна (какъвто е настоящия
случай), проточна, лъчиста, конвекторна, смесена и др.; Съгл. ал. 3, в случаите по ал. 2
топлинната енергия се разпределя по реда на т. 9 от приложението към чл. 61, ал. 1.
Съгласно заключението на СТЕ разпределението на ТЕ в настоящия случай е
извършено именно по този ред като е взет предвид коригирания отопляем обем на
абоната.
В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително
заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ в
4
имота на ищеца, като стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ за отопление,
ТЕ за сграда инсталация) за процесния имот е в размер на 1227,08 лева. С оглед
принципа за диспозитивно начало искът следва да бъде уважен в рамките на
предявения размер, който е по-малък от този посочен от вещото лице. Доказа се от
заключението на ССчЕ, че няма данни за постъпили плащания на суми за покриване на
начислените за процесния период задължения. Поради това, съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника, изложени в депозирания от него отговор.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22,
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Независимо от това дали е сключен или не договор с етажната
собственост, по делото се установява, че услуга е извършена от топлопреносното
дружество, поради което и на осн. чл. 22 от ОУ се дължи нейното заплащане в негова
полза. С оглед на това, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че
тези суми не са дължими.
Предвид това, съдът приема за доказан искът за главница за топлинна енергия в
размер на сумата от 939,69. Доказан се явява и искът за главница за дялово
разпределение в размер на 10,90 лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в
имота на ответниците топлинна енергия, както и забава в плащането му, предвид
липсата на извършени плащания. По отношение режима на забавата за дължими суми
за топлинна енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С
оглед основателността на иска за топлинна енергия, основателен е и искът за лихва за
забава.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В съответствие
със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете
производства съобразно размера на уважените претенции. В случая направените от
него разноски в заповедното производство са в размер на 25,00 лева – платена
държавна такса в заповедното производство, и юрискунсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
5
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 74,82 лева –
разноски в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски в исковото производство в размер на 25 лева – платена държавна такса в
исковото производство, 300 лева – депозит за СТЕ, 300 лева – депозит за ССчЕ и
юрискунсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да
се присъди сумата от 723,29 лева – разноски в исковото производство.
Ответникът претендира адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Задв.
В заповедно и реално заплатено адв. възнаграждение в размер на 800 лева в исковото
производство. От процесуалния представител на ищеца е релевирано своевременно
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което
следва да бъде редуцирано предвид правната и фактическа сложност на делото до
сумата от 400 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника следва да
бъде присъдена сумата от 0,94 лева разноски за адв. възнаграждение за исковото, а в
полза на адв. В. Ц. следва да бъде присъдена сумата от 0,94 лева за оказана безплатна
правна помощ на ответника В. П. в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „Т.С“ ЕАД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление в гр. С, ул. „Я № ... срещу В. К. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. С, ул. „Б....“ 73, обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество следните суми: 939,69 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.10.2020 г. до 31.12.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к.
„С. р“, бл, вх, ет ап, с абон. №, ведно със законна лихва за период от 03.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 188,74 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 18.03.2021 г. до 20.07.2023 г., 10,90 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.09.2021
г., ведно със законна лихва за период от 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 43693/23 г. по описа на СРС, 36 състав, като ОТХВЪРЛЯ искът за сумата
от сумата 2,69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за извършено
дялово разпределение за период от 15.08.2020 г. до 20.07.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА В. К. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „Б....“ 73, да
заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. „Я №
..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 74,82 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в заповедното производство и сумата в размер на 723,29
лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Т.С“ ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление в гр. С, ул.
„Я № ... да заплати на В. К. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „Б....“ 73,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 0,94 лева, представляваща сторени
6
съдебни разноски за заплатено адв. възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Т.С“ ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление в гр. С, ул.
„Я № ... да заплати на адв. В. Ц., л.н. № ... САК на осн. чл. 38 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 0,94 лева, представляваща адв. възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответника В. П. в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7